Определение по дело №236/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 4/18.01.2011 година, постановено по гр.дело № 1887/2010 година, К.йският районен съд е призналуволнението на Я. А. П. от гр. К. със заповед N 162/14.09.2010г. на директора на ОУ „П. Г. за незаконно и е отменил заповед N 162/14.09.2010г. на директора на ОУ „П. Г., с която на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ -поради съкращаване в щата е прекратено, считано от 15.09.2010г. трудовото правоотношение на Я. А. П. от гр. К. с ОУ„П. гр. К.. С решениетосъщата е възстановена на длъжността „в". ОУ „П. Г., ул.И.В. N **, ЕИК по Булстат: *** е осъдено да заплати на Я. А. П. с ЕГН *, Г., б. Б. N *. бл.М., вх.*, .*, ап.* сумата 1 320.45 лв., представляваща обезщетение по чл.344, ал.1 т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ за периода от 15.09.2010г. до 04.01.2011г. включително, като е отхвърлил иска за разликата над сумата 1 320.45 лв. до пълния му предявен размер от 2 173.44 лв. и за периода от 05.01.2011г. до 15.03.2011г.ОУ „П. Г., У. В. N **, ЕИК по Булстат: *** е осъдено да заплати на Я. А. П. с ЕГН *, Г., бул. Б. N *. бл.М., вх.*, *, ап.* сумата 321.50 лв, представляваща разноски по делото, а по сметка на К.йския районен съд сумата 112.82 лв., представляваща държавни такси по делото.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от ОУ „П. Г.. Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Преценката на съда, че не било налице извършено реално съкращение на длъжността възпитател, бил неправилен. Вярна била само констатацията на съда досежно трансформацията на щата, съответстваща на ангажираните писмени доказателства по делото. Според съдебната практика на ВКС, можело да се извърши уволнение поради съкращаване на щата при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание при така нареченото трансформиране на длъжности /Решение № 1002 от 18.05.2000 г. на ВКС по гр. д. № 2000/99 г., III г. о., докладчик съдията Н. З./. Безспорно в процесния случай работодателят извършил трансформиране на длъжност „в" във „в". Следвало да се има предвид, че тези две длъжности възпитател се различавали не само по наименование и по същност на извършваната работа, но и по изискванията относно правоспособността и квалификацията. Това изискване се съдържало в Закона за народната просвета /чл. 23, ал.1/, с който били определени два етапа в осъществяване на основното образование: начален - от 1 до IV клас включително, и прогимназиален - от V до VIII клас, включително, а с Инструкция № * от 29.07.1994 г. /обн., ДВ, бр. 69 от 26.08.1994 г./, издадена от Министъра на науката и образованието, били определени изискванията за заемане на длъжността "у" или "в" съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. В този смисъл било очевидно, че ищцата не притежавала необходимата квалификация за заемане на щат възпитател в начален етап. Поради гореизложеното, се оспорва и изложеното от съда в мотивите към обжалваното решение, че следвало да се извърши подбор измежду всички лица, заемащи длъжността възпитател, а не само измежду тези, заемали длъжността възпитател -прог.етап, т.к. се касаело за различни длъжности. Изцяло се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че поименното щатно разписание следвало да бъде утвърдено от директора след съгласуване с инспектората. Такова било изискването за утвърждаване на Списък - образец №1, който уреждал разпределението на часовете между учителите съгласно разпоредбата на чл.10, ал. I от Наредба №3/18.02.2008г. Длъжностното разписание /щатното разписание/ от своя страна, съгласно чл. 147, ал.1,т.14 и т. 15 от ППЗНП се утвърждавало от директора, без за това да е необходимо съгласуване от страна на началника на инспектората по образование. Въззивникът оспорва и изложеното в обжалваното решение, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не били изложени конкретните данни, които формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовия договор с ищеца за изпълнение длъжността "в". Такива фактически и правни основания за прекратяване на трудовите правоотношения с ищцата се съдържали в оспорваната заповед. По изложените съображения въззивникът моли съда да уважи въззивната жалба и да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Моли да му бъдат присъдени направените съдебни разноски и на двете съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбодателят не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба в писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното съдебно производството е образувано по предявени от Я. А. П. срещу ОУ „П. гр. К. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т.3 КТ: за признаване на уволнението й за незаконно и за отмяна на заповед № 162/14.09.2010 година на диреÛтора на ОУ „П. гр. К. за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „с” в ОУ „П. гр. К. и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 2 173.44 лева , както и за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните в първоинстанционното съдебно производство писмени доказателства се установява следното: с допълнително споразумение към трудов договор № **/01.10.2009г., въззиваемата Я. А. П. била назначена от длъжността „в” на длъжността „в”, считано от 01.10.2009 година, в ОУ „П. гр. К..

Със заповед № **/14.09.2010 година на директора на ОУ „П. гр. К., считано от 15.09.2010 година било прекратено трудовото правоотношение с преподавателя на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата и извършен подбор. Връчването на заповедта на преподавателя е връчена на 15.09.2010 година, при оформен отказ за получаването й.

Видно от поименно щатно разписание за учебната 2009/2010г., считано от 16.09.2009 година, в ОУ „П. гр. К., директорът на училището утвърдил общо 33 щатни бройки за педагогическия персонал, от които два щата за възпитател-начален етап и два щата възпитател – прогимназиален етап, от които един цял щат и два половин- щата, като едната бройка на половин щат е посочена като незаета.

Видно от заповед № **/01.09.2010 година, заповед № **/13.09.2010 година, протокол № */13.09.2010 година и протокол № */14.09.2010 година, директорът на училището назначил комисия за извършване на подбор при съкращаване на щата възпитател - прогимназиален етап поради предстоящо одобряване на щатното разписание за учебната 2010/2011 г., със заложен един щат възпитател - прогимназиален етап. Комисията извършила оценяване по утвърдени критерии между преподавателите, заемащи длъжността възпитател- прогимназиален етап, трима на брой, като най-ниско, с три точки, оценила въззиваемата П..

Видно от поименно щатно разписание в училището, считано от 15.09.2010 година, били утвърдени общо 32 щата за педагогическия персонал, от които три щата старши възпитател- начален етап и един щат – възпитател прогимназиален етап, зает от Ш.М.М., оценена с най-много точки от комисията по извършване на подбор – 14т.

При тези доказателства по делото се налагат следните правни изводи: в тежест на въззивника – работодател е било да докаже основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – съкращаване на щата, което по съществото си представлява намаляване на отделни бройки, определени за щатни длъжности или общо намаляване на работните места по щата на предприятието. В тази връзка, въззивната инстанция намира за правилна преценката на районния съд, че както при поименното щатно разписание за учебната 2009/2010 година, така и в това за 2010/2011 година, не е налице реално намаляване на общия брой щатни длъжности за педагогическия персонал, който и след извършеното съкращаване през новата учебна година е останал непроменен – 32 щата, като щат под номер 21 и 22 в щатното разписание от 2009/2010 година са по 1/2 щат, т.е. са образували един пълен щат. На следващо място и след извършеното съкращаване на двете половин- щатни длъжности, тези на възпитателите са останали четири- три щата възпитател-начален етап и един щат – възпитател- прогимназиален етап, като вероятно единият щат на възпитател-прогимназиален етап /двата половин- щата за 2009/2010 г./ е трансформиран в щат възпитател – начален етап, а не съкратен. В този смисъл е и изводът на районния съд, че съкращението не е реално, а е налице трансформация на щата възпитател-прогимназиален етап в щат възпитател-начален етап и не е налице реално намаляване на щатните длъжности за възпитател. В тази връзка следва да бъде обсъден доводът на въззивника, който се прави едва във въззивната жалба, че дори и при разкриване на нови щатни бройки можело да се извърши реално съкращаване на щата и увеличаване на бройки по щатно разписание, като се позовава на Решение № 1002 от 18.05.2000 г. на ВКС по гр. д. № 2000/99 г., III г. о. Съгласно посоченото решение, може да се извърши уволнение поради съкращаване на щата при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание при така нареченото трансформиране на длъжности, което е налице, когато се съкращават длъжности Þ същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа. В тази връзка следва да се посочи, че въззивникът нито в отговора на исковата молба, нито в първоинстанционното съдебно производство е твърдял, че е налице трансформиране на щат, при едновременно съкращаване на такъв; както и че заемането на новата длъжност има различни изисквания за квалификация, каквато ищцата не притежава. Такива твърдения въззивникът не е направил, нито е провел доказването им. Същият е твърдял, че е налице реално съкращение на щата, заеман от въззиваемата, а районният съд е приел, че съкращението е фиктивно при запазване общия брой на педагогическия персонал, като е налице трансформиране на щатната длъжност възпитател-прог.етап във възпитател – нач.етап без реално съкращаване на щат възпитател-прог.етап. А и самите действия на работодателя преди уволнението не сочат на намерение да трансформира щат възпитател-прог.етап в щат възпитател-начален етап, тъй като е извършил подбор само между възпитателите – прог.етап, а не между всички, заемащи длъжността възпитател. Твърдението във въззивната жалба, че ищцата „очевидно не притежава необходимата квалификация за заемане на този щат” /възпитател-нач.етап, бел. на съда/ работодателят не е установил с никакви доказателства и се прави за първи път с въззивната жалба.

Все в тази връзка, въззивният съд счита за правилен и извода на първоинстанционния съд, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не съдържа фактическите обстоятелства, въз основа на които се издава, като посочването единствено, че трудовото правоотношение се прекратява поради съкращаване на щата и извършен подбор, е лишило инстанциите от възможността за преценка на релевантните към съкращаването обстоятелства към момента на извършеното му.

Предвид изложеното, не се налага обсъждане на доводите във въззивната жалба за утвърждаване на поименното щатно разписание единствено от директора на училището без съгласуване със съответния регионален инспекторат по образование, както и, че в случаят не се налагало предварително уведомяване на учителския синдикат за извършеното съкращаване, които макар и основателни, не променят гореизложените изводи за незаконосъобразност на извършеното уволнение.

Основателността на иска за незаконност на уволнението е обусловило уважаването от първоинстанционния съд на исковете за възстановяване на уволнения на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, в какъвто смисъл е и постановеното решение.

Ето защо и по изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

В настоящата инстанция доказателства за разноски от въззиваемата страна не се представят, поради което не следва да бъдат присъждани, въпреки направеното в този смисъл искане от пълномощника в съдебно заседание.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4/18.01.2011 година, постановено по гр.дело № 1887/2010 година по описа на К.йския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.