Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 52
21.06.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесети май през две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
Членове: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар:
Таня Михова
Прокурор:
-
като разгледа
докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1476 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с въззивна жалба, подадена от А.К.У., гражданка на Република Гърция, родена на ***г.,
живуща в Гърция, против решение №96 от 29.05.2018г. по гр.д.№119/2018г. на НРС.
С уточняваща молба във връзка с указанията на съда въззивницата е посочила, че
обжалва решението на НРС в частта, с която е осъдена да заплати на етажната
собственост на комплекс „Мида“ сума в размер на 412,85 евро, ведно с лихва за
забава, както и 136,28 лв. съдебно-деловодни разноски. В жалбата са изложени
оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и не е обосновано. Фактическата
обстановка изложена в решението на районния съд била непълна, неправилна и не
кореспондирала с доказателствения материал. Неправилно РС приел, че е налице
позитивен акт на общото събрание, приет на основание чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС,
че иска е основателен за претенцията за 2013г. и че на 15.08.2013г. е настъпила
изискуемостта на това вземане. Счита, че от съдържанието на протокола от ОС,
проведено на 7.08.2013г. не се установява да е взето решение по отношение на
претендираните спрямо въззивницата задължения, с което да се предприемат
съдебни действия по принудителното им събиране. Напротив- било видно, че в
самото решение не били определени нито размера на паричните задължения, нито
името на въззивницата фигурирало в списъка на длъжниците, поради което от
съдържанието на този протокол не можело да се установят по безспорен начин
претендираните вземания, за които се твърдяло, че има неизпълнение, което
напълно било игнорирано от съда. Неуместно според въззивницата било позоваване
на съдебната практика на ВКС, тъй като конкретното съдебно решение касаело
съвсем различен случай. Развити са подробни съображения. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част, а на въззивницата да се присъдят разноските по
делото, представляващи държавни такси.
Въззиваемата страна не е
представила отговор, въпреки че е уведомена за тази възможност чрез
пълномощника адв.П.Атанасов.
В откритото съдебно заседание
пред въззивната инстанция страните не вземат участие- лично или чрез
представители.
Въззивницата У. е представила
молба- становище, с което е заявила, че желае делото да се разгледа в нейно
отсъствие. Поддържа въззивната жалба и отговора на исковата молба. Изтъква, че
в решението на ОСЕС не е определен размера на паричните ѝ задължения,
нито името ѝ фигурирало в списъка на длъжниците, поради което от същия не
можело да се направи категоричен извод и да се установят по безспорен начин
претендираните от въззиваемата етажна собственост вземания. Сочи, че в
правомощията на съда не влиза възможността той да замести решението на общото
събрание на етажната собственост, като е цитирала съдебна практика. Акцентира
се и на това, че на никое от проведените в периода 2013-2014г. общи събрания на
етажната собственост не е взето решение по отношение на задълженията на
въззивницата, с което да е определен срок за изпълнението им, нито е взето
решение същите да бъдат събрани по съдебен ред на основание чл.38, ал.1 и ал.2
от ЗУЕС. Такава тема не е била включена в предварително обявения дневен ред на
тези общи събрания, а според чл.16, ал.2 от ЗУЕС ОСЕС не може да взема решения
по въпроси извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи.
Подчертава, че по делото не са представени съответните платежни документи,
доказващи основанието и размера на претендираните суми. Цитирала е и съдебна
практика, според която изготвянето на всеки отчет предполага обобщаване на
разходи и приходи. Моли решението на РС- Несебър да бъде отменено в обжалваната
от нея част, като ѝ се присъдят разноските.
Пред въззивната инстанция не са
ангажирани нови доказателства и не са направени доказателствени искания.
По допустимостта на жалбата
Бургаският окръжен съд приема следното.
Въззивната жалба е подадена в
законния срок от страна, която има правен интерес от обжалване на решението в
атакуваната от нея част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.261 и 262 ГПК.
Ето защо съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
След преценка на твърденията на страните
въз основа на закона и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районният съд е предявен иск
за осъждане на въззивницата да плати на етажната собственост сумата от 2064,50 евро,
представляваща неплатени задължения за заплащане на разходи за поддръжка и
управление на общите части на ЕС „МИДА“ за 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017г., за
притежаваните от А.У. обекти- апартаменти №17 и №40 в комплекс „Мида“, бл.1,,
вх.1, находящ се в гр.Несебър, КК „Слънчев бряг - запад“, ведно със лихва за
забава от подаването на исковата молба до изплащането на задължението. Твърди
се, че сумата е дължима съгласно решение по т.4 от дневния ред на проведеното
на 7.08.2013г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
описаната по-горе сграда. Сочи се още, че решението не е било обжалвано по
законния ред и е влязло в сила, а в последствие таксата не е била променяна.
Със същото решение бил определен краен срок за заплащане на дължимите суми-
15.08. на съответната година. Ответницата не изпълнила задължението си да
заплаща годишната такса, независимо, че отдавала под наем за курортни цели
двата апартамента. Таксата за апартамент №17 била 195,35 лв. годишно, а тази за
апартамент №40- 217,55 евро годишно. Общият сбор за петте години бил равен на
исковата сума- 2064,50 евро. На ответницата била изплатена покана, връчена
ѝ на 2.09.2016г., с която ѝ бил даден 20-дневен срок за изпълнение
на задълженията към етажната собственост. Това обаче не било сторено. На
проведено общо събрание на 3.08.2017г. бил одобрен отчета за приходите и
разходите на ЕС, в който били отразени задълженията на ответницата, като дори
било разисквано да бъде извадена от ЕС, но последното предложение не било
прието поради липса на съответния кворум.
Представени са доказателства.
Ответницата А.У. е представила
своевременно отговор на исковата молба, с който е оспорила иска като
недопустим- поради това, че писмените доказателства не били описани в хронологическа
последователност, съгласно описанието на фактите в основанието на иска, както и
поради това, че били представени само протоколи от ОС на ЕС проведени на
7.08.2013г. и на 3.08.2017г., към които не са приложени списъците на лицата,
присъствали на ОСЕС, макар да било посочено, че същия представлява неразделна
част от протокола, освен това не били представени разходооправдателни
документи, представляващи основание за доказване на претендираните суми. По същество
ответницата е оспорила исковете по основание и размер. Признава, че е
собственик на двата апартамента в ЕС „Мида“- ап.17 и ап.40, първият от които с
площ от 39,06 кв.м., а вторият с площ от 43,51 кв.м., закупени през 2012г.
Заявява, че не е присъствала лично на проведеното на 7.08.13г. ОСЕС, тъй като е
гръцка гражданка, с постоянен адрес в Гърция. Упълномощила сина си- Костас
Вутов, който също бил етажен собственик като управител на две дружества,
притежаващи самостоятелни обекти в същата ЕС, да я представлява на посоченото
събрание. Въпреки това, управляващата Ес Дончева отказала да приеме
пълномощните, но това не било отразено в протокола от ОС на 7.08.2013г. С това
била нарушена разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС. Сочи, че поканата за
свикване на ОСЕС на 7.08.2013г. и протокола от него не са ѝ били връчени
надлежно. На 30.07.2013г. получила по електронната поща 3 файла- образец на
пълномощно, покана за свикване на ОСЕС на 7.08.13г., при посочен дневен ред на
руски език и покана за свикване на ОСЕС на 7.08.13г., при посочен дневен ред на
български език. Тези покани не били подписани, с което бил нарушен чл.13, ал.1
от ЗУЕС. Копие от протокола от проведеното ОС ѝ бил изпратен по
електронната поща на 7.12.2013г., но той, както и поканата за свикването на
събранието не бил заверен и към него не бил приложен списъка на лицата,
присъствали на събранието, списъкът на пълномощниците и съобщението за
изготвянето на протокола. Неспазването на чл.16, ал.6 и 7 ЗУЕС представлявало
съществено нарушение. В протокола неправилно били посочени идеалните части от
общите части на сградата на съсобствениците, тъй като дружеството на сина
ѝ притежавало 4,44% ид.ч. от общите части, а не 11,47 % идч. от общите
части. Не било ясно как е формирано процентното гласуване за повечето от
решенията на ОСЕС- 88,53%, щом видно от протокола присъствали собствениците ,
представляващи 74,09 % ид.ч. от общите части на правото на собственост.
Етажната собственост злоупотребявала с императивния характер на нормата на
чл.51 ЗУЕС като възприемала като критерий обитаемата площ на имота, към която
се прибавяли и идеалните части. Разходите от 5 евро на кв.м. но не повече от
600 евро се начислявали в нарушение на чл.51, ал.1 и ал.3 от ЗУЕС. При опитите
ѝ да установи за какво се изразходват начислените суми, не получила
отговор, потвърден с документация за реално направени разходи за управление и
поддръжка на комплекса. Бил ѝ отказан и достъп до тези документи, защото
ответницата установила, че документите са попълнени от управителя на ЕС и са
разходвани например за наем на портиер, за който нямало решение на ОСЕС или за
плащане на наем и пътни на персонал за техническа поддръжка. Развити са
оплаквания, че самата Дончева и семейството ѝ не плащали нищо за
поддръжка и управление на ЕС както и за ФРО, което било видно и от представения
от ищеца протокол №2. Изложени са пространни разсъждения за функциите на
управителя на ЕС, както и на контролния съвет. На следващо място се изтъква, че
в случая не било ясно какво е предназначението на претендираната такса,
съгласно приетия бюджет- дали за поддържане и управление на общите части, дали
за фонд „Ремонт и обновяване“ или и за двете разходни пера. Изпратената през
2014г. по електронната поща покана също не била подписана, както и протокола за
проведеното ОС. Проведеното през 2014г. ОСЕС взело решения, оспорени от нея в
качеството ѝ на управител на търговско дружество, като с влязло в сила
решение по гр.д.№699/14г. по описа на НРС, потвърдено с решение по
в.гр.д.№1277/15г. на БОС било отменено като незаконосъобразно решението за
заплащането на таксата за поддръжка и управление на общите части на ОСЕС в
размер на 5 евро на квадратен метър, както и решението за избор на контролен
съвет. Въпреки това, управляващата ЕС продължавала да изисква от собствениците
да заплащат за поддръжка на общите части такса от 5 евро на квадратен метър,
без да включва темата в дневния ред на проведените през 2016 и 2017г. ОСЕС. На
проведеното на 3.08.17г. ОСЕС член от контролния съвет гласувал „въздържал се“
във връзка с темата за приемането на отчета за приходите и разходите за
поддръжка и управление на комплекс „Мида“. Изложени са оплаквания срещу
дейността на управителя на ЕС, както и твърдения за неизпълнение на
задълженията на М.Д., макар почти всички разходи за такса поддръжка и
управление да са били завишени неоправдано и необосновано. Развити са и
оплаквания за противоправно поведение на М.Дончева, както и за неоснователното
ѝ обогатяване за сметка на етажните собственици. В заключение ответницата
моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ангажирани са
доказателства.
След изтичането на едномесечния
срок за отговор са направени нови възражения от страна на ответницата /с електронно изявление, озаглавено
„конкретизиране на доказателствени искания“/, които не следва да се обсъждат,
тъй като е пропуснат срокът за своевременното им въвеждане в предмета на делото
/един месец от получаването на исковата молба/.
С обжалваното решение районният
съд е приел, че искът е основателен и доказан единствено по отношение на
таксата за поддръжка и управление на общите части на сградата за 2013г., поради
което го е уважил частично- за сумата от 412,85 евро, ведно с претенцията за
законна лихва от подаването на исковата молба, като е осъдил ответницата да
заплати и разноски, съответстващи на уважения размер на иска. В останалата
част, с която исковете против А.У. са отхвърлени решението е влязло в сила,
понеже подадената от ищеца въззивна жалба е върната с влязло в сила
разпореждане.
Ето защо предмета на настоящото
производство е ограничен единствено до дължимостта на таксата за поддръжка и
управление за 2013г.
За да уважи иска за
горепосочената част районният съд е приел, че на проведеното на 7.08.2013г.
ОСЕС в комплекса, по т.4 от дневния ред е взето решение таксата за поддръжка и
управление на общите части на ЕС „Мида “ за 2013г. да бъде 5 евро на квадратен
метър, но не повече от 600 евро на обект, а по т.5 от дневния ред е взето
решение същата да бъде заплатена до 15.08.2013г. Безспорно било, че ответницата
е собственик на двата обекта в етажната собственост. Приел е също, че за
уважаването на иска по чл.38, ал.1 от ЗУЕС е достатъчно да се докаже, че е
взето решение, което да обвързва ответника в производството. Доколкото по
делото не били наведени твърдения, че решенията от ОСЕС на 7.08.13г. са били обжалвани
по надлежния ред по чл.40, ал.1 ЗУЕС, то същите следвало да бъдат съобразени от
съда. Посочил е, че всички възражения на ответницата по реда на провеждане на
ОСЕС от 7.08.13г. и срещу протокола от това събрание са неоснователни, както и
че липсва правна възможност да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Предявеният осъдителен иск за
реално изпълнение на задълженията, установени с решения по т.4 от дневния ред
на ОСЕС, проведено на 7.08.2013г. е с
правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС. Претенцията за обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на исковата молба е с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съответствие с правомощията си
по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Постановено е от законен съдебен състав в предвидената от закона
форма и съдържа реквизитите по чл.236, ал. 1 и ал.2 ГПК. Съдът се е произнесъл
по редовна искова молба и по допустим иск. Неоснователни са оплакванията за
недопустимост на исковата молба /посочени в отговора на исковата молба и
описани подробно по-горе/, тъй като в чл.127 и 128 ГПК не се съдържат
изисквания за редовност на исковата молба, каквито е посочила въззивницата.
Претендирата сума е посочена конкретно от ищеца /за всеки от апартаментите/, описан
е и начинът за нейното определяне, а дали от представените доказателства се
установява нейната дължимост е въпрос по съществото на спора, а не по
допустимостта на производството, още по-малко за редовността на исковата
молба.
Ето защо въззивната инстанция следва
да разгледа спора по същество, в рамките на заявените във въззивната жалба
оплаквания.
Правилно и законосъобразно
районният съд е приел, че всички доводи на въззивницата У., които се касаят до незаконосъобразното
/според нея/ свикване, провеждане, вземане на решения /включително дали са
приети с необходимия кворум и в съответствие с изискванията на ЗУЕС- чл.50 и
чл.51 ЗУЕС/, както и разгласяване на протокола за взетите решения, са
ирелевантни за настоящото производство, поради което не следва да се обсъждат,
макар същите да представляват съществената част от доводите на въззивницата.
Редът за оспорване законосъобразността на общото събрание и взетите на него
решения е този по чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Недопустимо е същите да бъдат оспорвани
в друго производство, дори с твърдения за нищожност поради противоречие с
императивна правна норма /каквото е по същността си твърдението за противоречие
на решението по т.4 от Протокол №2 с нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС/. В случая
липсват доказателства решенията на ОС на ЕС от 7.08.2013г., въз основа на които
етажната собственост основава претенцията си по главното вземане, да е било
оспорено от някой от етажните собственици, включително от въззивницата, още
повече да е било отменено. Неоснователно е оплакването на въззивницата, че
същата е била лишена от възможността да обжалва тези решения. Напротив, видно
от обясненията ѝ, съдържащи се в отговора на исковата молба, същата е
упълномощила сина си да я представлява в ОСЕС, макар да се твърди, че в
протокола не било отразено това обстоятелство. Видно от протокола от ОСЕС,
проведено на 7.08.2013г. Костас Вутов е присъствал на събранието и е участвал в
гласуването /очевидно в лично качество/, поради което в изпълнение на мандата
си е могъл да уведоми въззивницата за взетите решения и възможността да ги
обжалва в предвидения в закона срок. Налице е и признание /отново в отговора на
исковата молба/, че въззивницата е била уведомена за решенията и от
председателя на управителния съвет на ЕС на 7.12.2013г., по електронната поща. Налага
се извод, че същата не се е възползвала от възможността да обжалва взетите
решения.
Ето защо следва да се приеме, че
решенията от ОС на ЕС от 7.08.2013г. и по-конкретно това по т.4 и т.5 от
Протокол №2 /които са относими към предмета на делото/ са стабилизирани, поради
което за етажните собственици, сред които е и въззивницата е възникнало
задължение за плащане на такса за поддръжка и управление на ЕС за 2013г. в
размер на 5 евро на квадратен метър, но не повече от 600 евро. Тези решения
представляват и основанието, от което възниква задължението на въззивницата да
заплати таксата за поддръжка и управление на ЕС за притежаваните от нея два
апартамента /№17 и №40/ в процесната етажна собственост за 2013г., в размер на
5 евро на квадратен метър. Несъстоятелни са оплакванията, че въззиваемата
страна не е представила никакви разходооправдателни документи. Таксите за
поддръжка и управление на ЕС са законоустановени /чл.51 ЗУЕС/ и се заплащат от собствениците въз основа на
решението на ОС на ЕС, което определя конкретния им размер и срок за плащане
/чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС и чл.17, ал.7, т.4, както и чл.38, ал.1, изр.1 от ЗУЕС/,
поради което изискуемостта на задължението за плащането им възниква след
изтичането на съответния срок, а не след представянето на отчет или
разходооправдателни документи за тяхното извършване. В случая позоваването от
въззивницата на решение №78 по гр.д.№6829/14г., на ВКС, първо г.о. е
несъстоятелно, понеже решението по т.4 от дневния ред на общото събрание е
такова по чл.51 от ЗУЕС, а не за приемане на отчет за приходите и разходите на
ЕС /последното е било предмет на решение по т.1 от посочения протокол/.
В случая с решението по т.5 от
дневния ред на ОСЕС, проведено на 7.08.2013г. /виж Протокол №2- л.6-12 от
делото на НРС/ е определен и срок за заплащането на дължимата такса по т.4
/т.е. за управление и поддръжка/, а именно- 15.08.2013г. Следователно,
вземането на въззиваемата етажна собственост против въззивницата е възникнало и
е станало изискуемо на 16.08.2013г.
Действително, както се твърди във
въззивната жалба, в решението, прието на 7.08.2013г. не е посочен конкретния
размер на задълженията на въззивницата /както и на останалите собственици/. В
тази връзка следва да се посочи, че решението по т.4 от Протокол №2 предвижда
начин за тяхното определяне в съответствие с квадратурата на притежаваните от
етажните собственици обекти, т.е. задълженията са определяеми и не са
предоставени на субективната преценка на съда, както неправилно счита
въззивницата. Пред въззивната инстанция не се оспорва конкретния размер на
задължението за 2013г. като неправилно изчислен от районния съд. Въпреки това
въззивната инстанция извърши и собствени изчисления на основание чл.162 ГПК,
поради което намира, че таксата за двата апартамента на въззивницата за 2013г.
е правилно изчислена от НРС. Съобразно квадратурата на апартаментите заявена от
въззивницата в отговора на исковата молба умножена по 5 евро на всеки квадратен
метър, таксата е общо в размер на 412,85 евро за двата апартамента.
Вярно е също посоченото от
въззивницата, че в Протокола от ОСЕС, проведено на 7.08.2013г. липсва взето
конкретно решение да се предприемат действия по принудително събиране на дължимите
от въззивницата такси за управление и поддръжка на общите части на ЕС,
определени в т.4. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото към датата
на вземане на решенията на ОС не е бил изтекъл срока за доброволното
изпълнение- 15.08.2013г., обективно не е съществувала възможност да бъде взето
решение в сочения от въззивницата смисъл, тъй като на етажните собственици не
би могло да бъде известно дали същата ще изпълни доброволно задълженията си. Изускуемостта
на задължението настъпва на датата на падежа- 15.08.2013г. съобразно взетото
решение, като не е необходимо вземането на отделно решение от ОСЕС за
принудително събиране на тези задължения.
С оглед изложеното въззивната
инстанция намира, че e налице изискуемо задължение на въззивницата У. към ЕС на комплекс „Мида“ в
размер на 412,85 евро, представляващи разходи за поддръжка и управление на
етажната собственост за 2013г. за ап.17 и ап.40. Въззивницата не твърди и не
представя доказателства за погасяване на това задължение чрез плащане. Ето защо
искът за осъждането ѝ да прати на ЕС тази сума е основателен и следва да
бъде уважен.
Предвид акцесорния характер на
претенцията за обезщетение за забавено плащане, с оглед основателността на
главния иск се явява основателна и
претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от
завеждането на делото пред НРС до окончателното изплащане на задължението,
както и претенцията за присъждане на разноските на ищеца за първата инстанция
/съразмерно на уважения размер на иска/.
Поради съвпадане на фактическите
и правни изводи на двете инстанции, решението на РС-Несебър следва да бъде потвърдено
в обжалваната от въззивницата част.
С оглед изхода на делото на
въззивницата не се дължат разноски.
На основание чл.280, ал.3, т.1,
предл.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №96 от 29.05.2018г. по гр.д.№119/2018г. на РС- Несебър В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която А.К.У.,
гражданка на Република Гърция, родена на ***г., живуща в Гърция е осъдена да заплати на Етажната
собственост на комплекс „Мида“, бл.1, вх.1, находящ се в гр.Несебър, КК
„Слънчев бряг - запад“ сума в размер на 412,85 евро, представляваща такса за
поддръжка и управление за 2013г.за апартамент №17 и апартамент №40, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от завеждането на иска- 6.02.2018г.
до изплащане на задължението, както и сумата от 136,28 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ
искането на А.К.У., гражданка на Република Гърция, родена на ***г., живуща в
Гърция за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.