№ 2100
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110157486 по описа за 2021 година
намери следното:
Подадена е искова молба от / против // с искане ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 559,78 лева – заплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разходи, ведно със законната лихва считано от
06.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че
бил застраховател по застраховка Каско по отношение на товарен автомобил
марка ///, собственост на ////, със срок на действие от 13.06.2016 г. до
12.06.2017г., при уговорено покритие “пълно Каско” на рисковете. На
06.09.2016г., в гр. ///// при паркинга на бл. 209, автомобилът в паркирано
състояние, бил напръскан с боя от работници, извършващи ремонтни
дейности на обект в непосредствена близост до посоченото място.
Причинител на вредата бил изпълнителят на СМР дейностите /./ чрез своите
служители, на които бил възложен ремонтът на процесиите „..,..“. След
настъпване на застрахователното събитие, към ищеца било подадено искане
за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС /././ и била
образувана ликвидационна преписка по щета № *********. Отстраняването
на вредите било възложено на оторизиран сервиз, за което на същия била
изплатена сумата от 544.78 лв. Причинителят на вредата, //./ имал сключена
застраховка Професионална отговорност на лицата по чл. 171 от ЗУТ,
обективиран в полица № 16010Р10002 към ответника, със срок на
застрахователно покритие от 25.02.2016г. -24.02.2017г. Ищецът счита, че на
основание чл. 411 КЗ ответникът му дължи сумата от 544,78 лева и 15 лева –
ликвидационни разходи и моли съда да осъди ответника да му ги заплати. В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.
Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на
застраховка Професионална отговорност по отношение на ./., наличието на
застраховка Каско по отношение на товарния автомобил и изплащането на
1
обезщетението от страна на ищеца. Счита, че не следвало да отговаря за
вредата поради разпоредбите на договора за застраховка. Оспорва механизма
на настъпване на вредата. Оспорва действителната стойност на вредите. Моли
за отхвърляне на исковете, претендира разноски.
В последното по делото заседание страните са редовно призовани,
явяват се и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: между страните не се спори
наличието на застраховка Професионална отговорност по отношение на ./.,
наличието на застраховка Каско по отношение на товарен автомобил марка
./././ и изплащането на обезщетението от страна на ищеца. От предоставения с
исковата молба снимков материал се установява наличието на пръски бяла
боя по товарния автомобил. По делото са представени Фактура № **********
от 30.11.2016 г. издадена от ,./а изпълнени СМР съгласно протокол от
30.11.2016 г. както и от препис от същия протокол, от които се установява, че
..//,, е извършвало ремонт на обект „..,..“. Доколкото с отговора на исковата
молба ответникът не оспорва факта на опръскването с боя по автомобила и
факта, че ремонта е осъществяван от ..//,, съдът приема тези факти за
доказани.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Установява, че действително товарен автомобил
.,/ е бил опръскан с бяла боя, че уврежданията по автомобила са в пряка
причинно-следствена връзка с това събитие, както и че размерът за
възстановяване на вредите по средни пазарни цени възлиза на 544,78 лева.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното
обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на
увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност. За да се възникне това право следва да се осъществи следния
фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинно-следствена
връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност спрямо
причинителя на вредата, наличие на застраховка Каско по отношение на
увредения и направено от него плащане. Последните три факта се
установяват безспорно от доказателствата по делото и не се оспорват от
страните. От назначената експертиза, както и от приложения снимков
материал съдът намира, че действително товарният автомобил е бил опръскан
с бяла боя в ,,..// в района до бл. 209 от работници, извършващи ремонтни
дейности в непосредствена близост. От приложената документация,
изпратена от третото неучастващо в делото лице .... се установява, че
действително ..//,, е осъществило ремонта на „..,..“ и че работници на това
дружество са опръскали с боя процесния автомобил. Вредите, настъпили по
л.а. ...... съдът приема за доказани от приетите описи за вреди и съдебно-
техническата експертиза, от която се установява и причинно-следствената
връзка. Деянието и противоправността се установяват от предоставения
снимков материал и съдебно-техническата експертиза, на база на които съдът
достига до извода, че причина за изпръскването на автомобила с боя са
действията на работниците на ..//,,, които не са положили дължимата грижа
при боравене със строителната техника и по този начин са причинили
твърдените вреди. Експертизата е установила, че стойността на
2
възстановяване на вредите по средни пазарни цени е 544,78 лева.
По отношение възражението на ответника за наличие на самоучастие от
страна на застрахованото лице: съдът приема, че такава клауза безспорно
съществува в договора за застраховка Професионална отговорност, сключен
между ответника и ..//,,. Застраховката Професионална отговорност е подвид
на застраховката гражданска отговорност, доколкото е уредена в чл. 469 от
Кодекса за застраховането, чието систематично място е в глава четиридесет и
пета от същия кодекс – Задължителни застраховки „Гражданска
отговорност“. Съгласно чл. 468 от КЗ задължителна е тази застраховка за
гражданска отговорност, за която съществува законово задължение за
сключване. Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗУТ строителят застрахова
професионалната си отговорност за вреди, причинени на трети лица,
вследствие на неправомерни действия при изпълнение на задълженията му.
Доколкото по делото без съмнение ..//,, извършва строително-ремонтни
работи, съдът приема, че това лице има качеството строител и застраховката,
сключена между него и ответника е задължителна застраховка на Гражданска
– Професионална – отговорност. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, като,
когато застраховката „Гражданска отговорност“ е задължителна,
застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на
застрахования – така чл. 432, ал. 2, изр. второ КЗ. Тази разпоредба изключва
възможността застрахователя по задължителна застраховка гражданска
отговорност да релевира възражение за самоучастие на застрахования по
отношение на третото увредено лице. Доколкото, съгласно чл. 411 КЗ
изплатилият застрахователно обезщетение застраховател встъпва в правата на
имуществено застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът счита, че
встъпилият имуществен застраховател има всички права и се ползва от
цялостния обем на защита, предвиден в чл. 432, ал. 2 КЗ. С оглед на това
приема, че наведеното от ответника възражение за наличие на самоучастие в
сключения договор за застраховка на професионална отговорност, е
направено в нарушение на тази разпоредба и не следва да се уважава.
По отношение направеното възражение за изтекла погасителна давност:
съгласно чл. 378, ал. 5 КЗ суброгационните искове се погасяват в срок 5
години, считано от датата на извършеното плащане от страна на
застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на
вредата. По делото е безспорно, че ищецът е заплатил застрахователното
обезщетение за процесния автомобил на 11.10.2016 г., т.е. давностният срок
изтича на 11.10.2021 г. Исковата молба е входирана в съда на 06.10.2021 г.,
т.е. преди изтичането на този срок, поради което съдът намира, че искът не е
погасен по давност.
В заключение искът е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него бяха направени разноски в размер на 50 лева – държавна такса, 360 лева
– депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът определя на 150 лева.
Разноските са доказани и следва да се присъдят в цялост.
Така мотивиран съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА //, ЕИК //////, с адрес гр. ///... да заплати на .,/, ЕИК .......... с
адрес //..//.. по иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 469, ал. 1 КЗ
сумата от 544,78 лева – изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в резултат на изпръскване с бяла боя на товарен
автомобил марка ///, осъществено на 06.09.2016г. в ,,..// в района до бл. 209,
както и обичайните разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва
върху общата сума от 559,78 лева, считано от 06.10.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА //, ЕИК ////// да заплати на .,/, ЕИК .......... на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – държавна такса, 360 лева – депозит за
експертиза и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4