Решение по дело №52/2017 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 май 2017 г. (в сила от 14 юни 2017 г.)
Съдия: Божидарка Данчова Йосифова
Дело: 20171310200052
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  № .…....…, 17.05.2017 г., гр. Белоградчик

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на трети май две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                        Районен съдия:  БОЖИДАРКА  ЙОСИФОВА

 

Секретар М.Н.,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, АНД № 52 по описа за 2017 година.

 

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Образувано е по жалба на Н.В.Т. ***, против Наказателно постановление № 1161/ 13.03.2017 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 266, ал. 1 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 200,00 лв. – за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 1 от ЗГ, „Глоба” в размер на 200,00 лв. – за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от ЗГ, и на осн. чл. 273, ал. 1 от ЗГ, са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „цер”, както и вещта, послужила за извършване на нарушението – товарен автомобил „Сеат Инка”, с рег. № М 82 00 ВК, цвят – бял.   

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, като жалбоподателя твърди, че не е извършил нарушение на ЗГ. Изтъква доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че с отнемането на вещта, послужила за извършване на нарушението – товарен автомобил, е нарушен принципа залегнал в чл. 20, ал. 4 ЗАНН.

Предвид изложените в жалбата съображения, се моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят е представляван от процесуален представител – адв. Г.Г. от САК. Същият поддържа жалбата. В хода по същество, пледира, съдът да намали размера на наложените му административни нарушения от вида „глоба”, като прекомерно завишени, както и да отмени Наказателното постановление в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението, поради това, че е нарушен чл. 20, ал. 4 ЗАНН, и поради това, че вещта е ползвана без знанието и съгласието на собственика й, при което е налице хипотезата на чл. 273, ал. 1, предл. 2 – ро ЗГ.

По искане на адвоката – пълномощник на жалбоподателя, по делото е допуснат и разпитан св. М. Н. В. – син на жалбоподателя.

          Въззиваемата страна, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

          По делото е допуснат и разпитан и свидетеля на въззиваемата страна – Ф.А.Ф. – актосъставител.

          С оглед наведените в жалбата доводи за нарушение на принципа залегнал в чл. 20, ал. 4 ЗАНН, съдът е допуснал изслушването на съдебно – оценителна експертиза – за определяне пазарната стойност на отнетия в полза на държавата товарен автомобил, с който е транспортиран дървения материал, както и за определяне на стойността на вещите, предмет на престъплението – транспортираните без контролна горска марка и превозен билет дърва за огрев.

Заключението на вещото лице по изготвената експертиза, не е оспорено от страните и е приобщено към останалия доказателствен материал по делото.

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

          Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е частично основателна.

          Съображенията на съда са следните :

Свидетелят на въззиваемата страна – Ф.Ф., на длъжност „горски надзирател” при СЗДП ТП ДГС – Белоградчик, установи, че на 28.12.2016 г., около 14.30 часа при патрулиране между с. Д. и с. Р., забелязал товарен автомобил, управляван от жалб. Н.Т., който се движел в посока от с. Р. към с. Д.. Св. Ф. заяви, че имал информация, че Т. продава дърва в с. Д.. Поради това, поискал съдействие от полицейския служител Н. М., който се съгласил и тръгнал със св. Ф.. С автомобил, последвали жалбоподателя Т. и го настигнали в с. Д.. Когато Н.Т. забелязал, че го следват, той засилил скоростта. Св. Ф. и полицейския служител настигнали автомобила на жалбоподателя на жп прелеза в с. Д. и извършили проверка, при която установили, че жалбоподателя транспортира 1 пр. куб. м. дърва за огрев, без дървата да са маркирани с контролна горска марка и без да са придружени с превозен билет. Св. Ф. изискал от жалб. Т. да представи и средство за позициониране и проследяване, с което следва да е снабден автомобила, но той не представил такова. Св. Ф. извикал свой колега В. Д. Н. и двамата измерили транспортирания дървесен материал. Дървесината била 1 пр. куб.м. от вида цер /дъб/. Автомобилът, с който е транспортирана дървесината бил оставен на отговорно пазене.

За нарушение на чл. 148, ал. 12 и на чл. 213, ал.1, т. 1 и т. 2 ЗГ, св. Ф.Ф., съставил на жалбоподателя Н.Т., АУАН № 1161/ 28.12.2016 г.  

                Въз основа на съставеният АУАН, е издадено наказателно постановление № 1161/ 13.03.2017 г. на Директора на РДГ – Берковица.

                От правна страна, съдът намира следното :

                Съдът, като обсъди събрания по делото доказателствен материал, намира, че в хода на делото се доказа, че жалб. Т., е осъществил състав на административно нарушение на ЗГ. Установи се от свидетелските показания на свидетеля на въззиваемата страна, че на посочената в АУАН и НП дата, жалбоподателя е транспортирал дървен материал в посоченото количество, от вида „цер”, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет. Свидетелят на въззиваемата страна установи по неоспорим начин самоличността на нарушителя и извършените от последния противоправни действия. Възприятията му са лични, непосредствени и корелират с констатациите в АУАН и НП. Актосъставителят е пристъпил към съставяне на АУАН при изяснена фактическа обстановка. Жалбоподателят е бил спрян за проверка, в момента в който е транспортирал дървения материал. Установено е количество и вида на дървесината.

          Нещо повече – в хода на съдебните прения, адвоката – пълномощник на жалбоподателя Т., заяви, че нарушенията са доказани и моли съда, да измени единствено размера на глобите, което доказва, че дори жалбоподателя не отрича, че е осъществил състава на административните нарушения за които е наказан.   

          Поради това, съдът приема за доказано, че с действията си, жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл. 213, ал.1, т. 1 и т. 2 ЗГ, по смисъла на които се забранява транспортирането на дървесина, немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет.

          В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи и следното:

          От така съставения на жалбоподателя АУАН № 1161/ 28.12.2016 г., се установява, че му е повдигнато обвинение и за извършено нарушение на чл. 148, ал. 12 ЗГ – за това, че при поискване не е представил средство за позициониране и проследяване, с което следва да е снабден автомобила, транспортиращ дървесината. Това установи с разпита си и свидетеля на въззиваемата страна. Видно е обаче, че с така издаденото Наказателно постановление за това нарушение, жалб. Т. не е санкциониран и не му е наложено административно наказание. Съдът намира, че това обстоятелство не води до порочност на производството. Фактът, че наказващия орган е наложил наказания само за някои от констатираните нарушения, а за другото – не, не би могло да наруши правото на защита на нарушителя. Неналагането на наказание за някои от установените с АУАН адм. нарушения, не съставлява процесуално нарушение. Допустимо е и не съществува пречка с един акт да бъдат установени няколко нарушения като от преценката на наказващия орган зависи, дали ще санкционира нарушителя за всички нарушения или само за някои от тях. Поради това, факта, че жалбоподателя не е санкциониран с Наказателното постановление и за нарушение на чл. 148, ал. 12 ЗГ, установено с АУАН, не води до порочност на проведеното производство. За останалите административни нарушения, жалбоподателя е наказан с отделни наказания, при спазване на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН.

          В хода на съдебния контрол за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и наказателното постановление съдържат всички задължителни реквизити, издадени са в законоустановените срокове, надлежно връчени са на наказаното лице. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка изцяло съответства на направените изводи и правна квалификация на деянието. Нарушението в двата основни акта е описано точно по време, място и при какви обстоятелства е извършено. Изпълнителното деяние на процесното административно нарушение е описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не е налице съществено нарушение на процесуално правни норми. Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е описал нарушената законова разпоредба.

          Съдът намира, че правилно е определена и  административнонаказателната разпоредба, на основание на която от жалбоподателя е ангажирана отговорност – чл. 266, ал. 1 ЗГ. Правилно е определен и вида на всяко едно от административните наказания за всяко от констатираните нарушения – „глоба”, предвид на това, че нарушителя е физическо лице.

          Съдът намира, че правилен е и размера на наказанията, макар и определени над законоустановения минимум. Предвиденото по закон наказание, посочено в разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗГ, е от 50 до 3 000 лв. С обжалваното наказателно постановление, на жалбоподателя са наложени две наказания от вида Глоба, в размер на 200 лв. всяко. Към административнонаказателната преписка, е приложена Справка от централна информационна система „Елица”, от която се установява, че жалбоподателят е наказван 10 пъти за извършени нарушения на ЗГ, като всички наказателни постановления са влезли в законна сила, като по някои от тях наложеното му наказание от вида глоба е в размер на 150 лв.

          Настоящите нарушения на ЗГ, се явяват съответно единадесето и дванадесето поред нарушение. Поради това, основателно наказващия орган, отчитайки високата обществената опасност на дееца, е определил наказанието си над законоустановения минимум, градирайки размера на наказанията в сравнение с наложените му предходните такива. При определяне на размера на административното наказание, е взето предвид отегчаващото отговорността на нарушителя обстоятелство, че процесните нарушения са поредните такива извършени от жалбоподателя по ЗГ. Нещо повече – от мотивите на издаденото наказателно постановление се установява, че това нарушение е извършено и преди да е изтекла и една година от влизане в сила на предходното наказателно постановление, отново за нарушение на ЗГ. Доказано е утвърдено противоправно поведение у нарушителя, поради множеството извършени нарушения на ЗГ от негова страна. Очевидно е, че наложените до момента наказания не са постигнали своя превъзпитателен ефект, поради което и съдът намира, че размера на наложените наказания се явява доказан, макар и неколкократно надвишаващи законоустановения минимум за всяко едно от тях. Наказанията са определени в законоустановения диапазон предвиден в чл. 266, ал. 1 ЗГ.

          При тези мотиви, съдът намира, че размера на наложените наказания от вида „глоба” не следва да бъде редуциран, поради което съдът потвърждава наказателно постановление в тази част.

          В частта в която с Наказателното постановление, е постановено отнемане на вещите, предмет на нарушението – 1 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „цер”, съдът приема, че и в тази му част, същото е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал.1 от ЗГ, вещите, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са. Приложима е и общата разпоредба на ЗАНН - чл. 20, ал.2 ЗАНН, по смисъла на която, се отнемат в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират. Дървесен материал, който е транспортиран без да е маркиран с контролна горска марка и непридружен с превозен билет, представлява вещ, притежаването на която е забранено, поради което и правилно наказващия орган е постановил отнемането й в полза на държавата.

          В частта на НП, в която е постановено отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – товарен автомобил   „Сеат Инка”, с рег. № М 82 00 ВК, цвят – бял, съдът намира, че същото е незаконосъобразно.

          Действително, съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушението, както и вещите, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

          Въпреки въведеното правило с горецитирания законов текст, при извършването на преценката за правилност и законосъобразност на НП в тази част, съдът не може да не се съобрази с принципа, заложен в чл. 20, ал. 4 ЗАНН – общия процесуален закон, приложим в този вид производства. Във всеки случай, когато наред с административното наказание, административнонаказващия орган постановява отнемане в полза на Държавата на вещите, послужили за извършване на адм. нарушение, то приложение намират общите разпоредби на чл. 20, ал.1 и ал.4 от ЗАНН.      Разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, въвежда ограничение за отнемане на вещи, когато тяхната стойност явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. Предвиденото ограничение е в съответствие с принципа за съразмерност между тежестта на наложеното административно наказание и степента на обществена опасност на извършеното административно нарушение.

          С Наказателното постановление, жалб. Т., е наказан за това, че е транспортирал 1 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „цер”, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет.

Съдът, използвайки знанията на вещо лице в процеса, установи  стойността на дървения материал. От заключението се установи, че стойността на дървата, предмет на нарушението, е 45,00 лв.

          От друга страна, от съдебно – оценителната експертиза, се установява, че пазарната стойност на отнетото в полза на държавата МПС, с което е транспортирана дървесината, е 1 600 лв.

          Очевидно е, че стойността на отнетия автомобил, многократно надвишава пазарната стойност на вещите, предмет на нарушението – дървения материал – повече от 35 пъти.

          Поради това, с отнемането на автомобила, с който е превозван дървения материал, е нарушен основен принцип в административнонаказателното производство – наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението. 

Предвид горните изводи, настоящият съдебен състав намира, че Наказателното постановление в тази му част, е постановено в нарушение на чл. 20, ал. 4 ЗАНН. Този законов текст задължава да се извърши преценка между стойността на отнеманите вещи и характера и тежестта на административното нарушение и ако тази стойност не съответства, се въвежда ограничение за отнемане на вещта, послужила при извършване на адм. нарушение. При неспазването на това задължение, се нарушава принципа на съразмерност.

Дори и да се приеме в случая, че дееца – жалбоподател е с висока степен на обществена опасност предвид множеството наложени му наказания за нарушения на ЗГ, то преценката за спазване на чл. 20, ал. 4 ЗАНН, се извършва с оглед степента на обществена опасност на конкретното административно нарушение, а не с оглед степента на обществена опасност на дееца. Това, че дееца е с по – висока обществена опасност, мотивира по – високия размер на наложените наказания от вида „Глоба”, но не може да бъде аргумент за отнемане на вещта, послужила за извършване на нарушението, в случай, че предмета на нарушението е на значително по – ниска стойност, в сравнение с тази, на вещта послужила за извършването на нарушението.

           Поради това, съдът счита, че в противоречие с чл. 20, ал.4 от ЗАНН, административнонаказващия орган е постановил отнемане в полза на Държавата на товарния автомобил, послужил за извършване на адм. нарушение. При тези мотиви, съдът намира, че в тази част НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

          Водим от горното, съдът

                               

               Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1161/ 13.03.2017 г. на Директора на РДГ – Берковица, в частта, в която на Н.В.Т. ***, с ЕГН **********, са му наложени наказание „Глоба” в размер на 200,00 лв. – на осн. чл. 266, ал. 1 ЗГ, за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 1 ЗГ, и наказание Глоба” в размер на 200,00 лв. – на осн. чл. 266, ал. 1 ЗГ, за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 ЗГ, както и в частта, в която на осн. чл. 273, ал. 1 ЗГ, са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „цер”.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1161/ 13.03.2017 г. на Директора на РДГ – Берковица, издадено на Н.В.Т. ***, с ЕГН **********, в частта, в която на осн. чл. 273, ал. 1 ЗГ, е постановено отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – товарен автомобил „Сеат Инка”, с рег. № М 82 00 ВК, цвят – бял. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

                                                   

          

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :