Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 399 01.08.2019 г.
гр.Р.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Р.ският районен съд
На девети
юли две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Даринка Димитрова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №333 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.124 от ГПК вр. с чл.79 ЗС.
Депозирана е искова молба от П.Л.Г.
и Н.С.Г. за признаване на установено
спрямо ответниците Г.Л.Г. и Р.С.Г., че са собственици по давностно владение на
следния недвижим имот: Трети жилищен етаж с площ от 144 кв.м. от недвижим имот
– жилищна сграда построена на три етажа, находяща се в гр.Л., общ.Л., обл.Р., ур.
***построена в парцел XI-614 в
кв.63 по ПУП на гр.Л., отреден за жилищно застрояване с площ на дворното място
894кв.м. при граници и съседи: УПИ VII -614 от кв.63, УПИ VIII-614 от
кв.63; улица; собствен парцел на Г.Л.Г.. Както и на Гараж №2 с площ 21,50кв.м.
находящ се на първия етаж при граници и съседи: от горе-жилищен етаж 2 с площ
от 144 кв.м.; от ляво – гараж №1 с
площ от 21,50кв.м.; от дясно-склад/мазе/
с площ от 101 кв.м.; както и Склад /за
мазе/ с площ от 101 кв.м. находящо се на първия етаж, при граници и съседи: от
ляво-гараж №2 с площ от 21,50кв.м., от горе-жилищен етаж 2 с площ от 144 кв.м.;
от дясно-двор-част от УПИ XI-614. Сочи се, че ответниците са техни брат и
етърва, с които живеели в процесната жилищна сграда - на три етажа Първоначално
с н.а. за покупко-продажба от 1978г.
първият ответник учредил на
основание чл.68 ЗС право на строеж на принадлежащото му дворно място, с цел да
построят общо жилище на двама им от два етажа и гаражи по реда на чл.192 от
ЗТСУ/отм./ Било издадено разрешение за строеж №30/1988г. както и протокол №27
за определяне на строителна линия и ниво от 20.05.1988г. Веднага след това
започнали строежа, който се осъществил, заедно с брат му с изтеглени жилищни
кредити. След окончателното приключване на строителството и одобряването му,
заедно със семействата си се нанесли да живеят в имота. Като още по време на
строежа си поделили по взаимно съгласие етажите в сградата, както и избените
помещения. Това било преди 28 години, от тогава живеели на третия етаж, ползват
гаража, находящ се в средата на приземния етаж, а ответниците живеели на втория
жилищен етаж и ползвали другото избено помещение. Били в добри отношения и
никой не оспорвал етажа, на който се установили да живеят, всички знаели, че са
собственици заедно на посочените етажи.
В предоставения срок ответниците
депозират отговор, намират иска за недопустим, както и за неоснователен. Сочат,
че жилищната сграда е предмет на делбено производство по гр.д.№1163/2018г. на
РРС, в момента решението на първоинстанционния съд, с което искът за делба е
приет за неоснователен се обжалва.
Оспорват обстоятелствата в молбата. Сочат, че първият ответник преди брака с
втория придобил празно дворно място с н.а. от 26.08.1978г. и построили в режим
на СИО масивна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ 144кв.м. на три етажа.
Твърдят, че разрешение за строеж №30/10.05.1988г. е нищожно, издадено в
нарушение за закона, страните не са сключвали договор за отстъпено право на
строеж и реално ищците не са построили процесната жилищна сграда. Ответниците я
построили с личните си средства и труд без участие на ищците. Твърдят, че дори
и да е било учредено право на строеж, ищците не са го реализирали и същото е
погасено по давност съгл. чл.67 ал.1 ЗС. По време на строежа, са били във
фактическа раздяла, като съпругата по
това време живеела на съпружески начала с друг мъж на друг адрес. А П.Г. живял
със сина си в дома на родителите си в гр.Л. на ул. **, който имот през 2003г.
му бил прехвърлен и през последните 10 години живеел там с майка си. Поради
наличие на съдебен процес за разваляне на този договор, първият ищец се
преместил в друг имот в гр.Л., закупен на името на сина им. Както, че ищецът не
е теглил жилищен заем за строежа на
къщата, т.е. по никакъв начин не е участвал в строежа. Поради влошените отношения
между съпрузите често се разделяли, като съпругата се връщала при родителите си
в с.М.. Както че не са имали уговорка да живеят в жилищната сграда. Такава
уговорка са имали вторият ответника и
родителите му, да си разпределят къщата, но това не станало. Навремето
ответниците предоставили на ищците третия етаж от къщата въз основа на устна
уговорка за заем за послужване, без да се отказват от правото си на
собственост.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Първият ищец и първият ответник са братя, съответно втори ищец и ответник са техни съпрузи, като ищците са сключили граждански брак на 18.10.1987г. С н.а за покупко-продажба от 26.07.1979г. първият ответник придобил дворно място от 836 кв.м. находящо се в гр.Л., за което отреден парцел XI-336 в квартал 67 по плана на града. На 21.01.1988г. между двамата братя е сключен договор, с който Г.Г. учредява на основание чл.63 от ЗС на брат си П.Г. право на строеж на принадлежащото му дворно място от 836кв.м. в парцел № VII-614 в кв.63 по плана на гр.Л.. На името на двамата е издадено разрешение за строеж №30/1988г. ОбНС Л., Протокол №27 за определяне на строителна линия и ниво от 20.05.1988г. Приложеното „Техническо описание“ на Община Л. удостоверява, че Г.Л.Г. притежава ½ ид. ч. от имот, през 1988г. е започнало строителство на нова жилищна сграда съсобственост с П.Л.Г. и съпругата му Н.С.Г. на три етажа и на първи етаж гараж и избено помещение. В същият поземлен имот са изградени и се ползват по предназначение: Триетажна масивна жилищна сграда състояща се от два гаража, две мазета и две стаи и на втори и на трети етаж, състоящи се от хол, две спални, детски кухни и бани и тоалетни.
Според показанията на св. И.Л.-син на ищците с родителите си откакто се помни живеели на ул.** вече близо 30 години. Сочи, че баща му и чичо му решили да построят фамилна братска къща, като баща му изтеглил кредит, работил в А. по него време, при което го задължили да подпише 10 годишен договор, за да си изплаща заема. При издигането на първи етаж, с родителите си живели известно време в мазето След издигане на грубия строеж всеки от братята поотделно започнал да самостоятелно да си оправя етажа. На втория етаж живеел чичо му, а на третия неговото семейство. След време чичо му изгонил баба му от двете стаи, в които живеели и си направил пристройка до къщата и в момента живеели там. С баща си направили много подобрения на третия етаж-козирки на тераси, подмяна на ВиК през 2010г., външна шахта на водомери, цялостна подмяна на мръсен канал, външна долна баня, шпакловки и всичко нужно. Нямало проблеми и дрязги, докато баба му преди година не пуснала дело, искала да вземе етажа, да направела така, че майка му и баща му да се разведат, да нямала майка му дял. Знаел това от баба си. Всеки си ползвал етажа, като баща му и и чичо му се разбрали за разпределението. Знаел това от разказите на двамата. През целия период живели на етажа.
Св.Х.И. сочи, че знае двамата братя, къщата била на три етажа, неизмазана отвън. Г. живеел на втория етаж, а сега там живеел синът му, а П. живеел на третия етаж. Г. си направил отделна пристройка и сега живеел в нея. Свидетелят помагал на П. при строителството на къщата, той му плащал, ангажирал майстори, като се леела плочата. От 25-30 г. живеели там, много добри били отношенията между двамата братя. Сега от една-две години не си говорели. Продължавали да живеят в момента там.
Св. Ф.С. сочи, че е съсед на двамата братя, които преди били в добри отношения, но не и сега. През 1988г. направили къщата, долу имало две стаи, в които живеели баба И. и съпругът и. На втория етаж живеели Р. и Г. и на третия етаж – П. и Н., 30 години вече живеели там, както и в момента. Баба И. искала да раздели Н. и П., да не останело нищо на Н., влошили отношенията си. После се скарали. Г. изгонил баща си и майка си-баба И. „цепили главите на майка си и на брат си“. Р. викала от терасата: „ Циганите, просяците заминават“. Баба И. до тогава живеела на първия етаж в две стаи. П. осигурявал и плащал на работниците при строежа, работел в завода по това време. Последните 10 години живеел при жена си в къщата. Чувала от хората, че бил теглил младежки заем.
Св. И.Х. - майка на страните сочи, че Г. искал да си построи сам, но не разрешавали къщата да бъде на един етаж. Помолил П. да строят. Н. оставила П. и детето и заживяла с друг мъж. П. изтеглил заем 5000лв., които тя върнала. Със съпруга си решили да продадат къщата си, която била наблизо и да строят. Нямало документ, заради Н., че етажа е на П.. Тя и Г. давали всички средства за къщата, строителни материали осигурявали, Ганчо наел работниците, плащането било от тях двамата. Когато се строила къщата Н. била с друг мъж, нямало я. П. гледал детето, което било на 2,5 години. Като построили къщата на Г. и П. измазали по една стая, кухнята и те се нанесли. Г. си продължил другото сам, а на П. те давали пари. Мислели третия етаж да остане за нея, П. и Н. нямали къде да живеят и ги оставили там, но не живеели двамата постоянно там, а Н. не полагала грижи за нищо. Отначало живеели в новата къща на ул. **. След като взели другата къща, П. ходел при тях. Последните 10 години живеел при тях в другата къща на ул. **, която купили преди повече от двадесет години. В момента Н. и П. ***, която купили. Г. не се бил отказал от етажа, а пуснал П. да живее, да ползва, като брат. Искал нещо да направи, но без права за Н., но П. не се съгласил. На третия етаж П. и Н. имали мебели. Обзавеждането било от тях, било там, когато влезли. Ответниците имали ключ за третия етаж, Н. държала ключа.
Св. С. А. сочи, че е съсед на страните, една мрежа ги деляла. Г. баба И. и дядо Л. построили къщата. П. го нямало при строежа, жена му също, тя живеела с друг мъж. Цял живот ходела и с нейния мъж. Със средства на баба И. строила къщата, продали старата си къща, вложили ги в новата. Не разрешавали тогава да се строи едноетажна къща и за това Г. записал името на П. да живее временно там. Последните 10 години П. живеел при майка си, в момента пак били на друг адрес. Знаела, че къщата е на Г., П. живял малко в тази къща. П. и Н. имали ключ. Отношенията между братята до 10 години откакто се построила къщата били добри, но вече не били. През тези 10 години живели там двамата братя, като П. бил на третия етаж. Съпругата му била непостоянна, имали дете, което оставила да живее при баща си и баба си в тази къща.
Св.Д. С. сочи, че е съсед на Г. и П. от много години. През 1990г. започнал строежа на къщата, построили я за една година. Строежът го поели баба И., съпругът и, Р. и Г.. П. бил там, гледал си детето, Н. я нямало. Родителите на Р. подпомагали с парични средства на нея и Г.. П. бил теглил някакъв заем, но майка му същия ден го върнала, защото той нямало как да го плаща, защото не бил на работа. Чувал за това от тях като си говорели. Често ходел да им помага. Първо направили долу някакви мази и стаички, където живеели баба И., съпругът и, както Р. и Г.. П. и Н. се нанесли след това, защото нямало къде да живеят, Г. ги пуснал така по братски. Двамата братя се нанесли есента на 1990г. Последните 10 години П. бил и по чужбина и при майка си живял, поне две години живял при майка си. Като се върнал от Чехия пак живял при нея, не бил с Н.. В момента синът на Н. и П. купил къща и те живеели там. От около половин година имало конфликт между братята. Г. не оспорвал и не проявявал собственост към етажа да каже “махайте се“.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза се установява, че строежът на триетажната жилищна сграда е извършен, без да е спазен напълно одобрения през 1988г. проект. Не са изпълнени част от довършителните работи. Сградата е триетажна: два жилищни етажа и един приземен /гаражен/ На жилищните етажи са разположени по едно жилище и по една самостоятелна стая с балкон. На трети етаж има осем помещения. Третият етаж от сградата, без самостоятелната стая и посочения гараж №2/среден на първи етаж/ с площ 21,50кв.м. са самостоятелни обекти по смисъла на ЗУТ. В с.з. вещото лице сочи, че жилищната сграда се обитава навсякъде. Помещението на партера е кръстено работилница по документация има коридор и складове, но там схемата е различна одобрения проект. Зад двата гаража има коридор. Помещението работилница се намира в югоизточната фасада на партерния етаж, граничи с улица, парцел, помещение, което е ПРУ и от лявата страна е гаража. Гаражът си има самостоятелна врата, работилницата също има достъп от към улицата. Претендираната в исковата молба изба, не е изба, а работилница.
Приложена е проектно-сметна документация за обект: жилище на Г. и П. Г. от 1988г., приходни квитанции за заплатен данък на ул. **, сметки, експедиционни бележки, пътни разписки, споразумителен протокол.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
В
случая е заявен установителен иск като в
доказателствена тежест на ищците е да докажат придобито по давност право на собственост
върху претендираните обекти в построената жилищна сграда на основание чл.79 ЗС
- непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно,
необезпокоявано, като фактическата власт се упражнява, с намерение да се свои. Следва
да се докаже началото и продължителността на упражняваната фактическа власт. На
първо място се установява от заключението на вещото лице, че процесните обекти
в сградата, са самостоятелни такива по смисъла на ЗУТ, поради което могат да
бъдат придобивани. Безспорно е в случая, че на първия ищец и първия ответник е било
издадено разрешение за строеж №30/10.05.1988г. на триетажната жилищна сграда,
както протокол за определяне на строителна линия и ниво №27/10.05.1988г. както,
че сключеният между тях договор за учредено право на строеж на същата сграда,
не е с нотариална заверка на подписите, т.е. съобразно действалите към момента
разпоредби на ЗТСУ. Построена е жилищна сграда със застроена площ от 144кв.м.
на три етажа всеки със застроена площ 144кв.м., два гаража, работилница и
складови помещения. За строителството и както и за произхода на вложените
средства според показанията на разпитаните по искане на двете страни свидетели
е налице противоречие, относно това кой е заплащал за направените СМР, дали
само Г. или и брат му П.. Тези обстоятелства обаче не са от предмета на
доказване, тъй като в случая се претендира, придобиване на собственост въз
основа на давностно владение, а не въз основа на строеж. Не е спорно, че ищците
след завършване на строежа на къщата през 1990г., се нанесли да живеят на трети
етаж, което се установява и от показанията на разпитаните свидетели. Противоречиви
са показанията на ищцовите свидетели с показанията на св.Х. и А., по отношение
на факта дали първия ищец заживял в жилището със съпругата си, или са били
разделени. Спорно е и основанието за упражняваната от ищците фактическа власт, дали
ищците са обитавали жилището въз основа на договор по чл.243 ЗЗД. Съгласно тази
разпоредба с договора за заем за послужване заемодателят
предоставя безвъзмездно на заемателя определена вещ за временно ползване, а заемателят
се задължава да я върне. Договорът е реален, необходимо е вещта да е
предадена в държане от заемодателя на заемателя. В разглеждания случай, от
показанията на разпитаните свидетели, се установява, че на
трети жилищен етаж ищците се нанесли след построяване на
сградата, продължават да живеят там. Не се установи между страните да е
постигано съгласие жилището на този етаж да
е било предоставено за временно ползване за определен срок, срещу
задължението да бъде върнато. Такива факти не сочи никой от разпитаните
свидетели, а единствено това, че било предоставено на П., т.като нямал къде да живее.
Поради което съдът намира, че в случая не е доказано да е уговорен срок, ползването
на третия жилищен етаж да е за определено време, както и уговорка за връщането/напускането/.
Тъй като не се доказа фактическия състав на посочената разпоредба, съдът
намира, че третия етаж от сградата не е бил предоставен на твърдяното от ответниците
договорно основание, поради което ищците не са били негови държатели. На
следващо място независимо, че договореното право на строеж на сградата не е с
нотариална заверка на подписите на договора с ответника и че не е завършен
фактическия състав на учреденото право на строеж, това не означава, че ищецът
не е владял третия етаж от сградата. Явно, че към момента на подписване на
договора, намерението на страните в както на ответника Г.Г. е да построи
жилищната сграда заедно с брат си П.Г., като всеки от тях да придобие
собственост върху нея. Според презумцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В
случая може да се формулира заключението, за наличие на субективния признак на
владението - намерението на ищеца да държи вещта като своя, като се изхожда от
друг установен факт-обективния признак на владението-упражняване на фактическа
власт върху вещта. Установените обстоятелства по отношение на ищеца П.Г. в
периода след 1990г.: спокойното обитаване на жилището, необезпокоявано до преди
около една година, когато се влошили отношенията с ответника, демонстрирано намерение
за своене – обективирано в открити партиди за ток и вода, заплащане на данъци, факта,
че единствено ищците притежавали ключ от етажа, а ответникът, не е оспорвал
това и не е предприел никакви действия спрямо ищците до миналата година. Всичко
това налага извода за наличие на хипотезата на чл.69 от ЗС да се предполага, че
ищецът е владелец и държи третия етаж от сградата като своя, за твърдения повече
от десетгодишен период последващ 1990г. Ответниците от своя страна не обориха
презумпцията на чл.69 ЗС по отношение на третия жилищен етаж. И св.А. разпитана
по тяхно искане сочи, че първите десет години двамата братя живеели в къщата,
ищците имали ключ от етажа си и отношенията им били добри. През този период не е било изгубвано
владението в продължение на повече от шест месеца, по смисъла на чл.81 ЗС. Показанията
на свидетелите Х. и С., че последните 10 години ищецът не живеел в къщата, дори
и да се приемат за достоверни, като по
отношение на показанията на св.И.Х. е налице заинтересованост и следва да се преценяват
съобразно чл.172 ГПК, съдът намира това за неотносимо, тъй като десетгодишния
период по чл.79 ЗС в случая е изтекъл през 2000г. Владението се осъществявало постоянно - няма инцидентен
характер и е от такова естество, че да не позволява, на други лица да владеят
вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена
власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. По въпроса за елементите от
състава на чл.79 ЗС и конкретно дали невладеещият собственик следва да е
уведомен за намерението за своене, същото да му е противопоставено, в съдебната
практика е прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата на
съсобственост-когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните
части на останалите съсобственици/напр. Р-е №9626.02.10г. гр.д. №44/09г. I г.о ВКС, Р-е 262/29.11.11г. гр.д.
№342/11г. II г.о. ВКС/. Когато обаче се касае
за владение върху чужд имот, какъвто е случаят и при липса на заявени претенции
за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се
приеме като действия по смисъла на чл.68 ал.1 ЗС. Поради което е
неоснователен довода на ответниците, заявен от представителя им по същество, че
липсвало демонстриране и уведомяване на собствениците за промяната на
отношението. Тъй като в този случай от момента на
установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане, а както бе посочено достатъчно за придобиването на имота по
давност, е владението да е явно, необезпокоявано и
непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от закона срок. По отношение на
възражението на ответниците, че съпругата на П. не живеела постоянно в къщата,
съдът намира, че независимо дали е съжителствала през целия период с него, това
не рефлектира върху придобиването на правото на собственост, тъй като с първия
ищец са съпрузи в този период и придобитите вещни права от единия съпруг по
време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата
съпрузи по смисъла на чл. 19 ал.1 СК/отм. 2009г./ При доказване на изискуемите
предпоставки за фактическия състав на чл.79 от ЗС, съдът намира претенцията за
основателна. Тъй като по отношение на претендирания гараж №2 и склад/изба, което
съобразно заключението на вещото лице е работилница, не е налице оспорване, а и
от показанията на св.Л. се установява, че ищците са ползвали, осъществявали
фактическа власт и върху тези
самостоятелни обекти в същия период, претенцията и по отношение на тези обекти
е основателна.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищците направените разноски, в общ размер на 810,55лв.
Воден от гореизложеното, Р.ският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Л.Г.,
ЕГН********** и Р.Х.Г., ЕГН **********, двамата с адрес ***, че П.Л.Г., ЕГН **********
и Н.С.Г., ЕГН**********, двамата с адрес *** са собственици по давностно
владение на следния недвижим имот: Трети жилищен етаж с площ от 144 кв.м./сто
четиридесет и четири квадратни метра/ от недвижим имот – жилищна сграда
построена на три етажа, находяща се в гр.Л., общ.Л., обл.Р., ур. ***построена в
парцел XI-614 в кв.63 по ПУП на гр.Л.,
отреден за жилищно застрояване с площ на дворното място 894кв.м./осемстотин
деветдесет и четири квадратни метра/ при граници и съседи: УПИ VII -614 от
кв.63, УПИ VIII-614 от кв.63; улица; собствен парцел на Г.Л.Г.; Както и на
Гараж №2 с площ 21,50кв.м./двадесет и един цяло и петдесет квадратни метра/
находящ се на първия етаж в жилищната сграда при граници и съседи: от горе - жилищен
етаж 2 с площ от 144 кв.м.; от ляво –
гараж №1 с площ от 21,50кв.м.; от дясно-
склад/ мазе с площ от 101 кв.м.; както и
Работилница/Склад/ с площ от 101 кв.м./сто и един квадратни метра/, находящо се
на първия етаж, при граници и съседи: от ляво-гараж №2 с площ от 21,50кв.м., от
горе-жилищен етаж 2 с площ от 144 кв.м., от дясно-двор-част от УПИ XI-614в кв.63
по ПУП на гр.Л..
ОСЪЖДА Г.Л.Г., ЕГН********** и Р.Х.Г., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.Л.Г., ЕГН ********** и Н.С.Г., ЕГН**********,
двамата с адрес *** сумата 810,55лв./осемстотин
и десет лева и петдесет и пет стотинки/ за разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: