Р Е
Ш Е Н
И Е №260101
гр.Кюстендил, 11.05.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Вергиния Бараклийска,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№457/2020г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано
по въззивната жалба на адв.Я.С. ***, в качеството му на пълномощник на С.Г.Е.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с адрес за призоваване в гр.София,
1000, ул.„***“ №***, ет***, ап.***, против решение №206 от 08.04.2020г., постановено от
Районен съд-Дупница по гр.д. №2253/2019г. по описа на същия съд.
С
обжалваното решение съдът е допуснал извършване на
съдебна делба между Д.Г.Е., ЕГН **********, Г.Д.Е., ЕГН ********** и С.Г.Е., ЕГН **********, на следния недвижим имот: самостоятелен
обект с идентификационен номер***, състоящ се от три стаи, кухня с
бокс, тоалетна, баня, входно антре и две тераси, ведно с прилежащите
мазета, с адрес: гр.Дупница, ул.„***” №***, ет.***, със застроена площ по кадастрална карта от 90.00
кв.м., при граници и съседи: на същия етаж: жилище - апартамент с идент.№***, над обекта: жилище - апартамент с идент.№***, намиращ се в сграда с идентификационен номер
68789.29.186.1, построена в поземлен имот с идентификационен номер *** по кадастралната карта, одобрена със Заповед
№300-5-56/30.07.2004г., при права: за Д.Г.Е. – 1/6 ид. част; за Г.Д.Е. – 4/6 ид. части; за С.Г.Е. - 1/6 ид. част.
Със същото решение, ДнРС е отхвърлил, като
неоснователен, предявен иск за съдебна делба между Д.Г.Е., ЕГН **********, Г.Д.Е.,
ЕГН ********** и С.Г.Е., ЕГН ********** на таванското помещение в сграда с идентификационен
номер *** построена в поземлен имот с
идентификационен номер *** по кадастралната карта, одобрена
със Заповед №300-5-56/30.07.2004 г., с адрес: гр.Дупница, ул.„***” №***.
Така
постановеното решение се обжалва в
частта, с която е допусната делба на гореописания недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда, като се твърди, че в посочената
част решението е недопустимо, а евентуално – неправилно, поради нарушаване на
материалния закон и необоснованост.
Според
жалбоподателя, решението на ДнРС е недопустимо, поради постановяването му в
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в обстоятелството, че
решаващият състав не е съобразил молба от 12.03.2020г., съдържаща искане за
отлагане на насроченото по делото за 13.03.2020г. съдебно заседание и
приложения към нея болничен лист на процесуалния представител на ответника, с
което е нарушил принципа за равнопоставеност на страните. Сочи, че на
12.03.2020г. процесуалният представител на ответника е депозирал, посредством
ел.поща с адрес ***************@****.** молба за отлагане на делото с приложен към нея
болничен лист, каквито документи същият е изпратил и чрез куриер до съда, но за
голяма изненада на подателя, на 13.03.2020г. от същия електронен адрес получил
електронно съобщение, с което го уведомяват, че молбата му да не бъде даван ход
е постъпила в съда след приключване на съдебното заседание, в което делото е
било обявено за решаване, както и, че му се предоставя възможност за
представяне на писмена защита в едноседмичен срок от 13.03.2020г.
Жалбоподателят твърди, че след извършена справка по телефона е било установено,
че така подадената молба за отлагане на делото не е била докладвана на
решаващия състав, а в ново съобщение по ел.поща подателят е бил уведомен, че
причина молбата да не бъде докладвана, е изпращането й на електронен адрес,
който не е актуален от 01.11.2018г, както и, че отделно от това, представените
доказателства за уважителна причина за неявяване в съдебно заседание се отнасят
само за пълномощника, не и за представляваната от него страна, поради което не
било налице основание по чл.142 ал.2 от ГПК за отлагане на делото. Във
въззивната жалба се обръща внимание върху факта, че въпреки уведомлението, че
електронният адрес, на който е била изпратена молбата за отлагане на делото не
е бил актуален от 01.11.2018г., страната е депозирала молба за издаване на препис
от протокол именно на този електронен адрес и тази молба е била докладвана и
уважена, като се изтъква, че и по други дела е бил използван същия адрес, без
да е било получавано известие, че такъв не се поддържа. На база тези твърдения
се прави извод, че като не е съобразил подадената молба за отлагане на делото,
районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до
недопустимост на обжалваното решение.
По същество
се прави оплакване за необоснованост на първоинстанционния акт относно преценката
на съда, че договорките, съдържащи се в приетия по делото нотариален акт №130,
том I, дело №273/1968г. по описа на
Станкедимитровския народен съдия не представлявали договор за групов строеж,
тъй като от т.2 и т.6 било видно, че договорът е именно такъв, като според
жалбоподателя при логичен и последователен анализ на събраните по делото
доказателства съдът е следвало да достигне до единствения правилен извод, че
страните по спора не са единствени собственици на имота, чиято делба е била
поискана.
Същевременно,
според жалбоподателя, неправилна е преценката на ДнРС, че посочения по-горе
нотариален акт представлява договор за прехвърляне на право на собственост
върху идеална част от дворно място срещу задължение на купувачите да построят
до етап „груб строеж“ жилищна сграда със самостоятелни жилища за всички
съсобственици. Именно поради естеството на уговорките по т.2 и т.6 от договора,
жалбоподателят счита, че същият има характера на договор за групов строеж, тъй
като с него са били определени жилищата и другите обекти, които ще получи всеки
участник в груповия строеж, тяхната стойност и условията за изпълнение на
строителството. На база това разбиране, според въззивника, за да възникне
индивидуална собственост за страните по договора за групов строеж, след
построяване на сградата е необходимо да се разпределят жилищата и/или другите
обекти съобразно договора, като това разпределение бъде извършено чрез съдебна
или доброволна делба, каквато в случая липсва между собствениците на мястото,
върху което е била построена сградата, които са придобили същата общо, по
силата на чл.92 от ЗС – Постановление №4/1970г. на ПВС и ТР №39/1970г. на ОСГК
на ВС.
Във
въззивната жалба се прави и оплакване за неправилност на констатацията на
районния съд, че с непредставянето на пълномощно с рег.№2538/11.04.2007г. по
описа на нотариус Луиза Стоева, ищците не са създали пречка за събиране на
допуснати доказателства, относими към предмета на спора. Въпросното пълномощно,
според въззивника, е послужило за сключване на договор за дарение, за което е
бил съставен НА №126, том II, дело №304/2007г. по описа на
нотариус Л.Стоева, по който дарителят А. Е. е била представлявана от надарения Г.Е.,
без същият да е бил изрично упълномощен да договаря сам със себе си, като,
според жалбоподателя, заключението на решаващия състав, че е житейски
недостоверно това пълномощно да се съхранява при нотариуса или при ищците, с
оглед изминалия период от време, е неправилно.
С горните
доводи се претендира отмяна на обжалваното решение, в частта, в която е била
допусната делба, като недопустимо, а евентуално – като неправилно, и
постановяване на друго, с което искът за делба на недвижимия имот с идентификационен номер 68789.29.186.1.1 да бъде
отхвърлен. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата – Д.Е. и Г.Е., чрез пълнмощника им
адв.И.И. ***, са депозирали такъв. Сочи се, че във въззивната жалба погрешно е
била посочена годината на образуване на делото, по което е било постановено
обжалваното решение– гр.д.№2253/2020г., вместо вярната гр.д.№2253/2019г.
Изразено е становище за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на решението на ДнРС. Счита се, че съдът не е допуснал
нарушение на процесуалните правила, тъй като подадената на 12.03.2020г. молба
за отлагане на съдебното заседание, насрочено за 13.03.2020г., дори да е била
своевременно докладвана, би се явила неоснователна, предвид факта, че с
приложения към нея болничен лист е било удостоверено наличие на препятствие за
явяване само на пълномощника адв.Я.С., но не и на представляваната от него
страна – С.Е., поради което основанията на чл.142 ал.2 от ГПК за отлагане на
делото не биха били налице. Ответниците считат за правилен изводът на съда, че
с нотариален акт №130, том I, дело №273/1968г. страните по него
са договорили с построяване на сградата да се придобият в индивидуална
собственост описаните в акта имоти, поради което върху тях не била възникнала
съсобственост между всички съсобственици на дворното място. Относно
оплакванията в жалбата, касаещи пълномощното, представено при сключването на
договора за дарение, се изтъква, че същото е било представено пред нотариуса
при изповядване на сделката, описано е в нотариалния акт и след като е било
изискано от нотариуса, последният е посочил поради какви причини не е в
състояние да го представи. Моли се потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
ОС-Кюстендил, като се
запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба е допустима, като
постъпила в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
С оглед естеството на
оспорванията, преценени в контекста на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Д.Г.Е. и С.Г.Е. са
низходящи от първа степен, синове на Г.Д.Е. и А.С.Е., които са били съпрузи. Г.Д.Е.
е починал на 05.11.2006г., оставяйки за свои наследници преживяла съпруга А.Е.
и двамата си синове. А.Е. е починала на 28.09.2007г. и е била наследена от
своите низходящи – Д.Е. и С.Е..
Приживе родителите на
горепосочените страни, в качеството им на купувачи, редом с други лица – Н.П. А.
и Н.К. А., са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата
на нотариален акт №130, том І, дело №273/01.03.1968г. на Станкедимитровски
районен съдия, съгласно който Л. и С. Г.Г.са продали на Г.Д.Е., А. С.Е., Н. П.А.и Н. К. А. 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху дворно място – парцел VІІІ, имот 2249, кв.182 по плана на
гр.Станке Д., срещу задължение на купувачите да построят в парцела двуетажна
жилищна сграда, състояща се от четири апартамента, мазета и тавански помещения,
до състояние на карабина, от които апартаментите на първия етаж да бъдат на
купувачите, а тези на втория етаж – на продавачите. В т.3 от от нотариалния акт, сключилите го са
предвидили, че след построяването на сградата всеки от договарящите ще придобие
собствеността върху конкретно посочено жилище, като Г.Д.Е. и А.С. Е. получават в изключителна собственост източния апартамент на
първия етаж, две мазета под апартамента и половината от таванското помещение
над собствения им апартамент.
Не е спорно между страните, че строежът е бил
реализиран, а обектите – изградени, което е станало факт по време на брака
между Г. и А.Е..
Не е спорно и обстоятелството, че изградения по силата
на реализирания строеж имот, представляващ сграда е заснет по КККР на гр.Дупница,
одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004г. на изп.д. на АГКК, като сграда с
идентификатор 68789.29.186.1, построена в ПИ с идентификатор 68789.29.186, а
източният апартамент, отреден за Е. на първия етаж на сградата – като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.29.186.1.1.
След смъртта
на Г.Е., на 12.04.2007г. с нотариален акт №*** т.***, рег.№***, дело №304/12.04.2007г., по описа на нотариус Л. С.,
с рег.№527 по Регистъра на НК, А.С. Е., действаща чрез пълномощника си Г.Д.Е., който е син на Д.Е. и неин внук, е дарила на същия
4/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор №68789.29.186, ведно с 4/6
ид.ч. от самостоятелен обект с идентификационен номер 68789.29.186.1.1,
построен в сграда с идентификационен номер ***, ведно с 4/6 ид.ч. от прилежащите мазета с обща полезна площ от 27 кв.м.,
ведно с 4/12 ид. ч. от таванското помещение над апартамента, ведно със
съответния процент идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото.
По повод възражение на ответника по иска за делба С.Е.
за недействителност на договора за дарение, поради нарушаване на забраната на
чл.38 ал.1 от ЗЗД пълномощникът да договаря сам със себе си, ДнРС е изискал от
нотариус Л.С., с рег.№527 по Регистъра на НК представяне на нотариалното дело
№304/2007г., като същевременно е задължил ищците да представят по делото
оригинал на нотариално завереното пълномощно, което е било представено при
изповядване на сделката и е било описано в нотариалния акт.
От писмо изх.№628/31.12.2019г. по описа на нотариус
Стоева, е установено, че делото не може да бъде представено, тъй като е изтекъл
срока за съхранението му и същото е било унищожено, а ищците, чрез пълномощника
им в съдебно заседание са заявили, че не разполагат с оригинал на въпросното
пълномощно.
Делото е било разгледано от районния съд в две съдебни
заседания, второто от които е било насрочено за 13.03.2020г. Установява се, че
на 12.03.2020г. на ел.поща с адрес ***************@****.** пълномощника на ответника адв.Я.С. е изпратил молба,
съдържаща искане за ход на делото в съдебното заседание на 13.03.2020г. да не
бъде даван, поради невъзможност на адв.С. да вземе участие поради заболяване. В
молбата е поискано в случай, че ход на делото бъде даден и бъде даден ход на
устните състезания, на страната да се предостави срок за депозиране на писмена
защита по съществото на спора. Към същата е бил приложен и болничен лист от
12.03.2020г., според който на същия е разрешено ползването на отпуск поради
временна неработоспособност в периода от 12.03. до 16.03.2020г., с режим на
лечение – домашен – амбулаторен, поради заболяване – увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия.
Молбата не е
била докладвана в съдебното заседание, което е било проведено без участието на
представител на страната на ответника, респ. без присъствие на същия; бил е
даден ход на устните състезания и делото е било обявено за решаване.
След
констатиране на горния пропуск, съдът е дал на ответната страна възможност да
представи писмена защита, като такава е била представена от адв.С., а съдът го
е уведомил, че независимо от пропуска, предпоставки за отлагане на делото не са
били налице по смисъла на чл.142 ал.2 от ГПК, поради липсата на удостоверени
пречки за явяване на страната.
С
обжалваното решение ДнРС е приел, че между страните е налице съсобственост по
отношение на жилищния имот, който е допуснал до делба и е отхвърлил иска за
делба по отношение на таванското помещение в сградата, като относно последното
е намерил, че доколкото в същото няма обособени жилища, ателиета, стаи за
творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или
сервизни помещения, то въпросното подпокривно пространство /таван/ представлява
обща част на сградата, по отношение на която е приложима разпоредбата на чл.38
ал.3 от ЗС. В тази отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
За да
формира извод за съсобствения характер на жилищния имот, предмет на делбата,
съдът е анализирал характера на договора, сключен
във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№130, том І, дело №273/01.03.1968г. на СтДНС и изследвайки съдържанието на
договорните клаузи, е счел, че страните не са постигнали съгласие за извършване
на групов строеж, тъй като не са се договорили да участват с пари, труд и
материали съответно на действителната стойност на обекта, който всеки от тях
придобива, каквото е основното съдържание на такъв договор. Съдът е приел, че
постигнатата договореност е за прехвърляне на правото на собственост върху
идеална част от описаното дворно място, срещу задължението на купувачите да построят
до етап „груб строеж” жилищна сграда със самостоятелни жилища за всички
съсобственици, предвид липсата на пречка да бъдат продавани и бъдещи вещи, под
отлагателно условие или безусловно и възможността за договаряне престацията на
купувачите да е стойността на вложените от тях средства и материали в
строителството на сградата и построяване на жилища за продавачите. ДнРС е
посочил, че договорът за продажба съдържа и
уговорка относно конкретните жилища, върху които след построяването на сградата
съсобствениците на дворното място ще придобият изключително право на
собственост, като е била спазена изискуемата от чл.18 от ЗЗД форма за
действителност за придобиване на право на собственост върху самостоятелните
обекти – жилища. На тази база е направен извода, че с построяването на сградата
страните по договора са придобили в инидивидуална собственост описаните в
нотариалния акт апартаменти и върху тях не е възникнала съсобственост между
всички съсобственици на дворното място. Първостепенният съд е цитирал съдебна
практика, според която дори по отношение на договорите за групов строеж се
приема, че при сключването им във форма на нотариален акт не е необходимо
извършване на делба след построяване на сградата.
ДнРС е
посочил, че след смъртта на Г.Д.Е. жилищният
имот, който е представлявал съпружеска имуществена общност
(СИО) е станал съсобствен между наследниците му по закон при права 4/6 ид.ч. за
съпругата му А. С. Е. и по 1/6 ид.ч. за всеки от
синовете му Д.Г.Е. и С.Г.Е..
Във връзка с възражението на ответника за
недействителност на договора за дарение от 12.04.2007г., с който А.Е. е дарила
на своя внук Г.Е. своите 4/6 ид.ч., поради нарушаване на забраната по чл.38 от ЗЗД, районният съд е констатирал, че действително при сделката надареният е
представлявал и дарителката. Съдът е посочил, че пълномощното, представено пред
нотариуса, не е било приложено по делото, поради изтеклия срок за съхранение на
нотариалното дело и неговото унищожаване, както и, че ищците са заявили, че не
притежават екземпляр от същото. Последното изявление съдът е счел за житейски
достоверно, предвид изтеклия значителен период от време от сключването на
описаната сделка и е посочил, че не са налице предпоставките по чл.161 от ГПК
да се приеме, че ищците създават пречки за събиране на допуснати доказателства.
Според ДнРС, по делото не са били ангажирани доказателства за пороци на
описаната сделка, свързани с упълномощаването на ищеца от дарителката, поради
което е приел това възражението за нищожност за неоснователно.
Съдът е разгледал и направено от ответника по иска
възражение за накърняване на запазената му част от наследното на А.Е. с така
извършеното в полза на втория ответника дарение, като е намерил същото за
неоснователно, поради погасяването му по давност, която е петгодишна и е
започнала да тече от деня на откриване на наследството - 28.09.2007г.
С тези доводи ДнРС е допуснал до делба самостоятелния
обект с идентификационен № 68789.29.186.1.1 между страните по делото, при
права: по 1/6 ид.ч. за Д.Г.Е. и С.Г.Е. и 4/6 ид.ч. за Г.Д.Е..***, като съобрази изложеното,
намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на обжалваното решение и прецени
допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че
същото представлява валиден и допустим съдебен акт.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, в обжалваната му част решението на ДнРС е отчасти
неправилно, поради следното:
Въззивният съд не споделя оплакванията на жалбоподателя за допуснати от
районния съд процесуални нарушения във връзка с несъобразяването на съда с
молба на адв.Я.С. от 12.03.2020г. за отлагане на делото. Факт е, че тази молба
не е била докладвана своевременно по делото, но това не е довело до
неблагоприятно засягане на правата на страната, тъй като от твърденията в
молбата и от приложенията към същата е явно, че предпоставки да бъде уважена в
частта относно искането ход на делото да не бъде даван в съдебното заседание не
са били налице. Дори да се приеме, че по отношение на процесуалния представител
е било удостоверено наличието на обективна пречка за явяване, то такава нито се
е твърдяла, нито се е доказвала по отношение на представляваната ответна
страна, каквото е изискването на чл.142 ал.2 от ГПК. Следователно като е дал
ход на делото в съдебното заседание на 13.03.2020г., първоинстанционният съд не
е допуснал процесуално нарушение. Що се отнася до втората част на молбата, а
именно – искането за предоставяне на срок за представяне на писмена защита,
видно е от материалите по делото, че такъв срок е бил предоставен на страната и
същата е упражнила това си право.
Настоящата инстанция напълно споделя аргументираните в обжалваното
решение доводи, касаещи естеството и правните последици на договора за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №130, том I, дело
№273/1968г. по описа на Станкедимитровски народен съдия. В допълнение към
изложеното, следва да се посочи, че продажбата на идеални части от дворното място в
случая е възмездна сделка, като вместо парични суми, насрещната престация на
купувачите представлява поетото от тях задължение да построят за своя сметка
два отделни жилищни имота на продавачите със съответните им принадлежности. Не
е спорно и е доказан факт по делото, че строежът е реализиран в уговорения срок
и обем, като, както прехвърлителите, така и приобретателите са придобили
собствеността върху обектите, които подробно са описани в нотариалния акт.
Доводът на ответника по иска, че отношенията между страните по този
договор се уреждат от правилата на договор за групов строеж въззивният съд
приема за неоснователен. Настоящата инстанция счита, че в приложения нотариален
акт от 01.03.1968г. (сключен при действието на ЗПИНМ (отм.)) не е обективирана
сделка, съдържаща белезите на договор за групов строеж. Съгласно спецификите на
този ненаименован договор, в последствие, регламентиран с нормата на чл.192 от
ЗТСУ (отм.), страни по същия могат да бъдат лица, които притежават
съсобственически права върху поземлен имот или по съответния ред им е учредена
суперфиция. Задълженията на страните по този договор обаче са само облигационни
и разпределянето на обектите в самия договор не създава самостоятелни вещни
права. Всеки от участниците в груповия строеж при завършването на сградата в
груб строеж става съсобственик на съответната идеална част в обема на
притежаваното право на съсобственост върху терена или на правото на строеж от
всичките обекти на правото на собственост, а съсобствеността следва да се
прекрати като се извърши делба между всички участници в груповия строеж. В
настоящия случай собствениците на дворното място са прехвърлили правото на
собственост върху съответни идеални части в полза на конкретните купувачи,
срещу задължението последните да построят отделни самостоятелни обекти от
сградата, предвидена за строеж в поземления имот, като всяка страна придобие в
собственост конкретен имот. Следователно, отношенията между страните не са
облигационни, а вещноправни, като е индивидуализиран в достатъчна степен обема
права, които придобива всеки един от приобретателите. По силата на този
нотариален акт не се създава такава съсобственост между страните по него, която
да налага последваща делба с оглед придобиване на индивидуална собственост
върху отделните обекти в сградата. Приобретателите са придобили собствеността
върху описаните в нотариалния акт обекти с реализирането на строежа, както и
прехвърлителите са станали собственици на предназначените за тях обекти,
съгласно договореното в нотариалния акт.
При тези доводи, настоящата инстанция намира, че с построяването на
сградата и изграждане на отделните обекти в нея, праводателите на страните са
придобили в собственост жилищния имот, представляващ източния апартамент на
първия етаж, ведно с принадлежностите към него, който понастоящем съставлява
процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.29.186.1.1 по КККР
на гр.Дупница. Този извод е в синхрон с формираните правни изводи на районния
съд.
Споделят се и доводите относно правата, които са придобили наследниците
на починалия съсобственик на имота Г.Д.Е.. При положение, че имуществото е
представлявало СИО, то след прекратяването й със смъртта на Е., според нормите
на чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН, преживялата съпруга, притежаваща 1/2 ид.ч. от
прекратената СИО, е получила от останалата 1/2 ид.ч. част равна на тази на
всяка дете, т.е. тримата по 1/6 ид.ч. И.А.Е. е притежавала 4/6 ид.ч., а двамата
им сина – по 1/6 ид.ч.
С договор от 12.04.2007г. А. Е. е дарила на своя внук Г.Д.Е. своите 4/6
ид.ч., като от нотариалния акт с №126, том II, дело №304/2007г. по описа
на нотариус Л.С. е видно, че дарителката при сключване на сделката е действала
чрез пълномощника си – дарения Г.Д.Е.. При описанието на документите,
представени за съставяне на нотариалния акт фигурира и нотариално заверено
пълномощно с рег.№2538/11.04.2007г. на същия нотариус. Доказан по делото е
фактът, че пълномощното е унищожено, ведно с цялото нотариално дело, поради
изтичане на срока му за съхранение, като ищецът, който се ползва от договора, е
заявил, че не притежава екземпляр от същото.
Ответникът е възразил, че договорът е нищожен и не е породил правни
последици, поради нарушаване на чл.38 ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд не споделя застъпеното от районния съд разбиране за
неоснователност на направеното възражение. Основният довод на ДнРС за така
формирания извод е разбирането, че отсъства хипотеза на 161 от ГПК – ищците да
създават пречки за събиране на доказателства и липса на такива за пороци на
описаната сделка, свързани с упълномощаването. Настоящият съд намира, че тази
теза не държи сметка за естеството на възражението и начина на разпределяне на
доказателстената тежест между страните, като същевременно е в разрез с начина,
по който съдът е разпределил тежестта на доказване в доклада по делото.
На първо място следва да се отбележи, че на недействителност, поради
нарушаване на чл.38 ал.1 от ЗЗД, може да се позове само представляваната страна
или неин универсален правоприемник и тъй като ответникът има качеството на
наследник на Ангелина Единакова по закон, то възражението му е допустимо и
следва да бъде разгледано. В този смисъл е приложимо разрешението, дадено с
Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. на ВКС по т.д.№5/2014г., ОСГТК.
Съгласно чл.38 ал.1 от ЗЗД представителят не може да договаря от името на
представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също
представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Обемът на
представителната власт на пълномощника спрямо трети лица се определя от
изявената от упълномощителя воля – чл.39 ал.1 от ЗЗД. В хипотезата на чл.38
ал.1 от ЗЗД засилената защита на интересите на представлявания е обусловена от
възможния конфликт на интереси между него и представителя. Преодоляването на
забраната изисква представителят да е бил изрично
упълномощен от представлявания да договаря сам със себе си. При условие
обаче, че представителят сключи сделка сам със себе си, без да е дадено
предварително съгласие за това от представлявания, същата може да породи
действие за страните при последващото й
одобрение от представлявания. Систематичното място на нормата на чл.38 ал.1
от ЗЗД е в раздела „Представителство“, което дава основание за извод, че с
потвърждаването представляваният отрича наличието на конфликт на интереси.
Възможността за последващо одобрение на сделката от представлявания обосновава
и извода, че се касае за висяща недействителност, т.е. договорът не поражда
последиците, които законът свързва с него, освен ако не бъде потвърден.
След като се прави възражение за липса на надлежна представителна власт
за сключване на сделката, от която Г.Д.Е. черпи права, именно той е страната,
която дължи да докаже наличието на надлежно упълномощаване – било чрез изрично
пълномощно да договаря сам със себе си, било като докаже последващо одобрение
от представляваната страна – дарителката. Унищожаването на документа – което е
доказан факт - открива възможността посочените факти да бъдат установявани с
всички допустими доказателствени средства. Липсата на каквито и да било
доказателства за естеството на упълномощаването, респ. за последващо одобрение
от представляваното лице, неправилно е счетена от районния съд като сочеща на
извод за неоснователност на възражението, тъй като същата следва да бъде
преценявана в контекста на тежестта на доказване, която всъщност очертава
последиците от недоказването на дадения факт.
При положение, че не се установява забраната на чл.38 ал.1 от ЗЗД да е
била преодоляна при сключване на договора за дарение, респ. да е налице
последващо одобрение, то следва да се приеме, че договорът е недействителен и
не е породил правни последици. Ирелевантно е дали ответникът е знаел за
сключването му или не, още повече, че няма данни на същия да е станал известен
фактът, че дарителката е била представлявана от дарения при изповядване на
сделката.
След като А.Е. не е прехвърлила чрез валиден акт своите 4/6 ид.ч. на Г.Д.Е.,
то същите са останали в нейния патримониум и след смъртта й са преминали в
равни части към двамата наследници по закон от първи ред – синовете й Д.Е. и С.Е..
Така всеки от тях притежава по 1/2 ид.ч. от процесния имот, а Г.Е. не притежава
права в съсобствеността.
При така изложените доводи се налага извод, че решението на РС-Дупница
следва да се потвърди в частта, в която е допуснат до делба процесния имот и да
се отмени в частта, в която до участие в делбата е допуснат Г.Е. и вместо това
искът му за делба бъде отхвърлен, както и в частта относно правата на
съсобствениците, като вместо това делбата бъде допусната при права – по 1/2
ид.ч. за Д.Е. и С.Е..
3. Относно разноските:
С настоящото решение, с оглед отхвърляне иска за делба, предявен от Г.Е.
и на основание чл.9 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК, същият ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС-Кюстендил, държавна такса в размер на 50.00 лева,
определена около средния предвиден в Тарифата размер, предвид фактическата и
правна сложност на делото.
Сторените от страните разноски за първоинстанционното производство следва
да бъдат разпределени във втората фаза на делбата.
С оглед частичната основателност, респ. частичната неоснователност на
въззивната жалба, направените от страните разноски пред въззивния съд, следва
да останат така, както са сторени.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №206
от 08.04.2020г., постановено от Районен съд-Дупница по гр.д. №2253/2019г. по
описа на същия съд, в частта, в
която е допуснато извършване на
съдебна делба между Д.Г.Е., ЕГН ********** и С.Г.Е., ЕГН **********, на следния недвижим имот: самостоятелен
обект с идентификационен номер ***, състоящ се от три стаи, кухня с
бокс, тоалетна, баня, входно антре и две тераси, ведно с прилежащите
мазета, с адрес: гр.Дупница, ул.„*** ” №***, ет.***, със застроена площ по кадастрална карта от 90.00
кв.м., при граници и съседи: на същия етаж: жилище - апартамент с идент.№***, над обекта: жилище - апартамент с идент***, намиращ се в сграда с идентификационен номер *** построена в поземлен имот с идентификационен номер ***по кадастралната карта, одобрена със Заповед
№300-5-56/30.07.2004г.
О Т М Е Н Я решение №206 от 08.04.2020г., постановено от Районен
съд-Дупница по гр.д. №2253/2019г. по описа на същия съд, в частта, в която е допуснато извършване на
съдебна делба на гореописания имот между Д.Г.Е., ЕГН **********, Г.Д.Е., ЕГН ********** и С.Г.Е., ЕГН **********, при права: за Д.Г.Е. – 1/6 ид. част; за Г.Д.Е. – 4/6 ид.ч. и за С.Г.Е. - 1/6 ид.ч. и вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
О Т Х В Ъ Р Л Я
предявения от Г.Д.Е., ЕГН **********,*** иск за делба на самостоятелен
обект с идентификационен номер *** състоящ се от три стаи, кухня с
бокс, тоалетна, баня, входно антре и две тераси, ведно с прилежащите
мазета, с адрес: гр.Дупница, ул.„***” №***, ет.***, със застроена площ по кадастрална карта от 90.00
кв.м., при граници и съседи: на същия етаж: жилище - апартамент с
идент.№68789.29.186.1.2, над обекта: жилище - апартамент с идент***, намиращ се в сграда с идентификационен номер ***, построена в поземлен имот с идентификационен номер *** по кадастралната карта, одобрена със Заповед
№300-5-56/30.07.2004г. и НЕ ДОПУСКА Г.Д.Е. до участие
в делбата на имота.
Делбата на
гореописания имот, допусната между Д.Г.Е., ЕГН ********** и С.Г.Е., ЕГН **********, ДА СЕ ИЗВЪРШИ при права: 1/2 ид.ч. за Д.Г.Е. и 1/2 ид.ч. за С.Г.Е..
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
О С Ъ Ж Д А Г.Д.Е., ЕГН **********,*** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил, държавна такса в размер
на 50.00 лева (петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.