№ 9779
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110104334 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от А. Р. искова
молба насочена против „Е“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 224 КТ за
заплащане на сумите както следва: 1287.71лв. – неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода 01.09.2023г. – 14.09.2023г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 42.79лв. –
мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода 26.10.2023г.
– 22.01.2024г. и 6371.37лв. – обезщетение за неизползван отпуск 42 дни за периода
18.05.2020г. – 14.09.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че по
силата на подписан на 18.05.2020г. трудов договор между страните са възникнали
трудови правоотношения, по силата на които е престирала труд в полза на ответника
на длъжност „технически сътрудник“. Сочи се, че с допълнително споразумение от
01.09.2020г. размерът на трудовото възнаграждение е увеличен на 1935.00лв., със
споразумение от 04.01.2021г. размерът на възнаграждението е увеличен на 2190.79лв.
Твърди се, че със споразумение от 31.05.2023г., ищцата е преназначена на друга
длъжност – „търговски директор“, при трудово възнаграждение в размер на 3427.39лв.
Релевират се съображения, че на 14.09.2023г. ищцата е получила Заповед №
69/14.09.2023г., с която работодателят, считано от 15.09.2023г., прекратил едностранно
трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, като в заповедта било
посочено, че на А. Р. се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
42 дни, като в трудовата книжка бил вписан размер на това обезщетение – 6371.37лв.
На следващо място се навеждат доводи, че на ищцата не е изплатено трудовото
възнаграждение за периода 01.09.2023г. – 14.09.2023г., което за работните дни до
прекратяването на трудовото правоотношение възлизало в размер на 1287.71лв. –
нетно. Претендира се и мораторна лихва върху неизплатената част на дължимото се
трудово възнаграждение в размер на 42.79лв. за периода 26.10.2023г. – 22.01.2024г. По
изложените съображения се прави искане предявените искови претенции да бъдат
1
уважени.
В срока за отговор такъв не е депозиран от ответното дружество.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 224 КТ за заплащане на сумите както следва:
1287.71лв. – неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.09.2023г. –
14.09.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, 42.79лв. – мораторна лихва върху неизплатеното
трудово възнаграждение за периода 26.10.2023г. – 22.01.2024г. и 6371.37лв. –
обезщетение за неизползван отпуск 42 дни за периода 18.05.2020г. – 14.09.2023г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено решение. Настоящият
съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба, не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните
по делото доказателства може да се направи извод за основателност на заявените
искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което заявената искова
претенция да бъде уважена.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1000.00лв. – адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати по
сметката на Софийски районен съд сумата от 356.36лв. – държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е“ ООД , ЕИК *********, да заплати на А. А. Р., ЕГН **********,
на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 224 КТ, сумите както следва:
1287.71лв. – неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.09.2023г. –
14.09.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
24.01.2024г. до окончателно изплащане на сумата, 42.79лв. – мораторна лихва върху
неизплатеното трудово възнаграждение за периода 26.10.2023г. – 22.01.2024г. и
6371.37лв. – обезщетение за неизползван отпуск 42 дни за периода 18.05.2020г. –
14.09.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
24.01.2024г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Е“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на А. А. Р., ЕГН **********, сумата от 1000.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Е“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 356.36лв. – държавна
такса.
Решението, по аргумент от чл.239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3