МОТИВИ към присъда № 3 от 29.04.2015 год.
по Н.О.Х.Д. № 176 по описа на 2014 година на Районен съд- Чирпан
Производството е по реда на глaва XX от НПК.
Образувано е по внесен от Районна
прокуратура - Чирпан обвинителен акт, с който подсъдимият Н.М.И., е предаден на
съд, за това, че през периода от 21.04.2011г. - 04.05.2011г. в землището на с.
Рупките, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, в условията на продължавано
престъпление, е извършил следното:
на 21.04.2011г. като посредствен
извършител посредством прякото участие като извършители на В.М.М., А.М.К. и
трето неустановено към момента лице, чрез използване на МПС – микробус
неустановена марка, модел и регистрационен номер и технически средства – брадва
и багер марка „Ню Холанд” с неустановен регистрационен номер,
на 02.05.2011г. и на
03.05.2011г., като посредствен извършител посредством прякото участие като
извършители на В.М.М., А.М.К. и П.Ж.С., чрез използване на МПС – микробус марка
„Рено” модел „Трафик” с рег. № СТ 0836 СН и технически средства – брадва и
багер марка JCB3CX4TB с рег. № СТ 8528 ЕХ
е отнел чужди движими вещи: общо 1
237,69 м. кабел тип МККБ 4х4х1.2мм+15х4х1.2мм на стойност 35 298.26 лв.
(трийсет и пет хиляди двеста деветдесет и осем лева и двайсет и шест стотинки)
и на 04.05.2011г. като
посредствен извършител посредством прякото участие като извършители на В.М.М., А.М.К.
и П.Ж.С., чрез използване на МПС – микробус марка „Рено” модел „Трафик” с рег.
№ СТ 0836 СН и технически средства – брадва и багер марка JCB3CX4TB с рег. № СТ 8528 ЕХ е направил опит да отнеме чужди движими вещи: 142.31
м кабел тип МККБ 4х4х1.2мм+15х4х1.2мм на стойност 4 059.34 лв. ( четири
хиляди петдесет и девет лева и трийсет и четири стотинки), като деянието е
останало недовършено по независещи от него причини,
всички вещи на обща стойност
39 357.60 лв. (трийсет и девет хиляди триста петдесет и седем лева и
шейсет стотинки), собственост на „Сухопътни войски на Република България”, от
владението на С.Д.С. – МОЛ при военно формирование 24 620 с. Свобода, без
негово съгласие и без съгласието на представител на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери – престъпление
по чл. 195 ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 4 предложение 1 и 2 във връзка с чл. 194
ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.
В хода
на съдебното следствие обвинението срещу подсъдимия Н.М.И. по искане на РП –
Чирпан е изменено по реда на чл. 287, ал.1 НПК, като новото обвинение се счита
предявено, както следва:
РП –
Чирпан обвинява подсъдимия Н.М.И. – затова че
през периода от 21.04.2011г. до 04.05.2011г. в землището на с. Рупките, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, в
условията на продължавано престъпление, е извършил следното:
на 21.04.2011г. като посредствен извършител
посредством прякото участие като извършители на В.М.М., А.М.К. и трето
неустановено към момента лице, чрез използване на МПС – микробус неустановена
марка, модел и регистрационен номер и технически средства – брадва и багер
марка „Ню Холанд” с неустановен регистрационен номер,
на 02.05.2011г. и на
03.05.2011г., като посредствен извършител посредством прякото участие като
извършители на В.М.М., А.М.К. и П.Ж.С., чрез използване на МПС – микробус марка
„Рено” модел „Трафик” с рег. № СТ 0836 СН и технически средства – брадва и
багер марка JCB3CX4TB с рег. № СТ 8528 ЕХ
е отнел чужди движими вещи: общо 837,69 м. кабел тип
МККБ 4х4х1.2мм+15х4х1.2мм на стойност 22 689, 67лв.
и на 04.05.2011г. като
посредствен извършител посредством прякото участие като извършители на В.М.М., А.М.К.
и П.Ж.С., чрез използване на МПС – микробус марка „Рено” модел „Трафик” с рег.
№ СТ 0836 СН и технически средства – брадва и багер марка JCB3CX4TB с рег. № СТ 8528 ЕХ е направил опит да отнеме чужди движими вещи: 142.31 м кабел тип МККБ
4х4х1.2мм+15х4х1.2мм на стойност 3
854.61 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от него
причини,
всички вещи на обща стойност 26 544.28 лв., собственост на
„Сухопътни войски на Република България”, от владението на С.Д.С. – МОЛ при
военно формирование 24 620 с. Свобода, без негово
съгласие и без съгласието на представител на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери – престъпление
по чл. 195 ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 4 предложение 1 и 2 във връзка с чл. 194
ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.
Съдът е
приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от ощетеното
юридическо лице Сухопътните войски на Република България – гр. София против Н.М.И.
граждански иск за сумата от 35 357,60 лева, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, за
което е внесен обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното изплащане на сумата. Юридическото лице Сухопътните
войски на Република България – гр. София е конституирано като граждански ищец в
съдебното производство. Предвид допуснатото изменение на обвинението и по
искане на процесуалния представител на гражданския ищец, съдът е допуснал
намаляване на размера на на гражданския иск, от 35 357,60 лева на 26 544,28 лева – стойността на вещите, предмет на
измененото обвинение, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
В хода
на съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Чирпан поддържа измененото
обвинение, като излага подробни доводи за доказаност на същото. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен по него, като му бъде наложено наказание
лишаване от свобода около средния размер, предвиден в чл. 195, ал. 2 НК, което да
търпи в затворническо заведение от открит тип, при общ режим. При условията на
евентуалност прави искане да бъде определено наказанието лишаване от свобода на
3 години с отлагане на изпълнението му, на основание чл. 66 НК. По отношение на
гражданския иск счита, че същият следва да бъде уважен изцяло.
Повереникът на гражданския ищец
моли съда предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия счита
обвинението за недоказано, поради което моли подсъдимият да бъде оправдан и да бъде
отхвърлен предявения срещу него граждански иск.
Подсъдимият Н.М.И. не
се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Дава обяснения, че не е
знаел, че кабелът, който неговите работници са вадили не бил на „Напоителни
системи” ЕАД, с което дружество имал договор за вадене на кабели и затова моли
да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
становищата на страните, прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н.М.И. е роден на ***г*** . Живее в гр. Стара Загора. Не
е женен. Има три деца – пълнолетни. С
основно образование. Безработен
понастоящем. Едноличен собственик и управител е на търговско дружество
„Зора 2004” ЕООД, със седалище в гр. Стара
Загора.
Реабилитиран е по право по отношение
на осъждането му с влязлата в законна сила на 14.05.1986г. присъда № 227 от
15.04.1986г. по НОХД № 802/1985г. на РС - Перник за извършено от него на
26.03.1985г. престъпление по чл. 304 ал. 1 от НК, за което е осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено
за срок от 3 години и 6 месеца.
На 05.01.2011г. подсъдимият Н.М.И.
в качеството си на управител на „Зора 2004” ЕООД – гр. Стара Загора сключил
с „Напоителни системи” ЕАД, Клон „Горна Тунджа” – Стара Загора, представлявано
от управителя Ф.Н.Ш., Договор № 9/05.01.2011г. за добиване на територията на
област Стара Загора на бракувани телефонни кабели(кабел 7/4; кабел 4/4; кабел
3/4) от неизползвани телефонни линии, собственост на „Напоителни системи” ЕАД,
Клон „Горна Тунджа” - Стара Загора, със срок на договора – до 30.04.2011г. За
изпълнение на договора подсъдимият И. наемал работници и техника и по този
начин се извършвало разкопаването и изваждането на положените под земята
телефонни кабели. След отчитането, фактурирането и заплащането им на
„Напоителни системи” ЕАД, Клон „Горна Тунджа”, подсъдимият получавал право да
се разпорежда с кабелите за своя сметка.
В обхвата на Договор №
9/05.01.2011г. попадала и Община Чирпан. На територията на община Чирпан
„Напоителни системи” ЕАД, Клон „Горна Тунджа” – Стара Загора притежавало обекти
и съответно бракувани телефонни линии само в района на язовир Добри дол и
Помпени станции 1, 2 и 3 Добри дол. Свидетелят Ш., като управител на
дружеството - възложител, както и служител на енергомеханичния отдел на
предприятието, указали на подсъдимия къде точно са положени кабелите,
включително и в района на обектите край с. Добри дол и къде следва да се
извършва разкопаването за добиване на бракуваните кабели. От специалист с
техника на „Напоителни системи” ЕАД, Клон „Горна Тунджа”– Стара Загора било
извършено трасиране на мястото, от където минавала неизползваната кабелна
линия. За улеснение на работата на подсъдимия, свидетелят Ш. му дал няколко
непопълнени бланки на Експедиционен протокол, предварително подписани от него
от името на възложителя по договора и подпечатани с печата на дружеството.
През м. 04.2011г. на подсъдимия Н.М.И.,
във връзка с работата му, станало известно, че през землището на с. Рупките,
обл. Стара Загора преминава трасе на неизползвана телефонна линия на Военно
формирование и същият решил да се възползва от наличния договор между
представляваното от него дружество „Зора 2004” ЕООД – Стара Загора и
„Напоителни системи” ЕАД, Клон ”Горна Тунджа” – Стара Загора и представяйки
договора и твърдейки, че извършва добив на бракувани кабели на „Напоителни
системи” ЕАД, да изкопае и вземе кабели от неизползваната телефонна линия на
Военното формирование в землището на с. Рупките, обл. Стара Загора. Трасето представлявало
положен в земята през 1982г. свързочен кабел тип МККБ 4х4х1,2мм.+15х4х1,2мм. на
ликвидиран обект на стратегическата КИС с обща дължина 19 км. През 2008г. кабелното трасе,
което било собственост на юридическото лице Сухопътните войски на Република България
и било заприходено на Военно формирование 24620 – с. Свобода с командир
свидетеля С.Д.С., който се явявал и материално отговорно лице на трасето. Една
част от трасето минавала през местността „Караджика”, намираща се североизточно
от с. Рупките, обл. Стара Загора.
През м. 04.2011г. подсъдимият Н.М.И.
се срещнал със свидетеля В.М.М., с който се познавали и който към момента бил
безработен и му предложил да го наеме, без да сключват писмен договор, срещу
парично възнаграждение да извършва работа като шофьор за фирмата му. Подсъдимият
обяснил, че ще му предостави микробус, с който ще извършва превозна дейност.
Казал му също така, че фирмата му „Зора 2004” ЕООД има сключен договор за
добиване на бракуван телефонен кабел на „Напоителни системи” ЕАД и работата ще
се състои в изваждане на подземен телефонен кабел край с. Рупките, общ. Чирпан.
Подсъдимият казал, че кабелът ще се изкопава и издърпва с багер, а задължението
на свидетеля М. е да товари и извозва добитото количество до гр. Стара Загора.
Свидетелят М. се съгласил и подсъдимият му дал екземпляр от договора №
9/05.01.2011г., като му казал при поискване на обяснения за извършваната
дейност, да показва договора. Дал му също непопълнените бланки на експедиционен
протокол, подписани от свидетеля Ш., като му казал да ги попълва при извършване
на превоз на добития кабел. Подсъдимият обяснил на свидетеля В.М.М., че кабелът
ще се копае в местност в землището на с. Рупките, обл. Стара Загора, намираща
се североизточно от селото, като точно му описал местността и му казал, че ще
има поставена в земята пръчка, която ще е ориентир, откъдето следва да започне
разкопаването.
По същия начин без писмен договор
подсъдимият Н.М.И. наел и живеещия в съседство с него свидетел А.М.К. на работа
срещу парично възнаграждение в размер на 20 лв. на ден. Подсъдимият обяснил на
свидетеля К., че работата ще се състои в изваждане на бракуван кабел, който ще
се вади с машина, като лично неговите задължения включвали закачане на кабела
на кофата на багера, насичането му на парчета и товаренето им в микробус.
На 20.04.2011г. подсъдимият И.
отишъл до местността „Караджика” в землището на с. Рупките, общ. Чирпан,
намираща се в близост и до с. Свобода, общ. Чирпан, обл. Стара Загора и
поставил пръчка в земята на мястото, където минавал положения под земята
свързочен кабел от трасето, собственост на Сухопътните войски на Република
България, заприходено на Военно формирование 24620 – с. Свобода, за да могат
наетите от него лица да започнат разкопаването на трасето.
Междувременно подсъдимият Н.М.И.
наел от ЕТ ”М.Я.”***, представляван от свидетеля М.Я.Т. багер марка
„JСВ3СХ4ТВ81334658” с рег. № СТ 8528 ЕХ, като обяснил на свидетеля Я., че му
трябва багер за изкопаване на положен под земята кабел по сключен договор с
„Напоителни системи” Стара Загора. Подсъдимият обяснил, че кабелът се намира
някъде в района на с. Свобода, обл. Стара Загора и се уговорили свидетелят Я.
да изпрати наетия багер с багерист североизточно от с. Рупките, обл. Стара
Загора в сутрешните часове на 02.05.2011г.
На 02.05.2011г. подсъдимият Н.М.И.
посетил свидетеля Ш. и след проведен с него разговор, се установило, че фирмата
на подсъдимия не е изпълнила задълженията си по договор № 9/05.01.2011г.,
включително и относно добиването на кабел в района на с. Добри дол в рамките на
определения срок – до 30.04.2011г., поради което подписали Анекс към договора
от 02.05.2011г. за продължение на срока на договор № 9 до 15.05.2011г.
На 02.05.2011г. сутринта
свидетелят М.Я.Т. разпоредил на свидетеля П.Ж.С., работещ на трудов договор към
ЕТ ”М.Я.”*** да отиде с багер марка „JCB3CX4ТB” в землището на с. Рупките, обл.
Стара Загора, като му обяснил, че с багера ще разкопава и издърпва положен под
земята телефонен кабел, за добиването на който лицето, което го е наело – подсъдимия
Н.М.И. има сключен договор с „Напоителни системи” ЕАД, Клон „Горна Тунджа” -
Стара Загора.
Така на 02.05.2011г.по свидетелите
М. и К. с бял микробус, марка „Рено” модел „Трафик” с рег. № СТ 0836 СН,
собственост на „Зора 2004” ЕООД по нареждане и указания на
подсъдимия Н.М.И. отишли до обозначеното от него място в местността „Караджика”
в землището на с. Рупките, обл. Стара Загора, където минавало неизползваното
телефонно трасе, заприходено на Военно формирование 24620 - с. Свобода. С тях отишъл и свидетеля П.Ж.С. с багера. След като
намерили обозначеното с пръчка от подсъдимия място, свидетелите М. и К. и С. започнали
да извършват дейност по изваждането на кабела тип МККБ 4х4х1,2мм.+15х4х1,2мм. по
следния начин: свидетелят С. разкопавал с багера определен участък от земята до
дълбочина от около 10см. над положения кабел, след което свидетелят К. закачал
кабела за кофата на багера и свидетелят С. го издърпвал с машината. После
свидетелят К. сечал кабела с брадва на парчета с дължина от около 0,50м. и ги
струпвал на купове. В последствие двамата със свидетеля М. ги товарели в
микробуса „Рено Трафик”. След изваждането на кабела от разкопания участък,
свидетелят С. засипвал с пръст изкопания канал и го запълвал. В последствие
свидетелите М. и К. товарели насечените парчета кабел в микробуса и свидетелят М.
ги откарвал в дворно място в кв. „Зора” на гр. Стара Загора, използвано от
подсъдимия И.. Подсъдимият бил наел лица, които срещу възнаграждение отделяли
от насечените парчетата кабел съставните му части, поставяйки в отделни чували
отделените медни и оловни съставки. Свидетелят М. се връщал отново с микробуса
в землището на с. Рупките, където свидетелите С. и К. продължавали да работят.
По време на разкопаването и
добиването на кабела в землището на с. Рупките, обл. Стара Загора подсъдимият И.
поддържал връзка със свидетеля М., като контролирал дейността на наетите от
него работници и се осведомявал за извършената от тях работа.
В близост до мястото, където
вадели въпросния кабел работниците, наети от подсъдимия, се намирала стопанска
постройка – краварник, ползван от свидетеля М.Г.М. (на около 600м.
североизточно от с. Рупките, обл. Стара Загора). Там свидетелят М. отглеждал
крави и телета и оставал и за през нощта. Същият виждал как свидетелите М., К.
и С. добиват кабела.След приключване на работата, надвечер на 02.05.2011 г.,
свидетелят С. разговарял със свидетеля М. и го помолил да остави багера до
имота му за през нощта. Свидетелят М. се съгласил. Свидетелят С. оставил багера
до имота на свидетеля М. и заедно със свидетелите М. и К. *** с микробуса „Рено
Трафик”. С микробуса превозили от с. Рупките до дворното място на подсъдимия И.
и насечените парчета кабел от трасето, добити след извършването на предишния
курс за деня от свидетеля М..
На 03.05.2011г. свидетелите М., С.
и К. отново отишли в местността „Караджика”, североизточно от с. Рупките, обл.
Стара Загора с микробуса „Рено Трафик”, управляван от първия от тях и
продължили работата си по разкопаването и изваждането на кабела по идентичен с
описания по – горе начин. За извършената работа през деня свидетелят М.
осведомявал периодично подсъдимия И., който по същото време се намирал в гр.
Стара Загора. Свидетелят М. извозвал и през този ден до гр. Стара Загора
добития кабел, насечен от свидетеля К. на парчета, като при едно от
извозванията попълнил една от дадените му от подсъдимия бланки на Експедиционен
протокол, подписана от свидетеля Ш.. В бланката свидетелят М. попълнил датата –
03.05.2011г. и отразил, че се превозва 300м. кабел, без да отрази техническите
му характеристики. При приключване на работния ден свидетелите М. и К. не
успели да натоварят на микробуса „Рено Трафик” част от изваденото и несеченото
през деня количество телефонен кабел, поради липса на място и го струпали на
куп до имота на свидетеля М.. Там оставили и багера, като с кофата на багера
затиснал струпания нарязан телефонен кабел.
Така за двата дена на 02.05.2011
г. и 03.05.2011 г. наетите от подсъдимия Начo М.И. работници - свидетелите М., С. и К. разкопали,
извадили и извозили 837.69 м. кабел тип МККБ
4х4х1.2мм+15х4х1.2мм.
На 04.05.2011г. свидетелите М., С.
и К. в изпълнение на указанията на подсъдимия И. отново пристигнали в землището
на с. Рупките, обл. Стара Загора и продължили работата си по разкопаването и
изваждането и насичането на телефонния кабел. Този ден извадили и натоварили в
микробуса марка „Рено Трафик” 142,31м. кабел.
Така общо за трите дена изкопаните
от свидетелите К., А. и С. кабели били от отсечката, северно от с. Рупките по
протежение на 980 м.
Междувременно жители на с.
Рупките, обл. Стара Загора, забелязали действията по добиване на кабел от
наетите от подсъдимия лица и сигнализирали свидетеля М.К.М. ***. На 04.05.2015
г. кмета на с. Рупките свидетелят М. след като получил пореден сигнал за
добиването на кабел в землището на селото от работници на фирма „Зора 2004” ЕООД – Стара Загора, сигнализирал
РУП – Чирпан.
На място били изпратени свидетелите
В.А.Д. и Ю.М.П. – служители на „Криминална полиция” при РУП – Чирпан. При
извършена проверка на дейността им, свидетелят М. представил на служителите на
РУП – Чирпан дадения му от подсъдимия И. договор № 9/05.01.2011г. с „Напоителни
системи” ЕАД, Клон ”Горна Тунджа” – Стара Загора, като му обяснил, че извършва
работа за „Зора 2004” ЕООД – Стара Загора и е нает и
изпратен на място от управителя й – подсъдимия Н.М.И.. Обяснил, че микробусът е
собственост на „Зора 2004” ЕООД – Стара Загора и му е
предоставен от подсъдимия за извършването на работата. Свидетелят К. също
заявил, че е нает от подсъдимия И. без трудов договор срещу получаване на
ежедневно парично възнаграждение да добива кабел. Свидетелят С. обяснил, че
работи на трудов договор към ЕТ ”М.Я.”*** и е изпратен от свидетеля М.Я. за
извършването на разкопаването и добиването на кабела по силата на сключен
договор на работодателя му с фирма „Зора 2004” ЕООД – гр. Стара Загора.
Свидетелите М., К. и С. заявили, че са разкопавали и вадили кабела по
разпореждане и изрични указания на подсъдимия, като смятали, че извършват
правомерна и съобразена със закона дейност и са мислели, че добиват бракувани
телефонни кабели на „Напоителни системи” ЕАД, Клон „Горна Тунджа” – Стара
Загора на основание сключения от подсъдимия И. договор. Същите заявили, че не
са били наясно с обстоятелството, че „Напоителни системи” ЕАД, Клон „Горна
Тунджа” – Стара Загора няма обекти и телефонни линии в района и в землището на
с. Рупките, обл. Стара Загора и не са предполагали, че разкопавания и добиван
от тях кабел е част от военна телефонна линия на Сухопътните войски на
Република България”. Служителите на РУП – Чирпан разпоредили на свидетелите М.,
К. и С. да преустановят работа.
Служителите на РУП – Чирпан –
свидетелите П. и Д. огледали района на извършеното добиване на кабел и
установили следи от прясно разкопаване и в последствие засипване на разкопания
канал в една отсечка по права линия, северно от селото, започваща от местността
„Караджика” с дължина 980 м., видно от извършените
замервания в хода на следствените експерименти. Същите установили, че имало
следи от разкопаване и на втора отсечка, североизточно от селото с дължина около
400м. Същото констатирали и свидетелите С. И. Р. – помощник началник отделение
„КИС” на военно формирование 24620 – с. Свобода и П.С.П. – Началник
„Комуникационно – информационен възел” на военно формирование 24620 – с.
Свобода, които също извършили обход и проверка на мястото.
След покана от страна на
служителите на РУП – Чирпан, свидетелят М. с Протокол за доброволно предаване
предал на РУП – Чирпан дадения му от подсъдимия Договор № 9/05.01.2011г. с
„Напоителни системи” ЕАД, Клон „Горна Тунджа” – Стара Загора и един брой
експедиционен протокол, подписан от свидетеля Ш., като възложител с попълнени
данни за извоз на 300м. кабел на 03.05.2011г. Предал също така намиращото се
натоварено в микробуса марка „Рено Трафик” количество насечен съобщителен кабел
с обща дължина 142, 31м., което било подготвено от тях за извозване до имота на
подсъдимия И., неосъществило се предвид идването на място на служителите на РУП
– Чирпан. Преди предаването му от свидетеля М., кабелът бил изтеглен на кантара
на фирма „Кондор” ЕООД – гр. Чирпан от работещата там свидетелка С.Г.Д., която
изготвила кантарна бележка от 04.05.2011г. След изтеглянето на намиращия се в
микробуса кабел, се установило, че същият е с тегло 520 кг., поради което в протокола за
доброволно предаване било отразено, че предаденият от свидетеля М. кабел е с
тегло 520 кг.
Свидетелите П. и Д. разпоредили
на свидетелите М., К. и С. да ги последват в РУП – Чирпан за изясняване на
случая. Багерът бил оставен в близост до имота на свидетеля М..
След задържането им в РУП –
Чирпан, свидетелят М. уведомил подсъдимия И. за случилото се, а свидетелят С. –
уведомил работодателя си – свидетеля М.Я.. Тъй като подсъдимият и свидетелят Я.
не били оформили в писмен вид постигната договорка за наемането на багера от
„Зора 2004” ЕООД за извършване на добиването
на кабел в землището на с. Рупките, обл. Стара Загора, подсъдимият И. и
свидетелят Я. се срещнали и подписали писмен договор с дата 05.05.2011г. След
представянето на договора, работници на ЕТ ”М.Я.” прибрали оставения до имота
на свидетеля М. багер марка „JCB3CX4ТB” с рег. № СТ 8528 ЕХ.
Междувременно, а и в дните след
04.05.2011г. подсъдимият И. се разпоредил с медта и оловото от добития кабел от
землището на с. Рупките, обл. Стара Загора, собственост на Сухопътните войски
на Република България, като ги предал, като отпадъчен метал в пунктове за
изкупуване на метали в страната.
Според заключението на назначената
тройна съдебно – оценъчна експертиза, към датата на деянието стойността на 1м. кабел тип МККБ 4х4х1.2мм+15х4х1.2мм., при 30%
овехтяване (най – правдоподобното и справедливо според вещите лица ) възлиза на
22.57 лева без ДДС или 27.086 лева с ДДС, откъдето следва, че стойността на отнетото
количество кабел от 837,69 м. е 22 689, 67лв., а стойността на 142.31 м. кабел е 3 854.61 лв.
Гореизложените фактически
обстоятелства са безспорно установени въз основа на събраните по делото
доказателства:
- частично от обясненията на подсъдимия Н.М.И., дадени в хода на
съдебното следствие, преди изменението на обвинението. Тук съдът намира за
нужно да отбележи, че вярно, че в чл.287, ал.4 от НПК имплицитно се съдържа
забрана за ползване на обяснения, дадени преди изменението на обвинението, ако
се касае за съществено изменение на обстоятелствената му част, но тази забрана
не е абсолютна. От препращането в чл.287, ал.4 от НПК към чл.279 от НПК може и
следва да бъде направен извода, че смисълът и целта на цитираната разпоредба е
да не могат да бъдат ползвани обяснения, дадени по старото обвинение, когато
подсъдимият отказва изобщо да дава обяснения по новото обвинение или дава
различни от предходните си обяснения. Настоящият случай обаче е различен от
визираната в чл.287, ал.4 от НПК хипотеза – след изменението на обвинението подсъдимият
заяви, че не желае да дава нови обяснения и че поддържа изцяло обясненията си,
дадени преди изменението на обвиненията, затова и съдът намира, че може да ги
ползва;
- от показанията на свидетелите С.Д.С.,
П.Г. Ганев, М.К.М., Ф.Н.Ш., М.Я.Т., Ю.М.П., В.А.Д., А.Н.А., С.И.Р., П.С.П., И.Й.И.,
С.Г.Д., (вкл. прочетените по реда на чл.
281 НПК).
- частично от показанията на В.М.М.,
П.Ж.С., М.Г.М., А.М.К. (вкл.
прочетените по реда на чл. 281 НПК).
- от приетите от съда заключение
на единичната стоково – оценителна експертиза, в частта, че 520 кг. кабел се равнява 142.31м и от първоначално
и допълнително заключение на тройната стоково – оценъчна експертиза;
- от приетите в хода
на съдебното следствие писмени доказателства – протокол за доброволно предаване
от 04.05.2011 г. – т. I, л. 27, кантарна бележка от 04.05.2011 г. – т. I, л. 28, експедиционен протокол
от 03.05.2011 г. – т. I, л.30, договор от 05.01.2011 г. – т. I, л. 31, декларация за СМПИС
- т. II - л. 10, справки за съдимост - т. I - л. 72-73, 74-75, т. II л. 157-158, характеристична справка - т. I - л. 76, 77, справка peг. № 56953/18.08.2011г. ОДМВР Ст. Загора - т. I - л. 82, договор №
9/05.01.2011г. и Анекс към него- т. I, л. 83-85, фактура № **********/18.04.2011г. и протокол
от 18.04.2011 г. - т. I, л. 86, 87, договор от
05.05.2011г. - т. I, л. 88, справки Виваком ЕАД –-т. I, л. 122-130, 162-167, справка Космо България Мобайл ЕАД - т. I, л. 133-139, 155-159, 184-186, т. II
- л. 30, 31, справка Мобилтел ЕАД- т. I, л. 144-145, 172-181,
протоколи за следствен експеримент - т. II,
л. 11, 12, 13, 14, 15, 16, служебна справка 165 – том II,
л.35, справка peг. №
313-402/14.12.2012г. на Отдел „КИС" - Командване на Сухопътни войски-т.II, л. 74, постановление
за прекратяване на ДП 252/2011 г. на РУП – Раднево – том II, л. 76, писмо от Напоителни
системи ЕАД– том II, л. 79, писмо,
Изх. номер 240/125.12.2012г. – том II, л. 81, протокол по чл. 117 ЗДДС и фактура от 27.04.2011 г. - – том II, л. 83-84, кантарни бележки - –
том II, л. 85-86 и л. 91-92,
договор от 27.04.2011 г. – том II, л. 87, транспортно удостоверение - – том II, л. 88, протокол по чл. 117 ЗДДС и фактура от 19.05.2011
г. - – том II, л. 89-90,
договор от 19.05.2011 г., сертификат за произход и транспортно удостоверение -
том II, л. 93-95, писмо от
15./12.2012 г. с приложени справка, протокол по чл. 117 от 27.04.2011 г.,
фактура от 27.04.2011г. , договор от 27.04.2011г., транспортно удостоверение,
протокол по чл. 117 от 19.05.2011 г. и фактура от същата дата , кантарни
бележки, договор от 19.05.2011 г., сертификат за произход, транспортно
удостоверение и експедиционен протокол - том II, л. 110-126, фактури на „Зора 2004" ЕООД - т. II, л. 171-172, както и писмо от военно формирование 24620 с. Свобода от 10.12.2013г. и
представени с него Акт за приемане и предаване на дълготрайни
материални активи № 34 от 18.08.2008г. на военно формирование
24620 за заприхождаване на кабелно трасе № 2, нареждане № 369
С/05.08.2008г. на Министерство на отбраната, Акт за трансформиране и смесване
на отбранителни продукти от 2608.2008г. на Командир на военно
формирование 24 620, оригинал на Паспорт на трасе № 2 и схема - л. 78 -
85 от НОХД № 331/2013г. на PC - Чирпан, писмо –факс от „Елкабел"
АД- Бургас до PC - Чирпан-л. 116 по НОХД №331/2013г.
на PC - Чирпан,
писмо до PC - Чирпан на
Командване на сухопътни войски от 27.01.2014г. с приложени Акт за приемане и
предаване на дълготрайни активи от 18.08.2008г. и паспорт на
трасе № 2 - л. 124 - 143 на НОХД № 331/2013г. на PC –Чирпан, Предварително донесение за инцидент рег.№
3-1111/05.05.2011г., Акт за приемане и предаване на дълготрайни активи № 34 от
18.08.2008г., Акт за трансформиране и смесване на отбранителни продукти от
26.08.2008г., Копие от нареждане № 369-С/ 05.08.2008г. и схема на кабелно трасе
№ 2, Справка от НИМХ Филиал Пловдив – ХМО – Ст.Загора с вх.№ 3750/16.12.2014г.
и Справка с вх.№ 558/2011 от 26.01.2015г. на РП Чирпан справка за гаранционен
срок, издадена от „Елкабел” АД.
- от приобщените по делото по реда
на чл. 284 НПК веществени доказателства –142,31м кабел тип МККБ 4х4х1,2мм +
15х4х1,2мм.
Конкретно по
фактите и по доказателствата:
Противоречиви доказателства са
събрани относно основните релевантни за обвинението факти, а именно: датите, на
които наетите от подсъдимия работници са вадили и извозвали кабел от землището
на с. Рупките, собственост на Сухопътните войски на Република България, по чие
нареждане са извършвали това, знаел ли е подсъдимия къде, какви и чия
собственост кабели копаят работниците и какво е изкопаното количество кабел.
Относно всички останали
обстоятелства по делото (подробно описани при изложението на фактическата
обстановка) не са събрани противоречиви доказателства, (а и да има някакви
противоречия, то те се дължат на изминалото време и разликите в субективните
възможности на свидетелите да възприемат и възпроизвеждат факти), които не променят
смисъла на установеното и затова не налагат отделното им обсъждане.
Всъщност по делото не са спорни
договорните отношения между представляваната от подсъдимия фирма „Зора 2004” ЕООД и „Напоителни системи” ЕАД,
Клон „Горна Тунджа” – Стара Загора, представлявано от управителя Ф.Н.Ш., за
добиване на територията на област Стара Загора на бракувани телефонни кабели. От
показанията на св. Ш. се установява, че лично той е казал на подсъдимия къде са
разположени техните кабели в Община Чирпан - язовир Добри дол, в района на
помпените станции 1,2,3 и че не му е казал да копае и вади кабели в землището
на с. Рупките (стр. 5 от съдебен протокол от 10.09.2014 г., л. 50 от делото),
които показания съдът кредитира, тъй като те напрактика се потвърждават и от
обясненията на подсъдимия, който заяви, че никой от „Напоителни системи” ЕАД не
му е казвал да копае до помпената станция в землището на Рупките (стр. 4
последно изречение, продължаващо на стр. 5, от съдебен протокол от
30.06.2014г., л. 28). Действително по – нататък при разпита си подсъдимият Н.М.И.
казва, че са му казали общо – там,
където има помпени станции, там да копае, защото там „Напоителни системи” ЕАД
имат кабели (на което съдът не дава вяра, тъй като казаното противоречи на
цялостния дух на дадените от него обяснения) и отделно от това, не променя
установеното, че той сам по собствена инициатива с ясното съзнание, че „Напоителни
системи” ЕАД нямат кабели в землището на Рупките изпраща трима работници там да
вадят кабели – свидетелите В.М.М., П.Ж.С. и А.М.К.. Изложеното се подкрепя и от
признанието на подсъдимия, че принципът е, че като се стигне до Помпена станция
той звъни на енергетика на „Напоителни системи” ЕАД, за да му потвърди, че
кабелите са техни и че в случая не е сторил това: „Аз разпоредих на хората да копаят на Помпената станция на с. Рупките. Да,
без да съм съгласувал с енергетика на Напоителни системи..” (втори абзац от стр. 5 от
съдебен протокол от 30.06.2014г., л. 28). В
тези части съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, тъй като същите се
подкрепят и от показанията на св. В.М.М., П.Ж.С. и А.М.К. (на последния,
прочетени по реда на чл. 281 НПК, тъй като не е намерен, за да бъде призован),
че подсъдимият ги е пратил в землището на с. Рупките на 02.05.2011 г. и им е
казал, че кабелът който ще вадят е на Напоителни системи ЕАД. Относно тези
факти показанията на тримата свидетели са взаимодопълващи се и еднопосочни,
кореспондиращи с показанията на св. М.Я.Т., поради което съдът ги кредитира. По
гореизложените съображения съдът не дава вяра на допълнително дадените
обяснения на подсъдимия Н.М.И. в съдебното заседание на 13.03.2015 г. (стр. 2 и
стр. 3 от съдебния протокол от тази дата), че въобще не е знаел, че тримата
работници са в землището на Рупките и вадят кабел там, че той тогава е бил в
гр. София и не се е чувал с тях и че всичко е ставало по нареждане на С.К. (новопоявило
се в хода на съдебното следствие лице, починало преди съдебното разглеждане на
делото от настоящия съдебен състав). Допълнителен аргумент за недостоверността
на тези обяснения са разпечатките от мобилните оператори, от които се
установява, че подсъдимият Н.М.И. *** през въпросния период и че многократно е
провеждал телефонни разговори със свидетеля В.М. (виж телефонни разпечатки от
телефонен номер ********** на подсъдимия л.123 – 129 от том 1 от ДП и телефонни
разпечатки от телефонен номер **********, ползван от св. М. на л. 172 и сл. от
том 1 от ДП ). Нещо повече видно от телефонната разпечатка на л. 123 на гърба
от том 1 от ДП се установява, че на 20.04.2015 г. самият подсъдим е посетил
местностите Трънака и Караджика, намиращи се в землището на с. Рупките, обл.
Стара Загора и в 17:44 и за времето 17:58 – 19,06ч. е провеждал разговори от
клетка на Виваком Drachki place, обслужваща района на местопрестъплението. Това
кореспондира с изнесеното от св. М., прочетено по реда на чл. 281 НПК, че
подсъдимият Н.М.И. му е казал, че е забил пръчка в землището от с. Рупките и че
това ще им е ориентира откъде да започнат да копаят, така че в тази част съдът
кредитира и показанията на този свидетел, като не му дава вяра на казаното от
него в съдебното следствие, че лицето С.К. му е казало къде да копае.
След като на база гореизложения
анализ на доказателствата, съдът прие, че подсъдимият Н.М.И. лично е означил
мястото, където наетите от него работници да копаят в землището на с. Рупките,
като им е разпоредил да вадят кабели там, казвайки им, че тези кабели са
собственост на „Напоителни системи” ЕАД, въпреки че много добре е знаел, че
това не е така, пристъпи към обсъждане на кои дати и колко дена работниците са
вадили кабел от името и за сметката на подсъдимия. Съдът прие за начален момент
датата 02.05.2015 г., защото за нея се съдържат данни в показанията на П.Ж.С. (прочетени по реда на чл. 281 НПК от
л. 51, том 1 от ДП „на 02.05. бях
изпратен…..”), от показанията на А.М.К.
(прочетени по реда на чл. 281 НПК от л.
61, том 1 от ДП, „на 02.05.2011 г.
сутринта……..отидохме до едно село, за което после разбрах, че се казва Рупките”),
които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с данните от телефонните
разпечатки, установяващи, че св. М. и св. С. са били в землището на с. Рупките
на 02.05.2011 г. , на 03.05.2011 г. и на 04.05.2011 г. ( виж телефонна
разпечатка от телефонния номер ********** на св. С. на л. 135 от том 1 от ДП и
телефонна разпечатка от номер ********** на св. М. на л. 173, 178, л.179, л.180). Ето защо съдът не
дава вяра на показанията на св. М. и на св. М. относно факта, че два дена са
работили работниците. Безспорно по делото се установи, че дните са три от
02.05.2015 г. до 04.05.2015 г., когато на мястото са пристигнали полицейските
служители – св. Ю.М.П. и В.А.Д., сложили край на незаконното добиване на
кабели. За дата 04.05.2015 г. не събрани противоречиви доказателства, налагащи
отделното им обсъждане.
Относно количеството изваден
кабел – по отношение на кабела от 142.31м., предмет на опит за кражба, извършен
на 04.05.2011 г., няма спор –установява се от кантарната бележка и от
показанията на св. С.Г.Д., притеглила кабела, (които съдът кредитира), както и
от приобщените по делото като веществени доказателства 142.31м. кабел, тип МККБ
4х4х1.2мм+15х4х1.2мм. и от заключението на единичната стоково – оценителна
експертиза, в частта, че 520 кг. кабел се равнява на 142.31м., в
която част съдът го кредитира като пълно и ясно и кореспондиращо на останалите
доказателства. Собствеността на кабела също не е спорна и е установима от
писмените и от гласните доказателства, които са еднопосочни относно този факт,
затова и съдът не ги обсъжда поотделно. Не така стои въпроса обаче с добитото
на 02.05.2011 г. и 03.05.2011 г. количество кабел от наетите от подсъдимия
работници. За да приеме, че това количество възлиза на 837,69
м., съдът изходи от това, че по делото се установи, че изкопаната от
свидетелите В.М.М., А.М.К. и П.Ж.С. отсечка е общо 980 м. и от нея приспадна задържания
от полицията на 04.05.2011 г. 142.31м. кабел. Тази дължина от 980 м. съдът прие за доказана въз
основа на измерванията, извършени при проведените в хода на ДП следствени
експерименти (виж л.13, л. 14 от том 2-
ри от ДП) с участието на свидетелите Ю.М.П. и В.А.Д., полицейските служители.
Тези резултати от проведените следствени експерименти кореспондират с показанията на св. А.Н.А. ( „…..тази отсечка до 1000 м. беше прясно изкопана……. ”л. 100 от делото, трети абзац от съдебен протокол от 03.12.2014г., ) и
с показанията на св. С.И.Р. и св. П.С.П., които разказват, че общо са измерили
дължина 1 500м., от която извадили неразкопаната част и така се получили
две разкопани отсечки около 1300 м. (съдебен протокол от 10.09.2014 г., л. 53 от
делото ), които показания съдът кредитира като еднопосочни. Действително
свидетелите свидетелстват за метрите с приблизителна точност и това е
разбираемо, затова и съдът възприе метрите, отразени в горепосочените два
протокола за следствени експерименти, при които са извършвани точни замервания
с техническо средство. Отделен е въпроса защо тези следствени експерименти са
извършени две години по – късно след датата на деянието и защо не е бил
направен оглед на местопроизшествието, които действия значително биха улеснили
разкриването на обективната истина, но това са поредните пропуски на
разследването, които в случая не попречиха на установяване на фактическата
обстановка по делото. Така че безспорно по делото се установи наличието на две
разкопани отсечки с взет кабел оттам – едната северно от село Рупките с дължина
от 980 м. (която съдът приема, че е
разкопана от работниците на подсъдимия) и другата, която се пада североизточно с
дължина от 400 м. (която се включваше в
първоначално повдигнатото обвинение на РП – Чирпан, преди изменението му в хода
на съдебното следствие). Данни за тези две отсечки се съдържат и в показанията
на св. М.Г.М., който най – подробно разказа за местоположението им, като човек,
живеещ там и добре познаващ местността – „Хората
които видях, че копаха въпросните по делото кабели ще Ви покажа, ще ви начертая
дори схема, както е с. Рупките има един лек наклон на север и се стига до
събирателна шахта на кабели. Разстоянието от селото до събирателната шахта е 1 километър и 200м. Там копаха момчетата. След събирателната шахта на 45 градуса в посока североизток към
Свобода също има кабели. Там също е изкопано. Но съм категоричен, че още преди
Великденските празници преди въпросния багер Ню Холанд да се появи, беше
разкопано там – тая отсечка, която се пада североизток от шахтата. Когато след
2 години дойде следователя да мерим, като мерихме, замерихме и тази отсечка на
североизток, която беше разкопана.(стр. 18 и 19 от съдебен протокол от 10.09.2014 г., л. 56
и 57 от делото). Действително в хода на съдебното следствие св. М. заяви, че не
поддържа прочетените му по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 НПК негови показания, че
„момчетата са изкопали първата отсечка от 980м. и втората отсечка на
североизток от 400 м.”, но от цялостния прочит на
показанията му става ясно, че всъщност свидетелят не оспорва извършените в хода
на следствения експеримент с негово участие метри на разкопаните отсечки кабел,
че са били 980 м. – едната и 400 м. – другата, а това че е казал,
че работниците са изкопали и втората отсечка от 400
метра. Свидетелят в крайна сметка уточни, че е свидетел на разкопаването само на
първата отсечка и че работниците са му казали, че са изкопали 390 м. кабел, които показания съдът
кредитира и в цялостния им дух и тълкуване намира, че те са в подкрепа на
горепосоченото, а не в противоречие с него. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите С., М. и А., в частите им, които съдържат данни за това колко метър
кабел са изкопали, защото взаимно си противоречат (всеки свидетел казва коренно
различни метри), противоречат и на резултатите от следствените експерименти с
тяхно участие и не кореспондират с малко по – гореанализираните доказателства,
на които съдът дава вяра.
Относно стойността на
отнетия кабел съдът кредитира
заключението на назначената тройна съдебно
– оценъчна експертиза в частта му относно стойността на кабела (в останалите
части е неотносимо) и въз основа него и поясненията, дадени от вещите лица при
разпита им в съдебно заседание на 23.02.2015г., прие, че към датата на деянието
стойността на 1м. кабел тип МККБ
4х4х1.2мм+15х4х1.2мм., е 22.57 лева без ДДС или 27.086 лева с ДДС (л. 153 от
НОХД 331/2013г.), откъдето следва, че стойността на отнетото количество кабел
от 837,69 м. е 22 689, 67лв., а стойността на 142.31 м. кабел е 3 854.61 лв. Съдът
възприе тази стойност, определена при 30% овехтяване, което според разясненията
на вещите лица е най – правдоподобното и справедливо. Вещите лица подробно и
обосновано мотивираха тази стойност, като с допълнително изготвеното от тях
заключение, на което също съдът се доверява, дадоха отговор на въпроса, че
стойността от 1000 лева, на която е заприходено цялото трасе в компютърната
програма „Бизнес Навигатор”, ползвана от Военно формирование 24 620, не е пазарна стойност и няма
нищо общо с нея, а това е стойност за данъчни цели, като максималния праг за
такива цели е 1000 лева, затова и трасето така е заприходено. Заключенията на
вещите лица не се опровергават, дори не се разколебават от представения от
подсъдимия и приетия като писмено доказателство документ, издаден от „Елкабел”
АД, че гаранционния кабел на процесния кабел е 36 месеца от деня на доставката,
но не повече от 42 месеца след датата на производството. Срокът на годност е
нещо различно от гаранционния срок, който касае договорни отношения между
страните в случай на недостатъци на доставения кабел. Така че неоснователни са
доводите на подсъдимия, че не следва да се дава вяра на заключението на вещите
лица за стойността на кабела, тъй като не отчитали срока му на годност. Видно
от изложеното от вещите лица и от документа, издаден от „Елкабел” АД (л.116 от
НОХД 331/2013 г. ), срокът на годност е 30 год. и към 2011 г. не е бил изтекъл (кабелът е
поставен през 1982 г.). Съдът не кредитира
първоначалното и допълнителното заключение на единичната стоково – оценителна
експертиза, в частите им относно стойността на 1 линеен метър кабел, тъй като
тези стойности са немотивирано по – високи от стойностите, посочени в тройната
експертиза, които съдът прие за меродавни по-
горе.
Предвид гореизложеното, съдът
призна подсъдимият за виновен, че на 02.05.2011г. и на 03.05.2011г., като
посредствен извършител посредством прякото участие като извършители на В.М.М., А.М.К.
и П.Ж.С., чрез използване на МПС – микробус марка „Рено” модел „Трафик” с рег.
№ СТ 0836 СН и технически средства – брадва и багер марка JCB3CX4TB с рег. № СТ 8528 ЕХ
е отнел чужди движими вещи: общо 837,69 м. кабел тип
МККБ 4х4х1.2мм+15х4х1.2мм на стойност 22 689, 67лв.
и на 04.05.2011г. като
посредствен извършител посредством прякото участие като извършители на В.М.М., А.М.К.
и П.Ж.С., чрез използване на МПС – микробус марка „Рено” модел „Трафик” с рег.
№ СТ 0836 СН и технически средства – брадва и багер марка JCB3CX4TB с рег. № СТ 8528 ЕХ е направил опит да отнеме чужди движими вещи: 142.31 м кабел тип МККБ
4х4х1.2мм+15х4х1.2мм на стойност 3
854.61 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от него
причини,
всички вещи на обща стойност 26 544.28 лв., собственост на
„Сухопътни войски на Република България”, от владението на С.Д.С. – МОЛ при
военно формирование 24 620 с. Свобода, без негово
съгласие и без съгласието на представител на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери.
Действително от горепосочените телефонни
разпечатки се установи, че св. М. и на 21.04.2011 г. е бил на местопрестъплението,
за която дата също е повдигнато обвинение на подсъдимия. Този факт, както и
беглите и противоречиви данни, съдържащи се в свидетелските показания на св. М.Г.М.,
че е имало работници и на тази дата, но били с друг багер – Ню Холанд, като
багеристът бил друг (стр.18 и 19 от
съдебния протокол от 10.09.2015г., л.57 от делото), от които свидетелят в
крайна сметка се отказа, като заяви, че е свидетел само на ваденето на кабел с
багера JCB, са недостатъчни, за се приеме за
доказано по несъмнен начин, че и на тази дата 21.04.2015г. подсъдимият Н.И.М.
като посредствен извършител посредством прякото участие като извършители на В.М.М.,
А.М.К. и трето неустановено към момента лице, чрез използване на МПС – микробус
неустановена марка, модел и регистрационен номер и технически средства – брадва
и багер марка „Ню Холанд” с неустановен регистрационен номер, е извършил
деянието, за което е предаден на съд, поради което в тази част съдът го призна
за невинен и го оправда.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прие следното от ПРАВНА
СТРАНА:
Подсъдимият
Н.М.И. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 2 във връзка
с ал. 1, т. 4 предложение 1 и 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК.
От обективна
страна, подсъдимият Н.М.И., в периода на 02.05.2011г. - 04.05.2011г. в землището на с. Рупките,
общ. Чирпан, обл. Стара Загора, и по конкретно на 02.05.2011 г. и на 03.05.2011
г. е отнел общо 837,69 м. кабел тип МККБ
4х4х1.2мм+15х4х1.2мм на стойност 22 689,
67лв, а на 04.05.2011 г. е направил опит да отнеме 142.31
м. кабел тип МККБ 4х4х1.2мм+15х4х1.2мм на стойност 3 854.61 лв. – вещи,
които са чужди, собственост на „Сухопътни войски на Република България”, от
владението на С.Д.С. – МОЛ при Военно формирование 24 620 с. Свобода, без
негово съгласие и без съгласието на представител на собственика.
Подсъдимият е извършил
престъплението като посредствен извършил посредством прякото участие като фактически
извършители на свидетелите В.М.М., А.М.К. и П.Ж.С., от които не може да се
търси наказателна отговорност в случая, макар да са наказателно отговорни лица,
тъй като не са били наясно, че кабелите, предмет на престъплението са
собственост на „Сухопътни войски на Република България” и се разкопават и
отнемат противозаконно и без съгласието на собственика им. Същите са били
мотивирани от подсъдимия да извършат престъплението, действайки при
обстоятелства, изключващи умисъла им – смятали
са, че извършват законосъобразна и правомерна дейност по добиване на бракувани
телефонни кабели, в изпълнение на сключен договор от подсъдимия И. като
Управител на „Зора 2004” ЕООД – гр. Стара Загора с
Управителя на „Напоителни системи” ЕАД, Клон Горна Тунджа – гр. Стара Загора. За
отнемането са били използвани МПС – микробус марка „Рено” модел „Трафик” с рег.
№ СТ 0836 СН и технически
средства – брадва и багер марка JCB3CX4TB с рег. № СТ 8528 ЕХ
Извършеното от подсъдимия представлява
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1
от НК, тъй като
няколкократно, през непродължителни периоди, при еднородност на обстановката и
вината, е извършил няколко деяния,
осъществяващи поотделно признаците на един състав
на едно и също престъпление, като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
По аргумент на противното основание на чл. 26, ал. 5 от НК, тъй като две от
деянията са довършени, а едно от тях представлява опит и довършените деяния се
отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност ( с оглед
продължителността на извършеното престъпление, количеството и стойността на
отнетите вещи и в съответствие с това причинената имуществена вреда на
ощетеното ЮЛ ), цялото продължавано престъпление следва да се квалифицира като
довършено престъпление.
Стойността на предмета на
престъплението надхвърля над 70 пъти размера на установената за страната минималната
работна от 240лв. към периода на деянието (02.05.2011г. -04.05.2011г. ), т.е.
над 16 800лв., поради което деянието представлява кражба в големи размери.
С оглед горното, пълната
квалификация на деянието е по чл. 195, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 4,
предложение 1 и 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна, деянието е
извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият е действал с присвоително намерение, обективирано
в конкретното му поведение – вземал е добития кабел и впоследствие се е
разпореждал с него.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия
престъпление законът /чл. 195, ал.2 НК/ предвижда наказание лишаване от свобода
за срок от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация
до една втора от имуществото на виновния.
Изхождайки от разпоредбата на чл.
54 НК, съдът взе предвид:
- ниската степен на
обществена опасност на дееца, обусловена от това, че същият не е осъждан
(реабилитиран по право), трудово ангажиран е и с добри характеристични данни;
- средната към
висока степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена
с тази на престъпления от същия вид, с оглед високата стойност на предмета на
престъплението
- съдействието на подсъдимия,
оказано на разследващите органи и изминалия сравнително дълъг период от
извършване на деянието – 4 години, които съдът цени като смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Преценявайки
горепосочените обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че
не са налице условията за приложение на чл. 55 НК, тъй като същите не са нито
многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла, влаган в
разпоредбата.
Изхождайки от целите
на наказанието, визирани в чл. 36 НК, съдът намери, че горепосочените
обстоятелства обосновават определяне на наказание на подсъдимия при
изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като отдаде
приоритет на тази част от тях, касаеща добрите характеристични данни на
подсъдимия към настоящия момент и изминалия сравнително дълъг период от
извършване на деянието.
Ето защо, съдът
прие, че следва да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок
от 3 години – минималния предвиден в чл. чл. 195, ал.2 НК.
Налице са предпоставките на
чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като деецът е бил неосъждан към датата на извършване
на престъплението, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок от 3
години, а за поправянето му и за постигане на целите по чл. 36 от НК съдът
прецени, че не е нужно същият да търпи ефективно наложеното наказание.
Фактическите данни, свързани с личността на дееца, очертани в спецификата на
престъплението - проекция на неговите обществени, психологически и индивидуални
качества, дават основание за извод, че ефектът на наказателното въздействие
може да бъде обезпечен в същата степен с отлагане на изпълнението на
наказанието за един по – дълъг срок от 5 години.
Не са събрани доказателства
за налично имущество на подсъдимия, поради което съдът не му наложи наказание
конфискация.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният граждански иск намира
правно основание в чл.45, ал.1 ЗЗД, като в случая, видно от изложената
фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното
увреждане: виновно и противоправно поведение от страна на подсъдимия,
претърпени от гражданския ищец вреди от имуществен характер, причинна връзка
между тях. При тези данни, имайки предвид размера на причинените имуществени
вреди – 22 689, 67лв. – стойността на
отнетия и невъзстановен 837,69 м. кабел тип МККБ
4х4х1.2мм+15х4х1.2мм, съдът уважи иска в този му размер, ведно със законната
лихва от датата на довършване на деянието – 04.05.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата. Съдът отхвърли иска над този размер до пълния претендиран
размер от 26 544.28 лева, като неоснователен, тъй като сумата от 3854.61
лв. е стойността на 142,31 метра кабел, който кабел е приобщен по
делото като веществено доказателство и подлежи на връщане на гражданския ищец,
поради което не се дължи присъждане на неговата развностойност, защото по този
начин би се стигнало до двойна обезвреда на едни и същи вреди, което е
недопустимо.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови веществените
доказателства – 142,31 метра кабел, тип МККБ 4х4х1,2мм +
15х4х1,2мм - на съхранение в РУП Чирпан, да бъдат върнати на собственика – Сухопътните войски на Република България –
гр. София.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът присъди в тежест на подсъдимия
направените по делото съдебни и деловодни разноски, както следва: осъди го да заплати в полза на Държавата по
бюджетна сметка на съда, сумата от 1050 лева, представляваща направените в хода
на съдебното производство разноски за експертизи и сумата от 907.59 лева,
представляваща дължимата държавна такса за разглеждането на гражданския иск,
съобразно уважения му размер, както и да заплати в полза на Държавата, по
сметка на ОД на МВР – Стара Загора, сумата от 175 лева, представляваща
направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: