№ 1
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000862 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, подадена
против Решение № 260509 от 29.07.2022 г., постановено по т. д. № 1547/2020 г. на СГС, ТО,
VI – 19 –ти състав, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивника против
„Национална електрическа компания“ ЕАД иск за заплащане на сумата от 582 631, 74 лв.,
представляваща незаплатена част от цена на закупена комбинирана електрическа енергия с
постигнати показатели за високоефективност за месец юли на 2015 г. по фактура №
**********/31.07.2015 г., вземането по която е придобито от Банката от „Топлофикация
Русе“ ЕАД по силата на Договор за цесия от 15.09.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното Решение, същото било
постановено в нарушение на материалния закон. Неправилен бил изводът на съда относно
реда на погасяване на задължението чрез сторените от ответника частични плащания, както
и че по отношение на вземането следва да бъде приложена кратката тригодишна давност.
Между цедента и НЕК не бил възникнал единен правопораждащ факт, не съществувал и
сключен в писмена форма договор за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия,
поради което не било налице повтарящо се задължение.
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде
отменено, а предявения иск – уважен, както и за присъждане на разноски за производството
1
пред двете съдебни инстанции.
Редовно уведомен, въззиваемият не е депозирал отговор на така подадената
въззивна жалба.
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с оплакванията и доводите на
страните, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
законовоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК , същата изхожда от надлежна страна -
ищец, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване
валиден съдебен акт.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
Съгласно Договор за продажба на електрическа енергия – комбинирано
производство № 12ИЕ - 2102030 от 05.10.2012 г., между „Топлофикация Русе“ ЕАД ,като
производител, и „НЕК“ ЕАД като обществен доставчик, на основание чл. 162 ЗЕ и Наредба
за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, е сключен договор с
предмет - Производителят произвежда и продава, а общественият доставчик купува и
заплаща в сроковете и при условията на договора произведена по комбиниран способ нетна
активна електрическа енергия, считано от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.
Срокът на действие на Договора е удължен със Споразумение № 1 от 10.01.2013
г. до 31.12.2013 г.
От представеното Решение № Ц-25 от 30.06.2015 г. на КЕВР се установява, че,
считано от 01.05.2015 г., се утвърждават пределни цени на топлинна енергия и се определят
цени на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от
централите с комбинирано производство, при прилагане на метода на ценово регулиране
„норма на възвръщаемост на капитала“, като в т.11 са определени преференциалните цени за
„Топлофикация Русе“ ЕАД.
Между страните няма спор, че между "Първа Инвестиционна Банка" АД и
„Топлофикация Русе“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземане от 15.09.2015 г., по
силата на който „Топлофикация Русе“ ЕАД прехвърля в полза на ищеца вземането си от
ответника „НЕК“ ЕАД по фактура № **********/31.07.2015 г. в общ размер на 1 307 475,23
лв., от които главница в размер на 1 089 562,69 лв. и 217 912,54 лв. – начислен върху
главницата данък добавена стойност, което се установява и от приетите като писмени
доказателства по делото Договор за цесия, потвърждение и фактура.
Видно от фактура № **********/31.07.2015 г., същата е издадена с получател
„НЕК“ ЕАД за стока/услуга от доставчик „Топлофикация Русе“ ЕАД, с предмет
електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, за количество 8 347
860.00 кВтч, при единична цена без ДДС 0.130520 за кВтч, за периода 1 до 31 юли 2015
година. Общият размер на цената за доставката на електрическата енергия съгласно
фактурата възлиза в размер на 1 089 562,69 лева без ДДС, а сумата за плащане е 1 307 475,
23 лева с вкл. ДДС, с падеж за плащане 21.08.2015 г. и посочена дата на данъчното събитие
2
31.07.2015 година.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото писма изх. № 85-08-
87/17.08.2015 г. за връщане към „Топлофикация Русе“ ЕАД на подписан втори екземпляр
от процесната фактура и писмо вх. № 85-08-84/06.08.2015 г., фактура №
**********/31.07.2015 година е получена от „НЕК“ ЕАД на 06.08.2015 г., която датата е
поставена и в самата фактура до подписа на получател.
Наличието на съществуваща между цедента и ответника трайна облигационна
връзка с предмет производство и доставка на електрическа енергия се установява от
приетите като доказателства – протоколи и фактури, издадени от „Топлофикация Русе“
ЕАД, както следва: фактура № ********** от 31.05.2014 г., фактура № ********** от
31.05.2014 г., фактура № ********** от 22.05.2014 г., фактура № ********** от 22.05.2014
г., фактура № 10000012219 от 13.05.2014 г., фактура № ********** от 13.05.2014 г., фактура
№ ********** от 30.04.2014 г., фактура № ********** от 30.11.2014 г., фактура №
********** от 30.04.2015 г., фактура № ********** от 31.03.2015 г., фактура № **********
от 30.11.2015 г., фактура № ********** от 31.10.2015 г., фактура № ********** от
30.09.2015 г., фактура № ********** от 31.08.2015 г., фактура № ********** от 13.03.2014
г., фактура № ********** от 14.02.2014 г., фактура № ********** от 14.02.2014 г., фактура
№ ********** от 28.02.2014 г. и фактура № ********** от 31.01.2014 г. Всички те са
получени от ответника „НЕК“ ЕАД, което се потвърждава от положените подписи за
получател и дата на получаване. Фактурите са издадени за задължения на получателя „НЕК“
ЕАД за електрическа енергия през 2014 г. и 2015 година. Фактурите са придружени от
протоколи за измерена електрическа енергия, справки за плащане, издадени от
„Топлофикация Русе“ ЕАД, справки за продадена електрическа енергия от високоефективно
комбинирано производство за съответния период по фактурата, декларация за произведена
електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство за съответния период
по фактурата.
От приетите като доказателства по делото справка за изплатени суми от НЕК на
въззивника по процесната фактура № ********** от 31.07.2015 г. и два броя платежни
нареждания се установява, че ответникът е извършил частични плащания в полза на ищеца
на 26.01.2016 г. и на 27.01.2016 г., съответно с посочени основания „за сметка на
„Топлофикация Русе“ ост. 1323 и част. 1349“ , и основание „за сметка на „Топлофикация
Русе“ ост. по фактура 1/1349“. Погасената с тези плащания сума е в общ размер
3 221 857,03 лева, при 1 307 475,23 лева по процесната такава.
Съгласно писмо с изх. № 60-3107/26.04.2018 г. на Банката и адресирано до
ответника, същото е изготвено в продължение на кореспонденция между страните /писмо
изх.№11-259 от 05.01.2017 година от ПИБ, писмо изх.№17.13.7 от 31.01.2017 година от НЕК
до ПИБ, ведно с приложени платежни нареждания и писмо изх.№17.13-11 от 20.02.2017
година от НЕК до ПИБ/ относно дължимите и погасени суми, вкл. по процесната фактура.
Това писмо съдържа информация за плащанията на ответника в периода 12.09.2014 г. до
27.01.2016 г., както и погашенията при ищеца - в табличен вид за всяка отделна фактура. В
3
писмото са посочени и две плащания по процесната фактура, като, видно от
инкорпорираната в писмото таблица, с всяко от двете плащания се е погасявала главницата,
а отделно е начислявана лихва. По същия начин са погасявани и вземанията по останалите
фактури през посочения по-горе период. По отношение на процесната фактура се сочи, че
след двете частични плащания от 26.01.2016 г. и от 27.01.2016 г. в общ размер на
1 307 475,23 лева, по фактура № ********** от 31.07.2015 г. няма задължение за главница,
а само за лихва в размер на 48 367,67 лева.
По делото е изслушано и прието като неоспорено от страните заключение по
съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и
обективно изготвено. Съгласно същото, след проверкa в счетоводството на ищеца и
ответника, вещото лице С. сочи, че в периода 12.09.2014 г. – 27.01.2016 г. се установяват
извършени плащания от „НЕК“ ЕАД по посочена банкова сметка на Банката по всички
описани в исковата молба фактури, сред които и процесната. Плащанията са в общ размер
на 11 704 669,96 лв., с равностойността на главниците по фактурите. С направените
плащания от страна на „НЕК“ ЕАД в счетоводството на ищеца са погасени главници в общ
размер на 11 122 035,22 лв. и лихви в общ размер 582 631,73 лв., докато в счетоводните
записвания на ответника „НЕК“ ЕАД по същите фактури не са начислявани лихви, а
извършените от последния плащания са отнесени за погашения само на главници. Към
датата на завеждане на исковата молба по процесната фактура № ********** /31.07.2015 г. в
счетоводството на ищеца фигурират непогасени задължения за главница в размер на
582 631,74 лв. и законна лихва за периода 27.01.2016 г. – 14.08.2020 г. (т.е. след последното
плащане на ответника до предявяване на иска), в размер на 268 845,06 л., при отчетена като
погасена част от главницата по процесната фактура в размер 724 843,49 лв. При ищеца не
фигурират счетоводни записвания за сторниране на счетоводни операции за промяна в реда
на погасяване. Към датата на завеждане на исковата молба в счетоводството на ответника
„НЕК“ ЕАД не фигурират непогасени задължения по процесната фактура. По счетоводни
данни на ответника задълженията по всички описани в исковата молба фактури за главница
– предмет на различни договори за цесия, сред които и процесния, са погасени.
Вещото лице констатира, че с плащания на 26 01.2016 г. в размер 85 618,20 лв. и
на 27.01.2016 г. в размер на 1 221 857,03 лв. е погасена цялата главница
по процесната фактура в размер на 1 307 475,23 лв.
Останалите събрани доказателства съдът намира за неотносими за правилното
решаване на спора.
При така установената фактическа страна, в изпълнение на правомощията си по
чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
Съдът е сезиран от ищеца "Първа Инвестиционна Банка" АД с осъдителен иск с
правно основание чл. 99 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 582 631,
74 лв., представляваща незаплатената част от цена на закупена комбинирана електрическа
енергия с постигнати показатели за високоефективност за месец юли 2015г. по фактура №
********** от 31.07.2015 г., вземането по която е придобито от ищеца по сключен с
4
„Топлофикация Русе“ ЕАД Договор за цесия от 15.09.2015 г., ведно със законна лихва за
забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане.
За основателно съдът намира стореното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съобразно задължителното тълкуване, дадено с ТР 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, с
нормата на чл.111 от ЗЗД в отклонение на общата петгодишна давност е установена по-
кратка такава за периодични плащания с цел да бъде защитен длъжникът относно онези
плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението, при които
кредиторът и длъжникът знаят изначално времето на изпълнение. Прието е, че с
настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за
периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива, по която причина
и за тези вземания е предвиден по-кратък давностен срок. Счетено е, че характерен признак
на тези плащания е тяхната периодичност, без оглед на това по какъв начин е определено
изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо – годишен, месечен, седмичен
или дневен. За периодично е прието това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с
едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно
изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка
престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи
единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост
или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната
разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните
момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. В
обобщение е прието, че следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Настоящият състав на съда приема вземанията на "Топлофикация Русе" ЕАД,
цедирани на ищеца, за цена на изкупувана от ответника "НЕК" ЕАД електрическа енергия
да съдържат изброените признаци на понятието, поради което същите следва да бъдат
дефинирани като периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност. Задълженията на ответника "Национална електрическа компания"
ЕАД са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор за покупка на електрическа енергия, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а именно на две междинни и едно
окончателно плащане за всеки отчетен месечен период, като размерите им са изначално
определяеми предвид изкупуването на енергията по регулирани цени, независимо от това
5
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Последната периодичност на
плащанията, макар и определена като по-сложен състав – десет дни след издадена фактура
за междинно плащане на дати 10-то число и 26-то число на текущия месец и за окончателно
плащане на 5-то число на следващия месец покрива изискването падежите на периодичните
плащания да са предварително известни на страните, както и с настъпването на всеки нов
падеж и издаването на фактура за следващото междинно и окончателно плащане на
кредитора да се напомня за съществуващите вземания към този длъжник, предвид на което и
по отношение на последните вземания следва да бъде приложен по-краткия давностен срок
по чл. 111, б. "в" ЗЗД от три години.
Предвид нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Предвид гореустановените уговорки между страните
вземането по процесната фактура № № ********** /31.07.2015 г. става изискуемо на деня,
следващ деня на падежа 21.08.2015 г., а именно 22.08.2015 г.
Предвид изложеното и доколкото Банката е заявила претенцията си пред съда на
14.08.2020 г., налага се обоснованият извод, че това е сторено след изтичане на кратката
тригодишна давност.
За неоснователни съдът намира твърденията на въззивника, че, извършвайки
частични плащания, ответникът е сторил признание на задължението, което би довело до
прекъсване на давността.
Съобразно разпоредбата на чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника, с предявяване на иска и с предприемане на действия по
принудително изпълнение.
Съобразно утвърдената съдебна практика, включително по решение 105 от
05.06.2014 г. на ВКС по т. д. 1697/2013 г., I ТО на ВКС и решение 98 от 26.07.2013 г. на ВКС
по т. д. 851/2012 г., I TO на ВКС, признанието на вземане по чл. 116, б. "а" ЗЗД е изявление
от длъжника за признаване съществуването на вземането към конкретния момент на
изявлението, извършено преди изтичане на срока на погасителната давност, което е
отправено до кредитора или негов представител. Извършването на счетоводни записвания
във воденото от длъжника счетоводство няма характеристиките на признание по чл. 116, б.
"а" ЗЗД, защото не е адресирано до кредитора или негов представител, и не води до
прекъсване на давността. Не водят до прекъсване на давността за непогасената част и
извършени частични плащания за погасяване на дълга от длъжника, доколкото не съдържа
изявление от длъжника, че признава съществуването на непогасената част от вземането.
Напротив, видно както от счетоводните записвания при ответника, така и от разменената
между страните кореспонденция, НЕК счита претендираното от ищеца вземане за погасено.
Неоснователни се явяват и оплакванията на въззивника за неправилност на
изводите на решаващия състав на СГС относно липсата на облигационна връзка между
цедента и ответника.
Дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 93а от ЗЕ и чл. 15, ал. 1 от ПТЕЕ
6
предвиждат изискване за сключване на договор в писмена форма, то съобразно разпоредбата
на чл. 293, ал. 3 от ТЗ страната не може да се позовава на нищожност на търговска сделка по
причина неспазена форма на последната, ако от поведението и може да се направи извод, че
не е оспорвала действителността на изявленията. В случая от горецитираните писмени
доказателства се установява цедентът "Топлофикация Русе" ЕАД да не е оспорвал
действителността на сделката, а напротив - изпълнявал е Договора, продавал е електрическа
енергия и при строго спазване на установения график е издавал фактури за цената на
продадената електрическа енергия за две междинни и едно окончателно плащане всеки
отчетен месец. Предвид доказаното поведение на страните по сделката по продажба на
електрическа енергия и на основание чл. 293, ал. 3 от ТЗ недопустимо се явява
възражението на ищеца неспазена форма на договора за покупко-продажба на електрическа
енергия между "Топлофикация Русе" ЕАД и "НЕК" ЕАД. Същата и не кореспондира с
искането му да му бъде присъдена цена за доставената по същия договор електрическа
енергия, доколкото по един нищожен договор цена не би била дължима.
На самостоятелно основание, дори да се приеме, че по делото не са събрани
доказателства за постигнато изрично съгласие между страните за продължаване действието
на Договор за продажба на електрическа енергия – комбинирано производство № 12ИЕ -
2102030 от 05.10.2012 г., то на основание чл. 292 от ТЗ следва да се приеме, че страните са
се намирали в трайни търговски отношения по смисъла на посочената разпоредба по
изкупуване на електричекса енергия, като част от условията по тези отношения са именно за
отчет и плащане на цена на продаваната енергия по график на две междинни и едно
окончателно плащане, които условия са приети и от двете странни, включително за
доставената енергия след изтичане на срока по договора от 2012 г., и страните са
продължили да отчитат купуваната енергия и да изискват плащане на същата по график на
две междинни месечни плащания и едно окончателно за всеки месечен отчетен период,
което се потвърждава от издаваните от едната страна – продавача "Топлофикация Русе"
ЕАД справки и фактури, и приемането и осчетоводяването им от другата – ответникът
"НЕК" ЕАД.
За основателно съдът намира и възражението на ответника за заплащане на
цялата главница по процесната фактура, което съставлява самостоятелно основание за
отхвърляне на разгледания иск.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение №
3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, условията
и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – разноски, лихви,
главница, се прилагат, ако отсъства уговорка между страните, която да определя други
условия и ред за прихващане на изпълнението, като при предложено от длъжника и прието
от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от
закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. Така при предложено от длъжника изпълнение
със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и
главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на формирания дълг погасява, без обаче
7
този избор да е обвързващ за кредитора, който може да приеме така предложеното
изпълнение, да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от предложеното му
частично плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай, съдът приема, че от представената по делото
кореспонденция между страните през периода 2017 г.- 2018 г., касаеща извършените
погашения по фактури по пет договора за цесия, сред които и процесната такава, може да
бъде направен извод, че между страните е постигнато съгласие извършените от ответника
частични плащания да бъдат отнасяни за погасяване на главниците, като това е направено в
отклонение от законоустановената последователност по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
С неоспореното писмо изх.№ 60-3107 от 26.04.2018 година, изходящо от
законните представители на ПИБ до НЕК /вх. № 17-13-1/27.04.2018 г./, в отговор на
предходни писма, вкл. горепосоченото писмо изх.№ 17-13-7 от 31.01.2017 година на НЕК,
ищецът е уведомил ответника че начислената лихва върху вземането по процесната фактура
/таблица 11 в писмото/ за периода от 16.09.2015 г. до 27.01.2016 г. възлиза на сумата от
48 367, 67 лева, а вземането за главница е погасено изцяло в пълен размер, като остатъкът за
погасяване е 0,00 лева, съответно лихвата е изчислена с оглед извършените погашения на
главницата на 26.01.2016 година и на 27.01.2016 година.
При така направеното изявление от Банката, получено от длъжника на 27.04.2018
г., съдът приема, че кредиторът е приел така предложеното изпълнение от длъжника, респ.
погасяване на главницата, като е уведомил същия с нарочно писмо за остатъчното
задължение -дължимата законна лихва за забава, начислена за периода до окончателното
погасяване на главницата - 27.01.2016 година.
С оглед горното, предявеният иск се явява неоснователен, поради което следва да
бъде оставен без уважение.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, постановено следва да
бъде Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено на основание чл. 272 от ГПК,
а разгледаната жалба – оставена без уважение като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна съдебни разноски за
настоящото производство под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лв., каквото искане е сторено от въззиваемия своевременно.
Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260509 от 29.07.2022 г., постановено по т. д. №
1547/2020 г. на СГС, ТО, VI – 19 –ти състав.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“№ 37, да заплати на „Национална
8
електрическа компания“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Район „Оборище“, ул. „Триадица“ № 8, сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева)
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9