Решение по дело №960/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1151
Дата: 15 юли 2015 г.
Съдия: Валентин Димитров Бойкинов
Дело: 20151100900960
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                        гр.София, 15.07.2015год.

 

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на четиринадесети юли  2015год., в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валентин Бойкинов

                                                                

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг.дело 960 по описа за 2015год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на Чл.625 и следв. от Търговския закон.

Молителят „Е.Б.”АД, твърди, че има спрямо „Ф.2.”АД има изискуемо вземане в размер на 22 206,68 лева, представляващо парично задължение, дължимо като цена за предоставени услуги през периода 2007,2008 и 2009год., съгласно договор за поемане на задължение по управление на отпадъци, сключен през 13.01.2006год., както и за сумата 6 692,99 лева, представляваща лихви за забавено плащане на продажната цена, които суми са били присъдени с Арбитражно решение от 7.05.2012год. по арб. дело № 405/2011год. на АС при БТПП.

Навежда твърдения, че ответникът е неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговска сделка съгласно чл. 608, ал. 2 от ТЗ, респ. че имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие паричните му задължения по смисъла на чл. 742, ал. 1 от ТЗ, поради което може да се предположи, че „Ф.2.”АД е и свръхзадължено.

Поради това прави искане за постановяване на решение по реда на чл. 630 от Търговския закон, с което да се открие  производство по несъстоятелност на длъжника, да се обяви неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на длъжника, да се определи за началната дата на неплатежоспособността и да се присъдят на молителя сторените по делото разноски.Алтернативно се прави искане и за постановяване на решение със съдържанието по Чл.630, ал.2 от ТЗ- да се обяви в несъстоятелност ответното дружество, да се прекрати дейността му и да се спре производството по делото.

Ответникът „Ф.2.”АД, редовно уведомен не подава отговор на молбата за откриване на производство по несъстоятелност в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът след като се съобрази с доводите на молителя и обсъди събраните по делото писмени  доказателства, както и приетото и неоспорено заключение на вещото лице ССЕ съобразно разпоредбата на Чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на Чл.608, Чл.625, ал.1 и Чл.631 от Търговския закон, съответно и от Чл.742 от Търговския закон, а именно : Да е подадена от компетентния по смисъла на Чл.613 от Търговския закон молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на Чл.625 от Търговския закон лице, съответно от лицата по Чл.742,ал.2 от Търговския закон; длъжникът да е търговец по смисъла на Чл.1 от Търговския закон; да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане;да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на Чл.608,ал.1 от Търговския закон/евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно Чл.742,ал.1 от Търговския закон, ако той е корпоративно търговско дружество/; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно/арг. от Чл.631 от Търговския закон/.

От друга страна неплатежоспособността съгласно Чл.608,ал.1 от Търговския закон е обективно състояние.Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения. За да послужи като основание за откриване на производство по несъстоятелност обаче, съдът следва да бъде сезиран от определени категории кредитори, чийто вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника или са публични вземания, свързани с тази дейност, или представляват частни държавни вземания.

В настоящия случай съдът намира, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на чл.608, ал.1 ТЗ, а именно: лицето спрямо, което се иска откриване на производство по несъстоятелност да е търговец; да съществува парично задължение, което произтича от търговска сделка; то да е изискуемо и длъжникът не е в състояние да го изпълни.

Страните по сделката са търговци по см. на Чл.1,ал.2,т.1 от Търговския закон, за което обстоятелство не се спори в настоящето производство, а и се установява от представените по делото и приети като доказателства Удостоверения за актуално състояние на страните. С оглед изложеното съдът в настоящия си състав приема, че е налице първия от кумулативните елементи на сложния фактически състав от Чл. 608, ал.1 от ТЗ.

Търговецът е задължен по търговска за самия него сделка- произтичаща от  парично задължение, дължимо като цена за предоставени услуги през периода 2007,2008 и 2009год., съгласно договор за поемане на задължение по управление на отпадъци, сключен през 13.01.2006год., както и за сумата 6 692,99 лева, представляваща лихви за забавено плащане на продажната цена, които суми са били присъдени с Арбитражно решение от 7.05.2012год. по арб. дело № 405/2011год. на АС при БТПП.

Предвид изложеното съдът намира, че от така представените по делото и приети писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено, се установява както основанието, така и размера на претендираните от молителя парични вземания. От друга страна, предвид обстоятелството, че вземанията са съдебно установени, те се ползват и със силата на пресъдено нещо.

Същевременно задължението на ответника произтича от  търговска за самия него сделка- договор за търговска продажба, която именно представлява едно от предвидените от закона основания за откриване на производство по несъстоятелност.

От събраните доказателства се установява също така, че е налице и последният елемент от фактическия състав – длъжникът да не е в състояние да изпълни изискуемото парично задължение, произтичащо от търговска сделка. Това е така, тъй като ответникът не ангажира доказателства, от които да се обори презумпцията на ал.2 от Чл.608 на ТЗ.

По отношение на счетоводното отразяване в балансите  на краткосрочни вземания вместо като дългосрочни, съдът намира, че няма пречка да кредитира отразеното в балансите, тъй като принципно няма пречка едно дългосрочно вземане да се трансформира в краткосрочно, както и обратно,  ако напр. е настъпила датата на падежа му или други събитие, зависещо от волята на страните по сделката, респ. ако е извършена промяна в погасителния план, вследствие на която дългосрочното задължение да стане краткосрочно. При липсата на каквито и да било данни, че длъжникът не е имал основание да извърши конкретното счетоводно записване, то съдът намира, че няма и основание да подложи под съмнение доказателствения характер на редовно водените търговски книги, на осн. Чл. 55, ал.2 ТЗ във вр. с Чл. 182 от ГПК.

Същевременно обаче и независимо от гореизложеното, от заключението на вещото лице съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено, се установява, че коефицентът за задлъжнялост, отразяващ съотношението между всички задължения на дружеството-дългосрочни и краткосрочни отнесени към цялото имущество, за периода от 31.12.2012год., представлява отрицателна величина, защото собственият капитал е декапитализиран и показва задлъжнялостта на „Ф.2.”АД.

Коефицентът за финансова автономност, който е показател за финансовото състояние на фирмата- нейната способност да посреща дългосрочните си задължения, към посочения период /от 31.12.2012год. до 30.12.2014год/ също е отрицателна величина. Както е известно, двата коефицента- на финансовата автономност и задлъжнялост, са реципрочни по величина и значение. Колкото коефицентът на задлъжнялост е по-голям от единица, толкова и задлъжнялостта е по-голяма.

От  всичко изложеното до тук следва да се направи извода,че дружеството е с декапитализиран собствен капитал иобективно към този период е било налице и състояние на свръхзадълженост, което представлява второ, самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност. Свръхзадължеността, съгласно Чл.742 от Търговския закон представлява състояние, прието което имуществото на длъжника е на стойност, недостатъчна да покрие паричните му задължения, а до такъв извод безспорно се стига след анализ на изводите на вещото лице. Като начална дата на свръхзадължеността следва да се приеме датата 31.12.2012год., в каквато насока съдът счита, че са  изводите на вещото лице-ССЕ.

Ето защо съдът намира, че молбата е основателна. Следва да се постанови решение, с което да се обяви неплатежоспособността и се обяви дружеството в несъстоятелност. Тъй като дружеството не притежава активи, липсва изявление от страна на кредитора, поискал обявяване в несъстоятелност да предплати разноските в производството съдът в настоящия си състав намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.632 от .

 

Водим от гореизложеното  Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОБЯВЯВА  свръхзадължеността на „Ф.2.”АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***, на основание Чл.630 ТЗ.

            ОБЯВЯВА НАЧАЛНАТА ДАТА на свръхзадължеността -31.12.2012год.

            ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Ф.2.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ф.2.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

ДОПУСКА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на „Ф.2.”АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на „Ф.2.”АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***.

СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по търг.д.№ 960/2015 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7с-в състав.

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър при Агенция по вписването.

Решението може да се обжалва в по общия ред на Гражданско процесуалния кодекс в четиринадесет дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

.