№ 22025
гр. София, 22.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110118148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молбa по чл. 248 ГПК /съдържаща се първоначално във въззивна
жалба с вх. № от 13.03.2023 г./, подадена от В. Д. С., ЕГН **********. След указания на
съда с разпореждане № 35420 от 20.03.2023 г. молбата по чл. 248 ГПК е конкретизирана с
молба с вх. № 125967 от 05.05.2023 г. Иска се изменение на решението по делото в частта за
разноските, присъдени на адв. М. А. по чл. 38, ал. 2 ЗАд за оказана безплатна правна помощ
на Р. Ц. М..
Твърди се, че липсват доказателства за наличие на хипотеза по чл. 38, а. 1 ЗА.
Присъденото възнаграждение не било съобразно с минималните размери по Наредба.
В законоустановения срок е подаден отговор на молбата по чл. 248 ГПК. Моли се
молбата да се остави без уважение.
В нормата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска
съдът да се произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в
частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. Молбата е подадена в
срока по чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК /съдържа се в подадената въззивна жалба/.
По същество молбата е неоснователна.
В чл. 38, ал. 1 ЗАд са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на
материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в
посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените
основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от
самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАд обвързва съда и той не дължи проверка за
съществуването на съответната хипотеза. Предпоставките за присъждане на адвокатско
1
възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАд - да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗАд и в съответното производство насрещната
страна да е осъдена за разноски - определение № 251 от 16.06.2022 г. по ч. т. д. № 838/2021
г. на I т. о. на ВКС. Отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ
с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по
чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се
определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – виж определение №
213 от 31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 г. на I т. о. на ВКС, определение № 60255 от
05.07.2021 г. по ч. т. д. № 79/2021 г. на I т. о. на ВКС, определение № 201 от 30.05.2022 г.
по ч. гр. д. № 532/2022 г. на III г. о. на ВКС и др.
Насрещната страна в производството, която следва да заплати направените разноски,
разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на
безплатна правна помощ, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. Молителят не ангажира
доказателства за опровергаване на твърдението, че е предоставен безплатна правна помощ.
Още повече, след като ответната страна не е възразила срещу наличието на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в хода на
производството, то тази нейна възможност е преклудирана и възражението не може да
бъде въведено за пръв път в производството по чл. 248 ГПК – виж определение № 162 от
28.04.2022 г. по ч. гр. д. № 5096/2021 г. на III г. о. Оттук и предвид съдържащото се
изявление в исковата молба и отговора на насрещната искова молба, че защитата се
осъществява безплатно, съдът намира, че адв. М. А. има право на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАд.
Спазени са и разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С исковата молба адв. М. А. е поискал адвокатско възнаграждение за
исковото производство и за производството по чл. 207 ГПК. Размерът на претенцията е 7903
лв., като искът е уважен изцяло. Пълномощните за адв. М. А. предхождат измененията в
Наредбата през м.11.2022 г., поради което и адвокатското възнаграждение следва да се
определи съобразно редакцията на Наредбата /преди м.11.2022 г. /. Минималното
възнаграждение за исковото производство съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата е 725.15
лв., а за производството по обезпечение на доказателства е 500 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5
от Наредбата. Дължимото възнаграждение на адв. А. за иска по чл. 72, aл. 1 ЗС и за
производството по ч. гр. д. е в размер на общо 1225.15 лв.
В отговора на исковата молба по насрещния иск адв. А. е претендирал
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАд съобразно отхвърлената част от насрещния иск – л. 54
от делото. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално
2
представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно
вида и броя на предявените искове. При предявен насрещен иск и изрично поискано отделно
възнаграждение за защитата по насрещния иск, съдът намира, че приложение намира чл. 2,
ал. 5 от Наредбата, в която насока и мотивите изложени в решението. По предявения
насрещен е осъществена отделна, самостоятелна защита – ангажиран е отговор на исковата
молба, доказателствени искания. Обективното кумулативно последващо съединяване на
искове под формата на предявен насрещен иск от ответната страна, представлява ново
обстоятелство, което излиза извън рамките на първоначално уговореното процесуално
представителство и първоначално дължимото съдействие от страна на адвоката, поради
което се дължи отделно възнаграждение. Под материален интерес се има предвид цената на
всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече
определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за
разноски – виж определение № 50 от 17.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4735/2022 г. на III г. о. на
ВКС, определение № 50490 от 12.12.2022 г. по ч. т. д. № 2507/2021 г. на II т. о. на ВКС,
определение № 150 от 06.04.2022 г. по ч. т. д. № 525/2022 г/ на II т. о. на ВКС, определение
№ 291 от 20.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1949/2019 г. на IV г. о. на ВКС. Минималното
възнаграждение по насрещния иск с оглед цената му в размер на 4380 лв. е 536.60 лв., от
които по съразмерност на адв. А. за процесуално представителство по насрещния иск се
дължат - 245.73 лв. Или общият размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАд
е 1470.88 лв. /1225.15+245.73/.
Оттук и подадената молба следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Д. С., ЕГН **********, чрез адв. М. К., за
изменение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на решение №
1435/31.01.2023 г. по гр. д. № 18148/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3