ОПРЕДЕЛЕНИЕ №56
Гр. Бургас, 26.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,
ЧЛЕНОВЕ: Нели Събева,
Христина Марева,
като разгледа докладваното от съдия Хр. Марева частно търговско дело № 24 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 15 от 15.01.2019г. по т. д. № 115/2018г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано от ищците –. , Б. Т. А. , Н. Д. Д. , Г. В. Р. – всички чрез адв. Д. О. , като незаконосъобразно, неправилно и необосновано по следните съображения.
Поддържат, че, че не всяко правоотношение следва да се преценява през призмата на това, че формированието, с което е свързано няма самостоятелно „съществуване“. Водещ, според частните жалбоподатели, следва да бъде правния интерес от оспорване решения на Л. дружина (ЛРД) „Ч“, без да е необходимо утвърждаването им от управителния съвет и общото събрание (на персонифицирано сдружение – ЛРС), тъй като в противен случай, оставали незащитени правата на „изгонените“ членове. Изложени са доводи за процедурно утежняване на защитата на правата на членовете на ЛРД, поради което те би следвало да могат да ги защитават направо пред съда.
Във връзка с предявените искове, бил налице правен „абсурд“, поради бездействие на Управителния съвет на сдружението (отново, без да се сочи – кое), като решенията без да са утвърдени по надлежния ред, били произвели своите „вредни“ последици.
Твърди се, че въпреки липсата на решения на УС на ЛРС „С“ за утвърждаване решенията на ОС на ЛРД „Ч“, органите на сдружението и ДГС – Сливен се съобразяват с тях, което поражда и правния интерес от обжалване само на решенията на ЛРД „Ч“. Направено е позоваване на съдебна практика по чл. 290 ГПК – решение № 179/05.12.2011г. по т.д. № 1023/2010г. на ВКС.
Освен това алтернативно, в случай, че съдът не разгледа исковете за отмяна на решенията на „ЛРД“ Ч. , то следвало да се произнесе относно съществуването на членствените правоотношения на ищците в ЛРД „Ч“, член на ЛРС „С“, както и, че не е освободен секретаря на дружината – Н. Д. Д. и, че не е освободен „Председателя на дружината – Д. Д. , които искове са по чл. 124 ГПК и са различни от иска по чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ.
Бургаски апелативен съд, констатира, че частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, от надлежно легитимирани лица, като е спазен срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по съществото й, частната жалба е неоснователна предвид следното:
Производството по т.д. № 115/2018г. по описа на Сливенски окръжен съд е образувано по искова молба, подадена от частните жалбоподатели чрез пълномощника – адв. Д. О. , с която е поискано да бъдат признати за незаконосъобразни и противоречащи на Устава на „Л“ – „С“ и да бъдат отменени решенията на Общо събрание - „Л“ от 23.11.2017г., 13.04.2018г и 17.07.2018г. за избор на органи на дружината – председател, за прекратяване на членственото правоотношение на членове на дружината, за приемане на нови членове и за освобождаване от длъжност на секретаря на дружината, като решенията да бъдат отменени в тяхната цялост.
С разпореждане от 16.10.2018г. съдът е оставил исковата молба без движение и е указал по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК да бъдат отстранени нередовности, като се довнесе държавна такса по всеки един от исковете, да се посочи ответник и адрес за призоваването му, да се заяви ясно, дали се иска отмяна на отдели решения от посочените три дати или в отделни точки и, кои точно; да се посочат конкретните нарушения при вземане на всяко отделно решение.
В изпълнение на указанията на 26.10.2018г. е депозирана молба, с която е представен документ за доплащане на д.т., като ответник е посочена Л. дружина „Ч“, като член на ЛРС „С“ – гр. С., като адресът на сдружението е посочен като адрес за призоваване на ЛРД „Ч“ като ответник; и е уточнено, че се иска отмяна на решенията на ЛРД в „тяхната цялост“.
Във връзка с така подадената молба, с разпореждане от 30.10.2018г. СлОС като е констатирал, че е посочен неправосубектен ответник – Л. дружина „Ч“ като обединение по чл. 29 ЗЛОД, е приел, че предявените искове са недопустими, тъй като са насочени спрямо неправосубектен ответник, а дори да се приеме, че като такъв е посочено ЛРС „С“ е изложил съображения, че решенията на неперсонифицираните обединения - ЛРД не представляват атакуеми по съдебен ред актове и такива са актовете на органите на персонифицираното сдружение - ЛРС, като едва след одобряването им с решение от ОС на правосубектното сдружение - ЛРС по реда на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, е налице възможност за оспорването по съдебен ред. Във връзка с това е са дадени указания да се посочи правосубектен ответник и да се изложат твърдения относно спазване на реда и срока по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ.
По повод на така дадените указания, на 09.11.2018г. е подадена молба, в която като ответник е посочен ЛРС „С“, към която членува ЛРД „Ч“ и са посочили, че не разполагат с информация, дали решенията са утвърдени от УС на ЛРС „С“, но е посочено, че се кредитират от ДГС – Сливен. Поискано е продължаване на срока за изпълнение на всички указания, дадени с разпореждане от 30.10.2018г. Искането за продължаване на срока е уважено с разпореждане от 12.11.2018г., като на 15.11.2018г. е внесена от ищците молба, с която е поискано издаването на удостоверение за снабдяване с друго от ЛРС „С“, в което да е видно дали и на кои дати са депозирани решенията на ЛРД „Ч“ от 23.11.2017г., от 13.04.2018г. и от 17.07.2018г., дали е свиквано заседание на УС на ЛРС „С“ и дали са приети решения за утвърждаването им, направено ли е искане то членове на ЛРД „Ч“ за свикване на извънредно отчетно-изборно събрание на ЛРД, имали промени и вписани ли са по партидата на ЛРД с. Ч. в масивите на ЛРС „С“ и изпращано ли е уведомление за решенията на ЛРД „Ч“ от ЛРС „С“ до ДГС – Сливен. Поискано е ЛРС „С“ да бъде задължено да представи документи.
С разпореждане от 23.11.2018г. СлОС е продължил срока за отстраняване нередовностите на исковата молба с две седмици, считано от 19.11.2018г. и е оставил искането за снабдяване с удостоверение по доказателствата, като е изтъкнато, че указанията са за посочване на фактите и обстоятелствата, относно спазването на реда по чл. 25, ал. 2 ЗЮЛНЦ за оспорване решенията на ОС на ЛРД пред ОС на сдружението, респективно – за спазване на друг ред за оспорване, който да е предвиден в закон или устава.
На 30.11.2018г. е подадена нова молба за продължаване на срока, която е уважена и срокът е продължен с една седмица, считано от 03.12.2018г.
На 07.12.2018г. ищците представили молба, с която са представили решения на УС на ЛРС „С“ за изгонване на членове на ЛРД, с което да се счита, че УС е утвърдил решенията на ЛРД „Ч“ от 13.04.2018г. и от 17.07.2018г., като са изложени съображения за незаконосъобразност и некомпетентност на УС на ЛРС „С“, както и за неспазване на реда за свикване на заседанието. Посочено е, че при поискване, не е било представено решение на УС на ЛРС, с което да е „взето отношение“ относно решенията от 23.11.2017г. на ЛРД „Ч“. Изложени са доводи за наличие на правен интерес – направено е позоваване на Решение № 179 от 5.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1023/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Й. , за обжалване по съдебен ред на решенията на ЛРД „Ч“, прието на посочените дати.
Съдът е намерил, че с тази молба отново не са отстранени нередовностите и с разпореждане от 19.12.2018г. са дадени указания, да се представи коригирана искова молба, с която исковете да се насочат срещу указания ответник и да се изложат фактически твърдения относно спазването на реда на чл. 25, ал. 4 и ал. 5 ЗЮЛНЦ за оспорване решенията на ЛРД „Ч“.
На 08.01.2019г. е представена молба, към която е приложена „поправена искова молба“, в която във връзка с изложените фактически твърдения, в петитума е формулирано искане да се признаят за незаконосъобразни и противоречащи на Устава на ЛРС „С“, решенията на ЛРД „Ч“ и същите да бъдат от 23.11.2017г., 13.04.2018г и 17.07.2018г., а в случай, че съдът не се произнесе по исковете за отмяна на посочените решения на ЛРД „Ч“, то да се приеме по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК съществуването на членствените правоотношения на ищците, както и че не е освободен секретаря на дружината – Н. Д. Д. и не е освободен председателя на дружината – Д. Д. “.
С обжалваното определение от 15.01.2019г. е приел, че след трикратното продължаване на срока указанията за отстраняване на нередовности не са изпълнени, като видно от последната искова молба – не е посочен ответник, въпреки дадените указания, не е пояснен срока и реда по по койт оса обжалвани решенията на ЛРД „Ч“ и с третата искова молба е предявен и нов иск, което е недопустимо.
Във връзка с редовността на исковата молба и допустимостта на предявените с нея искове, Бургаски апелативен съд констатира също, че с исковата молба е представен Устав на ЛРС – „С“. С чл. 12 и чл. 13 от същия са регламентирани състава на ОС на ЛРС и реда за свикването му, като съгласно чл. 12, ал. 1 от Устава и по аргумент от чл. 30, ал. 1 ЗЛОД – лицата, обединени в ЛРД са членове на сдружението. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Устава, освен Управителния съвет на сдружението, неговите членове също имат инициатива за свикване на общо събрание на ЛРС „С“, като при липсата на кворум и в случай, че УС не свика общо събрание, то се свиква от съда по седалището на сдружението по писмено искане на заинтересуваните лица или натоварено от тях лице.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение, за прекратяване на производството по предявените от частните жалбоподатели, представлявани от адв. Д. О. искове против ЛРС „С“ искове за отмяна на решения на ЛРД „Ч“, както и по предявения, по повод указанията за отстраняване на нередовности, нов иск за установяване на членствени правоотношения, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Съгласно чл. 2 ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени отношения, което съдържа извършването на преценка за допустимост и наличие на правен интерес от търсената съдебна защита спрямо определени лица на накърнените права и интереси, които следва да защитими от закона, и да са посочени в подадената искова молба.
В конкретния случай, частните жалбоподатели твърдят, че техни членствени права и интереси – без да е посочено какви точно, са били засегнати с оглед актовете на неперсонифицираното обединение по чл. 29 от ЗЛОД. Законът придава правно значение само на актовете на органите на сдруженията по чл. 30 от ЗЛОД – УС и ОС, каквито поради липсата на правосубектност не са регламентирани за ЛРД. С оглед установения от закона и от устава ред за свикване на общо събрание на сдружението по чл. 30 ЗЛОД, доводите за затрудняване пътя за защита, поради бездействието на УС на ЛРС, са несъстоятелни. Постигането на съгласие от членовете на обединението по чл. 29 ЗЛОД по определени въпроси, противно на твърденията в исковата молба, няма правното значение на решение на персонифициран обект, какъвто ЛРД не е. До възприемането им в надлежни актове на персонифицираното сдружение по чл. 30 ЗЛОД - ЛРС, волеизявленията на обединените в ЛРД членове, не представлява правопораждащ, правоизменящ или правопрекратяващ юридически факт, касателно членственото правоотношение на частните жалбоподатели в ЛРС. Именно поради това и липсва правен интерес, тъй като от самото съдебното решение, установяващо евентуалното несъответствие на волеизявленията с отделни норми на Устава и закона, не би произтекла никаква правна защита за ищците като членове на сдружението. Обстоятелството, че отделни правни субекти съобразяват поведението си с такова съгласие на участниците в обединението по чл. 29 ЗЛОД, обосновава търсене на защита срещу конкретното фактическо поведение, а не до оспорване на волеизявленията на участниците в ЛРД по съдебен ред.
Оспорването на членственото правоотношение в ЛРС от различни правни субекти и отричането на следващи от него права за ищците, при липсата на надлежен акт на сдружението за прекратяване на членството, действително поражда правен интерес за защита, но не срещу волеизявленията на участниците в неперсонифицираното обединение по чл. 29 ЗЛОД, каквато именно се търси с предявените искове. До настоящия момент, липсват надлежни актове от органите на персонифицираното сдружение – ЛРС „С“, които да подлежат на атакуване по реда на чл. 25, ал. 6 във вр. с ал. 4 или по реда на ал. 5 ЗЮЛНЦ. Изборът на реда на защита е в зависимост от компетентността на конкретния орган на сдружението, който е приел решение евентуално в разрез със закона и устава на сдружението, в който смисъл е и решението на ВКС, на което се позовават частните жалбоподатели, но настоящия случай не е такъв. С предявените искове не се търси защита срещу решения на органи на персонифицираното сдружение – ЛРС „С“, предполагаща преценка относно реда за защита - по чл. 25, ал. 6 във вр. с ал. 4 или по реда на ал. 5 ЗЮЛНЦ, а както се посочи и по-горе – срещу волеизявления, от които съгласно закона не се засяга правната сфера на ищците като членове на сдружението. Ако тези волеизявления са в причинно следствена връзка с поведението на конкретни правни субекти, което фактическо поведение засяга отделни права и правни възможности, то такива нито са посочени, нито е възможно правата на ищците в тези случаи да бъдат защитени срещу такова поведение с иск по чл. 25, ал. 6 във вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Напълно следва да се сподели извода в обжалваното прекратително определение за недопустимо съединяване в хода на процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК на предявените искове с нов иск, независимо от начина на съединяване. Отделно стои въпросът за допустимост на конкретно предявените в процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК искове, по който въпрос при недопустимо разширяване на предмета на делото, не са налице предпоставки за препращането му по компетентност на СлРС.
Водим от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15 от 15.01.2019г. по т. д. № 115/2018г. по описа на Сливенски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от получаването му от частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ