РЕШЕНИЕ
№ 5161
гр. София, 01.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110146974 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Сссссссссссссссссссс против Бб.....ООД
искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парични задължения, дължими по
силата на Договор за арента от дата 28.12.2007 г. и Анекс от дата 28.02.2012 г.; договор за
продажба от дата 15.03.2018 г.: 200 лв., претендирана като неплатена арендна вноска за
стопанската 2018/2019 ведно със законна лихва от 2.3.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 200 лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2019/2020
ведно със законна лихва от 2.3.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 24,42
лв. за периода от 2.10.2018 г. до 26.2.2021 г., лихва в размер на 13,47 лв. за периода от
31.10.2019 г. до 26.2.2021 г., лихва в размер на 14,28 лв. за периода от 2.10.2019 г. до
26.2.2021 г., лихва в размер на 3,31 лв. за периода от 31.10.2020 г. до 26.2.2021 г. - за които
по ч.гр.д.№ 12479/2021 г. е издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
От страна на ответника се признават задълженията за главница. Оспорват се задълженията
за лихви за забава. Твърди се, че ответникът не е знаел за промяна в собствеността преди да
получи препис от Исковата молба. Твърди, че не е дал повод за делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
От страна на ищеца се признава получено плащане от ответника в пълен размер на
претендираните суми за главница – което плащане , видно от представеното преводно
нареждане е извършено на 22.02.2022 г. (след подаване на зявлението по чл.410 ГПК) и
обстоятелство, което подлежи на съобразяване на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като
обосновава отхвърляне на исковете за главница като неоснователни.
1
Относно претенцията за законна лихви за периоди преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, както и относно разноските:
Не се спори и се установява, че:
На 28.12.2007 г. между Чудомир Гергов Каменов в качеството му на „арендодател“ и
„Биоланд БГ ООД в качеството му на „арендатор“ е сключен Договор за аренда на
земеделски земи, вписан в Агенция по вписвания е дв.вх.рег. № 265, акт № 178 том 1 от
29.01.2008г. Договорът е със срок 10 (десет) стопански години, считано от датата на
сключването му. Според договора, на арендатора „Биоланд БГ“ ООД са предоставени за
временно и възмездно ползване земеделски земи с обща площ 19,110 дка, находящи се в
землището на с.Мърчево общ.Бойчиновци, сред които земи са имот с № 032007 и имот с
№ 028011.
На 28.02.2012г. между Чудомир Гергов Каменов в качеството му на „арендодател“ и
„Биоланд БГ“ ООД в качеството му на „арендатор“ е подписан Анекс към Договор за аренда
на земелска земя, според който анекс „Биоланд БГ“ се задължава да заплаща арендна цена в
размер на 20 лв. на декар ползвана земя.
На 15.03.2018г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран
в Нотариален акт №////том I, рег. № /////1972, нот.дело № 1/// от 2018 г. по описа на нотариус
Алинка Паралюзова с рег. № 578 о/////1287, акт № 136, том 3 от 15.03.2018г., с който договор
страните са се съгласили относно прехвърляне в полза на „СЕРЕС“ ЕАД на правото на
собственост върху нива с площ от 10 дка в землището на с.М........ която нива
представлява имот с № 032011, за който имот в нотариалния акт е посочено, че е образуван
от имот № 032007 при посочени граници и съседи.
Не се спори, че съгласно чл. 17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) новият
собственик встъпва в правата на Арендодател по отношение на придобития имот.
Съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗАЗ, която предвижда, че приобретателят е длъжен
да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване, следва, че от момента на
сключване на договора за прехвърляне на собствеността - 15.03.2018г., за ищеца „СЕРЕС“
ЕАД е възникнало задължението да уведоми ответника арендатор за извършеното
прехвърляне на правото на собственост.
По аргумент от разпоредбата на чл. 17, ал. 3, изр. 2-ро ЗАЗ (която предвижда, че
приобретателят не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което
той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за
заместването) следва, че до получаване на съобщението за заместването новият собственик
няма право на вземания към арендатора и за неизпълнени към предходния собственик
арендодател задължения.
В настоящия случай положително се установява твърдението на ответника „Б//////// БГ ООД
– според представените доказателства ответникът „Б////// БГ ООД като арендатор е надлежно
уведомен от ищеца „С..........АД за прехвърлянето на собствеността едва с получаване на
препис от исковата молба 02.12.2021 г., в която са изложени твърдения за прехвърлянето на
2
правото на собственост, както и са приложени писмени доказателства за прехвърлянето.
Не се установява надлежно уведомяване преди получаване на препис от исковата молба,
поради следното:
Представената от ищеца „С.“ ЕАД в последното съдебно заседание фактура № не доказва
надлежно уведомяване за извършено прехвърляне на право на собственост върху
обработван от ответника имот, а установява единствено извършено фактуриране на сума в
размер на 200 лв. по посочен договор за аренда.
Надлежно уведомяване за прехвърляне на право на собственост върху обработван от
ответника имот (и то конкретно върху имота, предмет на договора за аренда, сключен на
28.12.2007 г. между Чудомир Гергов Каменов в качеството му на „арендодател“ и „Биоланд
БГ ООД в качеството му на „арендатор“ по отношение на земеделски земи с обща площ
19,110 дка, находящи се в землището на с.М-- общ.Бойчиновци, сред които земи са имот
с № 0и имот с № не се установява и от представеното от ищеца Напомнително
съобщение. Това съобщение съдържа изявление, което съдът намира за неясно, като се
има предвид, че в това съобщение се споменават 4 отделни договора за аренда,
споменава се покупка от „С. ЕАД на 52,097 дка земеделка земя в землището на
с.Мърчево, която била предмет на посочените 4 бр. договори за аренда.
Изявлението в това напомнително съобщение не е ясно нито относно извършеното
прехвърляне – каква покупка на земя, с какъв договор/и, има ли доказателства за
покупката, които да подкрепят твърденията на подателя на съобщението за извършена
покупка, още по-малко е ясно относно параметрите на закупеното конкретно по
процесния договор за аренда (договор № 178), като се има предвид, че по симата на
сключения на 28.12.2007 г. между Чудомир Гергов Каменов в качеството му на
„арендодател“ и „Б. БГ ООД в качеството му на „арендатор“ Договор за аренда № 178,
предоставените за временно и възмездно ползване земеделски земи са с обща площ 19,110
дка, находящи се в землището на с.М общ.Б.вци, сред които земи са имот с № 032007 и
имот с № 028011, а закупената от „СЕРЕС“ ЕАД земя не е цялата земя, отдадена под
аренда с този договор № 178 (19 дка), а е само част – 10 дка (и то нива, която
представлява имот с № 032011, за който имот в нотариалния акт е посочено, че е образуван
от имот № 032007 при посочени граници и съседи).
По изложените съображения съдът намира, че са изцяло неоснователни претенциите на
ищеца за лихви за забава за посочените периоди преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, във връзка с което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебните разноски с оглед тази
част от исковите претенции следва да бъдат възложени в тежест на ищеца „СЕРЕС“ ЕАД.
С оглед липсата на надлежно уведомяване за промяната в личността на арендодателя до
датата на подаване на исковата молба (и по точно – получаването на препис от исковата
молба), съдът намира, че ответникът арендатор „Биоланд БГ ООД не е дал повод за
завеждане на делото в частта за исковете за главница, поради поради което и на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК съдебните разноски и във връзка с тази част от исковите претенции следва
3
да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Общо ищецът следва да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СЕ. ЕАД против „Б. БГ“ ЕООД искове за установяване по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парични задължения, твърдени като дължими по силата на
Договор за арента от дата 28.12.2007 г. и Анекс от дата 28.02.2012 г.; договор за продажба от
дата 15.03.2018 г.: 200 лв., претендирана като неплатена арендна вноска за стопанската
2018/2019 ведно със законна лихва от 2.3.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 200
лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2019/2020 ведно със законна
лихва от 2.3.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 24,42 лв. за периода от
2.10.2018 г. до 26.2.2021 г., лихва в размер на 13,47 лв. за периода от 31.10.2019 г. до
26.2.2021 г., лихва в размер на 14,28 лв. за периода от 2.10.2019 г. до 26.2.2021 г., лихва в
размер на 3,31 лв. за периода от 31.10.2020 г. до 26.2.2021 г. - за които по ч.гр.д.№
12479/2021 г. е издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „СЕРЕС“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на „Б. БГ“ ЕООД с ЕИК -- сумата
300 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4