Р Е
Ш Е Н
И Е № 260311
гр. София, 03.11.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 64 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
С.П.П. е предявил срещу „З.Б.И.” АД, ЕИК . иск с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от
01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год./ – за заплащане на периодично обезщетение в размер на 12 000 лева на
всеки три години, считано от 30.01.2021 год. до навършване на 70-годишна
възраст на ищеца /06.02.2055 год./ или до настъпване на основание за отпадане
на задължението за изплащане на обезщетението, дължимо за причинени на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в бъдещи разходи за протезиране вследствие
травматична ампутация на дясното му ходило на ниво шопартова става, причинена
при ПТП, настъпило на 30.01.2016 год. в района на 60.200 км на автомагистрала „Хемус“, по вина на П.С.П. – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с ДК № CO 6311 ВК, със
застрахователна полица № BG/02/115002143448 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 18.08.2015
год. до 18.08.2016 год., ведно със законната лихва върху размера на всяко
периодично плащане, считано от 30.01. на съответната година до окончателното
плащане на сумата.
Претендират се направените по делото
разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА.
Ищецът твърди, че при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.01.2016 год. в района
на 60.200 км на автомагистрала „Хемус“ по вина на П.С.П. – водач на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № CO 6311 ВК, в
който ищецът пътувал на предна дясна седалка, му били причинени тежки травматични
увреждания в областта на десен долен крайник – травматична ампутация на дясното
ходило на ниво шопартова става, счупване на костите на дясна подбедрица (тибия
и фибула), както и счупване на дясната бедрена кост. При първоначалната му
хоспитализация били извършени три спешни операции – травматична ампутация при
шопартова става с отстранени всички предходилни кости без една от петните
кости; открито наместване на счупена дясна подбедрица и извършена стабилизация
с външен фиксатор; открито наместване на дясна бедрена кост и стабилизация с
интрамедуларен заключващ пирон.
Сочи се, че
впоследствие ищецът е продължил лечението си в клиника по ортопедия към УМБАЛ
„Д.” – гр. П.в периода от 09.05.2016 год. до 12.05.2016 год., където претърпял
няколко оперативни интервенции, включително и реампутация на дяното ходило на
ниво скочно-тарзална става, на което е извършена кожна пластика. Движенията на
дясната глезенна става били трайно ограничени, като възможността за екстензия
била ограничена с 15 градуса и ходилото е било в състояние шпиц, което
затруднявало протезирането. На този начален етап от лечебно-възстановителния
период била констатирана нуждата от извършването на допълнителни оперативни
интервенции, които да подсигурят възможността за протезиране.
На 21.01.2019 год.
ищецът постъпил в УМБАЛ „С.“ АД – гр. С.за контролна ангиография на десен долен
крайник с оглед предстояща кожна пластика и изработка на протеза. От
направеното инвазивно изследване се установила нормална анатомия на артериите
до ниво средата на подбедрицата, където а. тириалис постерио започва да става
грациална и хипопластична и на 10 см над глезена се разпада. Установено било,
че стъпалото се кръвоснабдява слабо от а. тибиалис, които оформят недобре
развита дъга. След терапевтична терапия с Гюкофаж ищецът бил изписан на
23.01.2019 год.
На 27.03.2019 год.
ищецът бил приет в УМБАЛ „С.“ – гр. С., в Клиниката по кардиология за
извършване на ангиография на артерии на десен долен крайник, видно от
катетеризационен протокол от 28.03.2019 год. От проведеното изследване били
установени проходими артерии на бедро и задколянен отдел, като на 01.04.2019
год. бил преместен в Клиниката по ортопедия и травматология, хирургия на ръка и
реконструктивна хирургия на същата болница, където му било извършено оперативно
лечение по повод кожния дефект в областта на реконструкцията на ампутационния
чукан на дясното ходило, получен след размачкване на същото ходило при
процесното ПТП. Извършено било центриране на кожното ламбо по протежението на
n.suralis. Последвала лигатура (способ за превързване на кръвоносните съдове)
на v.saphena pdrvd и повдигане на факциокутанното ламбо на 130 градуса дистално
към разположения дефект. Донорното място и участъците по съседство на ломбото
се покрили със свободен разцепен кожен присадък от страничната (латералната)
повърхността на дясното бедро.
Твърди се, че съгласно
експертно решение на ТЕЛК № 1146/81/14.12.2017 год. на ищеца била определена 74
% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години с водеща диагноза :
травматична ампутация на други части от стъпалото при общо заболяване :
травматична ампутация на дясно стъпало по метода на Шопарт с еквинизъм на
останалата част от стъплато след открита конквасация на дясно стъпало.
Некротизирала свободна кожна пластика по предна и горна страни на дясно
стъпало. Консолидирана фрактура на дясно бедро, забавена консолидация на тибия
и фабула на дясна подбедрица – лумбосакрална радикулопатия. ЗД тип II. Срокът
на инвалидизация бил определен съобразно действащото законодателство, въпреки
че характерът на телесните увреждания и в частност на ампутацията на дясно ходило
бил с необратим характер.
Твърди се, че за автомобила
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № CO 6311 ВК, управляван при ПТП
от деликвента П.С.П., била сключена със З. „Б.и.“ АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица№
BG/02/115002143448, валидна от 18.08.2015 год. до 18.08.2016 год., което
ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие
на произшествието неимуществени и имуществени
вреди.
Твърди се, че между
ищеца и ответника във връзка с описаните телесни увреждания, причинени при ПТП,
е било водено гр.д. № 15242/2016 год. на СГС, решението по което е било
потвърдено с решение № 2573/19.11.2019 год., постановено по в.гр.д. № 2154/2019
год. на САС, влязло в законна сила. С горното влязло в сила решение на СГС
между страните със сила на пресъдено нещо са били установени въпросите за
наличието и валидността на застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, осъществяването на деликт, наличието на виновно и противоправно
поведение на деликвента като предпоставка за ангажиране на отговорността на
застрахователя, както и вида и характера на травмите, получени от ищеца.
Сочи се, че за да може
ищецът поне частично да възстанови възможността си за движение, същият е
извършил протезиране, което поради липса на средства е направено с протеза,
която не е с нужното качество и създава значителен дискомфорт – този
първоначален тип протеза основно се ползва за тренировка на ампутационния чукан
и свикване с протезата. Сочи се, че при ищеца поради спецификата на получената
увреда и вида на извършените ампутация и реампутация се налага протезиране с
протеза от по-висок клас, която е по- високотехнологична и позволява в
значително по-висока степен възможността за връщане към нормален живот. Твърди
се, че офертната стойност на такава протеза възлиза на 12 000 лева с ДДС, в
която стойност се включват и необходимите помощни средства – протезни чорапи,
протективни чорапи и протезни рула. Сочи се, че този клас протеза, както и всяка
друга, се износва, поради което подлежи на периодична подмяна, като оптималният
период за подмяна на протезите е на всеки 3-4 години. Репротезиране се налага и
поради факта, че поради хипотрофия на мускулатурата се получава хлабавина между
протезата и крака, което води до болки в областта на ампутационния чукан.
Твърди се, че
необходимостта от подмяна на протезите при ищеца ще се появява периодично на
всеки 3-4 години, което ще налага подмяната им до навършване на 70 години на С.П.П.,
каквато е средната продължителност на мъжете в Софийска област според данните
на НСИ. Горното означава, че до навършване на тази възраст ищецът ще трябва да
извърши разходи за 11 репротезирания.
Преписи от и.м. и
приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК,
като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е
оспорил иска като неоснователен, взел е становище по обстоятелствата, на които
се основава и е направил възражения срещу тях.
С отговора ответникът оспорва
твърденията по исковата молба относно механизма на ПТП и че описаният деликт е
извършен от водач на застрахован при З. „Б.и.“ АД автомобил. Сочи се, че
единственото доказателство за механизма, което ангажира ищецът, е съставеният
по случая констативен протокол за ПТП с приложена към него схема, който не се
ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за
ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването
на инцидента.
С отговора се оспорва иска
и по размер с доводи, че претенцията е прекомерно висока и не отговаря на
принципа за справедливост. Твърди се, че е спорен размерът на претенцията за
протеза, като се сочи, че „средната пазарна стойност” на подобни протези е
значително по-ниска от сумата, която се претендира с исковата молба. Оспорва се
и периода, сочен в и.м., необходим за смяна на протезата, като се твърди, че е
прекалено кратък.
С отговора се сочи, че
в случая се претендира обезщетение за имуществена вреда – разходи за лечение и
поддържане на състоянието на пострадалия, а имуществените вреди подлежат на
репариране, когато се докаже, че са действително възникнали, като се дължи само
средната стойност на подобни вреди. В случая следва да се докаже, че е направен
конкретен разход за лечение, който подлежи на заплащане.
С отговора са
направени възражения за изтекла погасителна давност и за съпричиняване на
вредата от страна на ищеца. Сочи се, че същият с поведението си се е поставил в
превишен риск, като се е качил в автомобила, управляван от неговия баща, с цел
да преследват друг автомобил, да го принудят да спре и да търсят саморазправа с
пътуващите в него.
С определението си по
чл.374 от ГПК съдът е конституирал на осн. чл.219,
ал.1 от ГПК
П.С.П. като трето лице – помагач на
ответника.
Третото лице – помагач
не се явява в с.з., не изпраща представител и не взема становище по предявения
иск.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно
от представения в о.с.з. на 12.10.2021 год. от пълномощника на ищеца заверен
препис от влязло в законна сила на 17.12.2020 год. решение № 85/07.01.2020 год.
по гр.д.
№ 15242/2016 год. на СГС, със същото е разрешен със сила на пресъдено нещо
предходен воден между същите страни спор във връзка с търпени от С.П.П.
имуществени и неимуществени вреди от същото ПТП. Съдът е осъдил застрахователя
по предявения пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./
да заплати на пострадалия сумата от 90 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди, понесени в следствие на телесни увреждания и сумата от 4 413.38 лева, обезщетение за
имуществени вреди. Решението е било постановено при участието на
П.С.П. в качеството му на трето
лице – помагач на ответника „З.Б.И.” АД.
От заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като изчерпателно и
обективно, се установява следното :
Видно от приложената по делото медицинска документация,
на 30.01.2016 год. ищецът е бил приет в УМБАЛСМ „Н.“ в гр. С. след претърпяно
ПТП, където след извършване на необходимите хематологични и рентгенови
изследвания и консултации със специалисти – ортопед, хирург, неврохирург, интернист
и анестезиолог, са установени следните уреждания : „Травматичен шок. Диафизарно
счупване на дясната бедрена кост. Диафизарно счупване на дясната голямопищялна
кост. Травматична конквасация (размачкване) и ампутация на дясното ходило през
Шопартовата става.“ Проведено било по спешност оперативно лечение, изразяващо
се в ампутация на дясното ходило през Шопартовата става, открито наместване на
счупените кости на дясната подбедрица и стабилизиране с външен фиксатор,
открито наместване на счупената дясна бедрена кост и стабилизиране с
интрамедуларен заключващ пирон. Включена била инфузионна, антибиотична,
антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия.
Впоследствие ищецът е имал многократни оперативни
интервенции за лечение на счупванията на дясното бедро и подбедрица, както и
настъпилите съдови и възпалителни усложнения на ампутационния чукан.
На 16.09.2021 год. в.л. е извършил личен преглед на
ищеца, при който е установено следното :
Ищецът съобщава, че носи протеза от две години, това
му е втората, първата е била до коляното. Новата протеза е до средата на
подбедрицата, но му е по-неудобна, изпитва болки в областта на ампутационния
чукан при по-продължително ходене и следващата протеза ще е пак до коляното.
Заключението на СМЕ сочи, че след проведеното
оперативно лечение при ищеца – ампутация на ходилото по Шопарт, от ходилото
липсва предната му част, което налага заместването му с протеза за да може да
се възстанови функцията на десния долен крайник. Използването на протеза ще
бъде нужно през целия живот на пострадалия. Видът на протезата се определя от
изискванията, които се поставят към нея, като изискванията към протезите са в
две направления – към вложените материали и към функционалността на протезата. Видът
на вложените материали – силикон, алуминий, пластмаси, карбон и др., определят
тежестта на протезата и нейната износоустойчивост. По отношение на
функционалността в конкретния случай има две основни различия при протезите при
ампутация по Шопарт – това са зоните от подбедрицата, които поемат тежестта на
тялото; в първия случай това е горната част на подбедрицата, точно под
коляното, а във втория случай тежестта на тялото се поема от зоната около
глезенната става. Последните са по-функционални, но имат по-големи изисквания
към състоянието на ампутационния чукан. Изискванията за функционалност се
определят и от възможността за наличие на движение в ставите на долния крайник
– колянна, глезенна. Възможностите за комбинации са много и се определят строго
индивидуално за всеки един случай.
В.л. сочи, че протезите на долните крайници се
подменят периодично, тъй като от една страна, настъпват промени в ампутационния
чукан, а от друга – износване на материала, от който е направена протезата. В Приложение
№ 2 към чл.68, ал.1 от понастоящем действащия Правилник за прилагане на Закона
за хората с увреждания са описани медицинските условия,
експлоатационни срокове и необходими медицински документи за помощните
средства, приспособления, съоръжения и медицинските изделия, за които хората с
увреждания ползват целева помощ –
а) първа постоянна протеза – една година с право на
три ремонта;
б) постоянна модулна протеза –
- една година за деца до 18-годишна възраст с право на
един ремонт;
- две години за работещите /учащите/ с право на два
ремонта;
- четири години за останалите лица с право на четири
ремонта.
В отговор на поставен от ищеца въпрос каква е
стойността на протезиране с оптималния за ищеца вид протеза, като се вземат
предвид обичайните разходи за протеза, санитарни материали и труд, в.л. сочи,
че ценовият диапазон на този тип протези варира от 7 000 лева до 13 000 лева,
но трябва да се има предвид, че това са индивидуални изделия и цената зависи от
поставените изисквания към протезата, състоянието на ампутационния чукан и
вложените материали.
В о.с.з. вещото лице в отговор на поставени въпроси
допълва, че долните, по-ниските протези, са по-добри, но основното изискване е
състоянието на ампутационния чукан, което при ищеца не е в добро състояние
поради правените пластики по време на лечението и кожата не е много подходяща
за тази протеза, затова за ищеца ще е по-подходяща горната протеза. При
прегледа ищецът е споделил, че със сегашната протеза не се чувства комфортно и
има болки при движение. Относно ценовите граници на по-горните протези в.л.
сочи, че същите са в по-горния ценови диапазон, посочен в заключението – поради
повече вложени материали и по-сложна изработка, повече труд за изработката и
т.н. Стойността на една протеза се определя първо от вида на материала – дали
ще бъде пластмаса, силикон, карбон, които са с различна стойност. Второто, от
което се определя, е видът на самата протеза – има с центрични стави, които се
свиват и изправят, но това оскъпява протезата.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на
чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в
сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в
сила от 01.01.2016 год. – приложима в настоящия случай на осн. §22 от ПЗР на
КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на сключване със „З.Б.И.”
АД на застрахователния договор с полица № BG/02/115002143448 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите/ е уредено правото на пряк иск
в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както
и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съобразно възприетото в
практиката на ВКС /решение № 106/11.07.2017 год. на ВКС по т.д. № 60381/2016 год., I г.о./ –
„Влязлото
в сила решение между същите страни, с което застрахователят е осъден да плати
обезщетение на увреденото лице за имуществени вреди, настъпили от ПТП,
имплицитно включва в диспозитива разрешеният преюдициален въпрос за
отговорността на делинквента като правопораждащ факт за отговорността на
застрахователя. Затова при последващ процес, който има за предмет обезщетяване
на неимуществени и други имуществени вреди от същото ПТП,
влязлото в сила решение по предходното дело следва да бъде зачетено на
основание чл.297 от ГПК и е недопустимо съдът да пререшава въпроса за
отговорността на делинквента.“.
С
оглед разрешения със сила на пресъдено нещо предходен воден между същите страни
спор във връзка с търпени от С.П.П. имуществени и неимуществени вреди от същото
ПТП – разрешен с влязло в законна сила на 17.12.2020 год. решение №
85/07.01.2020 год. по гр.д. № 15242/2016 год. на СГС, при настоящото
разглеждане на делото горното съдебно решение следва
да бъде зачетено на основание чл.297 от ГПК, поради което не могат да
бъдат преразглеждани вече разрешените въпроси относно отговорността
на делинквента П.С.П.,
настъпилите от деликта вреди – травматична ампутация на дясното ходило на ищеца
на ниво шопартова става; наличието на действаща към датата на ПТП
застрахователна полица № BG/02/115002143448 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № CO 6311 ВК, сключена със „З.Б.И.” АД.
От
заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда като изчерпателно и обективно, се установява, че след
проведеното оперативно лечение на ищеца, при което е била извършена ампутация
на ходилото му, се налага заместването на ходилото с протеза, като използването
на такава ще бъде нужно през целия живот на пострадалия. От същото заключение
се установява, че ще се налага периодична подмяна на протезата поради
износването на материала, от който е направена и поради анатомичните промени в ампутационния чукан; подмяната е през различен
интервал от време за всеки индивидуален случай, като в.л. сочи, че сроковете за
подмяната на постоянна модулна протеза са нормативно уредени.
Горното е регламентирано в Приложение № 2
към чл.68, ал.1 от понастоящем действащия Правилник за прилагане на Закона за
хората с увреждания са описани медицинските условия, експлоатационни срокове и необходими
медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и
медицинските изделия, за които хората с увреждания ползват целева помощ –
а) първа постоянна протеза – една година с право на
три ремонта;
б) постоянна модулна протеза –
- една година за деца до 18-годишна възраст с право на
един ремонт;
- две години за работещите /учащите/ с право на два
ремонта;
- четири години за останалите лица с право на четири
ремонта.
Видно от заключението на в.л. по
СМЕ, стойността на протезиране с оптималния за ищеца вид протеза, като се
вземат предвид обичайните разходи за протеза, санитарни материали и труд, е в ценовия
диапазон от 7 000 лева до 13 000 лева, но това са индивидуални изделия и цената
зависи от поставените изисквания към протезата, състоянието на ампутационния
чукан и вложените материали, като цената за изработката на по-подходящата за
ищеца горна протеза ще е индивидуално определена и различна при различните
доставчици на такъв тип специфични медицински изделия.
Съгласно чл.51, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД обезщетението за непозволено увреждане може да
бъде платимо еднократно или периодически, а последното с
оглед на конкретните обстоятелства може да бъде определено от
съда, по искане на увреденото лице или по искане на причинителя на вредата. В случая с оглед спецификата
на вредите – бъдещите разходи за протезиране при ищеца не
представляват пропуснати ползи, тъй като са свързани със сигурно бъдещо намаляване на имуществото на ищеца, е основателно искането обезщетението за тези
вреди да бъде заплащано периодично, на равни интервали от време, считано от
30.01.2021 год. до навършване на 70-годишна възраст на ищеца /06.02.2055 год./
или до настъпване на основание за отпадане на задължението за изплащане на
обезщетението; такива обстоятелства могат да съставляват вкл. изменение на
цените на закупуваните от ищеца протези.
В обобщение на изложеното
съдът намира, че размерът на платимото от ответника на ищеца периодично обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в бъдещи разходи за протезиране, следва да бъде определено в
средния размер на сочения от СМЕ ценови
диапазон от 7 000 лева до 13 000 лева, а именно – 10 000 лева – доколкото
няма аргументи за определяне на обезщетение в точно определен размер под или
над тази граница. Както вече бе посочено, цената за изработката на по-подходящата
за ищеца горна протеза ще е индивидуално определена и различна при различните
доставчици,
съответно може да бъде значително оскъпена с оглед вложените в нея труд и
материали /карбон, с центрични стави и т.н./, но
горното не е основание за поемането на тези по-високи разходи от застрахователя
– определянето на обезщетението следва да е в съответствие с принципа на
справедливост, установен с чл.52 от ЗЗД, т.е. да е в състояние да репатрира
понесените вреди, но и да е балансирано.
По отношение на периодичността
на изплащане на обезщетението съдът намира, че в конкретния случай няма
доказано основание за отклонение от нормативно установените в Приложение № 2 към чл.68, ал.1 от ППЗХУ срокове за подмяна на такъв
тип медицинско изделие, а именно – четири години.
Направеното от ответника
възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищеца – че същият се е поставил в
превишен риск, като се е качил в автомобила, управляван от неговия баща, с цел
да преследват друг автомобил, да го принудят да спре и да търсят саморазправа с
пътуващите в него, е изначално
неоснователно; не може да има никаква връзка между така описаните действия на
ищеца и причинената му при ПТП травма, чието причиняване няма как да бъде
предвидено.
Бланкетното възражение
на ответника за изтекла погасителна давност също е неоснователно и вътрешно
противоречиво – претенцията е за заплащане на обезщетение, чийто периодичен
падеж следва да бъде определен от съда, все още не е настъпил, поради което и
давността не може да започне да тече, още по-малко да е изтекла.
В обобщение съдът
приема, че няма основание за редуциране на обезщетението на ищеца с оглед
неоснователността на възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради
което следва да осъди „З.Б.И.” АД да заплаща на С.П.П. периодично обезщетение в размер на 10 000
лева на всеки четири години, считано от 30.01.2021 год. до навършване на
70-годишна възраст на ищеца /06.02.2055 год./ или до настъпване на основание за
отпадане на задължението за изплащане на обезщетението, ведно със законната
лихва върху размера на всяко периодично плащане, считано от 30.01. на
съответната година, до окончателното плащане на сумата. Искът следва да се
отхвърли в частта му за заплащане на обезщетение за разликата до пълния
предявен размер от 12 000 лева и в частта му за заплащане на обезщетение на
всеки три години, считано от 30.01.2021 год. до навършване на 70-годишна
възраст на ищеца.
По
отношение на държавните такси и разноските :
Тъй
като с определение от 05.03.2021 год. по настоящото дело на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил освободен от заплащането на държавни такси и внасяне на разноски за водене на
съдебното производство по предявения иск, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда държавна такса
върху уважения размер на иска от 3 200 лева, както и изплатените разноски от
бюджета на съда в размер на 400 лева – възнаграждение на в.л. по СМЕ. Цената на
иска от 80 000 лева бе определена съобр. разпоредбата на чл.69, ал.1, т.6 от ГПК като сбор от всички периодични платежи за определено време – от 30.01.2021 год. до 06.02.2055 год., като в този период има 8
пълни платежа, дължими на всеки четири години.
Ищецът не е направил разноски по
делото и такива не следва да му се присъждан на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Ответникът
не е удостоверил направени разноски по делото и такива не следва да му се
присъждат на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Тъй като, видно от
представения по делото договор за правна помощ сер. А, № 659112/21.10.2016
год., сключен между ищеца и адвокат Р.И.М. от САК, с личен номер ********** в
единния адвокатски регистър при ВАС, със служебен адрес гр. С., ул. „Цар Асен“
№ 1, ет.4, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение
съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
размер на 2 930 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от
80 000 лева – уваженият размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази
сума на адвоката. Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане и на
ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния
размер на адвокатското възнаграждение – в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4
от Наредбата, бе съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото,
броят проведени съдебни заседания /едно/ и извършените процесуални действия в
същите /прието заключение на СМЕ/.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. –
приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ „З.Б.И.”
АД, ЕИК . да
заплаща на С.П.П. ***, с ЕГН **********, периодично
обезщетение в размер на 10 000 лева
/десет хиляди лв./ на всеки четири години, считано от 30.01.2021 год. до
навършване на 70-годишна възраст на ищеца /06.02.2055 год./ или до настъпване
на основание за отпадане на задължението за изплащане на обезщетението, дължимо
за причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в бъдещи разходи за
протезиране вследствие травматична ампутация на дясното му ходило на ниво
шопартова става, причинена при ПТП, настъпило на 30.01.2016 год. в района на 60.200 км на
автомагистрала „Хемус“, по вина на П.С.П. – водач на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № CO 6311 ВК, със застрахователна полица № BG/02/115002143448 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника,
валидна от 18.08.2015 год. до 18.08.2016 год., ведно със законната лихва върху
размера на всяко периодично плащане, считано от 30.01. на съответната година до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в частта му за заплащане на обезщетение за разликата до пълния
предявен размер от 12 000 лева и в частта му за заплащане на обезщетение на
всеки три години, считано от 30.01.2021 год. до навършване на 70-годишна
възраст на ищеца.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.Б.И.” АД,
ЕИК. да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 3 600 лева /три хиляди и шестстотин
лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета
на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА „З.Б.И.” АД, ЕИК . да заплати на адвокат Р.И.М. от САК, с
личен номер ********** в единния адвокатски регистър при ВАС, със служебен
адрес гр. С., ул. „Цар Асен“ № 1, ет.4, сумата от 2 930 лева /две хиляди деветстотин и тридесет лв./, съставляваща определено от
съда по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
Решението е постановено при
участието на П.С.П. ***, в качеството му на трето лице – помагач на ответника „З.Б.И.” АД, ЕИК .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :