№ 215
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100600046 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 18.10.2021г. по НОХД № 3673/2021г., СРС, НО, 104 състав е признал
подсъдимия Г. ЯН. К. за виновен в това, че на 10.07.2019 г., около 20.20 часа, в гр. София,
бул. Цариградско шосе № 115И, ТЦ “The Моll (Дъ Молл), в зала 6 на кино Арена, чрез
нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето, причинил на Н. М. П., средна телесна
повреда, изразяваща се в съчетано счупване на лява половина на горна челюст (ангажиращи
предна, странична и задна стени на горночелюстния синус и подочичния костен ръб на
горна челюст), лява ябълчна (зигоматична) кост и дъга, което увреждане реализирало
медико - биологичния признак счупване на челюст - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
от НК, поради, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1 от НК
съдът му е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет месеца, като
е намалил така определеното наказание с една трета и му е наложил наказание дванадесет
месеца „лишаване от свобода“.
Съдът на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното
наказание за срок от три години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г. ЯН. К. е осъден да заплати
разноски в размер на 1304,77 лева по сметка на СДВР, както и на основание чл. 190, ал.2 от
НПК 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СРС.
Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от защитника на
подсъдимия Г.К. – адв. К. , в които се излагат подробни съображения за явна
несправедливост на наложеното наказание, като се претендира изменение на
първоинстанционната присъда и намаляване размера на наложеното наказание.
С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
В разпоредително заседание на 17.01.2022 г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
1
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. Г.К. – адв. К.,
моли да се измени първоинстанционната присъда и да се намали така наложеното наказание
спрямо подзащитния й. Акцентира на чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на
предходни противообществени прояви, твърди се, че случаят бил инцидентен, подсъдимият
е изказал съжаление на пострадалия и близките му, оказал е съдействие на органите на
досъдебното производство и е признал извършването на деянието.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение, намира жалбата на
подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена
като правилна. Поддържа, че определеният размер на наказанието бил разумен и би
постигнал целите на наказанието.
Повереникът на ЧО Н.П.- адв.Х., счита че жалбата е неоснователна и моли да се
потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимият Г.К. в съдебно заседание изразява съжаление за стореното, моли да се
намали размера на наказанието. Акцентира на обстоятелството, че е признал вината си,
оказал е съдействие, случаят е изолиран, направил е опит да се извини на пострадалия.
В последна дума подсъдимият моли да му бъде намалено наказанието.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението
към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие
с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, като
съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е преминало по диференцираната
процедура, уредена в гл. XXVII НПК, чл. 370 - чл. 374 НПК. На основание чл. 371, т. 2 НПК
подсъдимият е направил самопризнание, като е признал всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил за тях да не се събират
доказателства.
С оглед на това задължение на въззивния съд е да провери налице ли са били
императивните предпоставки за разглеждането на делото по специален ред и дали
първостепенният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения. След извършване
на тази служебна проверка настоящият състав намери, че законосъобразно
първоинстанционното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие.
В съдебната фаза на процеса пред районен съд не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, подсъдимият и неговият защитник са поискали разглеждането на
делото по реда на това диференцирано производство, а първоинстанционният съд в
съответствие със закона е постановил разглеждането на делото по реда на гл. 27 НПК-чл.
371, т. 2 НПК, тъй като подсъдимият е направил самопризнание, което се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства
След преценка на доказателствените материали и съобразно изискванията на чл. 371,
т. 2 НПК, първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка,
съдържаща се в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е ползвал
самопризнанието на подсъдимия при постановяване на присъдата.
Въззивната инстанция приема въз основа на самопризнанието на подсъдимия и
доказателства, които го подкрепят следното:
Подсъдимият Г. ЯН. К. е роден на ******* г. в гр. София. Същият е българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, доставчик, неосъждан, с ЕГН
**********.
Подс.Г. К. и св.И.С. били в интимни отношения.
На 10.07.2019 г. пострадалият Н. П., приятелката му св.А.-М.И., св.Д.Г., св.П.Г.,
св.И.С. и сестра й св.В.С. решили да отидат на кино. Около 19:45 часа те отишли пред
касите на кино „Арена“, находящо се на адрес гр.София, бул.“*******И, ТЦ “The Moll” (Дъ
Молл). След като си закупили билети св.И., св.Г.ев и пострадалия отишли в тоалетната, а
останалите им приятели влезли в зала 6 на киното, където щял да се прожектира филма.
2
По същото това време св.И.П. и приятелката му св.Р.К. също били в зала 6 на киното,
за да гледат филм. Те били седнали на две от местата, билети, за които си били закупили
компанията на пострадалия. Когато св.П.Г., св.И.С. и сестра й св.В.С. влезли в залата,
видели, че на две от местата им били седнали св.П. и приятелката му св. К.. Между трите
момичетата и св.П. и св.К. избухнал спор относно местата.
След намесата на управителя на киното спорът бил прекратен и всеки седнал на
местата, за които бил закупил билет. Когато св.П., св.И. и св.Г.ев влезли в залата, спорът
вече бил потушен. Въпреки благоприятния развой на случая, св.И.С. се обадила на приятеля
си, подс. Г.К.. Тя му казала, че била на кино с приятелки, имало спор с непознато момче за
местата и това момче я било заплашило. В същото това време подс.К. бил със своите
приятели - св.А. Т. и св.Б.Д. и отивали в апартамента на св.Т.. След разговора със св.С.,
подс.К. се ядосал и казал на приятелите си, че отива в The Moll, за да видел, какво се
случвало. Двамата му приятели тръгнали с него.
Около 20:20 часа на 10.07.2019 г. трите момчета влезли в ТЦ “The Moll” (Дъ Молл),
находящ се на горепосочения адрес и се насочили към кино „Арена“. На входа на киното
казали на служителя, че трябвало да вземат нещо, той ги пуснал и те тръгнали към зала 6.
Влизайки в залата, се насочили към последния ред, където от края на реда в ляво седял
пострадалия Н.П.. Без да му каже нищо подс.К. нанесъл удари с юмрук в областта на лицето
на пострадалия. Св.И.С. започнала да вика на подс.К., че това не било момчето, с което
имала проблем. Св.Д. Г.ев, който познавал подс.К. се опитал да го отдалечи от пострадалия.
Подс.К., след като чул от приятелката си, че това не било момчето, оставил св.П. и се
насочил към другия край на реда, където бил седнал св.И.П.. Тъй като пострадалият се
почувствал зле вследствие на нанесените му удари от подс.К., св.Д. Г.ев с личния си
автомобил веднага откарал последния в най-близкото лечебно заведение - УМБАЛ „Св.
Анна“-София, където било установено, че вследствие на нанесените удари от подс.К. на
пострадалия били причинени следните наранявания: съчетано счупване на лява половина на
горна челюст (ангажиращи предна, странична и задна стени на горночелюстния синус и
подочичния костен ръб на горна челюст), лява ябълка (зигоматична) кост и дъга;
От заключението на СМЕ се установява, че на пострадалия освен визираните
наранявания са причинени и мекотъканни увреждания в лявата половина на лицето (оток и
кръвонасядания на горен и долен клепач на ляво око, кръвоизлив под конюктивита на лява
очна ябълка, оток в областта на лява ябълчна кост и буза, кръвонасядане на лявата
мишница.
По своя медико-биологичен признак съчетано счупване на лява половина на горна
челюст (ангажиращи предна, странична и задна стени на горночелюстния синус и
подочичния костен ръб на горна челюст), лява ябълка (зигоматична) кост и дъга е
реализирало медико-биологичния признак счупване на челюст.
При подсъдимия не са установени качествени отклонения в психичното
функциониранем не се констатират епизоди на психично разстройство или интелектуална
инсуфициентност. Няма данни за афектно отреагиране със съответните процесии и
съдържателни характеристики, което да е изменило съзнанието му.
Така установената фактическа обстановка правилно е изяснена и приета и от
първоинстанционния съд въз основана на самопризнанието на подсъдимия, което се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателсветни средства, а
именно: показанията на свидетелите -Н. М. П., А.-М.П. И., Д. Б.Г.П. С.Г., И.С. С., В.С. С., В.
В.С., Б.А. Д., А. Л. Т., И.М. П. и Р. Л.а К.; писмените доказателства и доказателствени
средства, приети по реда на чл.283 от НПК, способи за събиране и проверка на
доказателства- заключения на изготвените в досъдебното производство съдебно-
медицинската експертиза, повторната съдебно-медицинската експертиза на пострадалия и
СППЕ.
Въззивната инстанция се съгласява с извода на районния съд, че доказателствата по
делото изцяло подкрепят изложените обстоятелствени изводи, в която насока и с оглед
разпоредбите на чл. 305, ал.3, изр.2, вр. чл.373, ал.3 от НПК не е необходимо да се
извършва подробен доказателствен анализ на доказателствените средства, като деянието,
деецът, датата и мястото на обективиране на деянието са несъмнено установени.
3
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка първата инстанция е
достигнала до законосъобразни правни изводи, като правилно деятелността на подсъдимия е
квалифицирана като престъплението по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимият Г.К. на 10.07.2019 г., около 20:20 часа, в гр.София,
бул.“*******И, ТЦ “The Moll” (Дъ Молл), в зала 6 на кино „Арена“, чрез нанасяне на удари
с юмрук в областта на лицето, Г. ЯН. К. причинил на Н. М. П., средна телесна повреда,
изразяваща се в съчетано счупване на лява половина на горна челюст (ангажиращи предна,
странична и задна стени на горночелюстния синус и подочичния костен ръб на горна
челюст), лява ябълчна (зигоматична) кост и дъга, което увреждане реализирало медико-
биологичния признак счупване на челюст.
Тези травматични увреждания, според заключението на приетите по делото
съдебномедицински експертизи, са причинили на пострадалия счупване на челюст.
Правилно и в съответствие с чл.129, ал.2 НК и с дадените указания в Постановление
№ 3/1979г. на Пленума на ВС първоинстанционният съд е квалифицирал причинените от
подсъдимия на пострадалия телесни увреждания като средна телесна повреда.
Въззивният съд намира, че е налице причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на подсъдимия, а именно нанесените от него удари с юмрук,
което е довело до счупването на челюстта на пострадалия и съответно настъпилия
съставомерен резултат , а именно причинената на пострадалия средна телесна повреда.
От субективна страна деянието е извършено от подс. Г.К., както правилно е посочила
първата инстанция при пряк умисъл, тъй като нанасяне на удар с юмрук със сила в областта
на лицето, безспорно води до настъпване на посоченото травматично увреждане, т.е.подс. К.
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, което осъществява, като е предвиждал
и е искал настъпването на последиците от него.
По отношение на наложеното от първоинстанционния съд наказание и възраженията,
обективирани във въззивната жалба, в тази връзка настоящият съдебен състав намира
следното:
С оглед обстоятелството, че производството пред първата инстанция е протекло по
реда на чл. 371, т.2 НПК и предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК, съдът
при индивидуализацията на наказанието е длъжен да определи същото при условията на чл.
58а НК, ако не са налице условията на чл.55, ал.1 НК.
Настоящата инстанция намира, че наложеното наказание на подс. Г.К. „лишаване от
свобода“ за срок от дванадесет месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от
НК е било отложено за срок от три години, е законосъобразно определено, а и е
справедливо. Като смекчаващи вината обстоятелство правилно контролираната инстанция е
отчела съдействието от страна на подс. К., чистото му съдебно минало,както и изразеното от
него съжаление за деянието, за което е привлечен да отговаря. Като отегчаващи
обстоятелства съдът правилно е констатирал, че деянието е извършено от подсъдимия по
отношение на лице, което не е дало повод за извършеното над него нападение, неочаквано за
пострадалия, на публично място и пред повече свидетели, което по начало сочи на
хулигански подбуди на престъпното посегателство. В допълнение следва да бъде отчетено и
че след нанасяне на телесната повреда подсъдимият не е преустановил действията си, а след
нанасянето и довеждане до знанието му, че пострадалият няма отношение към случая, се е
насочил към друго лице в кино салона, за да се саморазправя с него, като тук е моментът да
бъдат отчетени и другите травматични увреждания, извънсъставомерни такива,
констатирани при пострадалия вследствие на нанесените му удари от подсъдимия, които са
му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. При това
съотношение на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и липсата на многобройни
или изключителни смекчаващи такива законосъобразно, обосновано и справедливо
районният съд е отмерил наказанието при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК. За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до шест години. Съдът е наложил осемнадесет месеца
„лишаване от свобода, като законосъобразно е намалил същото с една трета на основание
чл. 58а, ал. 1 НК. В този смисъл съображенията на оспорващите присъдата страни са
неоснователни, като първата инстанция е взела предвид при ангажиране отговорността на
4
подсъдимия всички смекчаващи вината обстоятелства .
Правилно на основание чл.66, ал. 1 НК, с оглед чистото съдебно минало на дееца, и
като намерил, че за неговото поправяне не е необходимо да се търпи ефективно, съдът е
отложил изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години
Предвид изхода на делото, районният съд законосъобразно, на основание чл.189, ал.3
и чл.190, ал.2 НПК, е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е
правилна, тъй като е законосъобразна, обоснована и справедлива и като такава следва да се
потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6, вр. чл.338 НПК, Софийски градски
съд, НО, IX-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.10.2021 г., постановена по НОХД № 3673/2021 г., по
описа на СРС, НО,104-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5