Р Е
Ш Е Н И Е
№338 10.11.2021
г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На единадесети октомври две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
2441 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от С.Д.Д., ЕГН: ********** и Д.С.Д., ЕГН: **********, с общ адрес ***, двамата чрез адв. Николай
Николаев Димитров, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2,
четвърти полуетаж, офис № 4 против Гаранционен Фонд, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, с
която се иска, ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от по 200
000 лева за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
които са претърпели, търпят и ще продължават да търпят във връзка със смъртта
на тяхната майка и фактическа съжителка, ведно със законна лихва върху размера
на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 14.05.2020г. до
окончателното погасяване на вземането, както и законна лихва върху общия размер
на дължимото застрахователно обезщетение считано от 05.06.2020 г. до
окончателното погасяване на вземането. Претендират се и направените в
производството разноски.
С Определението за
насрочване на делото е конституиран
като трето лице – помагач на страната на Гаранционен фонд, В.Н.К., ЕГН **********.
Искът е предявен съобразно
правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация
за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото
редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на общото
исково производство по гражданскоправни спорове.
В исковата молба се твърди, че на 30.01.2020 г. в
гр. Каблешково, обл. Бургас, местността „Пъдарска могила“, в пункт за
изкупуване на черни и цветни метали настъпва ПТП, при което верижен багер с
марка „Хюндай“, модел „Робекс 210LC-7A“, с peг. № А 07838, управляван от неправоспособния водач
В.Н.К., застъпва с дясната си верига и причинява смъртта на А.М.Р.. Твърди се, че отговорността за
настъпването на процесното безспорно е на водача В.Н.К. и е пряка – причинно
следствена връзка със смъртта на пострадалата, която е живеела във фактическо с
първия ищец и е била майка на втория от тях.
Заявява се от ищците, че за процесното
произшествие са образувани прокурорска преписка № 699/20г. по описа на ОП - гр.
Бургас и следствена дело № 16/20г. по описа на ОСлО към ОП – гр. Бургас, като
към настоящия момент предстои внасяне на обвинителен акт срещу делинквента.
Сочи се, че към датата на произшествието за
процесното МПС не е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което
обстоятелство се установява от справка в Информационен център към Гаранционен
фонд, публично оповестени на интернет страница му. От изложеното се прави
извода, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, легитимиран да
отговоря по настоящата претенция е именно ответника Гаранционен фонд.
Ищците се позовават на разпоредбата на §6, т.11 от
ПЗР на Закона за движение по пътищата, съгласно която процесния багер е
„моторно превозно средство“, а според т. 10 е и пътно превозно средство. Сочи
се, че гражданската отговорност обхваща не само случаите, при които моторното
превозно средство се използва за придвижване, но и в случаите, когато то се
ползва съобразно друго свое предназначение, както в случая процесният багер се
е ползвал за дейност по разделяне и сортиране на метални отпадъци. Позовава се
и но практика на СЕС, съгласно която "използване на превозни средства"
включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната
функция на това превозно средство.
Ищците твърдят, че в качеството им на увредени
лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ, имат право на основание чл. 557, ал.
1, т. 2, б ”а” от КЗ да претендират пряко от Гаранционен фонд изплащане на
обезщетения за всички претърпени от тях болки и страдания, които са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Заявява се в исковата молба, че на 14.05.2020 г.,
е предявена пред ответника, застрахователна претенция с вх. № 24-01-204 по чл.
380 от КЗ, придружена с необходимите документи . В последствие с молби от
26.05.2020г. и от 29.05,2020г. по преписката били представени и допълнителни
документи, удостоверяващи основателността на претенцията. С писма от
03.06.2020г., ответникът поискал от ищците да представят допълнително и влязъл
в сила акт на компетентен орган срещу сочения за виновен водач, което се счита
от тях за за изцяло неоснователен отказ, доколкото липсата на изисканите
документи не възпрепятства възможността на ответника да разгледа претенцията по
своята основателност и да определи застрахователно обезщетение.
Подчертава се от ищците, че непредставянето на
банкова сметка от страна на ищец има за последица единствено забава на
кредитора по отношение на плащането, ако бъде постановен основателен отказ, но такава лихва би се дължала, както е и в
настоящата хипотеза, когато е налице изцяло неоснователен отказ.
По
отношение на претенциите за неимуществени вреди се заявява, че смъртта на пострадалата
А.М.Р., явяваща се фактическа съжителка на първия ищец и съответно майка на
втория ищец, драстично ги променила в отрицателна посока. Те търпели и
продължавали да търпят болки и страдания, дискомфорт в тяхното ежедневие, а
също така - психологични и психиатрични проблеми.
Ищците се позовават на съдебната практика в
подобни случаи и смитат, че обезщетенията, дължащи се за компенсиране на
неимуществените им вреди са в общ размер на 400 000 лева, от които по 200 000
лева за всеки един от тях. Прилага доказателства.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен
отговор, ответникът моли за прекратяване на производството и оспорва
предявените претенции по основание и размер.
Ответникът твърди, че на 08.01.2021г. е била
възобновена образуваната при него щета № 20-210111/26.05.20 г., като УС на ГФ е
определил и изплатил на ищеца С.Д. обезщетение за неимуществени вреди. Заявява
се, че с писма изх. №24-01-204/14.02.2021 г. и №24-01-204/05.02.2021 г. ищецът
е уведомен, че съгласно Решение от 14.01,2021г. на УС на Гаранционен фонд е
одобрил сума в размер на 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
вследствие смъртта на фактическия му съжител А.М.Р.. В тази връзка се излагат
твърдения, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, което съпричиняване е в размер на 30%. Това е така, тъй като
пострадалата са е намирала в изключително опасна близост до машината и била
налице липса на каквото й да е внимание от нейна страна, а е имала възможност
да възприеме багера и действията на водача и да избегне инцидента. В резултат
на това обезщетението е намалено и на ищеца С.Д.Д. е изплатена сума по сметката
на адв. Димитров в размер на 84 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетение в същия размер , на същото основание, със същите мотиви относно
размера и по същата банкова сметка е било изплатено и на ищеца Д.С.Д.
Изплащането на обезщетение в размер на по 84000лв. на всеки от ищците , чрез
процесуалния им представител адв. Николай Николаев Димитров е потвърдено от
ищците, чрез процесуалния им представител в молба вх.№267657/04.06.2021
год./листи 387 и следващи от делото/.
Претендираните от ищците обезщетения за
неимуществени вреди си считат за изключително завишени и не отговаря на
съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна
практика към датата на ПТП - 30.01.2020 г.
Ответникът счита, че с изплащането на сумата,
страните са решили спора извънсъдебно по реда на чл.558, ал.3, във връзка с
ал.1 КЗ, поради което исковете са неоснователни. В тази връзка се позовава на
разпоредбата на чл. чл.558 ал. 5 КЗ и
счита, че в случая с извършеното плащане е внесена яснота и определеност в
отношенията на спорещите, слага се край на спора и се избягва бъдещ такъв.
Излагат се и съображения за несъответствие на претендираните в настоящото
производство обезщетения с практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД.
Ответната страна прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, в размер на 30%. Считат, че А.Р.
сама е поставила в опасност живота и здравето си, като не е спазила
изискванията на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд,
като не е положила достатъчна грижа за собственото си здраве и живот,
заставайки в опасна близост до работното оборудване. Сочи се, че с решение по
гр. д. № 1973/20г. на ОС Бургас Гаранционен Фонд е осъден да заплати на Е. Д. -
84 000.00 лева при отчетено 30% съпричиняване от страна на загиналата.
На следващо място е оспорена изцяло претенцията за
лихва от - 14.05.2020г., като се сочи, че ответникът не е делинквент, не е
застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно
чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона и съгласно
разпоредбите Кодекса за застраховането и трайната съдебна практика задължението
за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на
увреденото лице. Подчертана се, че в случая фондът се е произнесъл в
законоустановения срок и е изплатил обезщетението, а не е постановил отказ,
както твърдят ищците. В тази връзка счита, че лихвата за забава следва да бъде
присъдена от датата на завеждане на исковата молба в съда.
Бургаският окръжен съд като
прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки
за разглеждане на делото, приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след
съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и
съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 558, ал. 5 във вр. чл. 557, ал. 1, т. 1
от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите от
С.Д.Д., ЕГН: ********** и Д.С.Д., ЕГН: **********, с общ адрес ***, двамата чрез адв. Николай Николаев
Димитров, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти
полуетаж, офис № 4 против Гаранционен Фонд, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, с която се иска,
ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от по 200 000 лева за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са
претърпели, търпят и ще продължават да търпят във връзка със смъртта на тяхната
майка и фактическа съжителка, ведно със законна лихва върху размера на
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 14.05.2020г. до окончателното
погасяване на вземането, както и законна лихва върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение считано от 05.06.2020 г. до окончателното
погасяване на вземането. Претендират се и направените в производството
разноски.
С Определението за
насрочване на делото е конституиран като трето лице – помагач на страната на
Гаранционен фонд, В.Н.К., ЕГН **********.
В хода на производството
ответникът е заплатил на всеки от ищците обезщетение за процесната вреда в
размер на 84000 лв., което не не се оспорва от ищците.
Съдът приема, че са налице
доказателства за осъществяване на процедурата по чл. 380 от КЗ, поради
наличието на представени и неоспорени писмени доказателства за обстоятелството,
че ищецът е предявил претенцията си писмено пред ответника на 05.06.2020 год., като видно от
извършеното плащане на ответника е била известна посочена от ищеца банкова
сметка.
Съдът, с оглед изразените от
страните становища намира за необходимо да обяви на същите, че следните
обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: Пострадалата
А.М.Р. е съжителствала фактическа на семейни начала с първия ищец, като двамата
са родители на четири деца, едно от които е вторият ищец .
Съдът като съобрази
представените от страните писмени доказателства, както и приетите по делото
съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да установено
следното :
На 30.01.2020 г. в гр. Каблешково, обл. Бургас,
местността „Пъдарска могила“, в пункт за изкупуване на черни и цветни метали
настъпва ПТП, при което верижен багер с марка „Хюндай“, модел „Робекс 210LC-7A“, с peг. № А 07838, управляван от неправоспособния водач
В.Н.К., застъпва с дясната си верига и причинява смъртта на А.М.Р.. Отговорността за настъпването на
процесното е на водача В.Н.К. и е пряка
– причинно следствена връзка със смъртта на пострадалата, която е живеела във
фактическо с първия ищец и е била майка на втория от тях.
За процесното произшествие
са образувани прокурорска преписка № 699/20г. по описа на ОП - гр. Бургас и
следствена дело № 16/20г. по описа на ОСлО към ОП – гр. Бургас, наказателното
производство по която не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Към датата на произшествието за процесното МПС
не е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което обстоятелство се
установява от справка в Информационен център към Гаранционен фонд, публично
оповестени на интернет страница му. От изложеното се прави извода, че на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, легитимиран да отговоря по
настоящата претенция е именно ответника Гаранционен фонд.
Съгласно §6, т.11 от ПЗР на
Закона за движение по пътищата, верижният багер е „моторно превозно средство“,
а според т. 10 е и пътно превозно средство.
В Наредба № 2 от 03.02.2016г.за
условията и реда за регистрация на техниката по законазарегистрация и контрол на
земеделската и горската техника, отнасяща се и за строителните машини за трактори, самоходнимашини, използвани в земеделието,горите
и за земниработи, с мощностнадвигателянад10kW и тракторни ремаркета, съгласно
чл.1 от Наредбата е уредено в чл. 9, че при първоначалната регистрация на
техниката собственикът представя: квитанция
за платена застраховка "Гражданска отговорност" за трактори, самоходни
машини, използвани в земеделието и горите, и машини за земни работи с мощност на
двигателя над 10kW и за тракторни ремаркета, когато
се пускат в употреба. Процесният верижен багер е регистриран по същата наредба,
следователно представлява моторно- превозна средство, което подлежи на
регистрация и на основание чл.477, ал.1 от Кодекса на застраховането , за него
следва да бъде сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно при
липса на сключена такава и независимо от начина, по който е използвано при
причиняване на вредата процесното МПС, както и без значение дали деликтът
представлява и пътно-транспортно произшествие или е осъществявана друга
дейност, е било задължително сключването на застраховка „Гражданска
отговорност“.
От събраните писмени и
гласни доказателства , както и от приетите съдебно авто-техническа и съдебно
–медицинска експертизи се установява следният механизъм на причиняване на
вредата :
В пункт за изкупуване на
черни и цветни метали настъпва ПТП, притежаван и управляван от В.Н.К., в
качеството му на едноличен търговец, същият, без да е правоспособен водач, при
управление на верижен багер с марка „Хюндай“, модел „Робекс 210LC-7A“, с peг. № А 07838, застъпва с дясната верига на багера и причинява смъртта на А.М.Р..
Водачът се е опитвал да
достигне до метален отпадък, за целта на което предприел маневра за да премести
багера малко напред и надясно с максимално разпъната стрела. В началото на
маневрата пострадалата А.Р. се намирала в непосредствена близост до предна
дясна страна на багера, поради което при потегляне машината застъпила краката
на пострадалата с дясната верига и смазал тялото й до кръста. А.Р. незабавно
била откарана в УМБАЛ Бургас и настанена в Отделение по анестезиология и
интензивно лечение в тежко състояние, с политравматизъм, травма на уретра,
травматична ампутация на външни полови органи, където въпреки спешната
хирургична хирургична интервенция е починала същия ден.
Вещото лице по допусната
автотехническа експертиза е посочило, че полето на обсег на стрелата на багера
трябва да бъде обозначено с флагчета или по друг начин, което не е сторено.
Управляващият машината преди да приведе багера в движение е бил длъжен да се
убеди, че пред него, до него и в обсега на стрелата няма хора, както и да даде
звуков сигнал при потегляне, а също и е следвало да се увери, че в обсега на
стрелата и веригите на багера няма хора.
Според вещото лице инж. Гяуров
в пункта за черни и цветни метали не са спазени изискванията на ЗЗБУТ, тъй като
липсва Правилник за вътрешния ред и организация на работата, не се е извършвал
инструктаж, няма изискване, нито се предоставя работно облекло и предпазни средства,
характерни за извършваната дейност. Водачът В.К. не притежава правоспособност
за работа с машини. Обсегът на стрелата на багера не е бил обезопасен и
сигнализиран, а управляващият машината е извършвал дейности с нея при наличието
на хора в обсега на стрелата.
От показанията на свидетелите
А.Д.- дъщеря на починалата и Я.К.- син на В.К. - очевидци на процесния
инцидент, се установява, че св. К. е дал указания на А. да отиде и да хвърли
едно желязо върху купчина метал, което В.К. е видял и чул и е могъл да
предположи, че пострадалата ще изпълни поставената и задача. Въпреки това
стартирал багера и при движение на заден ход, застъпил Радева с веригата на
багера. Никой от присъстващите на площадката не е имал задължение, нито е
фактически е подсигурил маневрата, както с указания да не се преминава, така и
със сигнализация.
От заключението на вещото
лице по назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че вследствие на злополуката от 30.01.2020г., А.Р. е получила тежки
травматични увреждания: политравма, кръв в коремната кухина, ампутация на
ректума, контузия на перинеума, ретроперитониален хематом, травматична
ампутация на външни полови органи, счупване на таза, счупване на ляво бедро,
хеморагичен шок. Вещото лице е посочило, че непосредствената причина за смъртта
на А.Р. е политравмата, довела до анемия на вътрешните органи и хеморагичен
шок, като уврежданията са в резултат от прегазване на тялото в областта на таза
от багер.
Съдът приема за установено,
че пострадалата не е била инструктирана за условията на безопасност на труда,
защото по делото не са представени писмени доказателства за такъв инструктаж,
както на пострадалата , така и на другите работещи на площадката. Съдът не
възприема казаното то сина на работодателя на пострадалата , че на всички
работещи е повтаряно да се пазят от багера, като доказателство за проведен
инструктаж, доколкото подобно общо и условно указание не може да изчерпи всички
вероятни опасности от работата в близост до тежки строителни машини. Не са
представени доказателства и доколко на пострадалата е обяснено по начин, който
да ясен и недвусмислен, че не следва да се приближава плътно до движеща се
машина, защото е извън зрителния обхват на водача и той не може да реагира,
поради което тя ще пострада. Няма доказателства за предоставяне на работно
облекло, обувки с противоплъзгащи подметки, няма сключени трудови договори,
включително за пострадалата, няма доказателства, че водачът на верижния багер е
сигнализирал, когато е започнал да се движи, предвид факта, че е знаел, че в
непосредствена близост има работници и че видимостта му е ограничена. С оглед
на всички гореизложено и въпреки безспорното непредпазливост липса на
елементарно чувство за самосъхранение, проявени от пострадалата, съдът намира,
че нарушенията на правилата за безопасност на труда и на общата небрежност и
незаинтересованост на делинквента от възможните неблагоприятни последици за
работещите на територията на пункта са причината за настъпване на
произшествието
По отношение на претърпените неимуществени вреди, в хода на процеса са
събрани гласни доказателства. Свидетелят
А.Д., дъщеря на първия и сестра на втория от ищците описва подробно и в детайли
как се е отразила смъртта на А.Р. върху ищците в настоящия процес. Баща й е бил
в шок много тежко преживявал факта, че майка на децата му вече я няма,
бил напълно съсипан. Разказва , че брат й Д. не е могъл да понесе смъртта на майка си, до
степен първоначално за няколко дни да спре да контактува с околните.
Свидетелят Б., съседка на семейството, заявява, че А. е била много добра
майка, грижела се непрекъснато за децата си, че със С. са били много близки,
били са опора един за друг и заедно са гледали децата си. Посочва, че децата
приели много тежко загубата на майка си, затворили се в себе си, никъде не
излизали.
Свидетелите определят загиналата била много добра майка и съпруга , поради
което децата и съпругът й преживяват много тежко нейната смърт и едва ли ще
могат да преодолеят тази травма напълно.
Бургаският окръжен съд, след
съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и
съобразно закона, намира исковете за частично основателни, поради следното :
По силата на чл. 557 ал. 1 т. 2 б.
"а" КЗ, „Гаранционният фонд изплаща обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди при настъпила смърт, вследствие на
пътно-транспортно произшествие, причинено поради противоправното поведение на
водач, при управление на МПС, което обичайно се намира на територията на
страната и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В случая се прилага реда за определяне и
изплащане на обезщетение за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Претенцията
може да се предяви пред съда, ако фонда не е платил на увреденото лице в срока
по чл. 496 КЗ, ако то откаже да плати обезщетение или не е съгласно с размера на определеното
обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ.
Предпоставките за възникване на правото на обезщетение са уредени в чл.45 ЗЗД, а именно : да е налице деяние- действие или бездействие, причинена вреда
на ищеца, деянието да е противоправно, да съществува причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага по силата на оборима презумция.
Според т.25 от Допълнителните разпоредби на
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника
„машините за земни работи" са самоходни или теглени колесни, верижни или
крачещи машини, имащи екипировка или оборудване (работни средства),
конструирани да извършват изкопни работи, товарене, транспортиране,
пробиване/сондиране, разстилане, уплътняване или каналокопаене на земни, скални
и други материали, следователно
процесният верижен багер марка „Хюндай“, модел „Робекс 210LC-7A“, с
рег.№ А 07838, представлява самоходна машина за земни работи, която поради
мощността си над 10 kW не попада в изключението по чл.481 ал. 2 т.2 КЗ.
Машината е регистрирана, което се установява от посочения в материалите по
делото и неоспорен от страните факт, че същата е с регистрационен номер № А 07838, поради
което на основание чл.481 ал.1 КЗ представлява МПС, за което следва да има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С изложени по-горе мотиви и като съобрази разпоредбите на чл. 477 ал.1 от КЗ, съдът приема, че верижният багер, собственост и управляван от В.К. има
качеството на самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, поради което за същия е следвало да бъде
сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С Решение от 04.09.14г. по
дело С-162/13 СЕС се е произнесъл, че член 3, параграф 1 от Директива
72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на
законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл,
че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ включва
всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на
това превозно средство. В мотивите на решението е посочено, че горецитираната
разпоредба от Директива 72/166 на ЕИО се прилага по отношение на използването
на превозни средства, независимо дали като превозно средство, или като машини,
във всяко пространство, както публично, така и частно, където могат да настъпят
рискове, присъщи на използването на превозни средства, независимо дали те са в
движение или не, поради което съдът следва да приеме, че е ирелевантно мястото
на използване на машината и е без значение дали деликтът може да се квалифицира
като пътно-транспортно произшествие.
По отношение на
противоправността и извършването на деянието , съдът с мотиви изложени по-горе
е приел, че същото е извършено от неправоспособния водач и собственик на машината, при нарушаване на
правилата за безопасност при работа с този вид машини. В качеството си на
работодател на пострадалата, същият е знаел при управление на машината, че
същата не е инструктирана , че не снабдена с подходящо работно облекло за
извършваната работа , а в качеството си на водач е следвало да познава
техническите данни на багера и да прецени каква е безопасната дистанция, на
която могат да отстоят от багера, работещите на площадката и да осигури
спазването на същата.
Пострадалата се е намирала
в непосредствена близост до машината, въпреки което водачът В.К. е потеглил преди да се увери, че
същата е на безопасно разстояние от багера, при което е причинил увреждането й.
Независимо, че
пострадалата не е било в трудово правоотношение с причинителя на вредата, в
качеството си на собственик на производствено предприятие, той е бил длъжен да
осигури там здравословни и безопасни условия на труд, което задължение следва
разпоредбите на чл. 2 и чл. 14 ЗЗБУТ.
Независимо от горното се
установява и че В.К. е управлявал багера без да притежава правоспособност за
работа с подобна техника – категория Твк
- колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини или
Твк-М - специализирана и специална самоходна мелиоративна техника , което не се
твръди по делото.
Поради гореизложеното
съдът намира, че е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, следователно исковете са доказани по основание .
По отношение на размера съдът съобрази следното:
Ответникът дължи на ищците обезщетение за причинените им неимуществени
вреди, което се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на полагащото се обезщетение.
Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен
резултат, възрастта на увредения. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено
в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно болките, страданията, психичните преживявания,
понесени от увредения вследствие на деликта.
За да определи размера на
обезщетението за понесените от ищците емоционални и психически травми, съдът
съобрази характера на връзката им с починалата, обстоятелството, че първият
ищец е споделил голяма част от живота си с нея и заедно са отглеждали децата си
, а по отношение на втория ищец, че е прекарал целия си живот обгрижван и
обичан от майка си и занапред и двамата ще са лишени от нейните грижи, внимание, помощ и подкрепа, както и
събраните гласни доказателства за наличието на силен стрес и депресия при двамата след смъртта на
пострадалата. При тези данни съдът намира, че за обезщетяване на
неимуществените увреждания на съпруга и сина на починалата е справедливо обезщетение в размер на по 150
000 лв. за всеки от тях.
По повод възражението за
намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата освен изложеното по-горе следва да се съобрази и съдебна практика
на ВКС, основана на ППВС № 17/1963 г. и ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014
г. на ОСТК, според която за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия освен, че трябва да е надлежно
въведен в процеса от застрахователя чрез защитно възражение, следва и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване, което
не е сторено в настоящото производство. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за реализиране на вредоносния
резултат.
В хода на производството са заплатени
сумите от по 84000лв. на всеки от ищците , които факти следва да бъдат
съобразени на основание чл.235 от ГПК, поради което исковете следва да бъдат
уважени в размер на по 66000лв. за всеки от ищеците, а в останалата част до
общо претендирания размер от по 200 000 лева отхвърлени.
По отношение на претенцията
за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, съдът намира следното:
Така присъдените обезщетения
се дължат заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от 05.06.2020 г., на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ. Горното разбиране е в съответствие на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, според което при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
която при непозволено увреждане настъпва от деня на увреждането. Не е налице
основание за заплащане на допълнително
обезщетение за забава , на основание чл. 429, ал. 3 КЗ.
В заключение: исковете са
основателни до размер от по 150 000 лв. за всеки от ищците заедно със законната
лихва от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете. Те претендират разноски за адвокатско
възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, което при уважения размер
възлиза на общо 7530 лв и 950 лв. съдебно-деловодни разноски, от които ответникът
следва да плати съразмерно на уважената част от исковете 712,50лв..
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът съразмерно с уважената част от исковете дължи общо: държавна
такса в размер на 12 000 лв .
Мотивиран от
изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2 ет. 4 да заплати на Д.С.Д., ЕГН: **********, със съгласието на законния му представител С.Д.Д.,
ЕГН ********** и С.Д.Д., ЕГН **********, двамата с общ адрес ***, двамата чрез адвокат Николай
Николаев Димитров, със съдебен адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“ №2, четвърти
полуетаж, офис 4, сумата от 66 000 /шестдесет и шест хиляди/ лева на всеки един
от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания във връзка със смъртта на А.М.Р.,
настъпила на 30.01.2020 г., причинена при инцидент, по време на управление
на верижен багер марка „Хюндай“, модел
„Робекс 210LC-7A“, с рег.№ А 07838 от страна на В.Н.К., ЕГН **********, без
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със
законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на
обезщетението и разноски по делото в размер на 712,50 лв., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за обезщетение за неимуществени вреди в размера над присъдения до
претендирания от 200 000 лева /двеста и петдесет хиляди лева/ от всеки един от
ищците и за присъждане на законна лихва за времето от 14.05.2020г. до датата на
окончателното погасяване на основание чл.429, ал.3 от КЗ, като неоснователни.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Граф Игнатиев", № 2, ет. 4 да заплати на адвокат Николай Николаев
Димитров сумата от общо 7530 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в
минимален размер за представителство на всеки от двамата ищци, на основание чл.
38 ЗА и чл. 78 ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Граф Игнатиев", № 2, ет. 4 да заплати по сметка на Бургаския окръжен
съд сума в размер на 12000 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице -помагач на страната на
ответника Гаранционен фонд - В.Н.К., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред
Апелативен съд гр.Бургас с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия :