№ 539
гр. Пловдив, 29.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.а
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
търговско дело № 20245001000544 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:57 часа се явиха:
Жалбоподател В. А. В., редовно призован се явява лично и с адвокат Д.
Е..
Въззиваеми страни А. В.К. и М. Г. К., редовно призовани не се явяват, за
тях се явява адвокат Д. Е..
Жалбоподател ЗАД "Д.Б." АД, редовно призовани не изпращат
представител.
Постъпила е молба от адв. Д. С., пълномощник на ЗАД "Д.Б." АД, с
която не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Е.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№27698/19.08.2024г. от ЗАД
"Д.Б." АД, ЕИК ... против Решение № 670 от 23.05.2024 г. по гражданско дело
№ 20205300101870 по описа на Окръжен съд - Пловдив, I-ви граждански
1
състав, в частта му, с която се осъжда “ЗАД Д.Б.“ АД, ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление гр. С.“ № 1, да заплати на В. А. В., ЕГН **********, гр.
С." № 7, вх.Б, ет.1, ап.4, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от смъртта на сина му В. В.в В., настъпила в резултат на ПТП на
11.11.2020 г. по вина на водача на лек автомобил „Б., за който е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към деня на произшествието със ЗАД „Д.Б." АД,
застр.полица № ..., на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, за разликата над сумата от 120 000
лв., до присъдения размер от 200 000 лв, ведно със законната лихва върху
посочената разлика, считано от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в атакуваната му част, за което се излагат
конкретни и подробни съображения. Формулирано е искане, като се вземат
предвид приноса в ПТП и увреждането на пострадалия вследствие на
собственото му виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
неизползване на предпазен колан и знание за употребени наркотици от водача
на лекия автомобил, да се постанови решение, с което да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това да се
отхвърли предявеният иск за разликата над 120 000 лв. до пълната присъдена
сума от 200 000 лв. Уточнява се, че след постановяване на
първоинстанционното решение, застрахователят е заплатил на ищеца
доброволно сумата от 120 000 лв., ведно с дължимата законна лихва за забава
върху тази сума, за периода от 07.11.2022 до 07.08.2024г., в размер на 26
862,34 лв., за което се представя платежно нареждане. С жалбата не са
направени доказателствени искания.
В законния срок, от ищеца В. А. В. е подаден отговор на жалбата с вх.
№31751/30.09.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което
се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част. С отговора не са
направени доказателствени искания.
Против първоинстанционното решение е подадена и въззивна жалба с
вх.№29940/12.09.2024г. от ищеца В. А. В., в частта, му с която искът му е
отхвърлен за разликата над сумата от 200 000 лв., до пълния предявен размер
2
от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената разлика, считано
от 07.11.2022г., до окончателното изплащане. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобрразност на решението в атакуваната част, като си иска същото
да бъде отменено в същата, вместо което на ищеца бъде присъден пълният
размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 300 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата. С жалбата не са направени доказателствени искания.
В законния срок, от ответника ЗАД "Д.Б." АД е подаден отговор на
жалбата с вх.№33465/14.10.2024г., с който се оспорва същата като
неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска
се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. С
отговора не са направени доказателствени искания.
Отговор с вх.№31752/30.09.2024г. по двете въззивни жалби е постъпил и
от ищците А. В.К. и М. Г. К., като от тяхна страна се поддържа жалбата на
ищеца и се оспорва жалбата на ответното дружество.
Относно приемането на представеното с въззивната жалба на
застрахователя платежно нареждане от 08.08.2024 г., съдът ще се произнесе в
о.з. след изслушване на страните.
Адв.Е.: Поддържам жалбата и отговорите. Оспорвам въззивната жалба
на застрахователя. Нямам доказателствени искания.
Запозната съм с приложеното към въззивната жалба на застрахователя
платежно нареждане от 08.08.2024 г. Заявявам, че сме получили плащане, но
го приемаме за частично. Това плащане е за обезщетението на В. В., получено
е от него и е частично. Да се приеме платежното нареждане.
Докладва се молбата от застрахователя постъпила на 18.11.2024 г.,
поддържа се въззивната жалба, няма доказателствени искания, оспорва
жалбата на другата страна. Представя се списък на разноските. Изразяват
становище по същество.
Съдът намира, че следва да бъде прието представеното с въззивната
жалба платежно нареждане за кредитен превод от 08.08.2024 г.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРИЕМА платежно нареждане за кредитен превод от 08.08.2024г.
Адв. Е.: Нямам нови искания и искания по доказателствата.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Е.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната жалба
на доверителя ми и да приемете, че определеното обезщетение в размер на
200 000 лева за смъртта на неговия 17 годишен ин е занижено предвид
претърпените неимущес8твени вреди от него. Няма да влизам в подробности,
а и съдът не се нуждае от убеждаване, че една от най – тежките травми в
живота на човека е смъртта на дете и то дете, което е в началото на своя
пълноценен живот като човешко същество.
Във връзка с възраженията на противната страна, че съществуват
критерии за обществена справедливост, които определят размера на
обезщетението в размерите от 120 до 150 000 лева и съдебни решения, които
той е представил в тази връзка, поддържаме позицията изразена в нашия
отговор, че няма задължителна съдебната практика по отношение на размера
на обезщетенията, тъй като всеки случай е строго индивидуален и в такава
връзка е и преценката на всеки конкретен съд.
Що се касае до твърденията за такива наложени размери на обезщетение
те също не са верни. Само за улеснение на съда ще представя едно решение на
ВКС Решението е постановено през 2017 г., но по ПТП през 2012 , където е
причинена смърт от ПТП на студентка по право, а възраст близка до тази на
загиналия син на доверителя ми, съдът е определил обезщетение 250 000 лева.
Що се касае до тяхната въззивна жалба и възраженията по отношение
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на В. В., ще моля да
приемете както нашата теза, тя всъщност е възприета и от
първоинстанционния съд, защото и трите възражения на противната страна не
са доказани от нея. Визирам по първото възражение. В. В. е бил без поставен
колан, което според дружеството е довело до съпричиняване на смъртта
4
поради неговото поведение, развива съображения за ползата от коланите, за
техните три допирни точки и представя статистика. В конкретния случай
обаче има АТЕ и СМЕ и вещите лица са категорични, че всичките тежки
довели до смърт увреждания на В. В. са в дясната половина на неговото тяло.
Това е половината, която е била притисната от другият седящ отдясно на него,
който е загинал при тази катастрофа. Тоест, всичките животозастрашаващи
увреждания са именно в тази част на неговото тяло. И вещите лица са
категорични, че в конкретната ситуация никой не би могло да каже, ако В. при
поставен колан дали би оживял.
По отношение на това, че В. В. разсейвал водача. Независимо от
задължението на водача в случай, че някой го разсейва да предприеме спиране,
т.е. той носи отговорността за всички пътници. В с.з. той заяви, че не знае кой
от седящите зад него пътници е ритал седалките, може да е бил другият, не В..
Следователно това възражение не е доказано при условията на пълно и главно
доказване, защото съществува съмнение. Отделно, че не е възможно момче
високо 1,80 м., което седи на задна седалка между двамата други да рита с
който и да е крак седалката на шофьора, а и самият Н.Л., който е оцелял казва,
че няма спомени да са правени каквито и да са забележки, напротив
момчетата на задната седалка са се смеели.
И последното възражение касаеше знанието, че шофьорът бил
употребявал наркотични вещества. И тази теза намираме за недоказана,
защото по самите признания на шофьора той е употребявал само два пъти
такива вещества и нито при един от тези случаи В. В. не е присъствал, те са и
много преди по време от конкретното ПТП, а и според експертизата е нямало
никакви външни признаци в неговото поведение, външен вид, зеници, които
да породят каквото и да било съмнение, че той е употребил такива вещества.
Ето защо ще моля да отхвърляте възражението за съпричиняване, да
уважите нашата въззивна жалба със законните последици.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 30.12.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,07 часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6