Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 2177/28.11.2019г. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На двадесет и пети ноември Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 4758 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № В-0046984/03.09.2019г.
на Директор на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и
Силистра към ГД „КП“ при КЗП,
упълномощен със заповед № 171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП, с което на
"Б.О."ЕООД е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв. на
осн. чл. 214 от ЗТуризма.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството
е образувано по жалба на санкционираното дружество чрез представляващ против
наказателното постановление на административно наказващият орган.
С жалбата се,иска
отмяна на наказателното постановление, като се сочи, че дружеството като нов
наемател на обекта е подало документи за промяна на обстоятелствата но
процедурата не била приключила към момента на проверката от длъжностните лица
от КЗП.
В съдебно
заседание представител на дружеството се
явява и моли съда да отмени НП.Сочи че не били поставени на видно място старите
удостоверения и табела, т.к. били издадени на предходния наемател на обекта,
въпреки че касаели същият обект. Представител
на органа, издал НП, също не се явява и не е изразил позиция и по съществото на
делото.
След преценка на
събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 14.08.2019г.
служители на КЗП- св. А. и св. Х. посетили обект – бар-фоайе „глория“ находящо
се в хотел „Глория“,находящ се в гр. Варна, КК”Св.Св.Константин и Елена,
стопанисван от "Б.О."ЕООД.
Обекта функционирал, като св. А.
и св. Х. били посрещнати от служители на обекта както и от управителя на
дружеството.
При проверката в обекта
служителите на КЗП установили, че не е поставено на видно място валидно
удостоверение за категоризация или временно такова за открита процедура по
категоризиране на обекта както и табела – част от категорийната символика.
Проверяващите поискали да им бъде
представено такова удостоверение , след като установили, че не е поставено на
видно място, като такова било представено с част от документите намиращи се в
папки –плик.
Табела – част от категорийната
символика не била представена по време на проверката. Такава била представена
на по-късен етап при документална проверка в сградата на КЗП.
За констатациите от проверката на
место бил съставен констативен протокол.
На 20.08.2019г.
св.А. пристъпила към съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, в съдържанието на който вписала установеното нарушение на
изискванията, установени със ЗТ и по- конкретно – изискванията на чл.132 ал.1
от закона – непоставено на видно място в обекта удостоверение за категоризация
и табела-част от категорийната символика.
Актът бил надлежно предявен и връчен
на упълномощено от представляващ дружеството лице, като бил подписан без
възражения.
Впоследствие,
въз основа на акта за установяване на административно нарушение от
административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, видно
от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и
описана от свидетелите- служители на КЗП е била възприета изцяло.
На описаното нарушение била
дадена правна квалификация по чл.132 ал.1 от ЗТ. Въз основа на чл.214 от ЗТ е
било определено административно наказание имуществена санкция в минимален
размер.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- показанията на св. А. и св. Х., както и от приложените писмени
доказателства по административно наказателната преписка- констативен протокол и
др.
Същата на
практика не се оспорва и с подадената
жалба.
След служебна
проверка на двата документа съдът констатира, че административнонаказващият
орган е изпълнил задълженията си, произтичащи от ЗАНН- акта за установяване на
административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И
акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно
постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите са установили по
категоричен начин нарушението при извършената проверка на място, като
посредством собствените си възприятия са възприели липсата на постанвено
удостоверение за категоризация.
Административно
наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната
преписка доказателства, е направил извод, че е извършено нарушение по чл.132
ал.1 от ЗТ. При определяне на административното наказание правилно е било взето
предвид, че нарушението е извършено за първи път и предвид тежестта на
извършеното административно нарушение е било определено административно
наказание към минималния предвиден размер.
Съдът намира, че не е налице хипотеза на
маловажен случай на административно нарушение, доколкото нарушението се състои
в непоставяне на видно място на удостоверение, за което липсват данни да е било
отстранено в хода на проверката. Така, нарушението не показва по- занижена
степен на обществена опасност в сравнение с останали случаи от този вид и не
може да се квалифицира като маловажен случай.
Що се отнася до
наведените с жалбата възражения,съдът не споделя същите предвид на следното:
С жалбата и по същество на делото се иска отмяна на
наказателното постановление, като се сочи, че дружеството като нов наемател на
обекта е подало документи за промяна на обстоятелствата но процедурата не била
приключила към момента на проверката от длъжностните лица от КЗП.Сочи се, че не
били поставени на видно място старите удостоверения и табела, т.к. били
издадени на предходния наемател на обекта, въпреки че касаели същият обект.
Съдът намери, че горните
обстоятелства по никакъв начин не водят до отпадане на административнонаказателната
отговорност за дружеството, тъй като разпоредбата на чл.132 ал.1 от ЗТ е
категорична – „на категоризираните места за настаняване и прилежащите към
тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и
развлечения, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически
спални и прилежащите към тях заведения за хранене се издава категорийна
символика в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и
табела, които се поставят на видно място в обекта”.
В настоящия казус е безспорно и
сам управителя на дружеството твърди, че удостоверението е имало, но не били
поставени на видно място, т.к. били издадени на предходния наемател на обекта,
въпреки че касаели същият обект.
Така, безспорно по делото са
установени факти, припокриващи състава на нарушението по чл.214 от ЗТ и
правилно е ангажирана отговорността на дружеството за това, че не е поставило временното удостоверение за
открита процедура по категоризиране или категорийната символика за
туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 на видно място в , съответно
на територията на обекта.
След като извърши проверка на
съставените АУАН и НП и прецени направените възражения от страна на
жалбоподателя, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно издадено.
Водим от горното, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: