Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 42 01.04.2021 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 36 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. О. А. от гр. С., срещу решение № 4 от 05.01.2021 год., постановено по АНД № 661/2020 год. по описа на Районен съд Разград. В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Излагат се доводи, че съдът неправилно е ценил писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, не е извършил пълен преглед на административно-наказателната преписка и не е обсъдил и отговорил на всички възражения на жалбоподателя. Не е преценил, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото му на защита. Твърди се също, че техническото средство, с което е установено нарушението, няма валидно удостоверение за одобрен тип, тъй като същото е било изтекло три месеца преди използването му от контролните органи. Жалбоподателят иска от съда да отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Разград, не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови
решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че на 11.05.2020 г.
около 14,35 ч., в с. Ушинци, обл. Разград, по ул. „Девети Септември” до комплекс
„Шушнев“, била разположена мобилна видеосистема за контрол на пътното движение
TFR1-M с фабр. № 603. Същата засякла лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ********, който при ограничение на скоростта за
населено място – 50км./ч. преминал със
скорост 107 км./ч., т.е. с превишение от 57км./ч. Системата автоматично
генерирала видеоклип № 7040. На видеоклипа обаче не се виждал ясно регистрационния
номер на автомобила, което наложило извършване на проверка по случая с оглед
установяване самоличността на нарушителя. Св. Б.–
служител в сектор „ПП” при ОДМВР – Разград изискала от АПИ – НТОЛ снимков
материал за времето и от мястото на извършване на нарушението, където била разположена и камера на АПИ. В
хода на проверката и от предоставената от НТОЛУ снимка № 1905f2, се установило,
че автомобилът е с рег. № ********. Била извършена
справка в информационните масиви на КАТ, при която било установено, че
автомобилът е собственост на „Фарес БГ“ ЕООД – Пловдив, представлявано от Е. Ж. М. Същата била
поканена в РУМВР- Джебел, където попълнила Декларация по смисъла на чл. 188 от ЗДвП, в която заявила, че на процесната дата, време и място, автомобилът бил управляван
от А. О. А. с ЕГН **********. Жалбоподателят
също попълнил Декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която заявил, че на процесната
дата, време и място, л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № ********
е управляван от него, след което му била връчена покана да се яви в Сектор „ПП“
при ОДМВР – Разград, за съставяне на АУАН. На 27.07.2020 г. на основание
генерирания от автоматичната видеосистема за наблюдение видеоклип и снимковия
материал предоставен от АПИ – НТОЛУ, декларациите попълнени от Е. Ж.
и от самия жалбоподател, в негово присъствие бил съставен АУАН бл. № 375146, в който
описаното деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя срещу подпис, който вписал, че
има възражения. Жалбоподателят представил пред адм. наказващия орган писмени
възражения, на които получил писмен отговор. Въз основа на АУАН на 11.08.2020 г. е издадено
обжалваното НП.
При така
установените факти районният съд приел от правна страна, че НП отговаря на
изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Приел също, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява както авторството, така
и описаното в НП нарушение. Приел е за
неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя,
относно свойствата и механизма на действие, на техническото средство, с което е
заснето нарушението в т.ч. и
възраженията по отношение на срока на
годност на автоматичната система, като се е мотивирал, че същата се използва и
към настоящият момент и не будела никакви съмнения относно годността си. Приел е, че
контролните органи са компетентни да извършат проверка за установяване
авторството на адм. нарушение с помощта на АПИ – НТОЛУ. Превишението на
скоростта е коригирано с допустимата техническа грешка, като всичко изложено не
оставя никакво съмнение нито относно нарушението, нито относно мястото на
извършване или неговия автор. Районния
съд е приел, че наложеното наказание глоба
е точно пресметнато и правилно определено, а срокът на лишаването от
право да управлява МПС е абсолютно определен от закона, като по този начин,
наложеното наказание е съответно на
извършеното нарушение.
Разградският
административен съд намира, решението на районния съд за неправилно. Решението
е постановено без да са изяснени всички фактически обстоятелства по делото. Изводът
на районния съд, че нарушението и неговия автор са безспорно установени е
неправилен.
На първо място
съдът не споделя извода на районния съд, че наказаното лице и Е. М. са посочили в декларациите си по чл.
188 от ЗДвП, че жалбоподателят е
управлявал посоченото в НП МПС на
процесното място. В тези декларации е посочено само, че е управлявал това МПС
на 11.05.2020 год. в 14.35 часа, но не е посочено мястото.
Съдът не споделя
и извода на съда, че заснемането на нарушението и измерването на скоростта е
извършено в съответствие с изискванията на нормативните актове.
Съгласно чл.
165, ал. 2, т. 5 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Според
ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят
с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В изпълнение на
тази разпоредба министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата /ДВ бр. 36/2015 год./ Съгласно
чл. 4, ал. 1 от същата наредба за осъществяване на контрол на участниците в
движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по
реда на Закона
за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския
институт по метрология.
В разпоредбата
на чл. 30, ал. 1 от Закона за измерванията е посочено, че срокът на валидност на одобряването на типа на
средствата за измерване е 10 години, който съгласно ал. 2 може да бъде
продължаван за следващи периоди от 10 години.
В настоящия
случай скоростта на движение на
посоченото в НП МПС е измерена с техническо средство тип TFR1-М. Към преписката е приложено Удостоверение №
10.02.4835 за одобрен тип средство за
измерване на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR1-М, издадено на основание чл. 32, ал. 1 от ЗИ, с дата на издаване 24.02.2010 год. и дата на валидност 24.02.2020 год. Цифрата на месеца не е видна, но с оглед
разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗИ очевидно е м. 02. По делото не са
представени доказателства, че срокът на валидност на одобряването на
използваното в настоящия случай техническо средство за контрол е продължен на основание чл. 30, ал. 2 от ЗИ.
Следователно контролът за скоростта на движение в случая, извършен на
11.05.2020 год., е осъществен в нарушение на чл. 4, ал. 1 от НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015 г. във вр.с чл.
30, ал. 1 от Закона за измерванията във вр. с чл. 165, ал. 3 от ЗДвП и
изготвените с това техническо средство снимки, видеозаписи и разпечатки не са
годни доказателствени средства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
От протокола за
съдебно заседание и с оглед обясненията
на св. Б. /л. 62-63 от делото на РзРС/ е видно, че въпросът за валидността на удостоверението за
одобрен тип средство за измерване е поставен от жалбоподателя, но съдът в нарушение на принципа на служебното
начало по чл. 107, ал. 1 от НПК във вр.
с чл. 84 от ЗАНН не е събрал доказателства дали срокът на валидност на
одобряването на използваното в настоящия случай техническо средство за контрол
е продължен на основание чл. 30, ал. 2
от ЗИ. По този начин въпросите дали описаното в НП превишение на скоростта в нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено и
доказано с годно по смисъла на нормативните актове техническо средство е
останал неизяснен.
Касационната
инстанция намира, че авторството на нарушението също не е безспорно установено.
АУАН е съставен въз основа на веществени доказателствени средства, подробно описани
в него, но възпроизведените в него факти не съответстват на тяхното съдържание.
На приложената към преписката снимка от използваното техническо средство TFR1-М номерът на заснетия автомобил не се разчита. На
приложената снимка от камерата на АПИ /л.22 от делото на РзРС/, на която е
заснет л.а „Фолксваген Пасат” с рег. № ********
часът на заснемане е 14:51:42. Този час
е различен от часът на нарушението, посочен в АУАН и в снимка № 7040
на АТС TFR1-М, който е 14:35. Мястото на заснемане на автомобила
от камерата на АПИ не е посочено на снимката. В докладна записка, изготвена във
връзка с писменото възражение на жалбоподателя срещу съставения АУАН е
посочено, че камерата на АПИ, се намира в началото на с. Ушинци в посока от гр. Разград към гр. Шумен.
При тези факти
възниква въпросът как АТС TFR1-М, което е било
разположено вътре в с. Ушинци на ул. „Девети септември” до комплекс
„Шушнев”, е заснело в 14:35 часа л.а.
„Фолксваген Пасат” с рег. № ********, движещ се в
посока гр. Шумен, след като същото МПС, движещо се в посока от гр. Разград за гр. Шумен, е заснето от камерата на АПИ, която се намира
в началото на селото преди АТС TFR1-М, в 14:51:42
часа. С оглед разположението на двете камери е логично, часът на заснемането на
автомобила с АТС TFR1-М де е по-късен
от часът на заснемането на същия автомобил от камерата на АПИ, тъй като
автомобилът е минал покрай нея по-късно, отколкото покрай камерата на АПИ. Районният
съд въобще не е установил къде спрямо мястото на извършване на нарушението
са разположени камерите на АПИ с оглед на изясняването на това противоречие и
какво е доказателственото значението на
заснетите с тях снимки в производството по издаване на НП.
Събраните
косвени доказателства не водят до единствения извод, че именно наказаното лице
е автор на описаното в НП деяние, поради което авторството на деянието не е
безспорно установено. Съдът е следвало да
изиска по делото да бъдат представени всички данни за нарушението,
съхранявани по реда на чл. 16 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. в т. ч. по
ясни разпечатки/снимки/ от използваното
техническо средство, а ако е необходимо да изиска и видеоклип на електронен
носител с оглед изясняване на фактическата обстановка, което той не е сторил. Също
така да установи къде се е намирала камерата на АПИ спрямо мястото на извършване на нарушението и какво
е значението на изготвените от тях снимки за доказване на авторството на
деянието.
Ето защо
касационната инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в нарушение на принципа за разкриване на
обективната истина, тъй като е постановено без съдът да е събрал всички доказателства относно относимите факти, а същевременно и без да
извърши пълен и всестранен анализ и преценка на
всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Това е довело и до
нарушаване на чл. 14, ал. 1 от НПК
–решението е постановено въз основа на вътрешно убеждение, което не е основано
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Тези процесуални нарушения са съществени, тъй като нарушаването на основни
принципи на наказателния процес води до съществено ограничаване правата на
страните в процеса.
По изложените съображения Разградският административен съд намира, че решението на районния съд следва да се отмени, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни напълно фактическата обстановка, като събере доказателства за неизяснените спорните въпроси, посочени в мотивите на настоящото решение. При решаването на спора по същество съдът следва да извърши пълен и всестранен анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Мотивиран така и на основание чл. 222, ал.2, т. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 4 от 05.01.2021 год., постановено по АНД № 661/2020 год. по описа на Районен съд Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/