Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр. Шумен, 09.11.2018 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на
девети ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Окръжен съдия:
Йордан Димов
като разгледа докладваното от окръжния съдия търг.
д. №144 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по глава ХХІ от ГПК във вр. с чл. 25 от ЗТР.
Образувано е по жалба от адв. К.Х. *** в
качеството и на представител на Ю.С.Д.ЕГН-**********, С.С.Й., ЕГН-********** и Г.С.И.,
ЕГН-********** в качеството им на наследници на Д.Г.И.и тримата с адрес за
призоваване – гр. Русе, ул. „...” №15. В жалбата се сочи, че с отказ №20181012111715-3/18.10.2018
г. длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията е отказало да
впише заявено със заявление №20181012111715/18.10.2018 г. обстоятелство, а
именно вписването по партидата на ЕТ „...”, ЕИК-********* заличаването на
търговеца, поради смърт на собственичката Д.Г.И., същата и наследодателка на
заявителите. Твърди се, че отказът е неправилен, тй като е постановен при
нарушнеие на материалният закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Сочи се, че заявителите подали заявление №20181012111715/18.10.2018 г.
поради настъпилата смъртта на собственика на едноличният търговец, към
документите придружаващи заявлението било приложено удостоверение за смъртта на
тяхната наследодателка. Твърди, че
неправилни били указанията на ДЛР към АВп да бъдат предадени разплащателните
ведомости съгласно чл.5, ал.10 от КСО. Намира, че в хипотезата на вписване на заличаване на
едноличен търговец при настъпила смърт не било необходимо представяне на
посоченият документ. Единственото, което следвало да се представи е единствено
удостоверение за смъртта на собственика на едноличния търговец. Сочи, че в
чл.10, т.3 от Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел са
посочени три различни изискуеми вида документи – приложения към заявлението за
заличаване на ЕТ, такъв за настъпила смърт, поставянето му под запрещение или
самостоятелно заявление от самият ЕТ. Твърди, че в случая е налице първата
хипотеза, тъй като е налице смърт на
лицето – ЕТ. Ето защо намира, че в хипотезата на Наредба №1/14.02.2007 г.
описана в чл.10, т.3, б. „а” заявителите били длъжни да представят единствено
удостоверение за наследници, което пък било приложено към заявлението. Намира,
че този извод се подкрепя и от използванеият от законодателят съюз „или” в края
на текста на чл.10, т.3, б. „а” от наредбата. Намира, че същите са мотивите
изложени В решение от 19.10.2015 г. по т.д. №116/2015 г. по описа на Окръжен
съд – Хасково и на решение от 12.07.2018 г., постановено по т.д. №123/2018 г.
по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Предвид изложеното намира, че отказът
следва да бъде отменен, както и да бъде разпоредено вписването на заявените обстоятелства
от ДЛР при АВп.
Жалбата е подадена в преклузивния срок
по чл.25, ал.1 от ЗТР, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разглеждана по същество съдът намери същата за неоснователна.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
страна следното: на 18.10.2018 г. в Агенция по вписванията е постъпило
заявление №20181012111715/18.10.2018 г. с искане за вписване на заличаване на
партидата на ЕТ „...”, ЕИК-********* в ТР. Заявлението е подадено по електронен
път и е придружено от удостоверение за наследници на Д.Г.И., ЕГН-**********, от
което е видно, че последната е починала на 23.07.2016 г., обстоятелство
отразено в Акт за смърт №0742/23.07.2016 г. на Община Шумен. От удосотверението
се установява и че наследници на последната са децата и С.С.Й., Ю.С.Д. и Г.С.И..
Освен удостоверението към заявлението е придружено и от три декларации, от
всеки от наследниците с основание чл.13, ал.4 от ТР, но към него няма приложени
други документи. Установява се, че по така подаденото заявления на 16.10.2018
г. ДЛР е дало указания за отстраняване на нередовности в съответствие с чл.22,
ал.5 във вр. с чл.21, т.4 от ЗТТРЮЛНЦ, като е даден срок за изпълнение – срока
по чл.19, ал.2 от ЗТТНРЮЛНЦ. Констатираната нередовност, във връзка с чието
отстраняване са дадени указанията е чл.5, ал.10 от КСО за представяне на
удостоверение за предаване на разплащателните ведомости, издадено от ТП на НОИ,
като задължително условие за заличаване на търговец. С нови указания от
17.10.2018 г. отново са дадени същите по смисъл указания, но с друго изложение,
включително и с цитиране на относими норми като например чл.10, т.3, б. „а” от
Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър
и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. След като указанията не
са били изпълнени е издаден и обжалваният отказ №20181012111715-3/18.10.2018
г., който е мотивиран именно с нарушение на чл.10, т.3, б. „а” от наредба №1 и
непредставяне на удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО.
Предвид приетото от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи: настъпила е смъртта на собственик
на ЕТ, а неговите наследници са поискали заличаване на търговеца. Съобразно
общата норма на чл.60а, т.2 от ТЗ заличаването на вписване на търговеца в ТР се
извършва по заявление на наследниците при неговата смърт. Тази обща норма
(чл.60а от ТЗ) описва само хипотезите при които ЕТ може да бъде заличен, но тя
не касае регистърното производство, тъй като не съдържа правила във връзка с
това – в нея не се сочи какви документи се представят при заличаване на
търговеца. Тези въпроси са уредени в Раздел ІІ „Заявление за вписване на
обстоятелства относно едноличен търговец” на Наредба №1/14.02.2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, като в чл.10, т.3 пише, че „Към заявлението се
прилагат:
т.3 При прекратяване на търговската дейност на
едноличния търговец
а) удостоверение за наследници или
б) препис от съдебно решение за поставяне под запрещение и удостоверение
от органа по настойничество и попечителство за назначаване на настойник или
попечител, съответно удостоверение за сключен граждански брак или удостоверение
за раждане в случаите по чл. 173, ал.
2 от Семейния кодекс;
в) при заличаване на едноличния търговец – удостоверение по чл. 5, ал. 10
от Кодекса за социално осигуряване.”
Още при четенето на
текста може да се установи използвана лоша нормотворческа техника, при която
хипотезите за прекратяване на търговската дейност на ЕТ сочени в чл.10, т.3, б
„а” и б. „б” са включени в един и същ текст със заличаване на търговеца –
посочени в б. „в” на чл.10, т.3. Явно е, че прекратяването на търговската
дейност и заличаването на търговеца са два отделни правни института. Това може
да се установи от самата норма на чл.60а от ТЗ, където прекратяването на
дейността може да бъде основание за заличаване на вписването на търговеца, но
само по негово искане (т.е. по негова преценка) наред със смъртта на търговеца
и поставянето му под запрещение, които явно не зависят от волята на
лицето-търговец. Прилагането не само на логическо, но и на граматическо
тълкуване навежда на същият извод, че хипотезите на чл.10, т.3, б „а” и б. „б”
касаят прекратяване на дейността, а тази на б. „в” на чл.10, т.3 касае
заличаване на вписването – видно е, че съюзът или е използван само между
хипотезите на б „а” и б. „б” и не е използван впоследствие по отношение
хипотезата на б. „в”, за която е посочено, че се прилага при заличаване. Ето
защо съдът намира, че щом като са поискали заличаване на търговеца неговите
наследници е следвало да изпълнят и нормативното изискване на чл.10, т.3, б „в”
от Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а именно – да
представят удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО. Ето защо ДЛР е дало
законосъобразни указания и правилно е указало в срока по чл.19, ал.2 от
ЗТТНРЮЛНЦ да бъде представено удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО.
Посоченото от
жалбоподателите решение от 12.07.2018 г., постановено по т.д. №123/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора не обслужва тезата им, тъй като видно от
мотивите на последното е, че отказът на ДЛР е отменен поради процедурно
нарушение на чл. 22, ал.5 от ЗТТРЮЛНЦ, поради обстоятелството, че ДЛР не е дал
срок за отстраняване на нередовността, а не защото съдът е приел, че не следва
да се прилага удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО към заявлението.
Другото цитирано
решение - от 19.10.2015 г. по т.д. №116/2015 г. по описа на Окръжен съд –
Хасково настоящият съдебен състав не споделя, а и то не формира задължителна
съдебна практика.
Предвид гореизложеното
следва да бъде потвърден отказът на длъжностното лице по вписванията, като му
бъде указано да извърши вписване
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказ с рег. №20181012111715-3/18.10.2018
г. на длъжностното лице по регистрацията при
Агенцията по вписванията, Търговски регистър, постановен по заявление с
рег. №20181012111715 г., с който е отказано вписване на обстоятелство касаещо заличаване
на вписването на ЕТ „...”, ЕИК-********* в Търговският регистър в хипотезата на
чл.60а, т.2 от ТЦ поради смъртта на физическото лице - търговец.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - гр.
Варна, в едноседмичен срок от
датата на връчването му на
жалбоподателя.
Препис от същото да се връчи на
жалбоподателя, както и служебно на Агенцията по вписванията.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: