№ 4959
гр. ***, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. Д***
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. Д*** Гражданско дело №
20241110143394 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от И. Г. Х. срещу В.
И. Х..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е собственик на следния недвижим имот – *** с
административен адрес: гр. ***, бул. ***. Посочва, че придобил собствеността
върху посочения имот по наследство от родителите си * Х. * и * * *а. Твърди,
че преди около 8 години е предоставил на сина си В. И. Х. за временно и
безвъзмездно ползване въз основа на неформален договор по заем за
послужване посоченият недвижим имот, за да го ползва сина му заедно със
семейството си по предназначение, като уговорката между страните е била
жилището да се ползва от сина му до закупуване на по-голямо жилище.
Посочва, че заедно със съпругата си * * Х.а са имали планове да осигурят на
сина си по-голямо жилище. След смъртта на съпругата си на 22.07.2021 г.,
ищецът е решил да продаде процесния апартамент, като с част от парите от
продажбата осигури старините си, а друга част да даде на сина си за
закупуване на по-голямо жилище. От началото на месец април 2024 г. ищецът
е говорил с ответника считано от края на месец юни 2024 г. да напусне
жилището, но ответникът е отказал. Твърди, че с нотариална покана,
оформена от нотариус * *** с peг. ***, с район на действие СГС, връчена на
28.06.2024г. чрез залепване при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ответникът е
поканен да опразни апартамента и да предаде ключовете на ищеца на 30 юни
2024г. от 12 часа. Поддържа становището, че с посочената нотариална покана
договорът за заем за послужване е прекратен. На 30 юни 2024г. в 12 часа
ищецът и още двама души - един ключар и познат на ищеца, са отишли на
адреса, за да присъстват на предаването на апартамента от В. Х. на ищеца,
1
заедно с адв. ***, пълномощник на ищеца, но жилището било заключено, а на
позвъняванията никой не отварял. След броени минути пред жилището дошъл
ответникът със съпругата си, крещейки и обиждайки ищеца, че няма да
освободи жилището. Воденият от ищеца ключар не успял да отвори и да
смени патрона на бравата. Същата се повредила. Ответникът извикал друг
ключар, който сменил бравата, но не предал жилището на ищеца и не
предоставил ключове от новия патрон от бравата на ищеца. Посочва, че
ответникът не е изпълнил задължението си да върне владението на получения
по заем за послужване недвижим имот на заемодателя след прекратяване на
договора. Сочи се, че до датата на завеждане на исковата молба, ответникът
обитава предоставения по заем за послужване недвижим имот и отказва да
предаде държането на ищеца. При тези твърдения моли съдът да постанови
решение с което да осъди ответника да предаде държането на *** с адрес: гр.
***, бул. ***. Претендира разноски за производството.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Признава, че през 2010 г. неговите родители И. Г. Х. и * * Х.а са му
предоставили владението на процесния недвижим имот с уговорката
ответникът и семейството му да живеят в посочения недвижим имот като
собствен, като в случай, че ответникът прецени жилището може да бъде
продадено, за да бъде закупено по-голямо жилище, което да се ползва от
ответника и семейството му. Поддържа, че след като се е настанил в жилището
го е ползвал заедно със съпругата си и са упражнявали спокойно, явно,
постоянно, непрекъснато и спокойно и необезпокоявано и неоспорвано от
ответника владение върху процесния недвижим имот до датата на получаване
на нотариална покана от страна на ответника – 28.06.2024 г. Посочва, че прави
възражение за придобИ.е на собствеността върху недвижимия имот чрез
давностно владение, за което ответникът, заедно със съпругата си *** Х.а са
предявили срещу И. Х. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗС, по който е образувано гр.д. 6575/2024 г., СГС, I-3 състав, което е от
преюдициално значение за настоящото дело. Оспорва наличието на договор за
заем за послужване и че имотът му е предоставен за временно ползване, като
твърди, че през 2010 г. му е предадена фактическата власт върху имота със
съгласието на неговите родители с цел да ползва, владее и стопанисва
жилището като своя собственост. Моли съдът да спре делото по реда на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК до произнасяне с окончателен съдебен акт по гр.д. №
6575/2024 г. по описа на СГС, ГО 1-3 състав за придобИ.е на собствеността
върху процесния недвижим имот въз основа на давностно владение и на гр.д.
№ 7868/2024 г. по описа на СГС, 8 брачен състав – за поставяне под
запрещение на И. Г. Х., които дела са преюдициални за настоящото дело.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 249, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД за опразване и предаване фактическата власт
по отношение на ***, с адрес: гр. ***, ул. ***, ***, предоставен на ответника
В. И. Х., въз основа на неформален договор за заем за послужване.
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи
2
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на облигационно правоотношение между него и ответника,
възникнало от валиден договор за заем за послужване, въз основа на който е
предоставил на последния държането на процесния *** с адрес: гр. ***, ул.
***, ***, както и че договорът е прекратен, поради отправена покана до
заемателя за връщане на имота.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнил задължението си да предаде държането на процесния
имот на заемодателя.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение №
6616/07.02.2025 г. и обявен за окончателен без възражения от страните, съдът
на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото следните факти: 1. И. Х. и
*** Х.а са предоставили на ответника В. И. Х. фактическата власт и правото
да ползва лично и със семейството си *** в гр. ***, ул. ***, *** и 2. с
нотариална покана, отправена от ищеца и получена от ответника на 28.06.2024
г., ответникът е поканен да освободи недвижимия имот.
Спорно между страните по делото е дали фактическата власт върху
имота е предадена на ответника въз основа на договор за заем за послужване
или имотът е предаден на ответника да го ползва и стопанисва като собствен.
Изрично съдът е указал на страните (с доклада по делото), че в
производството по предявен иск по чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, са недопустими
възражения за собственост – както за оспорване правото на собственост на
ищеца, така и такива, с които ответникът твърди, че самият той е станал
собственик на спорния имот (вж. Определение № 1354 от 27.05.2024 г. на ВКС
по к. т. д. № 1926/2023 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 243 ЗЗД, с договора за заем за послужване
заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя определена вещ за
временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за
послужване е неформален, като за сключването му не се изисква форма за
действителност и може да бъде осъществено и чрез конклудентни действия,
стига те недвусмислено да сочат волята на съконтрахентите за обвързването
им с този договор (така Решение № 50046 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3024/2022 г., IV г. о., ГК). Следователно, за да е налице валидно сключен
договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат
съгласие относно съществените му условия, а именно - заемодателят да се
съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от
заемателя, а заемателят да се задължи да я върне на уговорения срок или след
уговореното ползване, като следва да се има предвид, че дори да не е
постигнато съгласие за срока на ползването /който срок не е съществен
елемент на договора/, по силата на чл. 249, ал. 2 ЗЗД заемодателят може
всякога да поиска връщането на вещта.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че ищецът заедно с покойната си съпруга са предали на
ответника, фактическата власт върху процесния недвижим имот – *** с
административен адрес: гр. ***, бул. ***, през 2013 г. за задоволяване на
жилищните му нужди, без да е налице договорено насрещно задължение за
3
заплащане на цена, т.е. ползването е безвъзмездно. При тези данни (които не
са спорни), съдът приема, че действията на страните обективират постигнато
съгласие за ползване на жилището на основание договор за заем за
послужване. Този извод се налага и от събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите *** (съсед – без родствена връзка
със страните по делото), *** (леля на ответника) и * И. Х. (син на ищеца и
съотв, брат на ответника), като показанията на последните двама съдът цени
при условията на чл. 172 ГПК, предвид близката родствена връзка със
страните по делото). Установява се, че през 2013 г., родителите на ответника са
предоставили на сина си ползването на апартамента на бул. ***, доколкото те
самите са обитавали жилище в кв. ***, където до този момент, заедно с тях е
живеел и той. Видно от изявленията на св. Х., родителите им са предложили
на ответника да се нанесе в процесния апартамент, тъй като жилището в кв.
*** е станало твърде тясно за обитателите му, което към онзи момент е било
адекватно решение за задоволяване жилищните нужди на семейството,
предвид свободния апартамент на бул. ***. От показанията на св. *** е видно,
че намеренията на ищеца и покойната му съпруга са включвали бъдещи
планове - евентуално процесният апартамент да бъде наследен от сина им –
отв. В. Х. или да му бъде дарен, но до обективиране на дарствените намерения
в надлежна форма, така и не се е стигнало (за разлика от дарението извършено
в полза на другия им син – вж. св. Х.), а доколкото единствен собственик е
ищецът, след смъртта на неговата съпруга не е налице и наследствено
правоприемство.
Както бе посочено по-горе, в настоящото производство, съдът не
разглежда възражения по придобИ.е/оспорване на собствеността върху имота,
но доколкото е оспорена каузата за предаването му, респ. постигането на
договорки за заемане, следва да се посочи, че ищецът не само, че не е
предприел действия за прехвърляне правото на собственост на процесния
имот (по надлежния ред), но и за периода на ползването му от ответника,
ищецът е продължил да демонстрира поведение на собственик, като е
заплащал дължимите данъци, заплащал е сумите дължими за ремонт и
поддръжка на общите части на сградата (ремонт на покрива през 2021 г.),
предприел е действия за обособяване като самостоятелен обект на
прилежащото към жилището, таванско помещение (НА от 01.06.2022 г.), което
е отдавал под наем. Посочените действия представляват външен, обективен
признак за субективното отношение на ищеца към процесния имот и в този
смисъл, съвкупно с останалите събрани по делото доказателства установяват,
че жилището е предадено на ответника за временно, безвъзмездно ползване по
неформален договор за заем за послужване.
На следващо място, от представената по делото нотариална покана,
връчена на ответника на 28.06.2024 г., се установява, че с настъпване на
посочения в поканата срок за предаване на апартамента – 30.06.2024 г.,
договорът е прекратен на основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД. Следователно
настъпила е изискуемостта на задължението за връщане на имота на осн. чл.
249, ал. 1 ЗЗД, което ответникът не е изпълнил, отказвайки да предаде
фактическата власт върху процесния апартамент.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
4
По разноските.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. Такива се претендират съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 700 лв., от които 50 лв. –
държавна такса и 650 лв. – адвокатски хонорар, изплатен изцяло в брой, видно
от приложения ДПЗС № 136/10.03.2025 г., поради което следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 249, ал. 1 ЗЗД, В.
И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, *** да освободи и предаде
на И. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. *** ***. ***, фактическата
власт върху недвижим имот, представляващ ***, с адрес: гр. ***, ул. ***, ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК В. И. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ул. ***, ***, да заплати на И. Г. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, ж.к. *** ***. ***, сумата от 700 лв. (седемстотин лева) – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен рок от връчването му на страните, доколкото съдът не е
посочил в о.с.з., датата на която ще се произнесе с решение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5