№ 271
Гр.Добрич, 14.04.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
Търговско отделение
На
тринадесети април 2020 год.
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА
ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
въззивно
частно гражданско дело № 203 по
описа за 2020 год.,
за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.418 ,ал.4 от ГПК.
Образувано е по молба,с характер на частна жалба от «Ти Би
АЙ БАНК» ЕАД гр.София срещу Разпореждане № 1273 от 18.12.2019 г. ,постановено от Балчишки районен
съд по ч.гр.дело №936/2019 по описа на БР,с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 27.10 лв. възнаградителна лихва.
Иска се отмяната на обжалваното
разпореждане,като незаконосъобразно и издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за договорната лихва.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок,поради което е процесуално допустима.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, и във връзка с правомощията си
на въвзивна инстанция, приема за установено следното:
Балчишки
районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение и е издал Заповед №535 от
18.12.2019 г. ,с която е разпоредил
А.Х.М. ЕГН-********** да заплати на «Ти Би АЙ БАНК» ЕАД гр.София сумата от 467,38 лв.
главница по договор за потребителски кредит от 08.11.2018 г.;сумата от 45,90
лв. обезщетение за забава,за периода 15.02.-09.12.2019 г.;сумата от държавна таска и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното
разпореждане е прието,че „клаузата за
горепосоченото вземане има неравноправен характер и е нищожна по смисъла на
чл.26,ал.1 от ЗЗД,като противоречаща на закона-чл.33,ал.1 от ЗПК и на
общностното право-Директива 2008/48 за безотговорното кредитиране.
В обжалваното разпореждане
липсват мотиви,освен декларативният извод.Дори не е посочена клаузата от
договора,с която е договорена възнаградителна лихва.
Съдът е уважил искането
за осъждане на кредитополучателя за поисканата наказателна лихва,а не е уважил
искането за осъждане за договорената възнаградителна лихва.
Разгледана по същество в
горния аспект частната жалба е основателна.Съгласно извлечението от
счетоводните книги,върху главницата от 495,72 лв. ,за периода 15.02.2019 г. до
15.11.2019 г. се дължи възнаградителна лихва от 27.10 лв.Видно от представеният
договор,на 08.11.2018 г. «Ти Би АЙ БАНК» ЕАД гр.София е отпуснало на А.Х.М. ЕГН-********** потребителски кредит в размер на 495,72
лв.,за закупуването на мебели,със срок на издължаване до 15.11.2019 г.,при годишен лихвен процент
от 12,46 % и лихва за просрочие,в размер на законната лихва.
Договорената лихва се
претендира само за периода на забавата.
В
случая по процесния договор за потребителски кредит на кредотополучателя е
предоставена в заем сума от 495.72 лв., при уговорена годишна лихва от 12,46
%,дължима на 6 равни вноски,при сума на издължаване от 593,38 лв. Лихвата по
договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към датата
на сключване на процесния договор обективен критерии за преценка дали с
клаузата за уговорената лихва е нарушен принципа на справедливост и са
създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се
съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме
като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената
съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на
ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече
от три пъти законната такава (в този смисъл Решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС
по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др.). В случая това съотношение не е
налице. Договорената между страните годишна лихва в размер 12,46 % и за
претендирания период е в размер на 27,10
лв.,а законната лихва за този период е
размер на 35,54 лв.Т.е. договорената възнаградителна лихва е по-ниска от
законната такава.
Основното
задължение на
длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в
заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението.Възнаградителната
лихва е цената на ползуваните парични средства,от които кредиторът е лишен.
Щом не са налице
основания за преценката на договорения размер като неравноправна,заявлението в
тази му част също следва да бъде уважено.
Воден
от гореизложеното,Добрички окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №
1273 от 18.12.2019 г. ,постановено от Балчишки районен съд по ч.гр.дело
№936/2019 по описа на БР,с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
за сумата от 27.10 лв. възнаградителна лихва,като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК в полза на «Ти Би АЙ БАНК» ЕАД гр.София срещу А.Х.М. ЕГН-********** , за сумата от от 27,10 лв.
възнаградителна лихва ,дължима за периода 15.02.2019 г. – 15.11.2019 г. по
потребителски кредит №**********/08.11.2018 г.
Заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК да се издаде от
първоинстанционния съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.