Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 13.01.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                              Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Елка Цигуларова и в присъствието на  прокурора………………

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 1907/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 384-ЗЗ/10.09.2020г., издадено от Директор на ОДМВР-гр.Русе, против Б.А.Ц., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.209А от Закон за здравето /ЗЗ/ е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

Срещу постановлението е подадена жалба от Б.Ц., която е допустима, като подадена в законоустановения срок. В нея се твърди, че издаденото срещу него наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата е редовно призован, явява се упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевира становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.06.2020г., около 10.50ч., жалб.Ц. посетил хранителен магазин по ул.“Плиска“ в гр.Русе, като влязъл без поставена на лицето защитна маска. В магазина работили две работнички-продавачки, едната от които св.М.Д., която му направила забележка да си сложи предпазната маска на лицето, което той и сторил, но започнал да спори със служителките относно ползата и превенцията от носенето на тези защитни средства. Подразнена от поведението на жалбоподателя, св.Д. натиснала СОТ бутона, като на място се отзовали служители от охранителната фирма, а в последствие дошли и пол. служители от Второ РУ-Русе, които след извършена пол. проверка чрез беседа с жалбоподателя и двете служителки в магазина, обяснили на жалбоподателя, че ще му се състави АУАН за неспазване забраната въведена със от Заповед, като в случая вписали като актуална такава в АУАН - №РД-01-262/14.05.2020г. на МЗ, а именно, че бил посетил магазин за хранителни стоки /закрито обществено място/, без да има поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, което и сторили съставяйки АУАН с бл.№118979/07.06.2020г. АУАН бил връчен на място на жалб.Ц., който подписвайки го в графа възражения вписал, че след направената му забележка от работничка в магазина, си бил поставил защитната маска на лицето. Въз основа на него е издадено и обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен случай“.

Безспорно жалб.Ц. формално е осъществил от обективна страна състава на нарушението, но АНО не е прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство. По делото безспорно е установено, че на 28.04.2020г. жалб.Ц. е посетил търговския обект /магазин за хранителни стоки/ без да има поставена защитна маска за лице, но по делото още при съставяне на АУАН е вписал в графа възражения, чу при направената му забележка от страна на служителките в магазина си я е бил поставил. АУАН от своя страна е съставен едностранчиво и единствено по свидетелските показания на св.М.Д. /работничка в магазина/, която очевидно се е подразнила от проведения спор с жалбоподателя и е повикала служители на СОТ/респ. пол. служители, да вземат отношение по възникналия в магазина словесен спор между жалбоподателя и нея и като такова лице е заинтересована жалбоподателя да понесе адм. отговорност, без значение дали се касае за адм. нарушение - неносене на предпазна маска или поради възникналия между нея и него словесен спор /напр. нарушаване на обществения ред по реда на УБДХ, което не е предмет на настоящото производство/. По делото не е доказано по несъмнен начин жалбоподателя да не си е сложил предпазната маска на лицето след като му е била направена от св.Д. забележка, напротив съда кредитира тези му твърдения в жалбата, АУАН и пред пол. служители. Видно от неговото поведение, жалбоподателя е изчакал служителите на СОТ и пол. служители и им е обяснил какво се е случило между него и работничките в магазина, поради което съдът в значителна степен допуска за достоверно твърдението на жалбоподателя, че след направената му забележка от св.Д. си е сложил предпазната маска на лицето. Освен това словесните спорове между него и св.Д. не са предмет на настоящото производство, а и самия факт, че пол. служители не са взели отношение за образуване на пол. преписка, касаеща установяване на противообществена проява от страна на жалбоподателя е достатъчно обективен критерии, че св.Д. е възприела възникналия между нея и жалбоподателя словесен спор прекалено емоционално и е избързала да се оплаче на служители от СОТ/респ. на пол. служители относно случилото се в търговския обект. Несъмнено се касае за инцидентен случай. Нарушението от този вид било установено за първи път, по делото не е доказано т.н. струпване на множество лица за продължителен период от време, а в търговския обект са се намирали само жалбоподателя и двете работнички. По делото е приложено като писмено доказателство от жалбоподателя и Експертно решение от ТЕЛК, че жалбоподателя е със 74 % трайно намалена работоспособност.

Следва да се отбележи, че по делото е налице и съществено процесуално нарушение, касаещо коя материална подзаконова нормативна уредба е нарушена от жалбоподателя и съставляващо нарушение по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В АУАН е посочено като нарушени разпоредбите на  Заповед №РД-01-262/14.05.2020г. на МЗ, а в НП са посочени като нарушени Заповед №РД-01-124/13.03.2020г./13.03.2020г. на МЗ, допълнена със Заповед №РД-01-197/13.03.2020г. на МЗ. Така изброени от АНО множество подзаконови нормативни актове нарушават съществено правото на защита на жалбоподателя да разбере кой подзаконов нормативен акт е нарушил точно, респ. е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. 

Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с множеството други случаи по чл.209А от ЗЗ, налице е хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От АНО е следвало да предупредят устно жалбоподателя, а не да налагат адм. наказание, което дори и в неговия минимален размер от 300лв. е прекалено завишено /в рамките на 1/2 минимална работна заплата за страната/ и не може да изиграе в случая превантивна функция, а се явява самоцелно наложено, без преценка на превеса на смекчаващите вината обстоятелства. Поради това са налице съществени основания за отмяна на НП.

По гореизложените мотиви, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 384-ЗЗ/10.09.2020г., издадено от Директор на ОДМВР-гр.Русе, против Б.А.Ц., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.209А от Закон за здравето /ЗЗ/ е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                 

        

Районен съдия :