О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
...................
гр.Шумен, 29.05.2023г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа АД
№ 100 по описа за 2023г. на
Административен съд – гр. Шумен, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от
Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл.144 и чл.143 от Административно
процесуалния кодекс.
Образувано е по молба рег. №
ДА-01-1207 от 16.05.2023г. по описа на Шуменския административен съд депозирана от „А.0.“
ЕООД с ЕИК ***, чрез пълномощник и процесуален представител адв.В.М., съдържаща искане съдът
да се произнесе по отправеното в жалбата искане да бъдат присъдени сторените
разноски за адвокатски услуги съгласно представените към настоящата молба
документи. В молбата се сочи, че съгласно определение №291/04.05.2023г. на
ШАдмС, постановено по АД №100/2023г. ТП на НОИ – Шумен е осъдено да заплати на „А.0.“ ЕООД предварителното платената държавна такса в
размер на 50,00 лева. Вжалбата било отправено искане за присъждане и на
строените във връзка с административното производство разходи за адвокат, но
липсвало произнасяне по това искане. Не били получени и указания за представяне
на доказателства, при положение, че няма да има открито съдебно заседание, в
което страната да упражни това свое право. Сочи се също, че договорът за правна
защита и съдействие бил подписан на 28.04.2023г. и поради краткия срок за
обжалване решението на директора на ТП на НОИ, жалбата била изпратена преди
заплащане на услугата. Услугата е заплатена в първия работен ден след подаване
на жалбата – на 03.04.2023г. Според молителя, същият е бил в невъзможност да
представи доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение, тъй като
жалбата била разгледана в закрито заседание. Към настоящата молба прилага
договор за правна защита и съдействие от 28.03.2023г. и сметка – фактура №3 от
03.04.2023г., удостоверяваща плащането на договорената сума.
Ответната страна не изразява
становище по депозираната молба.
Шуменският административен
съд като съобрази материалите по делото и доводите на страните, приема за
установено следното:
Административно дело № 100/2023г.
по описа на ШАдмС е образувано въз основа на частна жалба от „А.0.“ ЕООД, ***,
депозирана чрез пълномощник адв.В.М., против Решение №2153-27-54 от
23.03.2023г. на директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е оставена без
разглеждане жалба вх. № 1019-27-361/17.01.2023г., подадена от дружеството срещу
задължителни предписания № ЗД-1-27-00856862/17.12.2020г.
В жалбата се съдържа искане
за присъждане на сторените разноски за държавни такси и адвокатски услуги.
Приложено е пълномощно за
процесуално представителство, подписано между страните на 28.03.2023г.
При проверка редовността на
оспорването съдът е констатирал, че липсва документ за платена държавна такса,
поради което с определение от 18.04.2023г. е оставил същото без движение с
указание за изправяне на нередовностите.
С молба рег. №
ДА-01-1018/24.04.2023г., депозирана чрез упълномощеното лице, по делото е
представен документ за внесена държавна такса.
Шуменският административен съд е приел оспорването за допустимо и
основателно и с
определение № 291/04.05.2023г. е отменил Решение №2153-27-54 от 23.03.2023г. на директора на ТП на
НОИ – Шумен; изпратил е преписката на директора на ТП на НОИ – Шумен за продължаване на административно производствените действия във връзка с
жалба вх. № 1019-27-361/17.01.2023г. срещу задължителни предписания №
ЗД-1-27-00856862/17.12.2020г. на контролен орган на НОИ, подадена от К.А.М..
Със същото определение е осъдил Териториално поделение на НОИ – Шумен да заплати
на „А.0.“ ЕООД, разноски по делото в размер на 50,00 (петдесет) лева.
Определението е съобщено на
дружеството на 10.05.2023г.
Настоящата молба, съставляваща по
същество искане за изменение на определението в частта за разноските, е депозирана
на 16.05.2023г.
При така установените факти,
от правна страна съдът приема следното:
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1
от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Цитираната разпоредба визира действително направените разноски, т.е.
тези, които реално са заплатени и за чието заплащане по делото са представени
съответни доказателства.
В случая предмет на оспорване е
решение на административен орган, с което административното производство е
прекратено при условията на чл.88, ал.1, т.2 от АПК. Способът за съдебен
контрол чрез оспорване на акта за прекратяване е регламентиран в чл.88, ал.3 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът за прекратяване може да се оспори в
7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния
съд, който се произнася с определение.
От материалите по делото е видно,
че частната жалба е подадена чрез процесуален представител – адвокат В.М.,
съгласно пълномощно от 28.03.2023г. Доказателства за уговорено и заплатено
възнаграждение не са приложени към жалбата. Такива не са представени и
впоследствие, когато в изпълнение указанията на съда, съгласно които
оспорването е оставено без движение, поради липса на документ за внесена
държавна такса, е депозирана молба (отново чрез пълномощника), към която са
приложени доказателства, удостоверяващи внесена държавна такса.
Съгласно ТР № 6/06.11.2013г. на
ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК, т.1, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а
според т.11 събирането на доказателствата
приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на
съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на
устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на
доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на
страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни
заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания
се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът
да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса
съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството,
които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да
ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им
становище по време на процеса.
Приложени към настоящото
производство дадените задължителни тълкувания по прилагане на закона означават,
че с подаване на жалбата или най-късно с отстраняване на нередовностите по
оспорването страните следва да са изложили всички свои фактически и правни
заключения по спорното право и в същия срок да са представили доказателства за
тяхното проявление, в това число и за претендираните разноски. За съда не
съществува задължение да указва на страните да представят доказателства за
претендираните от тях разноски. Съдът се произнася по исканията за разноски,
съобразявайки представените от страните доказателства за тяхното осъществяване.
В случая направеното искане за присъждане на разноски е уважено до размера на
доказаните такива – 50,00 лева.
Неоснователно е възражението на
оспорващия, че поради краткия срок за подаване на частна жалба, заплащането на
адвокатския хонорар е станало в по-късен момент и страната е била лишена от
възможността да представи доказателства. От приложените към молбата договор за
правна защита и съдействие и сметка-фактура, е видно, че уговорената сума е
заплатена на 03.04.2023г., т.е. около 20 дена преди датата, на която е внесена
държавната такса, представена по делото с молба от 24.04.2023г. В рамките на
този период страната е разполагала с възможност да представи доказателства
както за заплащането на държавната такса, така и за заплащане на уговореното
адвокатско възнаграждение, но не го е сторила. Липсата на проявена активност не
може да бъде санирана в производство по чл.248 от ГПК.
Предвид изложеното настоящата
молба се явява неоснователна, респективно обективираното в нея искане за изменение на определение № 291/04.05.2023г.
по АД № 100/2023г. на ШАдмС в частта за разноските следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на
основание чл.248, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искане за изменение на определение № 291/04.05.2023г.
по АД № 100/2023г. на ШАдмС в частта за разноските, обективирано в молба рег. № ДА-01-1207 от 16.05.2023г. по описа на ШАдмС,
депозирана от „А.0.“ ЕООД с ЕИК ***.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на
чл.137 от АПК.
Административен съдия: