Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 14.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 12573 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 372766 от 28.03.2018 г., постановено по гр.дело № 60286/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 62 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове, че М.Й.К.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 719, 60 лв. за потребена топлинна енергия
в периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., както и сумата от 220, 16 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.11.2015 г. – 28.04.2017 г. За
посочените суми на 06.06.2017 г. е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33765/2017 г. по описа на СРС,
62 състав. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Н.И.“ ООД.
Ответницата М.К. чрез адв. Г. е подала в
законоустановения срок въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното
решение в цялост с оплакване за нарушаване правилата на разпределение на
доказателствената тежест. Поддържа се, че районният съд е нарушил дадените с
определение от 10.11.2017 г. указания и въпреки че ищцовото дружество не е
представило доказателства и направените от ответника оспорвания са били
основателни, е уважил предявените искове. Неправилно районният съд бил приел,
че оспорените документи и нередовността на счетоводството са били преодолени
със заключенията на вещите лица, които са били изготвени именно на база
оспорени от ответника или непредставени документи. Твърди се, че съдът не е
взел предвид молба с вх. № 5016115/01.02.2018 г., както и че представеният
договор за топлинно счетоводство не съдържа каквито и да било показатели и
стойности. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде
отменено, а предявените искове изцяло отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцовото дружество и
третото лице-помагач не са подали отговори на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо, а разгледано по същество, същото е и правилно по
следните съображения.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата
– етажна собственост /в която се намира процесният апартамент/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа, доколкото по делото са приети договор от 08.10.2002
г., сключен между етажната собственост и „Н.и.“ ООД, с който на дружеството е
било възложено извършването на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и
термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сградата и протокол от 29.09.2011 г. от проведено общо събрание
на етажните собственици, на което е било взето решение да се смени топлинният
счетоводител, който дотогава е бил „Н.и.“ ООД, с „Т.С.“ ЕАД, както и за
отказване на всички живущи от парно отопление.
Доказано е също така, че ответницата М.К. е придобила
правото на собственост върху процесния апартамент № 5А, находящ се в гр. София,
жк „********, като с нотариален акт за покупко-продажба № 107 от 22.08.2007,
том III, рег. № 6058,
дело № 470, тя и И.Й.П.са придобили процесния недвижим имот, а с нотариален акт
за замяна на недвижими имоти № 46 от 24.03.2010 г., том I, рег. № 2294,
дело № 40, И.П.й е прехвърлил притежаваната от него ½ идеална част от
същия апартамент. Следователно, ответницата е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ до
изменението на закона с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. и след
това.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2
ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са
били публикувани. По делото не се твърди, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
между ищеца и М.К. в процесния период е било налице договорно отношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение през процесния
период е уреден в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. По делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано. Вещото лице е посочило, че пълният отопляем обем на процесния имот
е 123 куб.м. Установило е, че за процесния период не е била начислявана
топлинна енергия за отопление на имота, нито за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Била е начислявана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, както следва: за периода м. 05.2014 г. – 30.04.2015 г. за двама
потребители при норма на разход 0, 140 куб.м. за 1 потребител за 1 денонощие в
съответствие с чл. 69 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., като е бил съставен
протокол за неосигурен достъп от ФДР „Т.С.“ ЕАД за проверка и отчет на уредите
за дялово разпределение за периода 2014 г./2015 г.; за периода м. 05.2015 г. –
30.04.2016 г. за един потребител за едно денонощие в съответствие с чл. 69 от
същата наредба, като е бил съставен главен отчет на ФДР, в който е посочено, че
няма начални показания на водомерите, поради което за периода количеството
остава начислено на брой лица. В заключението е описано, че общият топломер в
абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като
посредством т.нар. „терминал“ се снемат показанията в 0.00 часа на първо число
от месеца. За процесния период индивидуалните изравнителни сметки са били
изготвяни от „Т.С.“ ЕАД, като пресмятанията са били извършени в съответствие с
действащата нормативна уредба. Вещото
лице е посочило, че за целия процесен период общо начислената сума по фактури е
в размер на 1680, 81 лв., като резултатът от изравнителните сметки е сума за
връщане в размер на 0, 09 лв. Следователно след отчитане на изравнителните
сметки общото задължение за процесния период се равнява на 1680, 72 лв. В
заключението е посочено още, че технологичните разходи в абонатната станция са били
приспаднати и са били изчислявани всеки месец по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. Монтираният в абонатната станция топломер е преминал
първоначална и последващи метрологични проверки съобразно изискванията на
Закона за измерванията. С протокола от 29.09.2011 г. етажните собственици са
взели решение да се откажат от „парно отопление“, като от заключението на СТЕ
се установява, че за процесния имот е била начислявана единствено топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване в съответствие с чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., тъй като за първия отоплителен сезон от
процесния период не е бил осигурен достъп, а за втория не е имало начални
показания на водомерите.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано. Вещото лице е посочило същия размер на общо начислената по фактури
сума за процесния период като посочената от вещото лице по СТЕ, както и че няма
данни за извършени плащания. Посочило е също така, че за процесния период е
била начислена сума за дялово разпределение в размер на 38, 95 лв. След
отчитане на изравнителните сметки вещото лице е изчислило, че общият размер на
дължимите суми за топлинна енергия, включително за дялово разпределение, е
1719, 60 лв. Съгласно заключението общият размер на дължимата върху тази сума
законна лихва за забава за претендирания период 15.11.2015 г. – 28.04.2017 г. е
в размер на 221, 74 лв., с включена лихва за забава върху задължението за
дялово разпределение в размер на 7, 16 лв.
Във въззивната жалба не са наведени оплаквания във
връзка с размера на претенциите, нито във връзка с дължимостта на законна лихва
за забава върху главниците, поради което и с оглед заключенията на двете
експертизи и диспозитивното начало, следва да се приеме, че правилно исковете
са били уважени до предявените размери.
Неоснователни са оплакванията за неправилно приложени
последици от разпределянето на доказателствената тежест и за това че с оглед
оспорването на представените и изходящи от ищеца частни документи, не е
следвало да бъдат кредитирани заключенията на вещите лица. Настоящият съдебен състав намира, че няма
причина да не бъде дадена вяра на приетите заключения на СТЕ и ССчЕ, които
пълно, обективно и изчерпателно са отговорили на поставените им въпроси. В
заключението на СТЕ е посочено, че то е изготвено на база приложените по делото
документи, но и допълнително представени на вещото лице съобщения към фактури,
протокол за неосигурен достъп и главен отчет, справка с показания на общия
топломер и протоколи и свидетелства за метрологични проверки на общия топломер,
а в заключението на ССчЕ – че е изготвено въз основа на приетите по делото
документи и след извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззивницата-ответник няма право
на разноски за въззивното производство. Настоящият съдебен състав намира, че в
полза на „Т.С.“ ЕАД не следва да се присъждат разноски за въззивното
производство, тъй като реално не са извършени действия по защита по смисъла на
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП. От името на дружеството не е подаван
отговор на въззивната жалба, в проведеното съдебно заседание не е присъствал
негов процесуален представител, подадена е единствено кратка молба със
стандартно съдържание.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение
не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
372766 от 28.03.2018 г., постановено по гр.дело № 60286/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 62 с-в.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Н.и.“ ООД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.