№ 135
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000300 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Община Вълчи дол, чрез процесуален
представител адв. И.З. против решение № 260031 от 12.02.2021 г.,
постановено по т. д. № 1684/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С
обжалвания съдебен акт въззивникът е осъден да заплати на „Технокар“
ЕООД сумата от 207 094.99 лв., включваща главници по 16 бр. фактури,
издадени през периода 31.03.2017 г. – 31.12.2017 г. и дебитно известие от
20.07.2018 г. към фактура № 21959 от 30.04.2016 г., въз основа на Договор №
РД-08-01-527/20.04.2007 г., ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;
сумата 22 823.71 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците по
процесните фактури за периода от датата на падежа на всяка фактура до
датата на предявяване на исковата молба на основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД;
както и сумата от 15 901.74 лв., представляваща разноски в производството
пред първата инстанция.
Въззивникът излага подробни доводи за недопустимостта на
решението, а в условията на евентуалност намира същото за
1
незаконосъобразно. Счита, че е е разгледан непредявен иск. Намира, че е
налице несъответствие между диспозитива на обжалвания съдебен акт и
предявения с исковата молба петитум. Твърди, че описанието на предявените
искове в доклада по делото се различава от петитума в исковата молба. Сочи,
че в диспозитива на решението липсва индивидуализация на фактурите, чрез
посочване на техния номер, дата, основание за издаване, предмет на услугата,
доставчик и получател. В този смисъл намира произнасянето на
първоинстанционния съд по отношение на неиндивидуализираните фактури,
вместо по конкретно предявените с исковата молба, за произнасяне по
непредявени искове и твърди това като порок, водещ до недопустимост на
обжалваното решение. Релевира твърдение, че въпреки възпроизведения от
съда в мотивите на обжалваното решение предмет на делото, това
възпроизвеждане не може да замести или компенсира липсата на
индивидуализация и конкретизация при формирането на присъдените суми в
диспозитива на обжалваното решение. Намира мотивите на
първоинстанционния съд по отношение липсата на спор относно качеството
на ищеца като изправна страна по договора, както и липсата на спор по
представените фактури, отчети и протоколи за неправилно и в несъответствие
с отговора на исковата молба. Твърди, че Община Вълчи дол е посочила
изрично, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Счита, че
Окръжен съд – Варна при постановяване на обжалвания съдебен акт не е
съобразил чл. 27, ал. 2 от Договор № РД-08-01-527/20.04.2007 г., съгласно
който заплащането на услугата се извършва въз основа на двустранно
подписан протокол за извършена работа. Излага доводи за липса на
доказателства по делото, от които да е видно, че процесните фактури са
издадени законосъобразно. Намира приложените протоколи за неотговарящи
на изискванията по договора. Твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е сложил знак на равенство между отчет и протокол, и е възприел
безкритично заключението на вещото лице, като не е съобразил, че отговорът
му по въпрос № 6 от експертизата е въз основа на неприети по делото
документи, които не са индивидуализирани в степен, че да може да бъдат
изискани да бъдат представени като доказателства по делото. Счита, че
направеното от представляваната от него страна извънсъдебно изявление за
прихващане за своевременно релевирано обстоятелство по делото и като
такова то следва да се преценява при уважаване на ищцовата претенция в
2
цялост или отчасти. Инвокира доводи, че окръжният съд не е коментирал
възражението на ищеца, че изявлението на Община Вълчи дол не му е
връчено. Намира за неоснователно възражението на ищеца, че вземането на
Община Вълчи дол е било изискуемо и ликвидно, поради което не е настъпил
погасителен ефект. Релевира оплаквания относно визуализираното в
обжалвания съдебен акт от първоинстанционния съд разбиране, че
вземането е ликвидно, когато е установено с влязло в сила решение или
спрямо което не е налице правен спор. Излага доводи за неоснователност и
недоказаност на исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Моли за
постановяване на законосъобразно решение. Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивна жалба от
“Технокар” ЕООД, чрез адв. М.Ц., в който се оспорва изцяло въззивната
жалба като неоснователна и се излагат доводи за правилност и
законосъобразност на решението. Оспорва оплакванията за недопустимост на
обжалвания съдебен акт, като сочи, че още с доклада по чл. 374 от ГПК е
очертан предметът по делото и същият е неоспорен от страните. Не намира
противоречие между мотивите на решението и диспозитива. Не счита за
нарушение, че в диспозитива фактурите са посочени в общ брой, тъй като
още в исковата молба и допълнителната такава, както и в доклада по делото, и
решението, същите са ясно и недвусмислено посочени. В този смисъл намира
възражението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, за неоснователно.
В отговора на въззивната жалба процесуалният представител на
въззивното дружество изразява също и становище досежно твърдението на
въззивника за направено от съда „видоизменение” на исковите претенции
като счита същото за неясно. Излага доводи за несъстоятелност на
оплакването във въззивната жалба, че основание за плащане по договора е
приемо-предавателен протокол по чл. 27, ал. 2 от същия. Сочи, че по делото
са представени и приети като доказателства писма за сверяване на салдата в
края на всяка финансова година, от които видно е налице идентичност между
вземането на ищеца и задължението на ответника. Твърди също така, че
размерът на исковата претенция се потвърждава и от приетото и неоспорено
по делото заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза. Излага подробни доводи за неоснователност на повторно
заявеното възражение за прихващане. Намира присъдените лихви върху
претендираните главници за основателни. Моли за потвърждаване на
3
обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Прави доказателствени
искания.
По повод доказателственото искане на въззиваемия е постановено
определение № 133 от 04.06.2021 г. по настоящото производство.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2021 г., въззивникът, чрез
адв. З. поддържа жалбата и моля за отмяна на решението. Представя списък
по чл. 80 от ГПК заедно с доказателства за изплащане на адвокатско
възнаграждение. Претендира разноски.
В същото о. с. з., въззиваемото дружество, чрез процесуалния си
представител адв. Ц. моли за потвърждаване на решението и излага подробни
доводи по същество. Представя определение № 265/18.05.2021 г. по т.д. №
1623/2020г. на ВКС, ТК, II т.д., което е прието и приобщено към
доказателствения материал по делото. Представя списък по чл. 80 от ГПК
заедно с доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и като такава ангажира настоящата съдебна
инстанция с произнасяне по същество.
Настоящият съдебен състав съобрази по предмета на спора следното:
Пред Варненския окръжен съд са предявени искове с правно основание
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД от „Технокар“ ЕООД за заплащане на сумата в общ
размер на 207 094.99 лв., включваща главници по 16 бр. фактури и дебитно
известие № 10415/20.07.2018 г. към фактура № 21959 от 30.04.2016 г.,
издадени въз основа на договор № РД-08-01-527/20.04.2007г., ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване
на исковата молба /09.10.2019 г./ до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 22 823.71 лв., представляваща мораторна лихва върху
главниците за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на
предявяване на исковата молба, формирани, както следва:
1. 566.89 лв., представляваща стойността на извършени услуги
сметосъбиране за м. април 2016 г., отразени в дебитно известие №
10415/20.07.2018 г. към фактура 21959/30.04.2016 г. и 70.23 лв. лихва за
4
забава върху сумата от 566.89 лв. за периода 20.07.2018-08.10.2019 г.;
2. 12 371.30 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
сметосъбиране за м. март 2017 г., отразени във фактура № 22787/31.03.2017 г.
и 1 910.68 лв. лихва за забава върху сумата от 12 371.30 лв. за периода
01.04.2018-08.10.2019 г.;
3. 12 169.90 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
сметосъбиране за м. април 2017 г., отразени във фактура № 22853/30.04.2017
г. и 1 778.16 лв. лихва за забава върху сумата от 12 169.90 лв. за периода
01.05.2018-08.10.2019 г.;
4. 12 923.45 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
сметосъбиране за м. май 2017 г., отразени във фактура № 22932/31.05.2017 г.
и 1 776.98 лв. лихва за забава върху сумата от 12 923.45 лв. за периода
01.06.2018-08.10.2019 г.;
5. 12 357.30 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
сметосъбиране за м. юни 2017 г., отразени във фактура № 22999/30.06.2017 г.
и 1 596.16 лв. лихва за забава върху сумата от 12 357.30 лв. за периода
01.07.2013-08.10.2019 г.;
6. 11 615.18 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
сметосъбиране за м. юли 2017 г., отразени във фактура № 23094/31.07.2017 г.
и 1 400.28 лв. лихва за забава върху сумата от 11 615.18 лв. за периода
01.08.2018-08.10.2019 г.;
7. 14 200.48 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за
оползотворяване на отпадъци за м.юли 2017 г., отразени във фактура №
23095/31.07.2017 г. и 1 711.95 лв. лихва за забава върху сумата от 14 200.48
лв. за периода 01.08.2018-08.10.2019 г.;
8. 15 597.84 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за
оползотворяване на отпадъци за м. август 2017 г., отразени във фактура №
23169/31.08.2017 г. и 1 746.09 лв. лихва за забава върху сумата от 15 597.84
лв. за периода 01.09.2018-08.10.2019 г.;
9. 12 422.07 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
сметосъбиране за м.август 2017 г., отразени във фактура № 23170/31.08.2017
г. и 1 390.58 лв. лихва за забава върху сумата от 12 422.07 лв.за периода
5
01.09.2018-08.10.2019 г.;
10. 15 474.19 лв., представляваща стойността на стойността на
извършени услуги по транспортиране на неопасни отпадъци до
инсталация/съоръжение за оползотворяване на отпадъци за м. септември 2017
г., отразени във фактура № 23266/30.09.2017 г. и 1 603.30 лв. лихва за забава
върху сумата от 15 474.19 лв. за периода 01.10.2018-08.10.2019 г.;
11. 12 995.84 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
сметосъбиране за м. септември 2017 г., отразени във фактура №
23267/30.09.2017 г. и 1 346.52 лв., представляваща лихва за забава върху
сумата от 12 995.84 лв. за периода 01.10.2018-08.10.2019 г.;
12. 15 338.53 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за
оползотворяване на отпадъци за м. октомври 2017 г., отразени във фактура №
23358/31.10.2017г. и 1 457.16 лв. лихва за забава върху сумата от 15338.53 лв.
за периода 01.11.2018-08.10.2019 г.;
13. 12 995.84 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
сметосъбиране за м. октомври 2017 г., отразени във фактура №
23359/31.10.2017 г. и 1 234.61 лв. лихва за забава върху сумата от 12 995.84
лв. за периода 01.01.2018-08.10.2019 г.;
14. 11 073.80 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
сметосъбиране за м. ноември 2017 г., отразени във фактура №
23457/30.11.2017 г. и 959.73 лв. лихва за забава върху сумата от 11073.80 лв.
за периода 01.12.2019- 08.10.2019 г.;
15. 12 765.90 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за
оползотворяване на отпадъци за м.ноември 2017 г., отразени във фактура №
23458/30.11.2017 г. и 1 106.38 лв. лихва за забава върху сумата от 12765.90 лв.
за периода 01.12.2018-08.10.2019 г.;
16. 10 410.56 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за
оползотворяване на отпадъци за м. декември 2017 г., отразени във фактура№
23557/31.12.2017 г. и 812.60 лв. лихва за забава върху сумата от 10 410.56 лв.
за периода 01.01.2019-08.10.2019 г.;
6
17. 11 815.92 лв., представляваща стойността на извършени услуги по
сметосъбиране за м. декември 2017 г., отразени във фактура №
23558/31.12.2017 г. и 922.30 лв., представляваща лихва за забава върху сумата
от 11 815.92 лв. за периода 01.01.2019-08.10.2019 г.
В исковата молба са наведени твърдения за проведена процедура по
реда на ЗОП в резултат, на която страните са сключили договор № РД 08-01-
527/20.04.2007 г. Предмет на същия е организирано сметосъбиране и
сметоизвозване на битови и строителни отпадъци, обрзувани на територията
на община Вълчи дол и обезвреждане чрез депониране на общинското депо за
неопасни отпадъци в гр. Вълчи дол за периода 2007-2017 г. Сочи се, че в
договора са подробно уговорени задълженията на страните, цените за
възлаганите с него услуги, условията и сроковете за плащане. Ищецът излага,
че страните са сключили допълнително споразумение № 175/26.08.2016 г. към
Договор № РД 08-01-527/20.04.2007 г., с което стойността на договора е
увеличена и е уговорено сметоизвозването и предаването на ТБО да се
осъществява в МБТ инсталация с. Езерево, общ. Белослав. Твърди, че Община
Вълчи дол е изпълнявала първоначало надлежно задълженията си по така
сключения договор, като впоследствие е престанала да заплаща извършените
услуги, въпреки, че са били налице всички предпоставки да заплати на
„Технокар“ ЕООД услугите, подробно изброени в исковата молба /както и по-
горе/.
Ответникът оспорва твърденията, изложени в исковата молба и излага
подорбни доводи по същество за неоснователност на предявените искове.
С допълнителна искова молба „Технокар“ ЕООД поддържа твърденията
си, като счита, че между страните не е спорно, че процесните дейности са
извършени от ищеца. Излага доводи, че по време на целия период на действие
на процесния договор е изпълнявал възложените услуги в съответствие с
уговореното между страните, като същите са редовно отчитани и част от тях
са му заплатени с изключение на претендираните с исковата молба суми.
Сочи, че са съставяни първични счетоводни документи и протоколи,
установяващи приемането на възложителя по договора, въз основа на които са
издавани и съответните фактури, част от които са и процесните такива.
В депозирания допълнителен отговор на исковата молба Община Вълчи
дол поддържа изложеното от нея. Счита ищцовите претенции за
7
неоснователни по основание и размер. Навежда доводи, че на ответника не е
предоставено дебитно известие № 10415/20.07.2018 г. към фактура №
21959/30.04.2016 г. на стойност 566.89 лв.
В рамките на първоинстанционното производство с постъпилия отговор
по реда на чл. 367 от ГПК, Община Вълчи дол е предявила и насрещен иск на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 21 578.23 лв., предявен като частичен от сумата 215 782.32 лв.,
представляваща недължимо платена главница, образувана въз основа на на
начислени и издадени фактури за периода 2008-2016 г. за извършени услуги
по договор № РД-08-01-527/20.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
Варненският окръжен съд е прекратил производството по така предявения
насрещен иск като недопустим поради липса на правен интерес, като се е
произнесъл с влязло в сила определение № 555 от 20.02.2020 г., постановено
по т. д. № 1684/2019 г. по описа на същия съд.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
Варненският апелативен съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящата съдебна инстанция счита обжалваното решение за валидно
и допустимо. Съдът е бил сезиран с редовна искова молба, в която са ясно
очертани обстоятелствата и петитума на иска. Настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по исковете, с които е
бил сезиран. Съдът счита в тази връзка за неоснователно направеното от
въззивника оплакване, че липсва индивидуализация на процесните фактури в
диспозитива на обжалваното решение, рспективно, че окръжният съд се е
произнесъл по непредявени искове, което би довело до твърдяната
недопустимост на съдебния акт. В тази връзка настоящата съдебна инстанция
съобразява факта, че всяка от процесните фактури и дебитно известие са
детайлно изброени в съответствие с изложеното в исковата молба още в
8
доклада по чл. 374 от ГПК. Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите
си характеристиките на спорното право, като е индивидуализирал всички
негови основни белези – страни, правопораждащ факт, съдържание, правна
квалификация. Съдебната практика на касационната инстанция, към която се
придържа настоящият състав на въззивната инстанция, сочи, че дори в
диспозитива на решението да не е посочен някой от индивидуализиращите
белези на спорното право, то щом мотивите съдържат тези данни, не следва
да се прави извод за произнасяне по непредявен иск /в този смисъл - Решение
№ 271 от 6.01.2015 г. по гр. д. № 2853/2014 г., I г. о., ГК на ВКС/. С оглед на
горното съдът следва да разгледа депозираната въззивна жалба по същество.
Не е спорно между страните, а и от приложените по делото писмени
доказателства се установява наличието на облигационна връзка между
същите. В производството е представен договор за възлагане на обществена
поръчка № РД-08-01-527/20.04.2007 г., сключен между Община Вълчи дол
/възложител/ и „Технокар“ ЕООД /изпълнител/, въз основа на решение №
95/01.03.2007 г., на 20.04.2007 г. на Кмета на Община Вълчи дол. В чл. 1 от
процесния договор е ясно очертан предметът му: „Организирано
сметосъбиране и сметоизвозване на битови и строителни отпадъци,
образувани на територията на община Влъчи дол и обезвреждане чрез
депониране на общинското депо за неопасни отпадъци гр. Вълчи дол за
период 2007-2017 г.“. Срокът на действие на същия е до 31.12.2017 г.
Страните са конкретизирали подробно своите права и задължения. Видно от
съдържанието на договора сметосъбирането и сметоизвозването на ТБО се
извършват по предварително одобрен от възложителя график, като за срока на
договора документацията, свързана с предмета се води от изпълнителя, който
представя отчет за извършена работа ежемесечно пред възложителя до 25-то
число на текущия месец.
Съобразно чл. 27 от договора е посочена общата стойност на услугата,
която се формирана база цени, без включени ДДС. В табличен вид е посочена
годишна цена за изпълнение на дейностите на обекта на поръчката. В чл. 27,
ал. 2 е договорено, че заплащането на услугата ще се извършва в 14-дневен
срок след представен двустранно подписан протокол между страните за
извършената работа. Посочено е също така, че при необходимост плащането
може да се разсрочи с 365 дни.
9
Видно от представеното с исковата молба допълнително споразумение
№ 175/26.08.2016 г. към процесния договор, на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и
ал. 2 от ЗОП във вр. с пар. 23 от ПЗР от ЗОП и съобразно предмета на
процесния договор, страните са договорили помежду си увеличаване на
стойността на договора в размер до 164 000 лв. без ДДС, съответстващо на
свършената работа, считано от датата на споразумението. Съгласно т. 2 от
последното, считано от 01.09.2016 г. страните са се споразумели
сметоизвозването и предаването на ТБО да се извършва на МБТ инсталация с.
Езерово, общ. Белослав. В т. 3 е посочено, че единичната цена за 1 тон/км.
транспортиран ТБО до посоченото от възложителя ново депо е в размер на
1.22 лв. без ДДС.
С оглед на гореустановената фактическа обстановка и липсата на
клаузи от процесния договор и допълнителното споразумение, които да
противоречат на императивни правни норми, то следва, че същите са
възпроизвели валидно действие между страните.
На следващо място относно наведеното във въззивната жалба
възражение за неизправност на ответника в прозводството, настоящият
съдебен състав намира същото за неоснователно, доколкото е несвоевременно
направено пред първостепенния съд. Разпоредбата на чл. 367, ал. 2, т. 5 от
ГПК изрично гласи, че писменият отговор на ответника следва да съдържа
възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават.
Община Вълчи дол е заявила след законоустановения срок за отговор, че
фактурираните услуги не са били извършени от ищцовото дружество и че
счита процесния договор заедно с всички допълнителни споразумения за
прекратени /л. 145 от делото на ВОС/. Поради горното, така направеното
възражение е прието от първоинстанционния съд за преклудирано, като по
същите правни съображения съдът е достигнал до идентичен правен извод и
досежно за възражението за изтекла погасителна давност, с оглед на което
правилно не е приел за разглеждане същите и не се е произнесъл.
По делото се установява, че заплащането на сумите по процесния
договор се е извършвало след издаването от изпълнителя на фактура,
придружена от отчети и двустранно подписани констативни протоколи, след
извършвани проверки на дейностите по процесния договор. В производството
са приобщени заверени копия на изброените в исковата молба 16 бр. фактури,
10
издадени през периода 31.03.2017 г. – 31.12.2017 г. и дебитно известие от
20.07.2018 г. към фактура № 21959 от 30.04.2016 г., издадени въз основа на
Договор № РД-08-01-527/20.04.2007 г. /л.15-50 от делото на ВОС/. Видно от
писмо на „Технокар“ ЕООД с изх. № 173/20.07.2018 г., адресирано до
Община Вълчи дол /л. 18 от делото на ВОС/, ищецът е връчил на ответника
процесното дебитно известие от 20.07.2018 г. към фактура № 21959 от
30.04.2016 г., въз основа на Договор № РД-08-01-527/20.04.2007 г. Същото е
входирано в администрацията на общината на 20.07.2018 г., което означава,
че ответникът е бил уведомен за него.
Във връзка с представените фактури и дебитно известие са приобщени
в производството и съставени отчети, и констативни протоколи, които са
двустранно подписани в съответствие с чл. 27, т. 2 от процесния договор. От
съвкупния анализ на отчетите и протоколите следва, че в същите са отразени
видът и количеството на дейностите извършени за съответния месец. Тези
данни съответстват и на отразените в процесните фактури.
Горното се подкрепя като извод и от заключението по допуснатата пред
първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните в производството.
Съгласно същото от страна на ищеца са представени първични счетоводни
документи – фактури, в които са отразени стопанските операции по
сметосъбиране и транспортиране на отпадъци. Към всяка от фактурите са
представени месечни отчети и документи въз основа, на които са съставени –
месечни КП по отделни населени места и изготвени във връзка с тях
обобщени справки по дати, населени места и брой обслужени съдове.
Установява се, че всички процесни фактури са отразени в счетоводствата и на
двете страни. При ответника са намерили отражение в Дневник на сметка
4010, Задължения към доставчици, контрагент 156 – „Технокар“. От анализ на
записванията в този регистър се установява, че всички процесни фактури са
били класифицирани като просрочени такива преди 01.01.2020 г., като
задълженията по тях са към 31.12.2017 г. В тази насока настоящият състав,
приема, че отразяването на фактурите в редовно водените от ответника
счетоводни книги представлява недвусмислено признание, както за
съществуване на облигационите правоотношения между страните, така и на
задълженията по тях.
11
Липсват доказателства, а и съгласно заключението по ССчЕ при
проверка в счетоводствата на двете страни не се установява да са налице
данни за извършени плащания от страна на Община Вълчи дол. Установява
се, че има съвпадение при ищеца и при ответника между вземанията и
задълженията по процесните фактури. Налице е съответствие, както по
размер, така и по основание на насрещните разчети между двете страни, с
изключение на процесното дебитно известие.
Според заключението общата стойност на вземанията на ищеца към
датата на подаване на исковата молба /09.10.2019 г./ възлиза на 207 094.99 лв.,
докато при Община Вълчи дол се водят задължение в размер на 206 528.10 лв.
Относно размера на лихвата за забава от датата, следваща падежа на всяко
едно задължение, до датата на подаване на исковата молба, вещото лице сочи,
че същото възлиза общо на 22 825.35 лв.
Предвид изложеното и доколкото от събраните по делото доказателства
се установява наличието на предвидените в процесния договор предпоставки
за заплащане на възнаграждението за изпълнение дейностите по обществената
поръчка, а именно съставяне на месечни отчети и приемане на работата, за
което са представени и констативни протоколи, то следва, че ответникът
дължи на ищеца плащане в изпълнение на поетите с договора задължения за
заплащане на възложените и извършени от изпълнителя дейности по
обществената поръчка.
Гореизложеното обосновава основателността на предявените пред
окръжния съд искове от „Технокар“ ЕООД срещу Община Вълчи дол за
заплащане на сумата в общ размер на 207 094.99 лв., включваща главници по
16 бр. фактури и дебитно известие № 10415/20.07.2018 г. към фактура №
21959 от 30.04.2016 г., издадени въз основа на договор № РД-08-01-
527/20.04.2007 г. на основание чл. 79 от ЗЗД.
По отношение на направеното изявление за извънсъдебно прихващане,
настоящата съдебна инстанция намира за установено следното :
В ОСЗна 20.01.2021 г. в рамките на първоинстанционното производство
ответникът е направил изявление за извънсъдебно прихващане, позовавайки
се на новонастъпили обстоятелства. Представил е и съдът е приел като
доказателства по делото известие за доставяне от 08.01.2021 г./л. 211 от
делото на ВОС/ и удостоверение с изх. № 1573/20.01.2021 г. от ЧСИ Захари
12
Димитров /л. 212 от делото на ВОС/, ведно с изявление за извънсъдебно
прихващане /л. 213 от делото на ВОС/. Видно от съдържанието на
последното, вземането, за което ответната община навежда доводи, че е
извършила прихващане представлява предмет на друго съдебно
производство. При служебна справка настоящият състав установи, че по него
съдът се е произнесъл с влязло в сила решение № 887 от 16.10.2019 г. по т. д.
№ 1263/2018 г. на Окръжен съд – Варна, отхвърляйки предявения от Община
Вълчи дол срещу „Технокар“ ЕООД, иск с правно основание чл. 422 вр. чл.
415 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответното дружество дължи на ищеца сума в размер на 215 782.32 лв.,
представляваща недължимо платена главница, образувана въз основа на
начислени и издадени за периода от 2008 г. до 2016 г. за услуга „Депониране
на битови отпадъци“ по договор № РД-08-01-527/20.04.2007 год. фактури,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
№ 4037/30.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 8245/2018 год. на Районен съд -
Варна.
По първоинстанционното дело е представено от процесуалният
представител на ищцовото дружество писмо с изх. № 18/19.01.2021 г. /л. 243
от делото на ВОС/, ведно с товарителница към него от 19.01.2021 г. /л. 244 от
делото на ВОС /, с което „Технокар“ ЕООД изрично е оспорил така
направеното изявление за извънсъдебно прихващане.
В ОСЗ на 28.09.2021 г. процесуалният представител на въззиваемата
страна е представил пред настоящата съдебна инстанция определение №
265/18.05.2021г. по т.д. № 1623/20г. на ВКС, ТО, II т.о., с което не е допуснато
до касационно обжалване решение № 66/5.03.2020година по в.т.д. №
758/2019г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение №
887/16.10.2019г. по т.д. № 1263/2018г. на ОС – Варна, по силата на което е
отхвърлен предявеният от Община Вълчи дол срещу „ Технокар“ ЕООД иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК за приемане на установено между страните
по делото, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 215782, 32 лв.,
представляваща недължимо платена главница за издадени за периода 2008г.
– 2016 г. фактури за услуга „ Депониране на битови отпадъци“ по договор №
РД-08-01-527/20.04.2007 год., ведно със законната лихва от 29.05.2018 г. до
13
окночателното изплащане на сумата. Изложеното мотивира правния извод на
съда, че отреченото със сила на присъдено нещо притезание на Община
Вълчи дол има за пряка своя юридическа последица крайния извод за
неоснователност на направеното на така направеното възражение за
извънсъдебно /материално/ прихващане на вземане Община Вълчи дол
спрямо „Технокар“ ЕООД, доколкото изобщо липсва второ насрещно
задължение.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху
главниците по процесните фактури за периода от датата на падежа на всяка
фактура до датата на предявяване на исковата молба, съдът намира същата за
основателна. Страните са предвидили в чл. 27, ал. 2 от процесния договор, че
заплащането на услугата се изършва в 14-дневен срок след представен
двустранно подписан протокол за извършената работа, а при необходимост
може да се разсрочи до 365 дни. Липсват данни и доказателства, сочещи
наличието на разсрочено плащане в конкретната хипотеза. От заключението
на вещото лице се установява, че отчетите и протоколите във връзка с
извършените услуги са съставени най-късно до датата на издаване на
съответната фактура, от което следва и че 14 дни след тази дата е настъпил
падежът по всяка от тях. Както вече бе посочено по-горе, представените по
делото отчети и протколи са двустранно подписани, което сочи, че
извършените дейности от ищеца са приети и неоспорени от ответника,
доколкото липсват и доказателства в обратния смисъл. Размерът на лихвата за
забава от датата, следваща падежа на всяко едно задължение, до датата на
подаване на исковата молба, вещото лице сочи, че възлиза общо на 22 825.35
лв., но правилно първоинстанционният съд е съобразил диспозитивното
начало като водещ принцип и е уважил размера на обезщетението за забава
съгласно претенцията на ищеца, а именно в размер на 22 823.71 лв.
Предвид основателността на главните искове, основателна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.
С оглед съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение
на Окръжен съд - Варна следва да бъде потвърдено.
По разноските:
14
Съобразно изхода на спора разноски се дължат в полза на
въззвиваемото дружество. Предвид горното, в полза на „Теди-2007“ ЕООД
следва да се присъди сумата от 6 130 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за направата на разноските, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260031 от 12.02.2021 г., постановено по
т. д. № 1684/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Община Вълчи дол, представлявана от Кмета Г. Т. да
заплати на „Технокар" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 310, сума в размер на 6
130 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.
280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15