Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 68 от 18.02.2013г. по гр.д. № 2105/2012г. по описа на Г. районен съд, е признато за незаконно уволнението на А. Б. А. от гр.Г.О., извършено със Заповед № 344 от 17.08.2012г. на Гл.изп.директор на „А. Б. Б.” -гр.С. и е отменена посочената заповед като незаконосъобразна; възстановена е А. Б. А. на заеманата до уволнението длъжност „касиер-счетоводител” в „А. Б. Б.” , Бизнес център Г.О., място на работа гр.Г.О.; осъден е ответникът „А. Б. Б.” да заплати на А. А. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2611,10 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен иска в останалата му част до пълнсия предявен размер 3534 лв. като неоснователен и недоказан; осъден е ответникът да заплати на А.А. сумата 515,27 лв. разноски по делото, и на ГОРС сумата 374,44лв. държавна такса и разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.И., пълномощник на „А. Б. Б.” -гр.С.. Обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно по изложени за това съображения. Счита, че решението в частта относно възстановяване ищцата на заеманата преди уволнението длъжност е недопустимо, тъй като искът за възстановяване на заеманата длъжност е оттеглен. Счита, че неправилно съдът е ценил събраните по делото доказателства едностранно, като е ценил единствено и само събраните гласни доказателства от двамата свидетели, водени от ищцата, без изобщо да съобрази и цени събраните писмени доказателства, приложени в трудовото досие, което прави решението немотивирано. Счита, че неправилно съдът не е обсъдил изобщо писмените доказателства, от които се установява, че са налице множество сигнали и оплаквания от работата на А. до Директора на клона в гр.Г.О.. Счита, че свидетелските показания на свидетелите, водени от ищцата, които са основа на мотивите на съда, са твърде общи и с нищо не са променили фактическата обстановка по делото. Счита, че неправилно в мотивите на решението се изтъкват някакви лични мотиви-личен конфликт между директора на клона и служителката, които били станали причина за прекратяване на трудовото й правоотношение, за което няма такива твърдения от никоя от страните. Счита, че множеството нарушения на трудовата дисциплина, нарушения при изпълнение на преките трудови задължения на ищцата, са установени с писмените доказателства по делото, които обаче съдът неправилно не е коментирал в решението си.Моли въззивния съд да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата по жалба А.. В съдебно заседание пълномощникът й адв.П. заема становище, че жалбата е неоснователна по изложени за това доводи. Моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно решението на ГОРС.Претендира разноски. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Възражението на жалбоподателя, че решението в частта, с която е уважен искът по чл.344 ал.1 т.2 от КТ е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл свръхпетитум поради това, че искът е оттеглен от ищцата, е несъстоятелно. Видно от делото е, че няма изявление на ищцата или нейния пълномощник за оттегляне на този иск, нито произнасяне на съда в такава насока. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ вр. с чл. 225 ал.1 и ал.2 от КТ. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените обективно съединени искове. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя „А. Б. Б.” -гр.С., съдът намира същите за неоснователни. Относно оплакването, че неправилно съдът е ценил събраните по делото доказателства едностранно, като е ценил единствено и само събраните гласни доказателства от двамата свидетели, водени от ищцата, без изобщо да съобрази и цени събраните писмени доказателства, приложени в трудовото досие, и това прави решението немотивирано-същото е неоснователно. Видно от мотивите на решението, първоинстанционният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства-и гласни и писмени. Обсъдил и преценил е показанията на свидетелите и на ищцата-св.К. и на ответника-св.Д. и Я..Обсъдени са и писмените доказателства-приложените към личното трудово досие писмени възражения от клиенти на банката-Д.В. и Хр.Т. Въз основа на обсъдените и преценени в тяхната съвкупност доказателства, съдът е достигнал до правилни правни изводи относно основателността на исковете. Видно от решението е, че същото е постановено след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, поради което не е немотивирано, както сочи жалбоподателят. Относно оплакването, че неправилно съдът не е обсъдил изобщо писмените доказателства, от които се установява, че са налице множество сигнали и оплаквания от работата на А. до Директора на клона в гр.Г.О.-същото е неоснователно. Видно от решението е, че в него съдът е обсъдил приложените към личното трудово досие на ищцата писмени доказателства. От приложеното досие не се установява наличието на множество сигнали и оплаквания от работата на А. до Директора на клона в гр.Г.О., а само на две оплаквания-на Д.В. от гр.Г.О. от 07.10.2010г. и от Хр.Т. от 18.11.2011г., които са обсъдени от първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че писменото доказателство, установяващо оплакването на Д.В. е ирелевантно в случая, тъй като касае изпълнението на работата на ищцата на друга длъжност, а не на заеманата преди уволнението „касиер-счетоводител”. Относно възражението, че свидетелските показания на свидетелите, водени от ищцата, които са основа на мотивите на съда, са твърде общи и с нищо не са променили фактическата обстановка по делото-същото е неоснователно. На първо място показанията на тези двама свидетели не са общи, а конкретни, освен това, кореспондират помежду си относно нормалното изпълнение на трудовите задължения от ищцата. Освен това, видно от решението е, че не гласните доказателства са основа на изводите на съда за основателност на исковите претенции. Относно оплакването, че неправилно в мотивите на решението се изтъкват някакви лични мотиви-личен конфликт между директора на клона и служителката, които били станали причина за прекратяване на трудовото й правоотношение, за което няма такива твърдения от никоя от страните-същото е неоснователно. Съдът е обсъдил наличните в приложеното трудово досие на ищцата писмени доказателства, сред които е и становището на Е.К., „Организация на мрежата за продажби”, от 18.07.2012г., в което именно се сочи за наличието на конфликт между А. и директора на БЦ, датиращ още от м.май 2011г., предвид на което служителката К. предлага прекратяване на трудовия договор на А.. Установеното от посоченото доказателство не е довело до решаващия мотив на съда за уважаване на исковите претенции. Относно оплакването, че множеството нарушения на трудовата дисциплина, нарушения при изпълнение на преките трудови задължения на ищцата, са установени с писмените доказателства по делото, които обаче съдът неправилно не е коментирал в решението си-същото е неоснователно. Доказателствената тежест в спор за незаконно уволнение принадлежи на работодателя-същият трябва да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая това не е сторено от жалбоподателя-ангажираните от същия доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд, не установяват законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на посоченото законово основание-чл.328 ал.1 т.5 от КТ. Както правилно е посочил районният съд, за прекратяване на трудовото правоотношение на цитираното основание следва да са налице трите предвидени от законодателя предпоставки-липса на качества на работника или служителя, неефективно изпълнение на работната и причинна връзка между тях, като заповедта трябва да е мотивирана-да съдържа посочване на конкретните качества, които работникът не притежава, за да може да изпълнява ефективно работата си. Непосочването им, съгласно трайната практика на ВКС, прави невъзможно извършването на преценка дали са налице условията на чл.328 ал.1 т.5 от КТ. В случая посоченото като основание в заповедта е твърде общо и не съдържа изискуемата конкретизация, за да се направи преценка налице ли е обективно трайно фактическо положение-неефективно изпълнение на работата от работника поради липса на качества. Без значение е какво се установява от доказателствата по делото в случая след като работодателят не е посочил достатъчно ясно и конкретно в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение какви качества работникът не притежава за ефективно изпълнение на работата си. Липсата на конкретни и ясни мотиви в това отношение в издадената заповед не може да се преодолее нито чрез въвеждането им при разглеждане на трудовия спор, нито чрез установяването им чрез събиране на доказателства по делото, тъй като законосъобразността на уволнението се преценява към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а писмената форма е условие за действителност на волеизявлението на работодателя. Ето защо изложените едва с отговора на исковата молба конкретни основания-бавно обслужване от страна на ищцата, допускане на грешки при обслужване на клиентите, оплаквания от клиенти, неизпълнение на възложените задачи от директора на БЦ, системни закъснения за работа, не могат да санират процесната заповед за прекратяване на трудово правоотношение и да заместят или допълнят посоченото в нея като основание-то трябва да е изначално ясно и достатъчно конкретно при издаване на самата заповед. Още по-малко пък посочването на нарушения на трудовата дисциплина може да са основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.5 от КТ-същите може да са основание за дисциплинарно наказание. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1, т.2 и т.3 от КТ са основателни и доказани и като такива следва да се уважат. Тъй като не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на материалния и процесуалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалба направените по делото разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 700 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: П Председател: Членове: |