РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 18.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1287 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от Р.В.Р. ЕГН **********,*** срещу Е.Т.П. ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.93, ал.2,
пр.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000лв,
представляваща двойния размер на авансово плащане на ответника по договор, по
силата на който ответникът се е задължил да гарантира, сключване на договор
между ищеца и трети лица за покупко – продажба на недвижим имот, и в условията
на евентуалност иск с правно основание
чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв, представляваща заплатена от ищеца на ответника сума, по
развален договор за посредничество, представляваща капаро за договор, който
ищецът е следвало да сключи с трети за делото лица. Претендира се и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.11.2014г., до окончателното изплащане на задължението.
В обстоятелствената част на ИМ твърди, че през
пролетта на 2019г. се свързал с ответника Е.П. по повод публикувана от него
обява в интернет сайт: imot.bg, за продажба на недвижим имот в ***, по повод на
което последният се представил за брокер на недвижими имоти от град Плевен. Навежда
доводи, че имал неформални договорни отношения с ответника. Сочи, че през месец май 2019г. извършил оглед на
недвижимия имот в ***, при който оглед присъствал и ответника. Излага, че
започнал преговори със собствениците, като се договорили да закупи недвижимия
имот на цена от 25 000 евро. Твърди, че доколкото продажбата на имота щяла да
се състои през есента на 2019 г. се договорили с продавачите да преведе на
посредника между тях - Е.Т.П. сумата от 500лв., която да представлява капаро за
закупуването на недвижимия имот. Излага, че на 03.06.2019г. чрез куриерската
фирма „Еконт Експрес” ООД превел на ответника сумата от 500лв., като счита, че
сума представлява капаро за покупко - продажбата на имота. Излага, че сумата е преведана, тъй като ответникът е поел ангажимент пред
него и продавачите, че сделката ще се осъществи. Твърди, че договорката за
връщане на сумата в двоен размер била устна между страните по делото. Навежда
доводи, че поради факта, че ответникът му обяснил, че не е нужно да сключи
предварителен договор с продавачите такъв не е сключен. Сочи, че изчакал няколко месеца и в началото на октомври 2019г. Е.П. го
потърсил да извършат покупко - продажбата на горепосочения недвижим имот, така
както се били уговорили но при посещение в имота разбрал, че същия е продаден.
Твърди, че поискал да му върне парите в двоен размер съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, като ответника обещал, но въпреки и поканата за доброволно плащане сумата
не била платена.
В
проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.
В
нарочна писмена молба процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
предявения иск като основателен и доказан.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е
депозирал отговор на ИМ.
В
проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от представената по
делото покана за доброволно изпълнение, че ищецът по делото е направил опит да
връчи поканата на ответника за доброволно връщане на процесните суми.
Установява се от приложената по
делото разписка за приемане на паричен превод, че ищецът е превел на ответника
сума в размер на 500 лева, с основание „***“, 25 000 евро, сделка до окт.
2019 г.“
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Не е спорно, а и се установява от
събраните по делото доказателства, че отношенията между страните са се развили
по повод на сключен между тях през 2019 г. неформален договор за посредничество
във връзка с покупко – продажбата на недвижим имот.
По делото не се спори, а и се
установява от приобщената по делото разписка, че ответникът е
получил процесната сума по повод на сключения между страните договор. Не е
спорно и, че сумата е преведена с основание: „***“,
25 000 евро, сделка до окт. 2019 г.“
По иска с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД
Ищецът претендира връщане на
дадената по неформалния договор сума в двоен размер, съобразно договореното
между тях. Съдът с оглед представените по делото доказателства намира, че
ищецът не представи както писмени, така и гласни доказателства, които да обосноват
извода, че между страните е съществувала договорка за връщане на процесната
сума в двоен размер. Поради изложеното иска по чл.93, ал.2 ЗЗД като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на главния
иск съдът следва да се произнесе по предявения в условията на евентуалност иск
с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Съгласно сключеният между страните неформален договор
ответникът по делото се е задължил, че носи отговорност, че покупко –
продажбата на недвижимия имот ще се осъществи.
Съдът,
съобразявайки поведението на ответника, както и твърденията на ищеца намира, че
посредникът не е изпълнил задължението си по сключения договор. За
ищеца в този случай е възникнало право да прекрати договора и да иска връщане
на полученото на отпаднало основание. Сключеният между страните договор следва
да се счита за прекратен на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, тъй като изпълнението на
същия е станало невъзможно по вина на ответника.
Предвид изложеното
съдът счита, че всяка от страните дължи връщане на престираното от другата
страна по разваления договор. Поради това и ответника дължи връщане на
платеното му, което се установи, че е в размер на 5000 лв.
Ето защо, съдът намира, че предявената искова претенция
по чл.55, ал.1 ЗЗД се явява основателна и доказана и следва
да бъде уважена. Върху присъдената сума е дължима и законна лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както е
претендирано.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на ищеца направени по
делото разноски в общ размер на 50,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.В.Р. ЕГН **********,*** срещу Е.Т.П. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.93, ал.2, пр.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1000лв, представляваща
двойния размер на авансово плащане, направено на ответника по договор, по
силата на който последният се е задължил да гарантира, сключване на договор
между ищеца и трети лица за покупко – продажба на недвижим имот, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.Т.П. ЕГН ********** *** да заплати на Р.В.Р. ЕГН **********,*** сума в
размер на обща сума в размер на 500,00 лева, дадени на
отпаднало основание по развален договор за посредничество, представляваща капаро за договор, който ищецът е
следвало да сключи с трети за делото лица, ведно със
законната лихва ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, на основание чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.Т.П. ЕГН ********** *** да заплати на Р.В.Р. ЕГН **********,*** сумата от 500.00 лв, представляваща сторени разноски в
производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: