Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.04.2019
година гр.
Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – гр. СТАРА ЗАГОРА Търговско отделение
На
18.03. 2019 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР:
ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
Търг.д.
№ 346 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание
чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът ,,Е.‘‘ ООД твърди
в исковата молба, че
на 14.12.2011 г. Общинският съвет на гр. К. взел решение № 20 от същата дата, с
което възложил на общинската администрация да подготви проектно предложение по
процедура BG161P0005/11/1.12/02/25 "Подобряване и развитие на
инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2 000 и 10 000
е.ж.", по приоритетна ос: „1 на Оперативна програма „Околна среда"
2007 г. - 2013 г." за агломерации: К., Е., К. и Б.. Със същото решение са
планирани и необходимите за проекта финансови средства.
В
изпълнение на горното решение и след проведен открит конкурс за възлагане на
малка обществена поръчка, ищецът като изпълнител и ответната община като
възложител, сключили на 04.05.2012 г. договор за изработка № Д 07-29. Така
ответникът възложил на ищеца да изработи подробен устройствен план (ПУП) и
идейни проекти за изграждане на ВиК инфраструктурата за агломерации К., Е., Б.
и К., като се задължил да плати цената на изработеното в размер на 84 360 лв. с
вкл. ДДС ( 70 300 без ДДС).
На
свой ред с чл. 2 от договора, ищецът се задължил да изпълни възложената му
работа най-късно до 10.05.2012 г.
Ищецът
изпълнил в срок, качествено и пълно задълженията си, като въпреки краткия срок,
успял на 09.05.2012 г. да предаде изработеното на ответника. Посочва се, че
тези обстоятелства се установяват от съставения на 09.05.2012 г. „Приемо-предавателен
протокол" подписан от представители на страните, които са вписали
констатацията,: „Страните установиха, че изпълнителят е съставил и предал
посочената разработка за горе-посочения обект в обем и срок съгласно
договорните условия". С това ответникът е изпълнил задължението си да
приеме работата, както изисква чл. 264 ал.1 от ЗЗД. В сроковете по ал.2 на
същата разпоредба Общинската администрация на гр. К. не е сторила възражения за
недостатъци или други несъответствия на изработените проекти с възложеното.
Следователно изработеното от ищеца се счита за прието съгласно чл. 264, ал.3 на ЗЗД.
Страните
договорили условията и сроковете за плащане на сумата от 84360 лв.
представляващи цената на изработеното в чл. 4, чл.5 и чл.9 от процесния договор.
Посочва се, че съществената уговорка се съдържа в чл.4 , доколкото останалите
две уговорки просто препращат към първата.
С
чл. 4 от договора, страните не са посочили конкретно определен срок за плащане
на изработеното, но срокът за плащане е определяем и е в зависимост от
настъпването на определените в уговорката факти. За да настъпят фактите
определящи датата на плащане, страните следвало да изпълнят поредица от свои
задължения, както следва:
1. Задължения на ответника:
- да предаде документацията на проекта в
МОСВ;
- да приключи оценката (одобрение) на
проектно предложение по процедура BG161P0005/11/1.12/02/25 "Подобряване и
развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2
000 и 10 000 е.ж.", по приоритетна ос: „1 на Оперативна програма „Околна
среда" 2007 г. - 2013 г." за агломерации: К., Е., К. и Б..
- да уведоми ищеца за приключилата оценка;
2. Задължения на ищеца:
- да състави и предаде на ответника
фактура за цената на договора, но след приключване на процеса на оценка на
проектното предложение.
В
исковата молба се твърди, че на 24.07.2012 г. Общински съвет - К. приел решение
под № 308, където възложил на общинската администрация да кандидатства с
изменение на проектното предложение по същата процедура, но вече само за
агломерация К., а именно: "Подобряване и развитие на инфраструктурата за
питейни и отпадъчни води в агломерации между 2 000 и 10 000 е. ж." по
оперативна програма „Околна среда" 2007-2013 г. с наименование „Изграждане
на В и К инфраструктура за агломерация К.", а само при възможност да бъдат
включени и посочените в първоначалното решение №20/14.12.2011 г. агломерации Е.,
К. и Б..
Обявената
крайна дата за подаване на проектни предложения по процедура BG161Ю005/11/1.12/02/25
била 15.10.2012 г.
В
изпълнение на решение № 308/24.07.2012 г. , ответникът подал проектно
предложение само за агломерация К.. Вероятно в края на 2012 г. или през 2013 г.
проектното предложение било оценено и ответникът получил решение за финансиране.
Твърди
се, че видно от горното, като приема и изпълнява решение № 308/24.07.2012г.,
ответникът сам се е поставил в невъзможност да изпълни задълженията, които е
поел с чл.4 от процесния договор. Така ответникът не е депозирал в МОСВ
проектното предложение за агломерации Е., К. и Б., респективно няма как да
получи оценка на проекта. По тази причина не може да се определи и срок за
изработеното съгласно процесния договор.
Посочва
се, че процедурата за оценка на проектното предложение се развива между
ответника от една страна и от друга МОСВ. Следователно извън волята на ищеца е
какво проектно предложение, кога и дали ще бъде депозирано пред одобряващия
орган за оценка. Ищецът няма как да узнае дали и какво проектно предложение е
депозирано през МОСВ, съответно получена ли е положителна оценка или не.
Необходимо е ответникът да уведоми ищеца за тези обстоятелства, за да може
последния да пристъпи към следващата по хронологичен ред стъпка - съставяне и
представяне на данъчна фактура.
С
оглед горното, част от условията за плащане посочени в чл. 4 от процесния
договор (оценка на проектното предложение за агломерации Е., К. и Б.), е
невъзможно да се осъществят. Следователно процесният договор не може да
определи срок за изпълнение на задължението на ответника за плащане на
изработеното. В този казус е налице хипотезата на чл. 303 от Търговския закон,
а именно, когато договорът не определя срок за изпълнение на задължението,
изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време, като длъжникът
изпада в забава след като кредиторът го покани да изпълни.
На
01.10.2017 г. ищецът изпратил до ответника писмена покана да плати дължимите на
основание процесния договор 84 360 лв., ведно с предвидената в чл. 4 от
договора фактура № 00000000233/03.10.2017 г. Ответникът получил поканата и
фактурата на 04.10.2017 г.
С
горното ищецът изпълнил задълженията си, а вземането му от ответника станало
изискуемо.
Твърди
се, че ответникът не е изпълнил задължението си да плати извършената работа до днес.
При сключване на договора и в изпълнение на уговореното в чл.6, ал.1 от същия,
ищецът внесъл парична гаранция за добро изпълнение в размер на 2110 лв.
Ответникът бил длъжен след като е приел без забележки изработеното, да
възстанови на ищеца паричната гаранция, но не е сторил и това.
Направено
е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Община К. с ЕИК *** да
заплати на „Е." ООД с ЕИК ***, както следва:
- 84 360 лева, представляваща главницата
на възнаграждението,
уговорено
с Договор № Д 07-29 от 04.05.2012 год. за „Изработване на ПуП и идейни проекти
за изграждане на ВиК инфраструктурата за агломерации К., Е., Б. и К."
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане на сумата;
- 2110 лева, представляваща гаранцията за
изпълнение договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Ищецът
претендира разноските по делото.
Постъпил
е отговор на исковата молба от ОБЩИНА К., с който заявява, че исковата молба е
допустима, но неоснователна, поради което оспорва същата.
Счита
иска за неоснователен по следните съображения:
Посочва,
че с Решение № 308/24.07.2012г. на Общински съвет- К. е прието общинската
администрация да кандидатства с изменение на проектното предложение по същата
процедура - BG161PО005/11/1.12/02/25 „Подобряване и развитие на
инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2 000 и 10 000
е.ж“, по приоритетна ос: „1 на Оперативна програма „Околна среда“
2007г.-2013г.“, но само за агломерация К.: „Подобряване и развитие на
инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2000 и 10000
е.ж.“ по Оперативна програма „Околна среда“ 2007-2013г. с наименование
„Изграждане на ВиК инфраструктура за агломерация К.“. Посочва, че както ищецът
сам твърди, с изпълнението на това решение Община К. сама се е поставила в
невъзможност да изпълни задължението си по договора - да предаде документацията
за проекта в МОСВ. С влизане в сила на Решението, 08.08.2012г., ответникът
изпаднал в невъзможност да предаде документацията на проекта в МОСВ за
агломерации Е., К. и Б., тъй като е длъжен да изпълнява решенията на Общински
съвет - К.. Понататъшните действия, описани в чл.4 от договора обективно нямало
как да бъдат извършени, тъй като както е описано и в мотивите на Решение №
308/24.07.2012г. проектните предложения за агломерации Е., К. и Б. са обусловени
от едно бъдещо несигурно събитие - финансиране от Оперативната програма.
След
като станало ясно, че Община К. няма как да изпълни задълженията си по договора
относно всички изработени от ищеца проекти, това е момента в който вземането е
станало изискуемо. В този момент възникнало и задължението на ищеца да
представи фактура, за да получи заплащане на изработеното. На основание чл.4 от
договора, заплащането на изработеното от ищеца нямало как да бъде наредено без
представяне на фактура от него.
Ответникът
счита, че твърденията за приложимост на чл.303 ТЗ са неоснователни, тъй като
разпоредбата на чл.303 ТЗ се отнасял за случаите, при които в договора
изначално не е определен срок за изпълнение. В сключеният между Община К. и „Е.“
ООД бил определен срокът за изпълнение на предмета на договора - изработване на
ПУП и идейни проекти — 15/ петнадесет / дни от датата на сключването му, но не
по-късно от 10.05.2012г. Счита, че е определяем срокът за разплащане на
извършения проект - срещу представена фактура след приключване на процеса на
оценка на проектното предложение.
Излага
съображения, че настъпването на обстоятелства след сключване на договора, които
са извън волята на ответника - липсата на достатъчно финансиране по Оперативна
програма „Околна среда“ 2007г, - 2013г.“ го поставяли в обективна невъзможност
да изпълни задължението си да предаде проектната документация в МОСВ.
Тъй
като вземането е станало изискуемо на 08.08.2012г., с влизане в сила на Решение
№ 308/24.07.2012г. на Общински съвет-К., това е моментът от който започва да
тече давността за вземането, на основание чл.114 ЗЗД.
Твърди,
че в случая следва да бъде приложена общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй
като вземането, не е от предвидените в чл.111 ЗЗД изключения, нито друг закон
предвижда различен срок.
Поради
това, счита, че давността на вземането на ищеца е започнала на 08.08.2012г. и е
изтекла на 08.08.2017г.
Счита,
че твърдението на ищеца, че вземането му е станало изискуемо с изпращането на
покана за заплащане на дължимата сума и фактура е неоснователно. Съгласно
чл.114, изр.2 ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В
процесния договор не е уговорено, че вземането е изискуемо след покана.
Поканата
за заплащане на дължимата сума по Договор № Д07-29/04.05.2012 г., придружена с
оригинална фактура от 03.10.2017 г. е с входящ номер в деловодството на Община К.
168-2466-1/04.10.2017 г., т.е, след изтичане на давностния срок.
С
оглед на гореизложеното, счита че вземането на „Е.“ ООД от Община К. по договор
№ Д07-29/04.05.2012 г. на стойност 84 360 лв. е погасено по давност.
Твърди,
че вземането на стойност 2110лв., представляващо внесена от „Е.“ ООД гаранция
за добро изпълнение също е погасено по давност.
Посочва,
че в чл. 6, ал. 1 от процесния договор е уговорено, че гаранцията се
освобождава от Възложителя след приключване на договора за обществена поръчка.
Съгласно параграф 2 от ПЗР на Наредбата за възлагане на малки обществени
поръчки, въз основа на която е сключен договора, за неуредените в наредбата
въпроси се прилага Закона за обществените поръчки (отм.) В чл.7, ал. 4 на
Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (отм.), неразделна
част от закона е предвидено, че информацията за изпълнен договор се изпраща
след като е изпълнено последното дължимо плащане и е прието изпълнението. Това
означава, че договора приключва с плащането и приемането на работата. След като
в договора е уговорено, че гаранцията се освобождава след приключване на
договора, това няма как да се осъществи без да е извършено плащане.
Поради
тази причина, счита че вземането на „Е.“ ООД в размер на 2110 лв.,
представляващо гаранция за добро изпълнение също е погасено по давност, тъй
като освобождаването на гаранцията е обусловено от плащането по договора, което
е погасено по давност.
При
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че за вземането на „Е.“ ООД не е
определен срок в Договор № Д07-29/04.05.2012г., ответникът моли съдът да вземе
предвид разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗЗД - „Ако задължението е без срок,
кредиторът може да иска изпълнението му веднага.“ При тази хипотеза
задължението е изискуемо с възникването му, т.е. със сключване на договора -
04.05.2012г.
На
основание чл.114 ЗЗД, ако вземането е изискуемо на 04.05.2012г. пет годишната
давност за него изтича на 04.05.2017г. Поканата за заплащане на дължимата сума
по Договор № 107-29/04.05.2012 г., придружена с оригинална фактура от
03.10.2017г. е с входящ номер в деловодството на Община К. 168-2466-
1/04.10.2017г., т.е. след изтичане на давностния срок.
С
оглед на гореизложеното, ответникът счита че вземането на „Е.“ ООД от Община К.
по договор № Д07-29/04.05.2012г. на стойност 84 360 лв. е погасено по давност.
Погасено
по давност е и вземането в размер на 2110 лв., представляващо гаранция за добро
изпълнение, тъй като по изложените по-горе мотиви, то е обусловено от плащането
по договора.
Предвид
изложеното по-горе, ответникът възразява срещу предявената искова молба.
С
оглед изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
С решение №
20/14.12.2011 г. Общинският съвет на гр.К. взел, с което възложил на общинската
администрация да подготви проектно предложение по процедура
BG161P0005/11/1.12/02/25 "Подобряване и развитие на инфраструктурата за
питейни и отпадъчни води в агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж.", по
приоритетна ос: „1 на Оперативна програма „Околна среда" 2007 г. - 2013
г." за агломерации: К., Е., К. и Б..
От договор за обществена поръчка № 107-29/04.05.2012
г. се установява, че ответникът в качеството на възложител е възложил на ищеца
в качеството на изпълнител да изпълни – изработване на ПУБ и идейни проекти за
изграждане на ВИК инфраструктура за агломерации К., Е., Б. и К. със срок на
изпълнение 15 дни от датата на сключване на договора, но не п о- късно от
10.05.2012 г.
В
чл. 4 от договора е уговорено, че разплащането с е осъществява чрез платежно
нареждане срещу представена фактура след приключване на процеса на оценка на
проектно предложение по схема "Подобряване и развитие на инфраструктурата
за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж.", по
приоритетна ос: „1 на Оперативна програма „Околна среда" 2007 г. - 2013
г."
От
приемо –предавателен протокол от 09.05.2012 г. се установява, че работата е
приета от възложителя без забележки.
С Решение №
308/24.07.2012 г. на Общински съвет – К. /в сила от 08.08.2012 г./ е прието
общинската администрация да кандидатства с изменение на проектното предложение
по същата процедура - BG161PО005/11/1.12/02/25 „Подобряване и развитие на
инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2 000 и 10 000
е.ж“, по приоритетна ос: „1 на Оперативна програма „Околна среда“
2007г.-2013г.“, но само за агломерация К.: „Подобряване и развитие на
инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2000 и 10000
е.ж.“ по Оперативна програма „Околна среда“ 2007-2013г. с наименование
„Изграждане на ВиК инфраструктура за агломерация К.“.
По делото не
са представени доказателства ответникът да е изпълнил задължението си по
договора - да предаде документацията за проекта в МОСВ.
Представена
е фактура № 233/03.10.2017 г. на стойност 84 360 лева с ДДС.
От покана
изх. № 10-22/03.10.2017 г., получена от ответника, се установява, че ищецът е
поканил ответника да заплати процесната сума по издадената фактура.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Между страните е сключен договор за изработка, при който съгласно
чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължил
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да заплати възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1
от ЗЗД поръчващия трябва да заплати възнаграждението при приета работа.
В случая ищецът е изпълнил задължението си по с
договора. Работата е приета, видно от представените по делото приемо –
предавателни протоколи.
Съставянето на фактура № 233/03.10.2017 г. за дължимо възнаграждение не е елемент от договора за
изработка. Задължението за заплащане на възнаграждението на изпълнителя
възниква от приемането на извършената работа, а не от съставянето на фактурата.
Поради това въззивният съд намира, че извършената от ищеца работа следва да се
счита приета от възложителя на датата, посочена в приемо
–предавателен протокол от 09.05.2012 г. и
именно от тази дата настъпва изискуемостта на дължимото възнаграждение по чл.
266 от ЗЗД, което не е заплатено от ответното дружество.
Възнаграждението за извършена работа по договор за
изработка се погасява с изтичането на петгодишна погасителна давност по чл. 110
от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от датата на изискуемостта на вземането, а вземането за възнаграждение
става изискуемо с приемане на работата от възложителя от
09.05.2012 г., като давностния срок изтича на 09.05.2017 г. Ето защо с
оглед гореизложените съображения за момента, от който настъпва изискуемостта на
възнаграждението по чл. 266 от ЗЗД, настоящата съдебна инстанция счита, че вземането
за възнаграждението за извършената работа е
погасено по давност.
По отношение на вземането за сумата от 2 110
лева, представляваща гаранция за добро изпълнение също е изтекъл давностния
срок по чл. 110 във вр. с чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че предявените
искове са неоснователни, като погасени по
давност.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горните мотиви, Старозагорският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ,,Е.‘‘ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. ***
против ОБЩИНА К., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. ,, ***
искове за сумата от 84
360 лева, представляваща главницата на възнаграждението, уговорено с Договор №
Д 07-29 от 04.05.2012 год. за „Изработване на ПУП и идейни проекти за
изграждане на ВиК инфраструктурата за агломерации К., Е., Б. и К." и сумата от 2110 лева, представляваща гаранцията за изпълнение
на Договор № 107-29/04.05.2012 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ,,Е.‘‘ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. *** против ОБЩИНА К., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. К., бул. ,, *** сумата от 300 лева, представляваща разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: