П Р О
Т О К О Л
гр. София, 03.07.2020 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 3 състав в публично съдебно заседание на трети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
Секретар:
Весела Венева
Прокурор:
Елка Ваклинова
Сложи
за разглеждане докладвано от съдия МАРИНКОВА
НЧД № 1858
по
описа за 2020 година
На именното повикване в 09,00 часа се
явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА П.В. е осигурен от администрацията
на затвора и взема участие лично по делото, като същото се провежда чрез видеоконферентна
връзка със затвора с оглед обявената извънредна обстановка в страната.
За него в залата се явява адв. К.С., упълномощен
защитник на осъдения.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА гр. София се
явява инсп.М.М., с представена заповед за упълномощаването му от началника на
затвора, като същият се намира на територията на затвора, отново с оглед извънредната
ситуация в страната.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните
предпоставки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА гарантира
самоличността на лицето, като СЪДЪТ СНЕМА същата, въз основа на наличните по
делото писмени данни:
П.Я.В., роден в гр. Пловдив на *** г.,
българин, български гражданин, основно образование, несемеен, осъждан, ЕГН: **********.
СЪДЪТ разясни правата на лишения от
свобода в рамките на настоящото производство.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА В.: Разбрах правата
си. Няма да правя отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото
справка от началника на затвора във връзка с изтърпяната част от наказанието
„Лишаване от свобода“.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА
инсп.М. М. и ПРОКУРОРЪТ (общо): Нямаме искания по доказателствата.
АДВ. С.: Представям и моля да приемете
похвално писмо от управителя на „С.Г.“ ЕООД, където лишеният от свобода В. работи
в момента и които ясно завяват, че в случай, че бъде предсрочно освободен биха го
наели на работа.
На следващо място представяме декларация
от работодателя на майката на двете му деца, които декларират, че същата е в неплатен
отпуск за отглеждане на малко дете до 3 г. и въпреки, че има данни по делото
представяме и 2 бр. удостоверения за раждане на двете деца на осъдения В..
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм. Не възразявам
да се приемат като доказателства по делото.
СЪДЪТ прилага представените от защитата
писмени доказателства по делото. По тяхното приемане ще се произнесе в края на
съдебното следствие.
СЪДЪТ като взе предвид, че са
изпълнение изискванията на чл. 271 до чл. 275 от НПК и на основание чл. 276 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане молбата
на лишения от свобода П.В. с искане за условно предсрочно освобождаване на
същия от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“, което търпи в момента.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА В.: Поддържам
молбата си.
АДВ. С.: Поддържам молбата. Нямам
искания за събиране на други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА инсп.М. М.: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА събраните по делото
писмени доказателства, включително и представените в днешно съдебно заседание
такива от страните.
Счита делото за изяснено от фактическа и
правна страна и на основание чл. 286 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. С.: Моля да уважите депозираната
молба за УПО на подзащитния ми като считам, че всички изисквания на закона за освобождаването
на този лишен от свобода са налице и са изпълнени от него, видно от затворническото
досие, от становищата и докладите, изготвени от администрацията на затвора,
както и от представените днес от нас и от представителя на началника на затвора
доказателства.
На първо място няма спор по отношение на
това, че П.В. е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание, реално
изтърпени, за да е налице първата предпоставка за УПО.
На следващо място в закона се сочи, че в
процедурата по преценка за допускане на неговото УПО могат да се ползват всички
доказателства, които да сочат по отношение на характеристичните данни за осъденото
лице, а освен това и за неговото семейно положение и здравословно състояние на
семейството му. Както казах, за да бъде преценено дали следва да бъде освободен
условно предсрочно се взимат под внимание всичките неща и ще моля, запознавайки
се с доклада и със становищата, както и с плана на присъдата да се уверите в
това, че този човек е направил всичко необходимо, че е изпълнил абсолютно всички
възможности, доколкото в затвора могат да му се предоставят такива, за да
покаже, че се е поправил и че са налице и следващите предпоставки, предвидени в
закона, а именно достатъчно данни, че лицето се е поправило и следва да бъде
освободен условно предсрочно.
Констатирахме, че в доклада, в който се
съдържат негативни становища за него са налице и доста противоречиви данни.
На първо място видно от писмото от 03.06.20
г. са му оставали 1 г. и 15 дни, а от току-що докладваното от Вас, с което защитата
се запозна и е актуално към днешна дата, на същия остават 11 месеца и 1 ден. Така
или иначе при всички положения той отговаря на условията за УПО, дори нещо
повече, за такива осъдени за рецидив от своята три годишна присъда той е
изтърпял към днешна дата не ½, а повече от 2/3.
Становището на инсп. Д. е дадено
отрицателно такова, но забележете какви са мотивите. То започва: „Налични са
формалните предпоставки за УПО“ и продължава: „Лишеният от свобода В. е с
дължимо поведение по време на престоя си в Казичене“. Въпреки това не била
налице позитивна промяна в достатъчна степен, но въпреки всичко това е едно
изцяло субективно мнение и както имах възможност по-горе да кажа и в становището,
и в доклада има доста противоречиви констатации и данни. Рискът от рецидив при
него според затворническата администрация е 56 т. По скалата от 40 до 80, той е
среден, но е по-малко от средния. Аз не виждам нито една причина, която да
налага той да продължи да пребивава в затвора и не виждам нито една опасност,
нито за обществото, нито за него, нито за извършване на престъпление, ако той
излезе и започне живота си от начало по нормален начин.
Двете му малолетни деца, за които
представихме доказателства имат нужда от него, а видно от декларацията на работодателя
на майката на децата му, същата е в неплатен отпуск. Относно трудовите му навици,
представихме Ви похвално писмо от „С.Г.“ ЕООД, където работи в момента. Доволни
са от него. Дават препоръките си за него, дори нещо повече, готови са да го
наемат на работа веднага след изтърпяване на наказанието, като от наша страна
интерес има. Относно доклада и това, което записано в него, а там пише „не е
дал признаци за агресивна несдържаност, с нагласи за безпроблемно изтърпяване
на наложеното наказание“, т.е. позитивна перспектива. И сега забележете и може
би най-важното от целия доклад, към дата 03.07.2020 г., откакто той е влезнал в
затвора не е наказван, нито едно наказание няма. И ще моля този факт да бъде
отчетен подобаващо при Вашата преценка, и освен че не е наказван, той е
нееднократно награждаван и сигурно и още щеше да бъде награждаван, ако не беше
епидемичната обстановка.
Относно препланирането на присъдата,
приемайки, че риска от вреди към обществото е към нисък, така пише в
препланирането, вижте какво се планира да се работи с него. Първо да работи, но
той работи в момента и ще работи, ако бъде освободен условно предсрочно. Да не
се допускат дисциплинарни нарушения, да де, но той нарушения няма. Предложение от
„общ“ към „лек“ режим. Безспорно това ние отчитаме като положителна оценка. Просто
не виждам защо трябва да се чака време, за да бъде освободен условно
предсрочно, при положение, че има доста данни, че се е поправил и нещо
съществено, осъден е на 3 г. затвор, от които реално е изтърпял 2 г. и 1 месец
към днешна дата и предвид разпоредбата на чл. 441 от НПК в случай, че молбата
не бъде удовлетворена, пък дори и да бъде има въззивна проверка и предвид 6 месечната
забрана за иницииране на ново производство, то на практика ще обърна внимание,
че за него това е първото и последно такова производство. Ето защо е толкова
важно и Вашето решение, защото на практика той няма да има възможност да
инициира такова в случай на негативно развитие.
В заключение искам да цитирам едно постановление
и една резолюция № 7/27.06.1977 г. на Пленума на ВС, което казва: „Следва да се
оценява възпитателното значение на УПО и то своевременно да се постановява по
отношение на осъдени, които са дали достатъчно доказателства за поправянето си,
както и че за поправянето на осъдения следва да се съди по отношението му към
труда и дали това той го счита за морално“. Считам, че в тази зала спор по този
въпрос няма. За осъдените за първи път лица е достатъчно да е налице започнал
корекционен процес, за да се счита за изпълнен този критерий за постановяването
на УПО. Осъденият В. отговаря на всички тези изисквания. Аз даже не виждам
какво може повече да се работи с този човек. И още едно решение, в резолюция № 76
на министрите към Съвета на Европа е изрично указано, че условно освобождаване да
се дава веднага, щом се появи благоприятна прогноза. Считам аргументи и доказателства
до сега, много. Генералната превенция не следва да оправдава отказ от УПО. И
въпреки, че тук генералната превенция е постигнала своите цели и само, за да се
покаже пред обществото, не да се поправи той, а за назидание на обществото,
този човек да остане в затвора именно това се има предвид тук. Не е необходимо
и на тази база само да се отказва УПО. И въпреки, че нормата на чл. 70, ал. 6
не е имперактивна за настоящия състав, където е разписано, че в случай, че Вие
уважите молбата ни, може да постановите някоя от пробационните мерки по чл. 42 а,
ал. 2, т. 1 и т. 4, то ние държим, че в случай, че удовлетворите нашата молба
да наложите такива пробационни мерки и това наше искане е продиктувано и от
желанието за по-голям стабилитет на един позитивен за нас съдебен акт.
Предвид всичко заявено от мен, аз ще Ви моля
да се произнесете със съдебен акт, с който уважите молбата и допуснете УПО по
отношение на подзащитния ми, като считам, че са изпълнени всички необходими от закона
изисквания, и формални, и материални, за да се приеме, че той отговаря на тях.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА В.: Поддържам изцяло
казаното от адвоката си.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА
инсп.М. М.: Становището на Началника на затвора по отношение на молбата на
осъдения е отрицателно. Смятам, че е налице само първата предпоставка, а именно
да е изтърпяно повече от ½ от наложеното наказание. По отношение на
втората предпоставка смятам, че не е налице. Рискът от вреди към обществото и
рискът от рецидив са със средни стойности и към момента не са изобщо променени.
Дефицитите по проблемните зони не са преодолени и работата по тях следва да продължи.
Прогресивната система не е изпълнена в своята цялост. Лицето не е наказвано, но
следва да се отбележи, че задължение е на всички български граждани и в
частност на лишените от свобода е спазването на законите. Смятам, че целите и
задачите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени в своята цялост, както
към това добавям и значителният остатък, който все още не е изтърпян и е в
размер на около 1/3 от наложеното наказание, предвид което моля да не уважавате
молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Аз се присъединявам към
становището на началника на затвора, което и до последния момент остава
непроменено, дори след представените писмени доказателства от страна на защитата
и след пледоарията на защитата. Аз искам да започна с обстоятелството, че института
на УПО не е задължителен. Той се прилага само, когато са налице законовите
предпоставки за това. Безспорно от формална страна първото изискване на чл. 70,
ал. 1 от НК да е изтърпяна по-голяма част от ½ от наложеното наказание е
налице, обаче що се отнася до материално правната предпоставка считам, че всички
представени документи като анализ и становище от страна на затворническата
администрация, които са с пряко впечатление от поведението на лишения от
свобода по време на изтърпяване на наказанието сочат действително на преждевременност
на тази молба и липса на основание тя да бъде уважена. Основното нещо, което на
мен ми прави впечатление то е заложено, както в доклада, така и в становището
на инспектор „Социална дейност“ и това е обстоятелството, че въпреки изтърпяната
част от наказанието, която както каза защитата е повече от 2/3 дори, лишеният
от свобода В. не приема отговорността за извършеното правонарушение и не
разбира мотивите за криминалното си поведение. Точно това говори за незавършен
корекционен процес и като се добави оценката на риска от рецидив, която никак
не е малка - 56 т., като се добави обстоятелството, че препланирания план на
присъдата носи дата 13.04.2020 г., аз считам, че са налице предпоставките тази
молба да бъде отказана. Ако извлечем едно от заложените прогнозни планирания в
плана на присъдата това, което подчерта защитата на В. преминаването от „общ“ на
„лек“ режим, това не е нещо, което вече се е случило, това е нещо, което предстои
да бъде направено, т.е. това предложение все още не е направено. Планът на
присъдата именно планира и това след конкретните стъпки това предложение да
бъде направено. Затова аз считам, че молбата на следва да се уважава.
На основание чл. 297, ал.1 от НПК
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава дава последна
дума на лишения от свобода.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА В.: Съжалявам много
за извършеното. Осъзнал съм си вината. Поправил съм се и моля да бъде уважена
молбата ми.
СЪДЪТ след като изслуша становището на
страните и се запозна със събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 437 и следващите
от НПК във връзка с чл. 70 от НК. Образувано e по молба на лишения от свобода П.В.
с искане за УПО от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от
свобода“, което същият търпи към настоящия момент, а именно наказание в размер
на 3 г. „Лишаване от свобода“, което му е било определено по реда на чл. 23 от НК
за извършени четири отделни престъпления и което наказание същият търпи от 17.02.2019
г., като му е бил зачетен и предварителен арест от 4 месеца и 26 дни. В този смисъл
фактически към настоящия момент и с оглед на представената справка по делото,
той е изтърпял 1 г., 9 месеца и 12 дни и както вече бе посочено 4 месеца и 26
дни от предварителен арест, т.е. на територията на затвора, където по отношение
на него се провеждат корекционни действия е в рамките на около година и
половина. Видно е също така, че при тези данни лицето е изтърпяло повече от
½ от наложеното му наказание и в този смисъл е налице формалната
предпоставка за преценка молбата му. Установява се от приложените по делото
доказателства- от затворническото досие, че същият
действително за времето на престоя си на територията на затвора не е бил
наказван, награждаван е многократно, а другото, което се сочи от всички е, че
има и дължимо поведение по време на престоя си в затвора. Както сподели представителят
на началника на затвора това поведение на лицето е дължимо по закон, каквото е
за всички останали граждани на тази държава и спазването на закона няма как да
се приеме като позитивна промяна в конкретния случай, доколкото това е именно
дължимото поведение. Видно е, освен всичко друго, че лишеният от свобода работи
по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, като от работа
има изтърпени 3 месеца и 17 дни. Представените характеристики и похвално писмо от
защитата в днешно съдебно заседание също сочат, че той полага труд успешно,
оценен е като работник и съответно е
проявен интерес от страна на работодател за по-нататъшното му ангажиране по трудови
правоотношения след напускане на затвора. В този смисъл действително няма как
да не се приеме, че това поведение на лишения от свобода е изцяло в негова полза.
Няма как и да не бъде споменат факта, че той има интерес от това да работи, тъй
като това се зачита при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ и води
до съкращаване фактически на присъдата, която той следва да изтърпи, доколкото
съответните отработени дни се зачитат съобразно закона за изтърпяно наказание
„Лишаване от свобода“ в съотношенията, предвидени в закона. Факт е също така,
че лишеният от свобода, видно от представените доказателства има две малолетни
деца, които без съмнение имат нужда от грижите на своя баща, както и че лицето,
с което живее на семейни начала в момента е в неплатен отпуск за отглеждане на
малко дете. Това са позитивните страни, които могат да бъдат установени по отношение
на лишения от свобода и преценката на молбата му.
Съдът, обаче не може да не отбележи нещо
много по-значимо, което според съда не сочи на позитивна промяна в поведението
и отношението на лишения от свобода от момента на започване на изтърпяване на наказанието
до този момент, в който се разглежда неговата молба. Става въпрос за следното:
Видно от първоначалния доклад, както и
от доклада, изготвен във връзка с настоящото производство на практика при него
не е налице каквато и било положителна друга промяна, свързана с риска от
рецидив, с риска от вреди към обществото, както и по отношение на дефицитните
зони, във връзка с които следва да се работи с лишения от свобода по време на
престоя му в затвора и изтърпяването на наказанието. Рискът от рецидив е в
средни стойности и за съда тези 56 т. не са никак малко, но по-важното е, че те
не са били променени от постъпването на лишения от свобода в затвора да този
момент. Абсолютно непроменен е и рискът от вреди към обществото, който също
остава в рамките на средния такъв. Ясно изразените дефицитни зони, по които
следва да се работи с лишения от свобода са също непроменени. Тук няма как да
не бъде взето предвид настоящото правоотношение, защото то е такова, каквото е,
но не може да не бъде отчетен факта, че лишеният от свобода е осъждан
многократно преди да постъпи в затвора, за да изтърпи наказанието от 3 г.
„Лишаване от свобода“ и това сочи на трайно установени у него престъпни навици
и в този смисъл дадената оценка на администрацията на затвора, че е с утвърден
модел на поведение на користен насилствен извършител, съдът счита, че не се
опровергава от доказателствата по делото.
На следващо място и към настоящия момент
видно от изготвените доклади лишеният от свобода не приема отговорността за
деянието, не разбира мотивите за криминалното си поведение и не приема
присъдата за справедлива, счита наказанието за завишено, на разпознава
факторите, които са допринесли за правонарушението, нито осъзнава последиците
от действията си. Налице са и редица други дефицитни зони, които какво вече бе
посочено са едни и същи от постъпване на лишения от свобода в затвора до този
момент, а това са основните фактори, които според съда следва да се вземат
предвид при преценка дали е налице положителна промяна в поведението на лишения
от свобода, и дали е налице втората, визирана в закона предпоставка, а именно
той да е дал достатъчно доказателства за това, че се е поправил и превъзпитал.
При лице, което е с трайно установени пристъпни навици и с достатъчно много
осъждания преди този момент според съда следва да се работи много по-активно,
за да бъде постигната целта на наказанието, тъй като очевидно, че същият много
трудно се поддава на поправяне и превъзпитание при положение, че е извършвал
толкова много престъпления и то след като е бил осъждан за предходни такива.
Всичко това означава, че към настоящия момент не само не са постигнати целите
на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, но не са налице и позитивните
промени, за които сочи в пледоарията си защитата. Без съмнение присъдата е
препланирана, но освен дейностите, които отбеляза защитата, че предстои да
бъдат реализирани, а именно полагане на трудова дейност, както и не допускане
на дисциплинарни нарушения в какъвто смисъл, разбира се поведението на лишения
от свобода е изрядно, но заложени са и други цели, а именно да бъде направено
предложение за преминаване от „общ“ на „лек“ режим, за ангажиране с подходящи
дейности в общността, съответно подкрепа на позитивни и социални контакти,
доколкото същият с оглед на съдебното си минало не е установено да поддържа
такива, както и редица други.
Няма как да не бъде отбелязано, че
промяната в режима е един от съществените моменти, които лишеният от свобода
все още не е достигнал, доколкото при промяна на режима от „общ“ на „лек“ са
много по-големи възможностите да бъде преценено поведението на лишения от
свобода в една много по-облекчена и свободна среда и именно тогава ще може да
си проличи дали има някаква трайна тенденция при него за това да спазва
правилата и законите, или тя е била временна и съответно неутвърдена. В този
смисъл, съдът счита, че молбата се явява неоснователна и поради това следва да
бъде оставена без уважение, като съдът се съгласява и със заявеното от страна
на прокурора, че към настоящия момент макар и да е изтърпяно почти 2/3 от
наказанието „Лишаване от свобода“, периодът от време, който предстои да търпи В.
това наказание от 11 месеца към настоящия момент съвсем не е малък, като се има
предвид, че същият търпи това наказание за извършени четири отделни
престъпления, две от които са изключително тежки, тъй като засягат половата и
телесната неприкосновеност на гражданите, както и собствеността. Ето защо
молбата съдът намира за неоснователна.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на лишения от свобода П.Я.В. с искане за УПО от изтърпяване на остатъка
от наказанието „Лишаване от свобода“, което същият търпи към настоящия момент.
Определението подлежи на обжалване и
протест пред САС в 7-дневен срок от днес.
Протоколът изготвен в съдебно заседание,
което приключи в 09,49 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: