Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, … април 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски граД.и
съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в проведеното при закрити врати
заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева
т.д. № 6758 по описа за 2016 г. на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.625 и сл. ТЗ.
Постъпила е молба от „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК *******, за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „К.“ АД, ЕИК *******,
в която твърди, че е предоставила банков кредит на ответника по договор за
револвиращ банков кредит в размер на до 7 000 000 евро. Договорът е
изменен с 21 броя анекси в периода от 29.04.2009 г. до 05.01.2015 г. Изискуемостта
на задълженията на ответника е настъпила на 31.03.2015 г. с краен срок за
погасяване на всички дължими суми съгласно анекс № 21. Твърди, че се е снабдила
със заповеди за изпълнение срещу ответника. Твърди, че последното плащане от
длъжника е на 23.03.2016 г., а към септември 2016 година вземанията на банката,
произтичащи от договора за кредит са в размер на 4 306 303,24 евро и
156 972,36 лв. След тази дата плащания по сделката не са извършени, а
причина за това е състоянието на неплатежоспособност на ответното търговско
дружество. Моли съда, след като установи наличието на предпоставките за това, постанови
решение по чл.630 ТЗ. Претендира разноските по това дело.
В срока за отговор ответникът „К.“ АД не спори, че има
сключен договор за банков кредит с „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК *******. Твърди нищожност
на този договор, тъй като разпоредбата на чл.235, ал.1 ТЗ предвижда, че АД се
представлява колективно от членовете на СД, респективно УС, освен ако уставът
не предвижда друго. Договорът с банката и последващите го анекси са подписА.единствено
от К.К., но не и от останалите членове на управителното тяло, липсва
овластяване от тях за сключване на сделката. Твърди, че уставът на дружеството
не предвижда нещо различно касателно представителството, а усвояването на
сумите по договор от него страна предполага единствено неоснователно
обогатяване. Моли съда да отхвърли молбата на банката. С допълнителна молба
излага доводи за нищожност на договора, като твърди, че К.К. е вписан като представляващ дружеството
на 28.05.2008 година, а на 07.07.2010 година е заличен като представляващ. След
тази дата не е упълномощаван да сключва сделки от представляващите дружеството,
поради което всички анекси към договора след 07.07.2010
година са нищожни, на основание чл.26, ал.2, прл.2 ЗЗД. Не може да се приеме,
че е налице хипотеза на чл.301 ТЗ, тъй като у страните по договора е имало
знание, че К.К. не представлява дружеството. Това води до несъмнен извод, че
вземането на банката е станало изискуемо на 01.01.2010 година, извършените
плащания е следвало да се погасяват съобразно нормата на чл.76 ЗЗД, както и че от този момента е започнала да тече
погасителната давност, която по отношение на главницата е изтекла на 01.01.2016
година, а по отношение на лихвите- приложение на чл.119 ЗЗД. За лихвите, на
самостоятелно основание се позовава на чл.111 ЗЗД – прави възражение за
погасителна давност. Моли съда да отхвърли молбата по чл.625 ТЗ, предявена от „Р.(Б.)“
ЕАД.
Присъединеният кредитор „П.П.Т.“ ЕАД излага твърдения,
че има вземания към ответника по фактури за периода 30.12.2015г.-22.07.2016г.,
за които са издадени, подробно описани в заявлението / молбата/ за
присъединяване фактури. Счита, че ответникът е неплатежоспособен, а в условието
на евентуалност – свръхзадължен.
Присъединеният кредитор „Т.С.КФТ“ – ЧЮЛ, регистрирано
в Република Унгария, твърди, че има непогасено вземане от ответника по фактури,
издадени в периода 21.06.2016 г.-12.04.2016 г., произтичащо от търговско
рамково споразумение от 01.03.2015 г. за покупко-продажба на електрически и
пневматични машини, аксесоари и консумативи. Страните по споразумението са
подписали търговски условия към него на 26. 02. 2016 г. С нотариална покана от
26.09.2016 г. присъединеният кредитор е дал срок на ответника да му заплати дължима
сума в размер на 15 909,20 лв. Твърди, че срокът за заплащане на последните
издадени фактури е до 10.04.2016 г. Плащане не е извършено, а срещу ответника
се водят множества изпълнителни дела. Твърди, че ответникът „К.“ АД е спрял
плащанията поради това, че е неплатежоспособен. Моли съда да постанови решение,
с което да обяви неплатежоспособността на длъжника и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на ответното дружество.
Присъединеният кредитор „Б.Д.“ ЕАД излага твърдения,
че ответникът му дължи суми в размер на 982 208,05 евро, произтичащи от
сключения от тях договор за финансов лизинг № 1013 от 17.6.2011 г. заедно с
анекс и споразумение, суми в размер на 585 794,01 евро, произтичащи от
сключения от тях договор за финансов лизинг № 1014 от 17.06.2011 г. заедно с
анекси и споразумение, както и суми в размер на 90 361,65 евро,
произтичащи от сключения от тях договор за кредит № 435 от 3.7.2010 г., изменян
с последващи анекси. Твърди, че ответникът
е спрял плащанията по всички задължения, произтичащи от тези сделки, като
последното плащане е от 09.06.2016 г. Твърди, че е настъпила изискуемостта на
вземанията му по трите договора съответно на 25.6.2016 г. – на договори за
финансов лизинг № 1013 и № 1014, а на 5.10.2016 г. е обявена предсрочна
изискуемост на договор за кредит № 435. Моли съда да постанови решение, с което
да обяви неплатежоспособността на длъжника и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на ответното дружество.
Присъединеният кредитор „К.“ ЕООД излага твърдения, че
по силата на договор от 20.06.2008 г.ответникът му е предоставил изключителното
право на продажба на стоки от продуктовия му каталог на територията на Руската
федерация за срок от 10 г., като последният се е задължил в 30-дневен срок да
му отпусне безлихвен целеви заем в размер на 1 300 000 евро. Твърди,
че ответникът не е изпълнил последното си задължение, поради което кредиторът е
изпратил покана на ответника да заплати неустойка за неизпълнение. Твърди, че
въз основа на предявена от него искова претенция за заплащане на посочената
неустойка Софийски арбитражен съд е постановил решение на 16.01.2017 г.,
съгласно което осъжда ответника да заплати на ищеца сума в размер на
15 000 евро, частично предявена от 30 000 евро. Съдебният акт е влязъл
в сила на 18.1.2017 г.Моли съда да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността на длъжника и да открие производство по несъстоятелност
по отношение на ответното дружество, като определи дата на
неплатежоспособността 28.8.2008 г.
По молбите на присъединените кредитори ответникът не е
депозирал отговор.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По молбата на „Р.(Б.)“ ЕАД:
На 20.08.2008 г. молителят „Р.(Б.)“ ЕАД
и ответникът „К.“ АД са сключили договор, по силата на който банката предоставя
на търговското дружество револвиращ кредит в размер до 7 000 000 евро,
5 000 000 евро от които за рефинансиране на друг банков кредит от 06.07.2005г.
и 2 000 000 евро за оборотни средства- закупуване на стоки и други
разходи, свързани с основната дейност на кредитополучателя, включително
заплащане на ДДС, с изключение на други данъци, осигуровки, заплати и дивиденти.
Съгласили са се, че кредитополучателят може многократно да усвоява суми до
максималния размер на кредита, като следва да погаси задълженията си по него най-късно
до 05.08.2011 г. Кредитополучателят се е задължил да заплаща на кредитодателя
годишна лихва в размер на 3-месечния EURIBOR плюс надбавка 2,50 %. При забава в плащането на
дължими по договора суми ответникът е поел задължение да заплаща на банката
неустойка в размер на 3-месечния EURIBOR
плюс надбавка 10,75 пункта годишно върху усвоената, но непогасена главница. За
кредитополучателя договорът е подписан от К.К..
Процесният договор е изменен и допълнен
с Анекс №1 от 29.04.2009г., като се променят падежите за погасяване на
усвоените суми и крайният срок за погасяване на кредита – на 05.08.2010 г. Уговаря се и
учредяване на нови обезпечения по договора.
С Анекс №2 от 05.08.2009г. страните по
договора са се съгласили падежа на вноската в размер на 286 000 евро по
главница от 05.08.2009 година да се
измести на 05.09.2009 г., а периодът на усвояването на суми по кредита се
удължава до 4.9.2009 г. до размера на 6 714 000 евро.
По силата на Анекс №3 от 07.09.2009г. страните
по договора са се съгласили падежът на вноската в размер на 286 000 евро
по главница, уговорен с падеж 05.10.2009 година да се промени на
05.10.2009година, а периодът на усвояването на суми – 6 714 000 евро
-по кредита се удължава до 4.10.2009 г.
Съгласно Анекс №4 от 05.10.2009г.
страните по договора се съгласяват падежът на вноската в размер на 429 000
евро и тази в размер на 143 000 евро да се променят, като падежът за
плащането им е уговорен за 16.11.2009 година, като периодът на усвояването на
суми по кредита се удължава до 15.11.2009 г. до размера на 6 714 000
евро.
Процесният договор е изменен и допълнен
с Анекс №5 от 30.11.2009г., съгласно който непогасената част от кредита в
размер на 6 714 000 евро се трансформира
в редовна главница в размер на 6 142 000 евро и просрочена главница в
размер на 572 000 евро. Уговорено е да не се дължи наказателна лихва за
периода 16.11-30.11.2009 г. Постигнато е съгласие за удължаване на срокове на
падеж на просрочена главница и на редовни вноски, както и за максималния размер
за усвояване на кредита. Уговаря се и учредяване на нови обезпечения по
договора. Включени са и нови основание за неизпълнение на договора.
С Анекс №6 от 01.02.2010г. страните
приемат, че усвоената и непогасена част от кредита, към датата на подписване на
това споразумение е 6 714 000евро, приемат, че за периода от
16.02.2010 година до 04.06.2010 година кредитополучателят може да усвои
6 000 000евро, като максимален размер на кредита, предоговарят
сроковете за погасяване, като препращат към погасителен план към анекс 01, б. и
до б. к, включително.
По силата на Анекс №7 от 16.02.2010г.,
приемат, че дължимата вноска за главница по кредита е сумата от 7 000
0000евро, страните предоговарят сроковете за погасяване на главницата от
714 000евро – до 05.03.201010, и променят максималния размер на общата
сума, която може да бъде усвоена – 6 000 000 евро.
Съгласно Анекс №8 от 16.03.2010г. се
променят размера на годишната възнаградителна лихва, крайният срок за
погасяване на кредит – 31.12.2010 г. и др.
По силата на Анекс №9 от 05.08.2010г. се
изменят падежите на вноските за комисионна управление.
Процесният договор е изменен и допълнен
с Анекс №10 от 27.09.2010г., по силата на
който се преструктурира и рефинансира кредита като се изменят размера на
възнаградителната лихва, крайният срок за погасяване на главницата става
5.9.2011 г., уговарят се и нови обезпечения. С
Анекс №11 от 22.11.2010 г. се дава възможността на ответника да използва
кредита и за издаване на банкови гаранции – т.е. променя се целта на кредита.
Процесният договор е изменен и допълнен
с Анекс №12 от 31.08.201 1 г., с който страните приемат, че размерът на сумата
по кредита е 5 150 100, 86 евро, съгласяват се да променят крайния
срок за погасяване на всички дължими суми по кредита се променя на 5.10.2011 г.
и се уговаря заплащането на нова комисионна в полза на банката.
Съгласно Анекс №13 от 03.10.2011г.
крайната дата за погасяване на дължимите суми става 05.09.2012 г., изменя се
размера на начисляваната възнаградителна лихва на тримесечния EURIBOR с надбавка от 3.5
пункта, уговорени са нови комисионни и обезпечения и др.
По силата на Анекс №14 от 22.08.2012г.
крайният срок за погасяване на всички дължими суми по кредита се удължава до 05.09.2013
г., намалява максималния размер на разрешения за ползване кредит до
4 686 484,44 евро и се начислява нова комисионна.
Процесният договор е изменен и допълнен
с Анекс №15 от 15.01.2013г., от който се
установява, че банката се е съгласила да издаде по искане на ответника контра
банкова гаранция.
С Анекс №16 от 19.06.2013г. се намалява
максималния размер на разрешения за ползване кредит – 4 650 412,93
евро и се потвърждава издадената контра банкова гаранция.
Съгласно Анекс №17 от 06.02.2014г. се
извършва преструктуриране на кредита, опростяване на натрупана наказателна
лихва, промяна на размера на възнаградителната лихва и начисляване на нови
комисионни, а именно: просрочена главница от 4 475 794,24 евро;
наказателна лихва в размер на 140 385,31 евро, която банката опрощава,
като приема, че кредитополучателят и дължи само лихва в размер, съгласно чл.3
от Анекс №13.Уговарят и частично заличаване на ипотеки.
По силата на Анекс №18 от 19.03.2014 г. страните
констатират, че към датата на подписване на анекса, размерът на редовната
главница е 4 375 794,24 евро. Ответникът се задължава да погаси
всички усвоени суми и лихви над 3 695 794,24 евро съответно на 5.10.2014
г и 5.12.2014 г., а също така се намалява максималния размер на разрешения за
ползване кредит.
С Анекс №19 от 10.10.2014г. страните
потвърждават размера на дълга на ответника към датата на подписването му.
Процесният договор е изменен и допълнен
с Анекс №20 от 03.12.2014г., по силата на който крайният срок за погасяване на
кредита става 5.01.2015 г., намалява се максималният размер на разрешения за
ползване кредит, уговаря се заплащането на нова комисионна такса.
По силата на Анекс №21 от 05.01.2015г.
страните се съгласяват, че дългът на ответника е в размер на
3 819 176,22 евро – главница, крайният срок за погасяване на всички
дължими суми се изменя на 31.3.2015 г., а е дължима и такса комисионна за
управление в размер на 1 909,59 евро.
По делото са представени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
20.04.2016г. и изпълнителен лист от 20.04.2016 г., издадени по ч.гр.д. №
21217/2016 г. на Районен съд - гр.София за сумата от 500 000 евро, като
част от вземане на банката в размер на 3 818 494, 83 евро.По делото
са представени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 16.05.2016г. и изпълнителен лист от 16.05.2016 г.,
издадени по ч.гр.д. № 25464/2016 г. на Районен съд - гр.София за сумата от 280 000 евро (част от 3 818 494,83
евро) ведно със законната лихва за периода от 13.5.2016 г. до изплащане на
вземането и разноски.
По делото са представени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
05.07.2016г. и изпълнителен лист от 05.07.2016 г., издадени по ч.гр.д. №
34629/2016 г. на Районен съд - гр.София .
Представено е и извлечение от
счетоводните книги на молителя „Р.(Б.)“ ЕАД от 07.09.2016 г., в което подробно са
описани дължимите ѝ от ответника суми, които са в общ размер
4 306 303,24 евро и 156 972,36 лв.
По молбата на „П.П.Т.“ ЕАД,
ЕИК *******:
Молителят е представил по делото фактури,
издадени от него на ответника в периода 10.6.2015 г. – 20.08.2016 г., за
вземания на обща стойност 480 071,32
лв., произтичащи от сделки, обвързващи го с ответника, по което твърдение няма
спор по делото.Фактурите съдържат наименованието на страните по сделката,
стоката, предмет на сделката, количество на същата, дължима сума, начин на
плащане –по банков път, срок на плащане и кога е получена стоката. Фактурите не
носят подпис, но съдържат наименование на артикул, количество, цена, отстъпка,
дължима сума и ДДС, сочат начин на плащане – по банков път, срок за плащане и
дата на получаване на стоката.Обхващат 2015 година и януари – август 2016
година.
По молбата на „Т.С.КФТ“, регистрирано в
Столичния съд на Република Унгария под № Cg 01-09-684984
с данъчен № HU11954288:
По делото е представена справка от
Камарата на частните съдебни изпълнители, от която се установява, че ответникът
е длъжник по изп. дела № 348/2016 по
описа на ЧСИ Д.Н.– образувано за събиране на парично вземане, № 276/2016 г. по
описа на ЧСИ Д.П.– образувано за предаване на вещ, № 267/2016 г. по описа на
ЧСИ И.Ц.– образувано за събиране на парично вземане, № 505/2016 г. по описа на В.С.–
образувано за налагане на обезпечителна мярка, № 745/2016 г. и 656/2016 г. по
описа на ЧСИ Г. Д.– образувани за събиране на парични вземания, № 289/2016 г.
по описа на ЧСИ М.Ц.– образувано за събиране на непарично вземане, № 941/2016
г. по описа на ЧСИ П.И.– образувано за събиране на парично вземане.
Няма спор между страните в процеса, а
това се установява и от представените по делото доказателства, че през 2015 г.
присъединеният кредитор „Т.С.КФТ“ е сключил споразумение с ответника, по силата
на което му продава електрически пневматични машини, аксесоари за тях и
консумативи. Купувачът се е задължил да достига годишен оборот не по-малко от 7
500 лв. Цените на стоките са определени в търговски условия, валидни от първи
до осми март 2016 г. Заплащането на цената на стоките е уговорено да бъде
извършвано в 30-дневен срок от издаване на фактурите.
За периода 21януари – 12 април 2016 г. присъединеният
кредитор е издал на ответника фактури на обща стойност 15 909,20 лв. по
товарителници с дати на доставка 26.01.2016 г., 22.02.2016г., 25.02.2016 г.,
29.02.2016 г., 08.03.2016г., 09.03.2016г., 15.03.2016г., и 16.3.2016 г., а
именно: фактура № 00115/16-Е/21.01.2016
срокът за плащане е до 20.02.2016 г., по фактура № 00306/16-Е/17.02.2016 срокът
за плащане е до 18.03.2016 г., по фактура № 00307/16-Е/17.02.2016 г. срокът за
плащане е до18.03.2016 г., по фактура № 00325/16-Е/22.02.2016 срокът за плащане
е до 23.03.2016 г., по фактура № 00348/16-Е/24.02.2016 срокът за плащане е до 25.03.2016
г., по фактура № 00364/16-Е/24.02.2016 срокът за плащане е до 25.03.2016 г., по
фактура № 00400/ 16-Е/01.03.2016 срокът за плащане е до 31.03.2016 г., по
фактура № 00438/16-Е/04.03.2016 срокът за плащане е до 03.04.2016 г., по
фактура № 00471/16-Е/10.03.2016 срокът за плащане е до 09.04.2016 г., по
фактура № 00478/16-Е/11.03.2016 срокът за плащане е до 10.04.2016 г., по
фактура № 00479/ 16-Е/11.03.2016 срокът за плащане е до 10.04.2016 г.
На 26.9.2016 г. нотариус Ивайло Николов
е връчил на ответника нотариална покана от „Т.С.КФТ“, с която е даден срок на
длъжника в 7-дневен срок да погаси задълженията си към него в размер на
15 909,20 лв, връчена на длъжника на 26.09.2016 година.Към молбата се
представени фактури за извършените доставки и документи, удостоверяващи
получаването на стоките.
По молбата на „К.“ ЕООД:
На 16.1.2017 г. Софийски арбитражен съд
е постановил Решение по арб. дело № А-1/2016 г., по силата на което осъжда ответника
да заплати на присъединения кредитор сума в размер на 15 000 000
евро, частично предявена от цялото вземане в размер на 30 000 000
евро – договорна неустойка по договор за дистрибуция и изключително представителство
между страните от 20.06.2008 г.
По молбата на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********:
На 17.06.2011 г. присъединеният кредитор
и ответникът са сключили договор за финансов лизинг №1013/17.06.2011 г., с
нотариално удостоверени подписи с рег. № 6575/ 17.06.2011 г. по описа на нотариус
М.И.с рег. № 260 от НК и с район на действие СРС, по силата на който банката,
като лизингодател, се задължава да придобие и предостави за ползване на „К.“ АД,
в качеството му на лизингополучател, срещу възнаграждение, под формата на
лизингови вноски, следните недвижими имоти:
поземлен имот (нива) с пл.№ 055020,
ЕКАТТЕ 32278, м. „Караголска кория”, землището на с. Игнатиево, община
Аксаково, област Варна, с площ по скица и НА 7 258 кв.м., който с решение № 4
на комисия по чл. 17 от 3033 е преотреден за изграждане на обект „Склад
строителни материали”;
поземлен имот (нива) с пл. № 028006, м.
„Мъзгите”, землището на с. Игнатиево, община Аксаково, област Варна, с площ по
скица 6 385 кв.м.;
поземлен имот с пл. № 04279.143.21, м.
„Влашка чука”, община Благоевград, област Благоевград, с площ от 6 615 кв.м., с
начин на трайно ползване „Нива“;
поземлен имот с идентификатор
07079.2.1357, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас,
общ. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, п.к. 8000, м. „Под шосето”;
поземлен имот с пл. № 149002, м. „Долно
ливаге”, с. Мировяне, община Нови Искър, област, с площ от 16 662 кв.м.,
представляващ земеделска земя - IV-та категория.
Лизингополучателят се е съгласил да придобие
описаните имоти на цена от 1 404 990, 80 евро, без ДДС и тази цена
страните по договора са приели, че е дължимата главница, формирана от общата
цена на придобиване на имотите и общия разход за нотариални такси, местни
данъци и държавни такси по вписване на сделките
Лизингополучателят плаща възнаграждение
във формата на 48 периодични месечни лизингови вноски в общ размер
1 404 990,80 евро съгласно погасителен план и годишна лихва в размер
на 3-месечни ЮРИБОР, увеличен с 5 пункта.
Със споразумение от 22.6.2011 г.,
сключено между „Б.Д.“ ЕАД и „К.“ АД към договора за финансов лизинг №
1013/17.6.2011 г., страните са уреждили отношенията си по повод дължимия данък
добавена стойност по лизинговата сделка и по договорите за покупко-продажба на
недвижимите имоти – предмет на финансовия лизинг.
Договорът е изменян с последващи анекси.
С анекс № 1 от 19.01.2012 г. към
договора за финансов лизинг „К.Т.“ ЕООД е освободен като съдлъжник по договора,
поради преобразуването му чрез вливане в „К.“ АД при условията на универсално
правоприемство, като лизингодателят запазва всички свои права в пълен обем
срещу останалите длъжници. Видно от т. 3 от анекса е договорено удължаване на
гратисния срок по чл. 17, ал. 5 от Договора, до 24.9.2012 г., като до изтичането
му е договорено, че лизингополучателят ще заплаща годишна лихва в размер на 3
месечния EURIBOR
плюс договорена надбавка в размер на 3,5 %. Приложен е и нов погасителен план.
От анекс № 2 от 26.11.2012 г. към
договора за финансов лизинг, е видно, че към датата на сключването му дължимата
главница по лизинга е в размер на 1 402 818,40 евро. Съгласно него отново е
удължен гратисния период с 1 година – до 24.9.2013 г., до изтичането на който
годишната лихва се е формирала като сбор от 3 месечния EURIBOR плюс договорена
надбавка в размер на 3,5 %. Договорен е нов погасителен план и е прието
учредяване на допълнително обезпечение. Последното е реализирано посредством
сключения между „Б.Д.“ ЕАД - лизингодател и „П.П.Т.” ,като поръчител, договор
за поръчителство от 26.11.2012 г.
Видно от Анекс № 3 от 16.12.2013 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД, „К.“ АД и
„Търговско-рекламен център по строителство“ ЕООД към Договор за финансов лизинг
№ 1013/17.6.2011 г., с нотариални удостоверени подписи с peг. №
18572/16.12.2013 г. по описа на М.И.- нотариус с район на действие СРС и с peг.
№ 260 от НК, към датата на сключването му дългът по него възлиза на сумата общо
в размер на 1 438 655,25 евро, от които главницата е в размер на 1 402 818,40
евро, а остатъкът - начислени договорни лихви /възнаградителни и наказателни/.
„Б.Д.“ ЕАД опрощава на длъжниците начислената за периода от 25.9.2013 г. до
датата на сключване на анекса наказателна лихва, като е договорен и нов
погасителен план. Лизингополучателят и съдлъжниците му са се задължили в срок
до 17.12.2013 г. да внесат една вноска по главница в размер на 1 000 000 евро,
след което за периода от 25.1.2014 г. до 25.8.2020 г. да внесат 80 равни
месечни погасителни вноски по главница, всяка в размер на 4 973 евро и последна
81-ва вноска по главница в размер 4 978,40 евро, дължима на 25.9.2020 г.
Дължимата годишна лихва съгласно новия погасителен план към Анекс № 3, дължима
ежемесечно за целия период на финансовия лизинг, се формира като сбор от 3
месечния EURIBOR
плюс договорена надбавка в размер на 3,5 %. Нещо повече, съгласно т. 3, ал. 1 и
ал. 2 от Анекса е постигнато съгласие съдлъжниците: “К.К.” ЕООД, “А.” ЕООД, „К.строително
и М.О.” ЕАД и поръчителят „П.П.Т.” ЕАД да бъдат освободени от задълженията им
по договора, като банката е запазила правата си в пълен обем срещу останалите
солидарно задължени лица по договора, а именно – „К.“ АД и “Търговско -
Рекламен център по строителство” ЕООД.
С писмо от „Б.Д.“ ЕАД ответникът е поканен да заплати всички
дължими суми по финансов лизинг № 1013/17.6.2011 г., в противен случай, то същото
съставлява изявление за едностранно разваляне на договора, считано от
27.12.2013 г.
По силата на споразумение от 07.01.2014
г. към договор за финансов лизинг № 1013/17.6.2011 г. страните по последния са постигнали
съгласие за изплащане на изискуемия дълг, произтичащ от обсъждания развален
договор при запазване на учредените обезпечения, с краен падеж за издължаване
25.6.2016 г. Предмет на това споразумение е доброволно уреждане на отношенията
в частта относно паричните задължения на лизингополучателя към „Б.Д.“ ЕАД
относно падежиралите към датата на разваляне вноски по главница и лихва. Видно
от чл. 1 от споразумението е, че към датата на неговото сключване, така
формираният дълг към „Б.Д.“ ЕАД, възлиза общо на сумата в размер на 1 003
402,56 евро, от които: просрочена главница в размер на 1 000 000 евро, възнаградителна
лихва в размер на 1 263, 63 евро и наказателна лихва в размер 2 138, 93 евро. Съгласно
чл. 6 от Споразумението независимо от договорената схема за погасяване, целият
описан дълг е запазен като изцяло изискуем, като върху него се начислява лихва
в размер на 3 – месечния EURIBOR плюс договорна надбавка в размер на 2,5 %.
На 17.06.2011 г. присъединеният кредитор
и ответника са сключили договор за финансов лизинг №1014/17.6.2011 г., с
нотариално удостоверени подписи с peг. № 6578/17.6.2011 г. по описа на Нотариус
М.И.с peг. № 260 от Нотариалната камара и с район на действие СРС, по силата на
който банката се задължава да придобие и предостави за ползване на „К.“ АД
срещу възнаграждение следния недвижим имот: сграда с идентификатор №
56784.507.1.5, по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед
РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АFKK, без последващо
изменение със заповед в КККР, находяща се в гр. Пловдив, с административен
адрес: общ.Пловдив, обл.Пловдив, с адрес: гр.Пловдив, п.к.4000 (четири хиляди),
ул.“ Цар ****** (тридесет и седем), със застроена площ съгласно кадастрална
скица от 1950 кв.м., брой етажи - три, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 56784.507.1, едно), който съгласно извадка от кадастралната
карта е с площ от 348 249 кв.м., и която сграда е идентична с описаната в
нотариален акт за собственост на недвижим имот №27, т.1, рег.№ 237, дело №23 от
2003г. по описа на нотариус В.Б., рег.№ 057 в регистъра на Нотариалната камара
на Република Б., вписан в AB-Пловдив под акт №109, т.З/ 2003г., ПАЛАТА № 29/5
(двадесет и девет/пет), с метална конструкция и покривна конструкция тип
«Мархи», със застроена площ от 1951 кв.м.
Лизингополучателят плаща възнаграждение
във формата на 48 периодични месечни лизингови вноски в общ размер 2 475
500 евро съгласно погасителен план и годишна лихва в размер на 3-месечни
ЮРИБОР, увеличен с 5 пункта.
За обезпечаване на вземанията на
лизингодателя по процесния договор на 17.6.2011 г. са учредени в полза на
кредитора следните обезпечения: Особен залог върху всички настоящи и бъдещи
парични вземания на „К.строително и М.О.” ЕАД, по всички негови настоящи и бъдещи
банкови сметки открити в „Б.Д.“ ЕАД, вписан с ЦРОЗ под № 2011062001783,
подновен с допълнително отбелязване под № 2016061601295 и вписано пристъпване
към изпълнение под № 2016101701005; Особен залог върху всички настоящи и бъдещи
парични вземания на “К.К.“ ЕООД, по всички негови настоящи и бъдещи банкови
сметки открити в „Б.Д.“ ЕАД, вписан с ЦРОЗ под № 2011062801072, подновен с
допълнително отбелязване под № 2016061601288 и вписано пристъпване към
изпълнение под № 2016101700709; особен залог върху всички настоящи и бъдещи
парични вземания на “А.” ЕООД, по всички негови настоящи и бъдещи банкови
сметки открити в „Б.Д.“ ЕАД, вписан с ЦРОЗ под № 201106280809, подновен с
допълнително отбелязване под № 2016061601270 и вписано пристъпване към
изпълнение под № 2016101700873; Особен залог върху всички настоящи и бъдещи
парични вземания на „К.” АД, по всички негови настоящи и бъдещи банкови сметки
открити в „Б.Д.“ ЕАД, вписан с ЦРОЗ под № 2011062001934, подновен с
допълнително отбелязване под № 2016061601256 и вписано пристъпване към
изпълнение под № 2016101701037; Особен залог върху всички настоящи и бъдещи
вземания на „К.” АД, произтичащи от вече сключени и бъдещи договори за наем на
имотите, предмет на договора за финансов лизинг № 1013 сключен на 17.06.2011 г.
или на отделни части от тях, вписан с ЦРОЗ под № 2011062001672, подновен с
допълнително отбелязване под № 2016061601231 и вписано пристъпване към
изпълнение под № 2016101700810; Особен залог върху стоки в оборот,
представляващи инструменти, машини и консумативи, собственост на „К.” АД,
вписан с ЦРОЗ под № 2011062001894, подновен с допълнително отбелязване под №
201606161217 и вписано пристъпване към изпълнение под № 2016101701020; Особен
залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на “Търговско-рекламен център по
строителство” ЕООД, по всички негови настоящи и бъдещи банкови сметки открити в
"Б.Д." ЕАД, вписан с ЦРОЗ под № 2011062001751, подновен с
допълнително отбелязване под № 2016061601177 и вписано пристъпване към
изпълнение под № 2016101700977; Особен залог върху всички настоящи и бъдещи
вземания на “Търговско-рекламен център по строителство” ЕООД, произтичащи от
вече сключени и бъдещи договори за наем на имотите, предмет на договора за
финансов лизинг № 1014 сключен на 17.06.2011 г. или на отделни части от тях,
вписан с ЦРОЗ под № 2011062002001, подновен с допълнително отбелязване под №
2016061601073 и вписано пристъпване към изпълнение под № 2016101700859.
Банката е закупила на 22.6.2011 г.
уговорения в договора за финансов лизинг недвижим имот, видно от представения
по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том I, рег.
№ 983, дело № 66 от 22.6.2011 г. по описа на нотариус Е.С.с рег. № 645 и с
район на действие PC-Пловдив, вписан в Служба по вписванията - Пловдив с вх.
рег. № 14457/22.6.2011 г., акт № 41, том 43, дело № 7053/2011 г.
Със споразумение от 22.6.2011 г.,
сключено между „Б.Д.“ ЕАД и „К.“ АД към договора за финансов лизинг №
1013/17.6.2011 г., страните са уреждили отношенията си по повод дължимия данък
добавена стойност по лизинговата сделка и по договорите за покупко-продажба на
недвижимите имоти – предмет на финансовия лизинг.
С Анекс № 1 от 19.01.2012 г. и
погасителен план към него, сключен към договор за финансов лизинг №
1014/17.6.2011 г. с нотариално удостоверяване на подписите с рег. №626/19.1.2012
г. по описа на Нотариус М.И.с рег. № 260 от НК и с район на действие СРС, „К.Т.“ ЕООД е освободен като съдлъжник по
договора, поради преобразуването му чрез вливане в „К.“ АД при условията на
универсално правоприемство, като лизингодателят запазва всички свои права в
пълен обем срещу останалите длъжници. Видно от т. 3 от анекса е договорено
удължаване на гратисния срок по чл. 17, ал. 5 от Договора, до 24.9.2012 г.,
като до изтичането му е договорено, че лизингополучателят ще заплаща годишна
лихва в размер на 3 месечния EURIBOR
плюс договорена надбавка в размер на 3,5 %.
По делото е представен договор за
поръчителство от 26.11.2012 г. между „Б.Д.“ ЕАД - лизингодател и „П.П.Т.” ЕАД в
качеството му на поръчител, сключен към договор за финансов лизинг № 1014/17.6.2011
г. Съгласно разпоредбите му поръчителят се задължава да отговаря солидарно с
ответника за изпълнение на цялото задължение на последния към
банката-лизингодател.
От анекс № 2 от 26.11.2012 г. към
договора за финансов лизинг, е видно, че към датата на сключването му дължимата
главница по лизинга е в размер на 2 534 771, 84 евро, от които главницата е в
размер на 2 471 630,63 евро, а остатъкът е сбор от падежирали и незаплатени
лихви (възнаградителни и наказателни). Съгласно него „Б.Д.“ ЕАД опрощава на
длъжниците изискуемата наказателна лихва, начислена за периода от 25.9.2013 г.
до 16.12.2013 г., а също така е договорен и нов погасителен план, както следва:
на 17.12.2013 г. - първа лизингова вноска в размер на 700 000 евро; от
25.01.2014 г. до 25.08.2020 г. - 80 (осемдесет) равни месечни вноски по
главница в размер на 21 872 евро и на 25.09.2020 г. последна лизингова вноска в
размер на 21 870,63 евро.
Видно от Анекс № 3 от 16.12.2013 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД, „К.“ АД и
„Търговско-рекламен център по строителство“ ЕООД към Договор за финансов лизинг
№ 1014/17.6.2011 г., с нотариални удостоверени подписи с peг. №
18572/16.12.2013 г. по описа на М.И.- нотариус с район на действие СРС и с peг.
№ 260 от НК, дължимата годишна лихва се начислява ежемесечно за целия период на
финансовия лизинг и се формира по размер като сбор от тримесечния EURIBOR плюс
договорена надбавка в размер на 3,5 %. Видно от т. 3, ал. 1 и ал. 2 от анекса
страните по него са постигнали съгласие съдлъжниците „К.К.“ ЕООД, „А.“ ЕООД, „К.строително
и М.О.“ ЕАД и поръчителят - „П.П.Т.“ ЕАД да бъдат освободени от задълженията им
по Договор № 1014/17.6.2011 г., като банката е запазила правата си в пълен обем
против останалите солидарно задължени лица, а именно „К.“ АД и “Търговско -
Рекламен център по строителство” ЕООД.
С писмо от „Б.Д.“ ЕАД е поканен
ответникът да заплати всички дължими суми по финансов лизинг № 1014/17.6.2011
г., в противен случай, то същото съставлява изявление за едностранно разваляне
на договора, считано от 27.12.2013 г.,
в
който случай ги приканва да върнат владението върху имота, предмет на лизинга.
По силата на споразумение от 7.1.2014 г.
към договор за финансов лизинг № 1014/17.6.2011 г. страните по последния са постигнали
съгласие за изплащане на изискуемия дълг, произтичащ от обсъждания развален
договор при запазване на учредените обезпечения, с краен падеж за издължаване 25.6.2016
г. Предмет на това споразумение е доброволно уреждане на отношенията в частта
относно паричните задължения на лизингополучателя към „Б.Д.“ ЕАД относно падежиралите
към датата на разваляне вноски по главница и лихва. Видно от чл. 1 от споразумението
е, че към датата на неговото сключване, така формираният дълг към „Б.Д.“ ЕАД,
възлиза общо на сумата в размер на 702 381, 77 евро, от които просрочена
главница в размер на 700 000 евро възнаградителна лихва в размер на 884,54 евро
и наказателна лихва в размер 1 497,23 евро. Съгласно чл. 6 от споразумението
независимо от договорената схема за погасяване, целият описан дълг е запазен
като изцяло изискуем, като върху него се начислява лихва в размер на 3 – месечния
EURIBOR плюс договорна надбавка в размер на 2,5 %.
По силата на договор за кредит № 435 от
3.7.2007 г. „Б.Д.“ ЕАД е предоставила на „К.“ АД стандартен инвестиционен кредит за сумата в
размер 390 000 евро, в рамките на разрешене кредитен лимит от
2 000 000евро, за
рефинансиране на собствени средства за закупуване на два броя недвижими имоти,
описани в т.1.1 и 1.2 от договора. Уговорен е краен срок за погасяване съгласно
договорен погасителен план 24.04.2014 г. Кредитополучателят се е задължил да
заплаща на банката договорна лихва, определена по размер като сбор от
тримесечния EURIBOR
плюс договорена надбавка. Крайният срок за погасяване на кредита е 24.04.2014
г., като главницата се издължава на 80 месечни погасителни вноски по 48000 евро
и последна – 6000 евро.
Към договора е подписан Анекс № 1 от 17.03.2009г.,
по силата на който е изменена дължимата годишна лихва, като е договорено, че
същата се формира като сбор от тримесечния EURIBOR плюс договорена надбавка в
размер на 5,10 %;
С Анекс № 2 от 11.3.2010 г., влязъл в
сила, считано от 25.02.2010 г., с който е договорен нов гратисен период от 25.02.2010
г. до 25.05.2010 г., след изтичането на който остатъкът по главница се погасява
съгласно нов погасителен план. Изменена е дължимата годишна лихва, като е
договорено, че същата се формира като сбор от тримесечния EURIBOR плюс договорена
надбавка в размер на 7,10%.
С Анекс № 3 от 29.06.2010 г. е договорен
нов гратисен период от 25.02.2010 г. до 25.02.2011 г., като след изтичането на
който остатъка от главницата по кредита се погасява съгласно нов погасителен
план, представляващ неразделна част от анекса. Договоря се учредяване ново
обезпечение чрез поръчителството на лицата „К.Т.“ ЕООД, „К.К.“ ЕООД, „А.“ ЕООД
и „Търговско-рекламен център по строителство“ ЕООД.
Сключен е договор за поръчителство от
29.06.2010 г. към договора за кредит № 435/03.07.2007 г. между „Б.Д.“ ЕАД, като
кредитор от една страна и от друга - „К.Т.“ ЕООД, „К.К.“ ЕООД, „А.“ ЕООД и
„Търговско-рекламен център по строителство“ ЕООД, като поръчители.
С Анекс № 4/25.03.2011 г. е договорен
нов гратисен период от 25.02.2011 г. до 24.03.2011 г., след изтичането на който
остатъкът по главницата на кредита започва да се погасява съгласно нов
погасителен план, представляващ неразделна част от анекса.
С Анекс № 5 от 09.09.2011 г. е
договорена нова годишна лихва, формирана като сбор от тримесечния EURIBOR плюс
договорена надбавка в размер на 5,31 %.
Съгласно Анекс № 6 от 19.01.2012 г. към
датата на подписването му дължимата главница по кредита е в размер на 246 000
евро. С него се страните по договора се съгласяват, че без да се изменя
крайният срок за погасяване на кредита - 24.04.2014 г. гратисният период се
удължава до 24.09.2012 г., след
изтичането на който остатъкът по главница започва да се погасява съгласно нов
погасителен план, съставляващ неразделна част от анекса. Изменя се още
дължимата годишна лихва, като в срока на гратисния период същата се формира
като сбор от тримесечния EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 3,5 %, а
след изтичането му - като сбор от тримесечния EURIBOR плюс договорена надбавка
в размер на 3 %, но не по-малко от 6,9 %. С анекса е договорено, че „К.Т.“ ЕООД
се освобождава от задълженията си като поръчител по договора за кредит и
анексите към него.
С оглед настъпилите с Анекс № 6 от 09.09.2012г.
изменения в главното кредитно правоотношение, между „Б.Д.“ ЕАД, като кредитор
от една страна и от друга - „К.К.“ ЕООД, „А.“ ЕООД и „Т.-р.ц. п. с.“ ЕООД, като
поръчители е сключен Анекс № 1 от 19.01.2011 г. към договор за поръчителство от
29.06.2010 г.
Към датата на сключване на Анекс № 7 от
26.11.2012 г. дължимата главница по кредита е в размер на 246 000 евро. С
анекса страните се договарят, че без да се
изменя крайният срок за погасяване на кредита - 24.04.2014 г., гратисният
период се удължава до 24.09.2013 г., след изтичането на който остатъкът по
главница започва да се погасява съгласно нов погасителен план, съставляващ
неразделна част от анекса. Уговаря се, че дължимата годишна лихва в срока на
гратисния период е формирана като сбор от тримесечния EURIBOR плюс договорена
надбавка в размер на 3,5 %, а след изтичането му – като сбор от тримесечния
EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 3 %, но не по-малко от 6,9 %.
Страните приемат учредяване на допълнително обезпечение - поръчителството на „П.П.Т.“
ЕАД.
На 26.11.2012 г. е сключен договор за
поръчителство към договор за кредит № 435/ 3.7.2007 г. между „Б.Д.“ ЕАД, като
кредитор и „П.П.Т.“ ЕАД, както и Анекс № 2 /26.11.2012 г. към договор за
поръчителство от 29.6.2010 г.
Съгласно т. 3 от Анекс № 8 от 16.12.2013
г. „Б.Д.“ ЕАД е предоставила съгласие да освободи от отговорност всички
поръчители по кредита. Към датата на сключването му задължението на „К.“ АД към
банката по кредита възлиза общо на сумата от 252 506, 54 евро, а именно: 246
000 евро - главница, от която 92 250 евро - просрочена; 4 340,93 евро начислена
възнаградителна лихва за периода от 04.09.2013 г. до 15.12.2013 г. и 2 156, 61
евро - наказателна лихва, начислена за периода от 25.09.2013 г. до 15.12.2013
г. Запазва се крайният срок за погасяване, като е уговорено поредно удължаване
на гратисния срок до 24.01.2014 г. Видно от т. 6 от анекса банката опрощава
част от задълженията на „К.“ АД, представляващи начислени наказателни лихви.
Договорен е с нов погасителен план, съгласно който кредитополучателят се е
задължил да заплаща периодични месечни вноски по главница, както следва: на 25.01.2014
г. и на 25.02.2014 г. - две поредни месечни вноски по главница - всяка в размер
на 50 000 евро и една последна месечна вноска с падеж 25.03.2014 г. в размер на
146 000 евро.
Към датата на сключване на Анекс № 9 от
31.03.2014 г. задълженията, произтичащи от договора за кредит и анексите към
него са общо в размер на 144 233,02 евро, от които: изискуема главница в размер
на 144 047 евро, договорна възнаградителна лихва в размер на 45, 79 евро и
наказателна лихва в размер на 140,05 евро. Съгласно чл. 2 във връзка с чл. 5 от
анекса е договорен нов погасителен план, като крайният падежен срок за
издължаване е удължен от 24.04.2014 г. на 25.2.2019 г., като заплащането на
дълга става на 59 равни месечни вноски, всяка в размер на 2 450 евро и една
последна, изравнителна вноска в размер на 1 450 евро, плюс дължимите ежемесечни
договорни лихви за целия период на кредита. Договорната възнаградителна лихва е
определена по размер и основание в чл. 6 от анекса и същата е формирана като
сбор от 3-месечния EURIBOR
плюс договорена надбавка в размер на 3,5 %.
Видно от събраните по делото
доказателства кредитът е
обезпечен с две поредни договорни ипотеки, учредени с нотариален акт №37, том IV, per. № 4026, дело №
450/2007 г. по описа на К.Т.- нотариус с per. № 126 от регистъра при НК и с
район на действие РС-Сливен, вписан в Агенция по вписванията - служба Сливен с вх. № 49/30.7.2007г., вх.рег. № 5999,
акт № 150, том IV, дело № 4649/2007 г. и с нотариален акт № 115, том I, рег. № 1256, дело №
98/2014 г. по описа на Н.К.К.- нотариус с рег. № 514 от регистъра при НК и с
район на действие - PC Сливен, вписан в Агенцията по вписвания - служба Сливен с вх.№ 1742/31.3.2014 г., с вх.рег. №
1743/31.3.2014 г., акт№ 78, том I, дело № 946 от 2014 г.
С покана от „Б.ДСК“ ЕАД до ответника,
връчена на 29.09.2016 г. срещу разписка № 167, с рег. № 9269/30.9.2016 г. от М.Ш.-
нотариус с рег. № 042 и с район на действие СРС, вписана под рег. №
9269/27.9.2016 г., том III, акт № 44, последният е информиран за незаплатените
от него суми по договорите за кредит и за финансов лизинг.На длъжника е даден
3-дневен срок за плащане на сумите, посочени в поканата и е обявена
предсрочната изискуемост на вземанията, произтичащи от банковия кредит от
03.07.2007г., на основание чл.22, б.“б“ във връзка с чл.20, б.“в“ от договора.Съгласно
тези разпоредби банката има право да превърне кредита в предсрочно изискуем,
ако кредитополучателят е в производство по обявяване в несъстоятелност, както и
при липса на плащане на някои от произтичащите от договора задължения на
ответника.
По делото е представено извлечение от
счетоводни книги на присъединения кредитор, от 20.02.2017 г., в които подробно
са посочени задълженията на ответника, а именно: по договор за финансов лизинг
№ 1013 от 17.6.2011г. и сключените към него анекси и споразумения: 982 208,05
евро; по договор за финансов лизинг № 1014 от 17.6.2011г. и сключените към него
анекси и споразумения: 585 794,01 евро; по договор за кредит № 435 от 3.7.20107
г. и сключените към него анекси – 90 361,65 евро.
По делото е допусната и изслушана ССчФИЕ
– основна и допълнителна, като последната обхваща въпросът за вземанията на
молителите, тяхното счетоводно отразяване в регистрите на ответника, размера на
тези вземания и възможността на ответника да покрие същите с притежаваните от
него краткотрайни активи.
Съобразно приетото от съда и неоспорено
от страните заключение, изготвено от вещото лице Ани Т., структурата на
активите и пасивите на ответника е следната:
През 2008 г.
основен дял в активите на дружеството -
53,42 % заемат кратксрочните активи, а именно: материални запаси – 28,80
% и вземания – 20,40 %. Паричните средства заемат относително нисък дял – 4,23
%.
Дълготрайните активи на дружеството
заемат 46,58 %. Дълготрайните материални активи заемат 35,11 % от всички активи
на дружеството.
През периода от 2013 г. до 2016 г.
се увеличава дела на дълготрайните активи –
между 65,46 % и 81,42 %. През 2015 г. се увеличава делът на
нематериалните дълготрайни активи и достига 29,56 % от стойността на всички
активи на дружеството. Увеличението е за сметка на придобити права върху собственост
с балансова стойност 16.630 хил. лв. Стойността и структурата на дълготрайните
нематериални активи е показана в таблицата по-долу:
Балансовата
стойност на ДМА на дружеството към 31.12.2016г. е 21.346 хил. лв.
Балансовата стойност на
нематериалните ДА на дружеството към 31.12.2016 г. е 14.196 хил. лв.
Общата балансова стойност на
дълготрайните активи на дружеството е 35.542 хил. лв.
Относително нисък дял в
нетекущите активи на дружеството – между 0,04 % и 4,21 % заемат дългосрочните инвестиции в дъщерни
дружества и дългосрочните вземания от свързани лица.
През периода от 2013 г. до
2016 г. се наблюдава устойчива тенденция за намаляване на относителни дял на
краткотрайните материални активи в стойността на активите на дружеството – от
34.54 % през 2013 г. до 18,58 % през 2015 г.
Основен
дял в краткотрайните активи на дружеството заемат материалните запаси – от
22,31 % през 2013 г. до 10,38 % през 2016 г.
През изследвания период се наблюдава
трайна тенденция към намаляване на относителния дял на паричните средства от
5,26 % през 2013 г. до 0,31 % през
пооследната година от изследвания период.
При изследването на
краткотрайните вземания на дружеството се установява, че в процесния период
дружеството регулярно е извършвало провизиране и обезценка на вземанията.
Съгласно извършените
оповестявания към ГФО към 31.12.2015 г. вземанията от свързани лица са:
·
Вземания от продажби на стоки и услуги в размер на 1.159
хил. лв от:
ü К.Х.Е.ООД – 17
хил. лв.;
ü П.Р.ООД – 3 хил.
лв;
ü С.Е.Е.А.ООД – 73
хил. лв.;
ü К.Е.Г.ЕООД – 109
хил. лв.;
ü К.К. ЕООД – 179
хил. лв.;
ü К.СМО ЕАД – 711
хил. лв.;
ü ППТ ЕАД – 67
хил. лв.
·
Вземания от продажби
на акции в размер на 1.085 хил. лв. от:
ü И.К.– 735 хил.
лв.;
ü К.К. – 350 хил.
лв.
·
Вземания по предоставени кредити и финансирания в размер
на 457 хил. лв. от:
ü К.е. ООД – 25
хил. лв.;
ü К.К. ЕООД – 432
хил. лв.
Към
датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ наличните парични средства на
дружеството са били в размер на 7.789,42 лв. /словом: седем хиляди седемстотин
осемдесет и девет 0,42/.
Към 10.02.2016 г. наличните парични
средства са били в размер на 2.144,76 лв. /словом: две хиляди сто четиридесет и
четири 0,76/.
Съгласно представените по делото
ГФО за 2008 г. и за периода от 2013 г. до 2016 г. структурата на пасивите на
дружеството е отразена в таблица на лист 716-717 от делото.
Вещото лице е констатирало, че през 2008г. основен дял в пасивите на
дружеството заемат дългосрочните задължения към финансови институции – 50,76%.
За периода 2013 г. – 2015 г. се запазва тенденцията основен дял в пасивите на
дружеството да заемат заемат дългосрочните задължения към банки и финансови
институции от 50,82 % през 2013 г. до 42,36 %
през 2015 г. Намаленият относителен дял на задълженията през 2015 г. се
дължи на увеличения собствен капитал вследствие на вливането на ТРЦС в „К.“
АД. В баланса на дружеството-ответник
към 31.12.2015 г. задълженията по договорите за кредит са отразени както
следва:
ü Като дългосрочни
пасиви са отразени задължения в размер на 23.882 хил. лв.
ü Като текущи задължения
са отразени 1.112 хил. лв.
ü
През 2016 г. задълженията на
дружеството по договори за кредит и лизинг са обявени за предсрочно изискуеми
от кредиторите, като вещото лице е констатирало при проверка на счетоводните
регистри на ответника /аналитичните
пасивни сметки/, че са отразени следните задължения на дружеството, произтичащи
от договори за банкови кредити и лизинги, а именно: вземанията на „Р.Б.“ ЕАД, с
падеж 31.03.2015 година, вземанията на „Д.“ ЕАД, произтичащи от договорите,
посочени по- горе, вземания на „Райфайзен лизинг“ ООД.
По отношение на пасивите:
През 2008 г.
краткосрочните задължения на дружеството заемат 29,80 %. Основен дял в тях имат
задълженията към клиенти и доставчици на дружеството – 16,61 %.
През периода от 2013 г. до 2015 г.
се наблюдава тенденция за намаляване на относителния дял на краткосрочните
задължения на дружеството – от от 19,96 % през 2014 г. до 15,15 % през 2015
г. Запазва се основният дял на
задълженията към доставчици и клиенти. През този период от страна на
кредиторите – „Б.ДСК“ ЕАД, „Р.Б.“ АД и „Райфайзенлизинг“ са извършени
преструктурирания на задълженията, поради което се наблюдава относително нисък
дял на краткосрочните пасиви.
През 2016 г. задълженията на дружеството
към финансовите институции са обявени за изискуеми, поради което се увеличава
дела на краткосрочните задължения до 71,45 %. Основен дял в тях имат
задълженията към финансови институции – 51,19 %.
При проверка на оповестяванията към ГФО за
2015 г. се установиха задължения към свързани лица по доставки в размер на 940
хил. лв., както следва:
ü С.Е.Е.А.ООД – 66
хил. лв.;
ü К.К. ЕООД – 418
хил. лв.;
ü К.СМО ЕАД – 7
хил. лв.;
ü ППТ ЕАД – 1.317
хил. лв.
Вещото лице е констатирало, че
задълженията на дружеството към ТД на НАП са дали основание за образуване на
изпълнително дело, през 2015 г. за събиране на дължими данъци и осигурителни
вноски. Към момента на изготвяне на заключението /първото/ за 2015 г. не са
погасени публични задължения в размер на 56.619,37 лв. /словом: петдесет и шест
хиляди шестстотин и деветнадесет 0,37/ - осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО
за м. ноември 2015 г.Общият размер на „К.“ АД към НАП, към този момент, са в
размер на 1.548.006,58 лв. /словом: един милион петстотин четиридесет и осем
хиляди и шест 0,58/.
При проверка задълженията на
дружеството към ТД на НАП се установи, че през 2015 г. е образувано изпълнително
дело за събиране на дължими данъци и осигурителни вноски. Към момента на
изготвяне на заключението за 2015 г. не са погасени публични задължения в
размер на 56.619,37 лв. /словом: петдесет и шест хиляди шестстотин и
деветнадесет 0,37/ - осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за м. ноември 2015
г.
Към момента на изготвяне на
заключението задължнията на „К.“ АД към ТД на НАП са в размер на 1.548.006,58
лв. /словом: един милион петстотин четиридесет и осем хиляди и шест 0,58/.
Показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост са:
|
|
2008 |
2013 |
2014 |
2015 |
2016 |
|
Коефициент
на общата ликвидност |
1.79 |
2.04 |
1.71 |
1.47 |
0.26 |
|
Коефициент
на бързата ликвидност |
0.83 |
0.73 |
0.56 |
0.51 |
0.13 |
|
Коефициент
на незабавната ликвидност |
0.83 |
0.73 |
0.56 |
0.51 |
0.13 |
|
Коефициент
на абсолютната ликвидност |
0.14 |
0.31 |
0.13 |
0.14 |
0.00 |
|
Коефициент
на финансова автономност |
0.24 |
0.17 |
0.10 |
0.64 |
0.44 |
|
Коефициент
на абсолютната ликвидност |
0.14 |
0.31 |
0.13 |
0.14 |
0.00 |
През периода от 2013 г. до 2015 г.
приходите на дружеството от продажби се запазват на относително постоянно ниво
– между 27.466 хил. лв. през 2013 г. и 29.191 хил. лв. В същото време, през
2013 г. и 2014 г. дружеството отчита загуба от дейността си, която води до намаляне
на собствения му капитал от 7.407 хил. лв. през 2013 г. до 3.762 хил. лв. през
2014 г. През 2015 г. собственият капитал е увеличен за сметка на вливането на
„Търговско-рекламен център по строителство“ ЕООД. През 2016 г. приходите от
продажби спадат до 10.647 хил. лв.и дружеството отчита загуба в размер на 9.073
хил. лв. Намалението на приходите от продажби води до забавяне на стокооборота
в дружеството, поради което то не може да посреща на падеж своите задължения
към кредиторите си.
Основната
част от задълженията към финансови институции са посочени като нетекущи, а
задължението по договора с „Р./Б./“ ЕАД е падежирало изцяло на 31.03.2015 г.,
поради което експертът изготвя алтернативно изчисляване на коефициентите като
отчита това вземане като текущо.
|
|
2013 |
2014 |
2015 |
|
Коефициент
на общата ликвидност |
2.04 |
1.71 |
0.79 |
|
Коефициент
на бързата ликвидност |
0.73 |
0.56 |
0.27 |
|
Коефициент
на незабавната ликвидност |
0.73 |
0.56 |
0.27 |
|
Коефициент
на абсолютната ликвидност |
0.31 |
0.13 |
0.08 |
|
Коефициент
на финансова автономност |
0.17 |
0.10 |
0.64 |
|
Коефициент
на задлъжнялост |
5.75 |
10.42 |
1.56 |
След изтичане на срока за
погасяване на задълженията по договор за револвиращ банков кредит от 20.08.2008
г. на 31.03.2015 г. и отразяване на задължението по него като текущо
коефициента за обща ликвидност на „К.“ АД пада под 1, което означава, че
дружеството не може да обслужва своите текущи задължения.
В своето заключение
вещото лице изрично е посочило, че за изследвания период от време показателите
за финансова автаномност са под референтните стойности, периодът за обръщаемост
на краткотрайните активи трайно се увеличава, а това влияе върху преценката за
тяхната ликвидност, намалява се броя на оборотите, а финансовият резултат
трайно се установява като отрецателен.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Подадена е молба с основание
чл.625 ТЗ, обективираща твърдение, че молителите са кредитор с изискуемо
парично вземане, така, както е идивидуализирано в молбите, които ответникът не
е в състояние да заплати, поради състоянието си на неплатежоспособност.
Подадените молби намират правното си основание в
разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаване им следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е
подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично задължение, породено от
или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от
закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е надлежен по смисъла
на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбите са подадени от страни с активна процесуална легитимация.
По активната материална легитимация на молителите.
По молбата на „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК *******.
Твърдението на
страната, инициирала производството по чл.625 ТЗ е, че има качество на кредитор
с изискуеми парични вземания, произтичащи от търговска сделка. Договорът за
кредит е банкова сделка - абсолютна търговска по смисъла на чл.286 ТЗ, във
връзка с чл.1,т. 7 ТЗ. Установено е в хода на производството, че молителят има
качество на кредитор по тази сделка, с изискуемо вземане, чийто произход са
описания договор за банков кредит и последващите го анекси, с които параметрите
на сделката са променени.Изискуемостта на вземанията, произтичащи от този
кредит е съгласно уговореното в сделката – 31.03.2015г.
По възраженията на ответника, касаещи валидността
на договора за банков кредит.
Тезата на ответника за това, че
част от постигнатите споразумения / анекси/, сключени между него и този
молител, не го обвързват поради това, че документите, обективиращи
споразуменията между страните по договора за кредит са нищожни. Доводите за
нищожност са свързани с това, че документите, обективиращи постигнатото
съгласие не носят подписите на членовета на управителното тяло на АД, при
наличието на колективно представителство.Това водело да извод, че липсва
съгласие и сделките са сключени от лица без представителна власт.
Тези доводи са несъстоятелни.
Договорът за банков кредит е абсолютна търговска сделка по смисъла
на чл.286, ал.2 във връзка с чл.1, т.7 ТЗ.Това означава приложемост на общите
разпоредби на ТЗ, касателно търговските сделки, включително и разпоредбата на
чл. 301 ТЗ. Фактът, че тези договори са подписани от К., в качеството му на
член на управителното тяло на ответника, в хипотеза на колективно
представителство, не води до липса на съгласие за сключване на договора от
страна на търговеца. Изготвеното от
вещото лице заключение установява по несъмнен начин, че ответникът е бил наясно
за сключения договор за банков кредит. По силата на този договор ответникът е
усвоявалат предоставените му от банката суми, извършвал плащания на
задълженията си, произтичащи от този договор; съгласявал се е с извършените от
банката редукции на дълга; самите задължения са намерили редовно счетоводно
отразяване в първичните регистри – аналитичните сметки, въз основа на които са
изготвени и обобщените годишни финансови отчети. Ето защо следва да се приеме,
че ответникът е бил наясно със сключването на сделката и от негова страна не е
извършено никакво противопоставяне от момента на узнаването му за това, че К.е
подписал споразуменията. Поради това настоящият състав на съда намира, че тази
сделка е обвързала валидно страните по нея и тя легитимира молителя като лице,
имащо изискуемо парично вземане, останало непогасено от ответника.Т.е. по
безспорен начин е установена активната материална легитимация на тази банка.
“Лицата, осъществяващи съвместно органно представителство, изразяват волята на търговеца чрез наслагване на
направените от тях еднакви по съдържание и насоченост волеизявления, като
отсъствието на волеизявление на едно от тези лица води до липса на валидно
изразена воля от името на представлявания. Следователно, действие, предприето
от името на търговското дружество само от едно или част от лицата,
представляващи го съвместно /колективно/, доколкото не изразява волята на представлявания и не
го обвързва, е проявна форма на действие без представителна власт, като ако
действието е за сключване на сделка, то води до нейната висяща
недействителност. Очертаната хипотеза не обуславя особености спрямо два от
елементите от фактическия състав на чл.301 ТЗ - предприето действие от името на търговеца без
представителна власт и неговото узнаване. Специфика при прилагане на правилото
на чл.301 ТЗ при незавършен
фактически състав на съвместно представителство на търговец, е налице единствено относно начина, по
който може да се противопостави търговецът на извършеното от негово име
действие от едно или част от представляващите го заедно лица. Тя намира израз в
това, че веднага след узнаването от търговеца, дори ако само едно от останалите
лица, осъществяващи съвместното представителство, се противопостави на извършеното от името на
търговеца действие, презумпцията по чл.301 ТЗ не намира приложение, тъй като в този случай липсва
"мълчаливо съгласие" на търговеца“ – Решение № 103 от 25.07.2014 г. о т.д. № 2994/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Изготвеното от вещото лице заключение
установява по несъмнен начин, че ответникът е бил наясно за сключения договор
за банков кредит. По силата на този договор ответникът е извършвал плащания, задълженията,
произтичащи от този договор са намерили редовно счетоводно отразяване в
първичните регистри – аналитичните сметки, въз основа на които са изготвени и
обобщените годишни финансови отчети. Ето защо следва да се приеме, че
ответникът е бил наясно със сключването на сделката и от негова страна не е
извършено никакво противопоставяне. Поради това настоящият състав на съда
намира, че тази сделка е обвързала валидно страните по нея и тя легитимира
молителя като лице, имащо изискуемо парично вземане, останало непогасено от
ответника.Т.е. по безспорен начин е установена активната материална легитимация
на тази банка.
По възражението за погасителна давност.
Това възражение е направено след изтичане на срока за отговор на молбата.
Принципно в проиизводството, обрзувано по молба с правно основание чл.625 ТЗ, ответникът може да прави всякакви правоизключващи, дилаторни и правопогасяващи възражения,
касателно вземането на молителя, за да обори твърдяната от него материална
легитимация. Но тези възражения относно съществуване на вземането, неговата
изискуемост и размер следва да бъдат направени с отговора на молбата.
Ответникът е получил препис от молбата на 13.10.2016 година и срокът за
отговор е изтекъл на 13.11.2016 година. В този срок са направени възраженията
относно валидността на сключената сделка. Едва на 20.02.2017 година – повече от
3 месеца - след изтичане на срока за отговор ответникът възразява за изтекла
погасителна давност на вземането на банката.
Това възражение е сторено извън срока за отговор на исковата молба и
поради това е преклудирано. Настъпилата
преклузия се извежда от ГПК, намиращ субсидиарното приложение в производството по несъстоятелност, както
сочи разпоредбата на чл.621 ТЗ.
В това производство концентрационното начало не намира приложение относно
установяване факти и събиране за доказателства, касаеши състоянието на неплатежоспособност,
респ. свръзадълженост. Необходимостта от преодоляване
на този принцип е свързана с динамиката на търговските отношения, съобразена с
целите на това производство и преценка на икономическото състояние на длъжника,
а оттам и преценка на възможностите му да погасява задълженията си без опасност
за интересите на кредиторите. Именно това е и основанието за приложение на
засиленото служебно начало, даващо възможност на съда служебно да събира
доказателства и да установява факти, за да прецени дали затрудненията на
търговеца са временни или затруднението на търговеца да обслужба/погасява своите
краткосрочни/ текущи задължения е трайно и необратимо състояние.
Ето защо като възражение, сторено извън
срока по чл.131 ГПК, за това, че вземанията или част от вземанията на банката,
произтичащи от този кредит, са погасени по давност, не следва да бъде обсъждано.
Въз основа на изложеното настоящият състав на
съда приема, че молителят „Р.(Б.)“
ЕАД, ЕИК *******, е установил своята материално- правна легитимация- явява се
кредитор си изискуемо парично вземане, произтичащо от абсолютна търговска
сделка. Изискуемостта на вземането на настъпила, както е уговорена с договора –
на 31.03.2015 година.
По
молбата
на „П.П.Т.“
ЕАД, ЕИК *******.
Настоящият
състав е констатирал, че този молител е дъщерно дружество на ответника, който е
едноличен собственик на капитала му и се представлява от К.К..
Макар и
непрецизна молбата му съдържа твърдения, че с ответника са в трайно установени
търговски отношения, представляващи договори за продажби, за които молителят е
издал процесните фактури, касаещи 2015 година и част от 2016 година. В
заключението на вещото лице е посочено, че вземанията на този молител,
касателно 2015 година, са намерили отражение в счетоводството на ответника-
сметка 406 – доставчици- свързани лица.Както е посочено и по- горе фактурите
съдържат предмета на договора /стоката/, страните по него, начин на плащане,
дата на плащане, а включването им в пасивните аналитични сметки, води до
недвусмислен извод, е молителят в качество на продавач е изпълнил основното си
задължение да предаде стоките, предмет на продажбата. Включването им в
счетоводните регистри на ответника представлява признание, че е налице
продажбено правоотношение, по които основното задължение на продавача за
предаване на вещта е изпълнение, а това води до възникване на корелативно
свързаното с него задължение на купувача да плати цената и.
Не така
стои въпросът с фактурите за 2016 година – за същите няма данни да са отразени
в счетоводството на ответника-купувач, нито за това, че са включени в
дневниците за покупки по ДДС, за да се приеме, че е налице признание от страна
на ответника за изпълнение на основното задължение на продавача да предаде
стоките.
Независимо
от това настоящият състав на съда приема, че и този молител е установил своята
активна материално правна легитимация, тъй като по делото не са представени и
събрани доказателства за извършено плащане на вземанията му от 2015 година.
По молбата на „Т.С.КФТ“, регистрирано в Столичния съд на Република
Унгария под № Cg 01-09-684984 с данъчен № HU11954288.
Представените от този молител доказателства установяват по безспорен
начин съществуващата между него и ответника облигационна връзка – продажба, а
издадените фактури и товарителници удостоверяват предаването на
стоките.Истиността на тези документи не е оспоране в процеса, а вещото лице е
посочило, че вземането на молителя е намерило отражение в счетоводството на
ответника, поради което съдът приема, че е налице признание за изпълнение на
задължението на молителя за предаване на стоките.Отразеното в заключението на
вещото лице е, че плащане на задълженията от ответника към този молител не се
установява.
Облигационните връзки на предходните
двама молители с ответника представляват търговски сделки по смисъла на чл.286,
ал.2 ТЗ – извършени от тези търговци в кръга на осъществяването от тях занятие,
имат към ответника изискуеми вземания и по тях не е осъществено плащане.
По
молбата на „Д.“ ЕАД – произход на вземанията на банката са абсолютни търговски
сделки- договорът за банков кредит и договорите за финансов лизинг, аргумент за
което е нормата на чл.286, ал.2 във връзка с чл.1, т.7 и т15 ТЗ.Изискуемостта
на вземанията е настъпила с получаване на изявлението на кредитора, с което
отнема преимуществата на срока и изтичане на срока за доброволно изпълнение-
т.2. на 03.10.2016 година.Основание за пораждане на това потестативно право на
банката е липса на иточно изпълнение- забава в плащанията на паричните
задължения, възникнали от посочената банков сделка и изискуемите вземания,
произтичащи от договорите за лизинг. Установена материално-правна легитимация
на този присъединен кредитор.
По молбата на „К.“ ЕООД.
Този молител твърди твърди, че има вземане към ответника в размер на
15 000 000евро, за което представя осъдително съдебно решение на
арбитражен съд. Въз основа на този съдебен акт се установява със СПН размера на
вземането – 15 000 0000 евро.
В хода на настоящето производство молителят следва да установи, че това
вземане произтича от търговска сделка. В диспозитива на постановеното от
арбитражния съд съдебно решение не е посочено, че това вземане произтича от търговска сделка, а само диспозотивът е
този, по отношение на който се формира СПН. В мотивите се съдържа теза, че
договорът е търговска сделка, поради което за него са приложими нормите на ТЗ и
ЗЗД, но в производството по несъстоятелност съдът по несъстоятелността е този,
който прави изводи относно произхода на вземането и неговата изискуемост.
Въпреки дадените му указания този присъединен кредитор не представи на
съда договор, от който произтича вземането, за да се установи, че това парично
вземане произтича от договор съотносим към нормата на чл.286 ТЗ.
В тази връзка вещото лице е направило опит да извърши проверка в
счетоводството на молителя и това на ответника, за да установи дали вземането е
намерило отражение в техните счетоводни записвания. Проверката се е оказала
невъзможна, тъй като страните и в частност молителя не са дали изискуемите
счетоводни документи. Липсва и доказателство за съществуването на договора, от
който произтича вземането на молителя, за което се е снабдил с арбитражното
решение, за да прецени съда дали вземането има търговски характер.
След направена от съда справка в електронното досие на молителя и
обявените от него финансови отчети, касаещи периода на договора и след това, до
момента на подаване на молбата за присъединяване от този кредитор, не се
установява да има записване на вземане с размер от 30 000 000 евро
или такова в размер на 15 000 000 евро.
Ето защо настоящият състав на приема, че този присъединен кредитор не е
установил активната си материална легетимация, поради което молбата му по чл.625 ТЗ се явява неоснователна.
По състоянието на неплатежоспособност на ответника.
Извършените констатиции от вещото
лице и анализ на това дали ответникът разполага с налични краткотрайни активи,
с които да посреща краткосрочните / текущи задължения, на база реалната
ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи, води до категоричен
извод, че о ответникът е неплатежоспособен.Това е така, тъй като показателите
за ликвидност за изследвания период от време сочат, че финансово- икономическото
състояние на дружеството непрекъснато и необратимо се влошава.Тези показатели
предпоставят преценката за възможността на длъжника да поеме плащанията си. Те дават представа какво е съотношението между краткотрайните активи /всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. По правило коефициентът на обща ликвидност се явява
основен показател за състоянието на неплатежоспособност, при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му.Както е посочило вещото лице,
през периода от 2013 г. до 2016 г. се наблюдава устойчива тенденция за
намалявен на относителни дял на краткотрайните материални активи в стойнността
на активите на дружеството – от 34.54 % през 2013 г. до 18,58 % през 2015 г.Основен
дял в краткотрайните активи на дружеството заемат материалните запаси – от
22,31 % през 2013 г. до 10,38 % през 2016 г. През изследвания период се
наблюдава трайна тенденция към намаляване на относителния дял на паричните
средства от 5,26 % през 2013 г. до 0,31
%. При изследването на краткотрайните вземания на дружеството е установено, че
дружеството – оветник регулярно е извършвало провизиране и обезценка на
вземанията - начисляването и отчитането на провизии за трудносъбираеми и
несъбираеми вземания от продажби на продукция, стоки и услуги. В тази връзка в
заключението на вещото лице е посочено, че КОЛ е под единица в края на 2015
година, но КБЛ за целия изследван период е под референтната стойност „1“. Вещото
лице е посочило, че коефициентът за обръщаемост, който дава дава информация за
времетраенето на един оборот на краткотрайните материални активи в дни. /(краткотрайни материални активи/нетни
приходи от продажби)*360,
който през 2008 г. е бил 48 дни, след 2013 година непрекъснато се
увеличава.Този факт, води до извод, че притежаваните от ответника материални
запаси не са имали реална ликвидност.Т.е. същите не могат да бъдат използвани
от ответника като източник на парични средства, с които търговецът да покрива
своите текущи и краткосрочни задължения. Едновременно с това се намаляват
оборите, осъществявани от ответника, който факт подклепя извода за липса на
ликвидност. Едновременно с това намаляват наличните парични средства за
изследвания период от време, които към датата на подаване на молбата по чл. 625
от ТЗ са били в размер на 7.789,42 лв. /словом: седем хиляди седемстотин
осемдесет и девет 0,42/, а към 10.02.2016 г. наличните парични средства са били
в размер на 2.144,76 лв. /словом: две хиляди сто четиридесет и четири 0,76/.
През 2008г. основен дял в пасивите на дружеството заемат дългосрочните
задължения към финансови институции – 50,76%. За периода 2013 г. – 2015 г. се
запазва тенденцията основен дял в пасивите на дружеството да заемат заемат
дългосрочните задължения към банки и финансови институции от 50,82 % през 2013
г. до 42,36 % през 2015 г. Намаленият
относителен дял на задълженията през 2015 г. се дължи на увеличения собствен
капитал вследствие на вливането на ТРЦС в „К.“ АД. През 2008 г. краткосрочните
задължения на дружеството заемат 29,80 %. Основен дял в тях имат задълженията
към клиенти и доставчици на дружеството – 16,61 %. През периода от 2013 г. до
2015 г. се наблюдава тенденция за намаляване на относителния дял на
краткосрочните задължения на дружеството – от от 19,96 % през 2014 г. до 15,15
% през 2015 г. Запазва се основният дял
на задълженията към доставчици и клиенти. През този период от страна на
кредиторите – „Б.ДСК“ ЕАД, „Р.Б.“ АД и „Райфайзенлизинг“ са извършени
преструктурирания на задълженията, поради което се наблюдава относително нисък
дял на краткосрочните пасиви. През 2015 година настъпва изискуемост на
вземанията на една от банките- кридетори на ответника, а през 2016 г.
задълженията на дружеството към финансовите институции са обявени за изискуеми,
поради което се увеличава дела на краткосрочните пасиви до 71,45 %. Основен дял
в тях имат задълженията към финансови институции – 51,19 %. Към момента на
изготвяне на заключението задълженията на „К.“ АД към ТД на НАП са в размер на
1 548 006,58 лв. /словом: един милион петстотин четиридесет и осем хиляди
и шест 0,58/.Фактът, че КОЛ за изследвания период от време е в границите на
референтната стойност, като едва през 2015 година той е под тази стойност,
съотнесен с реалната ликвидност на краткотрайните активи, определящи КБЛ,
изключително ниския дял на краткотрайните активи, формиращи КНЛ и липсата на
налични парични средства, води до извод, че дружеството е в трайна невъзможност
да обслужва своите краткосрочни и текущи задължения, защото няма постоятет
източник на парични следства, а с налични не разполага. Помощният коефициент за
финансова авнотомност, за целия изследван период, е под 0,33 %, а това налага
извод, че дружеството е изцяло зависимо от своите кредитори. Финансовият
резултат за изследвания период от време е отрицателна величина, който факт също
води до категоричен извод, че дружеството е неплатежоспособно. Както е прието в
константната съдебна практика, по правило
коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна
ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при
формирането му. Липсвата ликвидност /когато няма търсене на пазара на
конкретните материални запаси или
краткосрочни инвестиции/ липса на събираемост или
обезценка на краткосрочните вземания, определена на база на коефициентите на
обращаемост на съответния актив, налага преценката за състоянието на неплатежоспособност да се
извърши на основата на другите коефициенти
за ликвидност, а не на база КОЛ и в тази хипотеза водещ ще е този от другите
показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на
който включените активи, могат реално да бъдат трансформирани в парични
средства и състоянието на
неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи
предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си
задължения. В настоящия
случай за целия изследван период, считано от края на 2013 година ответникът е в
трайно състояние на неплатежоспособност- установена е липсата на реална
ликвидност на краткотрайните му активи / непродаваемост на материалните запаси,
провизиране и обезценка на вземанията, трайно намаляване на наличните парични
средства и установена пълна зависимост на дружеството от неговите кредитори/,
поради което настоящият състав намира, че независимо от факта, че КОЛ е в
приета норма, то ответникът е неплатежоспособен.
По
отношение на началната дата на това състояние.
Съогласно
константната съдебна практика - с решения № 33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г., ІІ
т.о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о., решение №
90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г.,
І т.о. и др. - е
изразено категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност,
разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да
погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по
чл.608 ТЗ с наличните си
краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние,
изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост,
при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на
неплатежоспособността.
В
контекста на изложеното касателно показателите за ликвидност, които вещото лице
е посочило, проявлението на
невъзможността ответникът да покрива текущите си задължения с притежаваните
активи е към 31.12.2013 година. От края
на 2013 година ответникът е в обективна невъзможност да формира приходи,
обусловена от факта, че притежаваните от него краткотрайни активи са неликвидни
и несъбираеми, при намаляващи, респективно липсващи към края на изследвания
период налични парични средства. Ето защо настоящият състав на съда приема, че
началната дата на неплатежоспособността е настъпила на посочената дата, която
съдът приема за начална дата на неплатежоспособността. Доказателствата по
делото установяват,, че състоянието на неплатежоспособност е трайно установено
и непреодолимо.
Съдът на основание чл.629б ТЗ
е указал на кредиторите необходимостта от привнасяне на начални разноски за
несъстоятелността, доказателства за изпълнението на което определение не са
представени.
Ето защо, поради липса на предпоставките за постановяване на
решение по чл.630 ТЗ, с оглед основателност на молбата по чл.625 ТЗ, следва да
бъде постановено решение по чл.632, ал.1 ТЗ.
По разноските.
Молителите са направили
искане за присъждане на разноски, като „Р.Б.“ е представил списък по чл.80 ГПК,
включващ разноски в размер на 800лв- депозит за вещо лице, заплатена държавна
такса в размер на 250лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лв.Останалите молители са заплатили разноски в размер на 250 лв, но списък на
сторените разноски не са представилипретенции за разноски не са изявили „П.П.Т.“
ЕАД и „К.“ ЕООД.
Ето защо ответникът „К.“ АД
следва да бъде осъден да заплати на молителите „Т.С.КФТ“, регистрирано в
Столичния съд на Република Унгария под № Cg 01-09-684984
с данъчен № HU11954288, със съдебен адрес ***,
чрез адв.Й.К., разноски в размер на 250лв, на „БСК“ ЕАД, ЕИК********, разноски
в размер на 250 лв, на „Райфайзенбанк“ ЕАД, разноски в размер на 1 500лв/
съдът приема, че претендираното юрисконсултско възнаграждение отговоря на броя
проведени съдебни заседания/.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „К.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, търговски
комплекс „К.“ и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2013
година.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на основание чл.632 ал.1
от ТЗ, по отношение на „К.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, търговски комплекс „К.“.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ ТД „К.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, търговски комплекс „К.“.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на
дейността на предприятието на „К.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, търговски комплекс „К.“.
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагането на запор на цялото движимо имущество и сметките на „К.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, търговски комплекс „К.“,
както и на възбрана върху недвижимите му имоти.
СПИРА производството по т.дело № 6758/2016г. по описа на СГС, 6-6 състав.
ОСЪЖДА „К.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, търговски комплекс „К.“, да заплати на
„Р. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със съдебен
адрес ***, ЕКСП 2000, бул.“******, разноски по водене на делото в размер на
1 500лв.
ОСЪЖДА „К.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, търговски комплекс „К.“, да заплати на
„Т.С.КФТ“, регистрирано в Столичния съд на Република Унгария под № Cg 01-09-684984
с данъчен № HU11954288, със съдебен адрес ***,
чрез адв.Й.К., разноски по водене на делото в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА „К.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, търговски комплекс „К.“, да заплати
„ДСК“ ЕАД, ЕИК********, разноски по водене на делото в размер на 250 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване АВ
- ТР и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването пред САС.
СЪДИЯ: