№ 202
гр. Варна , 14.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503776 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд е инициирано по частна жалба вх. №
59281/23.10.2020 г. при ВРС от „Първа инвестиционна банка“ АД против
Разпореждане № 29933/01.09.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. № 10565/2020 г. на
същия съд, в частта, в която е отхвърлено заявлението на банката за издаване
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист против солидарните длъжници М. К. П. и К. М. П..
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането в атакуваната част и
издаване на заповед за изпълнение като счита, че волята на банката да обяви
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит е сведена и до
знанието на физическите лица, солидарно задължени наред с
кредитополучателя „АВИГЕЯ 2015“ ЕООД, тъй като ЧСИ не е задължен в
рамките на процедура по връчване на съобщения извън изпълнителния процес
да издирва наличие или не на трудови правоотношения, респективно да
връчва по месторабота на длъжника.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по ГПК от лице,
легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, а по същество е
частично основателна.
1
В производство по чл. 417 от ГПК, съгласно чл. 418 ал.2 от ГПК
заповед за изпълнение и изпълнителен лист се издава само ако представеният
документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника.
Заявителят „Първа инвестиционна банка“ АД претендира в конкретния
случай издаване на заповед против солидарно задължени лица за суми по
договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № 014-LD-M-
000373 от 29.05.2019 година въз основа на извлечение от сметки, което
удовлетворява изискванията за редовност съгласно константната съдебна
практика по този въпрос, тъй като съдържа данни за договора,
кредитополучателя, поетото задължение и размера на кредита, просрочени
вноски, непогасен размер на вземането, в това число за главница лихви, такси
и т.н. и момент на изискуемост.
Не е спорно и, че за да се позове на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит, волята на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем следва да е сведена надлежно до знанието на
кредитополучателя, респективно солидарните длъжници по чл. 121 от ЗЗД
/както в случая/ към момента на сезиране на заповедния съд.
Всъщност въпроса се свежда до това дали при връчване чрез ЧСИ,
респективно нотариус на изявлението на банката до длъжника, следва да се
спазват стриктно процесуалните норми на ГПК по връчване на съобщения, в
това число издирване на месторабота, респективно връчване и чрез този
способ.
След като разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ препраща по отношение на
връчването на съобщения и книжа към нормите на чл. 37-58 от ГПК, то
следва служебно да се провери и местоработата на длъжника, за да се
приложи фикцията за редовно връчване на съобщение като съдът не намира
основание да приеме, че тези правила следва да се прилагат единствено при
образувано изпълнително производство, още повече ЧСИ има достъп до
регистрите за трудови договори на лицата. Нещо повече разпоредбата на чл.
43 от ЗЧСИ не предвижда съответно прилагане на нормите на чл. 37-58 от
ГПК, напротив изрично е разписано, че връчването се извършва при
условията и по реда на цитираните разпоредби от ГПК. Прилагането от ЧСИ
2
на чл. 47 ал.3, в частта относно връчване по месторабота не е изключено чрез
промяна в чл. 43 от ЗЧСИ и след изменението на ГПК в тази част.
Няма спор в конкретика, че процедурата по чл. 47 ал.1 от ГПК е
стриктно спазена от ЧСИ при издирване длъжниците – физически лица на
постоянния и настоящ адрес. Факт е обаче, че не е изпълнена последващата
проверка по месторабота и опит за връчване там.
От друга страна, въззивната инстанция при служебна справка досежно
трудови договори констатира, че длъжникът К. М. П. няма действащи такива,
като същият не е и съдружник, управител или с регистрирано ЕТ, видно от
справката извършена служебно в базата данни на Търговския регистър. Т.е.
ЧСИ не би и могъл да извърши процедурата по чл. 47 ал.3 от ГПК по
отношение на този длъжник, а предвид извода за редовно връчване по чл. 47
от ГПК, същият се счита надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на
паричните суми по кредита. Заповед за изпълнение следва да се издаде
против този длъжник.
Относно М. К. П., съдът констатира, че същият има сключен трудов
договор с „Детски футболен клуб Шампиони 2014“ на длъжност „Треньор“ от
07.12.2017 година като трудовото правоотношение не е прекратено, видно от
служебно изготвената справка, поради което и спрямо това лице съдът не
приема редовно връчване на изявлението на банката за предсрочна
изискуемост. В тази част разпореждането на ВРС като законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
В полза на банката следва да бъда присъдени част от разноските за
настоящото производство в размер на ½ или 58.34 лева за държавна такса и
25 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 29933/01.09.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. №
10565/2020 г. на същия съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, гр . София за издаване
3
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист против солидарно задължения К. М. П., ЕГН **********,
гр. Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по заявление
вх. № 56309/28.08.2020 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, гр .София против солидарно задължения К. М. П., ЕГН
**********, гр. Варна.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист съобразно мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в полза на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, гр .София в размер на 58.34 лева
за държавна такса и 25 лева юрисконсултско възнаграждение в
производството пред ОС Варна, платими от К. М. П., ЕГН **********, гр.
Варна, които суми следва да се включат в издадената заповед за изпълнение
към разноските за първоинстанционното производство, на осн. чл. 81 вр. чл.
78 ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането на ВРС в частта, в която е отказано
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против М. К. П..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4