№ 16333
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110167778 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от П. Б. А. срещу „................“ ЕАД установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
с искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата
от 1067,35 лева, представляваща обща стойност на начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* и приложенията към него, а
именно: приложение № 1 „Условия за ползване на тарифен план за мобилни услуги
................“ , приложение № 2 „Промоционални условия към мобилна гласова поща“,
Приложение № 3 „Условия за ползване на тарифен план за национален мобилен интернет
Surf 14 и Приложение № 4 „Цени и условия за ползване на услугата фиксиран интернет през
мобилна мрежа A1 Net Box“, всички от 14.07.2022 г. (след прекратяване на производството
в частта относно предявените искови претенции за прогласяване на основание чл. 26 ЗЗД
недействителността на приложение № 1 „Условия за ползване на тарифен план за мобилни
услуги ................“ , приложение № 2 „Промоционални условия към мобилна гласова поща“,
Приложение № 3 „Условия за ползване на тарифен план за национален мобилен интернет S
u rf 14 и Приложение № 4 „Цени и условия за ползване на услугата фиксиран интернет през
мобилна мрежа A1 Net Box“, всички от 14.07.2022 г. към договор за мобилни услуги №
*********, евентуално на клаузите на чл. 7.1 от същите - с определение от 11.10.2023 г.,
влязло в сила).
Ищецът твърди, че по силата на договор за мобилни услуги № ********* от 12.06.2018
г., сключен между него и ответника „................“ ЕАД, П. А. имал качеството на абонат на
ответното дружество до месец октомври 2022 г. посочва, че на 14.07.2022 г. подписал
четири броя приложения към договора, всяко от тях за срок от 2 години, както следва:
Приложение № 1 „Условия за ползване на тарифен план за мобилни услуги ................“,
Приложение № 2 „Промоционални условия към мобилна гласова поща“, Приложение № 3
„Условия за ползване на тарифен план за национален мобилен интернет Surf 14“ и
Приложение № 4 „Цени и условия за ползване на услугата фиксиран интернет през мобилна
мрежа А1 Net Box“. Излага се, че като абонат ищецът подписал предварително подготвен
бланкетен договор, след като служител на ответното дружество му предложил
преподписване на настоящия при нови, по-изгодни условия и изрично му посочил, че
месечната такса нямало да се повиши, наред с това ще получи допълнителни безплатни
услуги към тарифния план. Сочи, че скоро след преподписването обаче започнал да
получава месечни фактури на значително по-висока стойност от тези, които получавал до
1
този момент, вследствие на което установил, че всъщност е подписал изброените четири
приложения към договор за мобилни услуги № *********/12.06.2018 г. Изяснява се, че това
обстоятелство накарало ищеца да поиска предсрочно прекратяване на договора, като
ответното дружество, чрез свои служители го уведомили, че при предсрочно прекратяване
на договора ищецът дължи обезщетение за всеки мобилен номер за тримесечен срок.
Посочва, че получил СМС съобщения от ответника, съгласно които и за четирите мобилни
номера е начислена неустойка, а именно: за мобилен номер 0886 382 298 в размер от 269,61
лева, за мобилен номер 0886 382 398 в размер на 317,05 лева, за мобилен номер 0886 355 80
в размер на 236,16 лева и за мобилен номер 0888 163 55 в размер на 244,53 лева или общ
размер на начислената неустойка в размер от 1 067,35 лева. Поддържа, че в отговор на
направено от ищеца възражение, ответникът посочил, че не намира основания да не бъде
начислена всяка от неустойките, освен тази за прекратяване на договора за услугата „Net
Box“. Ищецът твърди, че така поисканата от ответника неустойка е недължима, тъй като
условията, определени съгласно т. 4 и т. 6 от всяко от приложенията, противоречат на чл.
143, ал. 2, т. 10 и т. 12 ЗЗП. Посочва, че не е бил запознат с тези условия преди да ги
подпише. Излага доводи, че съдържанието на приложенията, в т.ч. на т. 4, т. 6 и т. 7.1 от
същите, не било предмет на договаряне между страните, а едностранно наложено от
ответника, поради което ищецът не е имал възможност да влияе върху него. Липсвала
определяемост на неустойката, на реда и механизма на начисляването , както и на нейния
точен размер, и по тази причина не е могъл да прецени икономическите последици от
предсрочното прекратяване на договора. Твърди, че съгласно получените от ответното
дружество СМС съобщения неустойката е начислена в размер, надхвърлящ трикратния
такъв на месечния абонамент за всеки мобилен номер, поради което счита, че така
сключените приложения са в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК. Излага доводи, че
клаузата на т. 7.1. от всяко от приложенията е нищожна, тъй като липсва реципрочна
неустоечна клауза, която да урежда отговорността на ответното дружество при едностранно
прекратяване на договора по негова вина. С тези съображения ищецът П. А. отправя искане
да бъде признато за установено, че не дължи на ответната страна сумата от 1 067,35 лева,
представляваща обща стойност на начислени неустойки за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги № *********/12.06.2018 г. и приложенията към него.
Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „................“
ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Й., оспорва исковата претенция като допустима, но по
същество неоснователна. Не оспорва и признава, че между дружеството, в качеството му на
оператор и ищеца П. Б. А., в качеството му на потребител (абонат) са налице договорни
отношения във връзка с предоставяне на електронни съобщителни услуги, предоставяни въз
основа на договор за мобилни услуги № *********/12.06.2018 г., сключен като раков такъв,
и приложения към него. Посочва също, че след сключване на рамковия договор от
12.06.2018 г. към същия били сключени и приложения за различни мобилни услуги, а
именно: Приложение № 1/26.01.2021 г. за номер ********** с тарифен план „A1 Unlimited
49”, за срок от 24 месеца, преподписан на 12.10.2021 г. с нов тарифен план „Unlimited Ultra“
за срок от 24 месеца; Приложение № 1/12.10.2021 г. за номер ********** с тарифен план
„Unlimited Ultra“ за срок от 24 месеца; Приложение № 1/13.06.2022 г. за номер ********** с
тарифен план „Unlimited Special 52” за срок от 24 месеца и Приложение № 1/14.07.2022 г. за
номер ********** с тарифен план „................” за срок от 24 месеца. В отговора на исковата
молба се излага, че към рамковия договор и приложение № 1 за номер **********, както и с
оглед двугодишния срок на тарифния план, е закупено устройство на изплащане на
преференциална цена – апарат „Samsung Gal S21+256GB Sil+Adapt“ с договор на изплащане
от 26.01.2021 г. с първоначална вноска в размер на 69,98 лева и 23 последващи равни
месечни вноски съгласно погасителен план. Посочва се, че трайно установена практика на
дружеството е да дава възможност на абоната да се запознае с условията на договора и да ги
2
изчете преди да го подпише. Заявява, че служителят, подписал от негово име оспорените
приложения, е бил упълномощен от дружеството да сключва договори и да поема
задължения от негово име. Твърди се, че на 24.10.2022 г. ищецът П. А. е депозирал в обект
на „................“ ЕАД заявление за пренос на национално значим номер в мрежата на друг
оператор за следните номера: 0886 382 298, 0888 635 580, 0888 816 355 и 0886 382 398.
Посочва, че на 25.10.2022 г. посочените номера са пренесени в мрежата на другия оператор,
поради което ответното дружество прекратило договора предсрочно, по вина на ищеца и
начислило неустойки за съответните номера на основание чл. 7 от Приложение № 1 към
договор за мобилни услуги № *********/12.06.2018 г. Поддържа се, че неустойките са
формирани по следния начин: 1). за номер ********** – неустойка в размер от 99,54 лева,
представляваща отстъпка от цената на месечната такса и неустойка в размер от 144,99 лева,
равняваща се на 3 стандартни месечни такси без ДДС; 2). за номер ********** - неустойка в
размер от 60,57 лева, представляваща отстъпка от цената на месечната такса и неустойка в
размер от 169,98 лева, равняваща се на 3 стандартни месечни такси без ДДС; 3). за номер
********** - неустойка в размер от 80,89 лева, представляваща отстъпка от цената на
устройство – апарат „Samsung Gal S21+256GB Sil+Adapt“, неустойка в размер от 60,57 лева,
представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и 169,98 лева, равняваща
се на 3 стандартни месечни такси без ДДС; 4). за номер ********** – неустойка в размер от
104,64 лева, представляваща отстъпка от цената на месечната такса и неустойка в размер от
164,97 лева, равняваща се на 3 стандартни месечни такси без ДДС. Намира, че
претендираните от дружеството неустойки са дължими в посочените размери, поради което
моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145
ГПК да уточни твърденията си, а именно дали вземането в общ размер от 1067,35 лева,
чиято дължимост отрича с процесната искова претенция, съответства на отделните
неустойки, описани от ответника в отговора на исковата молба като начислени и
претендирани от ищеца като абонат, в който случай да уточни и размера на претенцията си
(доколкото посочените от ответната страна са в по-нисък размер).
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита –
отричане на вземането, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално
поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесната сума, и
активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на вземането.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че
претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, в частност наличието на
основанията за начисляване на отделните неустойки и техните размери, както и
действителността на клаузите, предвиждаща дължимостта им от абоната.
С оглед становищата на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК,
съдът отделя като безспорни и ненуждаещи от доказване обстоятелствата, че между ищеца
и ответното дружество е сключен рамков договор за мобилни услуги №
*********/12.06.2018 г., ведно със следните приложения към него: Приложение №
1/26.01.2021 г. „Условия за тарифен план за мобилна услуга A1 ONE Unlimited 49”,
Приложение № 1/12.10.2021 г. „Условия за ползване на тарифен план за мобилни услуги
Unlimited Ultra“, Приложение № 1/13.06.2022 г. „Условия за ползване на тарифен план за
мобилни услуги Unlimited Special 52”, Приложение № 1/14.07.2022 г. „Условия за ползване
на тарифен план за мобилни услуги ................”, както и начисляването от ответното
дружество на неустойки при предсрочно прекратяване като задължение за ищеца.
По доказателствените искания:
3
Представените от страните писмени материали са относими към предмета на спора и
необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Искането на ищеца за задължаване на ответното дружество по реда на чл. 190, ал. 1
ГПК да представи договор за мобилни услуги № *********/12.06.2018 г. следва да бъде
оставено без уважение като ненеобходимо, доколкото заверен препис от договора е
представен с отговора на исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена
молба да уточни дали вземането, чиято дължимост отрича с процесната искова претенция в
общ размер от 1067,35 лева съответства на отделните неустойки, описани от ответника в
отговора на исковата молба като начислени и претендирани от ищеца, като абонат, в който
случай да уточни и размера на претенцията си, като му УКАЗВА, че при липсата на
уточнение в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2024 г. от
11:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника по реда
на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи договор за мобилни услуги № *********/12.06.2018 г.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
4
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5