РЕШЕНИЕ
№ 877
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110213589 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от ОГН. ИВ. Г., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ул.“П Г №, срещу наказателно постановление №42-
0002185/23.08.2021 г., издадено от директор на РД „АА“-гр.София, с което на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.24, ал.1 от ЗАП; на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000 лева, за нарушение на чл.18, ал.1, т.5 от Наредба №34/06.12.1999 г. на
МТ; и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на процесното НП, поради издаването му в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Иска се неговата отмяна.
1
Сочи, че не е спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4, т.5 и т.6 от
ЗАНН, тъй като не е описано нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Позовава се и на несъответствие, между изложената в
АУАН фактическа обстановка и тази в НП, което не е съобразено с
изискването в закона за абсолютно тъждество, с оглед действителност на
административното наказание.
Счита, че не е доказана материалната компетентност на
административно-наказващия орган, тъй като в НП не са посочени номер и
дата на акта за упълномощаване. Определя като релевантно, представянето на
такъв акт едва в първото съдебно заседание по делото.
Счита още, че не е взета предвид тежестта на нарушението, че
неправилно е наложена административно-наказателната санкция, като глобата
е изцяло неправомерна, с оглед субекта на нарушението. Навежда доводи за
нецелесъобразност на отнемането на СУМПС за първо нарушение от подобен
вид, тъй като с горното е пренебрегнато изискването в разпоредбата на чл.27,
ал.2 от ЗАНН.
Навежда доводи и за неспазване на чл.28 от ЗАНН, доколкото в
настоящия случай счита, че става въпрос именно за маловажен случай на
административно нарушение, с оглед несъществената обществена значимост
на защитените обществени отношения. Твърди, че нарушението е извършено
за първи път и наложената санкция би била подходяща за системен
нарушител, като изрично отбелязва изрично, че не е съгласен с лишаването от
правоуправление.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представена е писмена защита от жалбоподателя, чрез адв.Владислав И. от
АК-Кюстендил, в което обобщава изложените аргументи в жалбата за
неправилност и незаконосъобразност на процесното НП.
На първо място твърди, че е налице разминаване в АУАН и НП, между
фактическото описание на твърдяното нарушение и посочената правна
квалификация, което е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, и поради това съставлява самостоятелно основание за отмяна
на санкционния акт.
2
На второ място твърди, че ответната страна по жалбата не е успяла да
докаже реално осъществяване на превоз на пътници, а освен това, за да
наложи ПАМ – отнемане на СУМПС на водач е било необходимо да е
осъществен състав на административно нарушение – извършване на
обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено
заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация и извършване на таксиметров превоз на
пътници. В този смисъл се позовава на дадената в разпоредбата на параграф 1,
т.1 от ДР на ЗАП легална дефиниция на понятието „обществен превоз“ и
липсата на констатация в процесното НП, че на жалбоподателят е било
заплатено за извършен превоз, и с оглед на горното оспорва последният да е
осъществил състава на извършеното нарушение.
На следващо място навежда доводи за неправилна преценка на
наказващия орган относно квалифициране на случая като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, като се позовава на обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път. Освен това счита, че
незаконосъобразно са наложени две глоби на едно и също основание /чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАП/, и с един и същи акт, доколкото визираната разпоредба
предвижда глоба за водача в размер на 2000 лева при първо нарушение.
Ответната страна по жалбата: РД „АА“-гр.София, надлежно призовани,
не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по наведените
възражения в жалбата и по същество на делото. В придружаващото
изпратената преписка писмо, прави възражение на основание чл.63, ал.4 от
ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар в
случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Наказателното постановление е връчено лично на
жалбоподателя на 30.08.2021 г., а жалбата против него е депозирана в съда на
3
03.09.2021 г., т.е. в законоустановения преклузивен срок за обжалване,
считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следното от фактическа страна:
Административно-наказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН, Серия А-2021, №292345 на 29.07.2021 г., от компетентно
длъжностно лице: Бл. Гр. Н., заемащ длъжността: инспектор в РД „АА“-
гр.София, в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението и при съставяне на акта – Васил Евтимов Стоянов, против
жалбоподателя ОГН. ИВ. Г., в качеството на правоспособен водач на МПС, за
това, че:
На 29.07.2021 г., около 10:00 часа, в гр.София, ул.“Летоструй“, в
Автогара-Изток, срещу №96, като водач на лек таксиметров автомобил марка
„Х“, с рег.№, собственост на Ж В Г.а, ЕГН **********, с поставен знак
„Такси“ и включен ЕТАФП на свободен режим /зелено/ и без поставена
табела „не работи“, като изчаква наемане на пътници, извършва следните
нарушения:
1.Водачът е без разрешение, издадено от Столична община – същият
представя разрешение №215127, което е с изтекъл срок на валидност до
30.06.2021 г., с което е нарушил разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАП;
2.Водачът е без Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил,
с изтекъл срок на валидност до 24.01.2018 г. №015641, с което е нарушил
разпоредбата на чл.18, ал.1, т.5 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ;
3.Водачът е без контролен талон към СУМПС, с което е нарушил
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу
подпис, със саморъчно отбелязване, че има възражения по направените в него
констатации, но не ги конкретизира. Жалбоподателят не се възползвал от
правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да представи писмени възражения пред
наказващия орган в законоустановения 3-дневен срок.
На основание така направените констатации в АУАН, компетентно
4
длъжностно лице, заемащо длъжността: директор на РД „АА“-гр.София,
издал НП №42-0002185/23.08.2021 г., с което на основание чл.53 от ЗАНН,
във вр. с чл.105, ал.1 от ЗАП, наложил на жалбоподателя три
административни наказания за три административни нарушения, както
следва:
1.На основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на
чл.24, ал.1 от ЗАП;
2.На основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на
чл.18, ал.1, т.5 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ;
3.На основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетеля Н., които съдът кредитира с доверие като логични,
непротиворечиви, кореспондиращи на данните от приложените писмени
доказателства, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено
възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения,
без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от
приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП в
оригинал; заверен препис от Разрешение №215127/19.03.2021 г. за
извършване на таксиметров превоз; заверен препис от Удостоверение за
водач на лек таксиметров автомобил №015641, издадено от ИА „АА“ към
МТИТС; длъжностна характеристика за заемане на длъжността инспектор в
ИА „АА“; Заповед №РД-08-30/24.01.2021 г., издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът констатира, че АУАН е съставен от длъжностно лице – служител
на ИА "АА", РД "АА"–гр.София, имащо правомощия за това ex lege, по
силата на чл.92, ал.1 от ЗАП. Обжалваното НП също е изадено от
5
компетентен орган, тъй като със своя Заповед №РД-08-30/24.01.2021 г.,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е
упражнил правомощието си да делегира предоставената в чл.92, ал.2 от ЗАП
компетентност, на различни длъжностни лица от ИА „АА“ да издават НП,
като сред тях е и директорът на РД „АА“, като част от структурата на ИА
„АА“. Направеното възражение от жалбоподателя за липса на изрично
оправомощаване на наказващият орган да издава НП за нарушение на
регламенти на Европейския съюз, ЗАП, ЗДвП и подзаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на тях, се явява неоснователно. Съвсем резонно,
актът за оправомощаване на наказващия орган да издава НП за нарушения на
посочените нормативни актове, е приложен към изпратената преписка, по
повод депозираната жалба, срещу процесното НП, с оглед извършване от съда
на служебна проверка за наличието на материална и териториална
компетентност на наказващия орган. Следва да се отбележи, че освен
издаденото НП, в ЗАНН не е предвидено да се връчват лично на
жалбоподателя и други документи, приложени в образуваната преписка,
поради което и направеното възражение от жалбоподателя, че представянето
на доказателства за компетентност на наказващия орган едва в съдебно
заседание, се явява неоснователно.
На следващо място, съдът намира, че както АУАН, така и НП са
издадени в сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН, а именно: тримесечен
срок от откриване на нарушителя или в едногодишен срок от извършване на
нарушението - за съставяне на АУАН, и шестмесечен срок от съставяне на
АУАН – за издаване на НП. АУАН е съставен на 29.07.2021 г. за
констатираните на същата дата три нарушения, т.е. в тримесечния срок от
откриване на нарушителя, а НП е издадено на 23.08.2021 г., т.е. в
законоустановения шестмесечен срок от съставяне на АУАН.
Съдът не констатира допуснато в хода на административно-
наказателното производство съществено по тежест нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени при съобразяване
с императивните правни норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдържат
всички изискуеми реквизити – дата, час, място, описание на нарушенията и на
обстоятелствата, при които са извършени, дадена е правна квалификация на
6
вменените нарушения. Като цяло, вменените във вина на жалбоподателя три
административни нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и да организира адекватно защитата си.
По отношение на първото и второто вменено нарушение на
жалбоподателя - на чл.24, ал.1 от ЗАП и на чл.18, ал.1, т.5 от Наредба
№34/06.12.1999 г. на МТ, за които на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП на
жалбоподателя са наложени две административни наказания глоба в размер
на 2000 лева, съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът намира за безспорно установено, че към датата и часа на
проверката – 29.07.2021 г., около 10:00 часа, и на посоченото място в
гр.София, жалбоподателят е осъществявал таксиметрова дейност. Описаният
в АУАН и НП лек автомобил марка „Х, с рег.№, е бил маркиран, обозначен и
оборудван като такси, а именно: с поставен знак „Такси“, с включен ЕТАФП
на свободен режим /зелено/ и без поставена табела „не работи“. Самият
жалбоподател се е намирал вътре в автомобила, в изчакване за наемане на
пътници. Това е достатъчно да се приеме, че именно жалбоподателят е бил
водач на МПС, с което се е извършвал или ще се извършва таксиметров
превоз на пътници.
По силата на закона за осъществяване на този вид дейност се изискват
редица документи, които се издават на лицата, които от своя страна имат
задължението да ги носят при осъществяване на дейността и да ги представят
на контролните органи при извършването на проверка. Съдът намира, че
направените в АУАН и НП констатации, че при извършената проверка на
жалбоподателя на 29.07.2021 г., около 10:00 часа, на посоченото място в
гр.София, в качеството си на водач на таксиметров автомобил марка „Х“, с
рег.№, последният е осъществявал таксиметрова дейност без разрешение,
издадено от Столична община за извършване на таксиметров превоз, тъй като
е представил на контролните органи разрешение №215127/19.03.2021 г. с
изтекъл срок на валидност, и без Удостоверение на водач на лек таксиметров
автомобил, тъй като е представил на контролните органи Удостоверение с
№015641 с изтекъл срок на валидност /до 24.01.2018 г./, съответстват на
данните от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Видно от приложеното копие от Разрешение №215127/19.03.2021 г. за
7
извършване на таксиметров превоз, издадено от Столична община е, че
такова е издадено на превозвача „О С“ АД за процесния лек автомобил,
валидно от 19.03.2021 г. до 30.06.2021 г. Горното навежда на извод, че
действително представеното от жалбоподателя разрешение за извършване на
таксиметров превоз с процесния лек таксиметров автомобил, към момента на
проверката, е с изтекъл срок на валидност. Специалната разпоредба на чл.24,
ал.1 от ЗАП предвижда, че таксиметров превоз на пътници се извършва от
лица по чл.12, ал.1 с автомобили, включени към удостоверението за
регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено
разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва
превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл.12а, ал.5.
Съдът намира, че първото вменено нарушение е правилно квалифицирано в
АУАН и НП. Посочената разпоредба регламентира изискванията към
извършването именно на такъв вид превози - таксиметрови, включително чрез
въвеждане на специални изисквания към леките автомобили, с които се
извършват и към съответния разрешителен режим, разписан в нарочен
подзаконов нормативен акт – Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ за
таксиметров превоз на пътници. В тази връзка не могат да бъдат споделени
направените възражения от жалбоподателя, че посочената разпоредба има за
свои адресати единствено регистрирани по съответния ред превозвачи,
какъвто жалбоподателят не е бил. Правният анализ на цитираните по-горе
норми налага извод, че адресати на чл.24, ал.1 от ЗАП са всички лица,
извършващи таксиметров превоз на пътници, включително и водачите на лек
таксиметров автомобил, като това качество на конкретния субект не се влияе
от обстоятелството, дали той е съобразил поведението си със съответните
нормативно въведени задължения.
Видно от приложеното копие от Удостоверение на водач на лек
таксиметров автомобил с №015641 е, че такова е издадено на 24.01.2013 г. на
името на жалбоподателя ОГН. ИВ. Г., въз основа на протокол
№006/22.01.2013 г. за гр.София. Разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредба
№34/06.12.1999 г. на МТ въвежда изискванията, на които трябва да отговаря
водачът на лекия таксиметров автомобил, сред които е изискването по т.5 на
цитираната разпоредба, а именно: успешно да е положил изпит по теми,
определени с тази наредба, и да притежава валидно удостоверение „Водач на
лек таксиметров автомобил“ за съответната община, на чиято територия се
8
извършват превозите. Разпоредбата на чл.19, ал.3 от същата Наредба
предвижда, че удостоверението се издава за срок от пет години. Съдът
намира, че и второто вменено нарушение е правилно квалифицирано в АУАН
и НП. Посочената разпоредба регламентира изчерпателно изискванията към
водачите на леки таксиметрови автомобили, на едно от което жалбоподателят
не е отговарял, тъй като представеното от него в хода на извършената
проверка Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил
№015641/24.01.2013 г. е било валидно до 24.01.2018 г., т.е. с изтекъл срок на
валидност. Ето защо, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна и съставът на второто вменено му
административно нарушение по чл.18, ал.1,т.5 от цитираната Наредба.
Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, че е носил в себе
си и е притежавал валидни към датата на проверката, както следва:
разрешение за извършване на таксиметров превоз с лек автомобил марка „Х“,
с рег.№, издадено от Столична община на превозвача „Окей Супертранс“ АД,
както и издадено на негово име удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил, валидно към датата на проверката.
Същевременно, разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП предвижда да се
налага административно наказание глоба в размер на 2000 лева за първо
нарушение, на водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Санкционната разпоредба е правилно
определена от наказващия орган в издаденото от него НП, като приложима за
всяко едно от констатираните в АУАН две нарушения на чл.24, ал.1 от ЗАП и
на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ. Тя предвижда
абсолютно определена санкция – глоба в размер на 2000 лева за първо
нарушение, така че нито наказващият орган, нито съдът могат да я променят.
Същевременно, наказващият орган е констатирал в процесното НП, че
вменените нарушения са извършени от жалбоподателя за първи път, поради
което и налагането на две глоби в размер на 2000 лева за всяко едно от
9
първите две, съответства изцяло на предвиденото в санкционната норма
условие за налагането й в този размер. По изложените съображения,
релевираното възражение от жалбоподателя в обратния смисъл, не се споделя
от съда. Що се касае до наложена ПАМ на жалбоподателя – отнемане на
СУМПС за определен срок, съдът намира, че в настоящото производство не е
компетентен да се произнесе по този въпрос.
По отношение на третото вменено нарушение на жалбоподателя - на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вменява в задължение на
водачите на МПС да носят СУМПС и контролния талон към него. От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е
носил у себе си и не е представил на проверяващите органи контролния талон
към СУМПС. Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда да се наказва с глоба във фиксиран размер
от 10 лева водач, който не носи определените документи, един от които е
контролният талон към СУМПС. С оглед на горното, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава и на
третото вменено му с процесното НП административно нарушение.
Неоснователно се явява релевираното в жалбата възражение, че
конкретният случай не е квалифициран като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Става въпрос за три самостоятелни административни нарушения,
които са формални, на просто извършване, и при които безспорно наличието
или липсата на вреди не съставлява критерий за преценката за маловажност.
Такъв критерий при формалните нарушения може да бъде само обществената
опасност на деянието, която в случая не се различава от тази на други такива
нарушения от същия вид. В конкретния случай се касае за три противоправни
деяния, съставляващи отделни административни нарушения, типични за вида
си, като нито едно от тях не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
за установения ред на държавно управление, в сравнение с други нарушения
от същия вид. Обстоятелството, че всяко едно от вменените деяния е първо
по ред за жалбоподателя, не е определящо за квалифициране на случая като
маловажен. То е от значение и правилно е било взето предвид от наказващия
10
орган при налагане на наказанието за всяко едно от трите нарушения и в
определения от закона абсолютен размер. Съдът не намира обстоятелства,
които да сочат на една по-ниска степен на обществена опасност на деянията в
сравнение с други от същия вид, която да обуслови тяхната маловажност.
Жалбоподателят е изчаквал за наемане на пътници на натоварен пътен
участък - Автогара-Изток, с постоянно натоварена часова зона за този
обществен обект, което показва демонстриране на незачитане на законовите
правила за превоз на пътници.
Изложените по-горе съображения навеждат на извод за правилност и
законосъобразност на обжалваното НП, което предполага и неговото
потвърждаване.
С оглед изхода на делото, право на разноски има ответната страна по
жалбата. Правоимащата страна, обаче, не е направила изявление в този
смисъл и не е ангажирала доказателства за сторени такива, поради което
разноски не се присъждат.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.1 от ЗАНН,
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №42-0002185/23.08.2021 г.,
издадено от директор на РД „АА“-гр.София, с което на ОГН. ИВ. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул.“П Г“ №, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл.24, ал.1 от ЗАП; на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл.18, ал.1, т.5 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ; и на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12