Определение по дело №2135/2015 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 09.07.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:                                                     

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА    

 

при секретаря Капка Лозева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2135 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

            На 22.04.2021 г. е обявен допълнителен списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на М.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ.

 

            По реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило в съда възражение с вх. № 312470/28.04.2021 г. от кредитора „Т.С.“ ЕАД срещу включване в списъка на неприетите вземания, предявени от дружеството в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ за незаплатена топлинна енергия за стопански нужди, потребена от дружеството М.“ ЕООД.

На 21.05.2021 г. по делото е постъпило писмено становище от синдика Ц.В.М., който счита, че възражението е допустимо, но неоснователно. Посочва, че имотът, за който се търсят от „Т.С.“ ЕАД заплащане на суми за топлинна енергия, към настоящия момент, а и в периода, посочен в молбата за предявяване на вземания, не се експлоатира от М.“ ЕООД /в несъстоятелност/, респ. начислените разноски не следва да бъдат за сметка на масата на несъстоятелността. М.“ ЕООД /в несъстоятелност/ не е използвало помещенията, а предявените суми са изчислени по неясен начин. Твърди, че цитираният имот е бил предмет на публична продажба по реда на ГПК по изпълнително дело № 20167810400018 по описа на ЧСИ Г.Д., още преди постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. С постановление за възлагане от 24.08.2016 г., влязло в сила на 07.09.2016 г. имотът е възложен на „Б.П.Б.“ АД, поради което към настоящия момент М.“ ЕООД /в несъстоятелност/ няма законово задължение за заплащане на дължими разходи, касаещи имота, включително и такива към „Т.С.“ АД. Ето защо счита, че възражението следва да се остави без уважение.

 

В проведеното на 28.06.2021 г. редовно открито съдебно заседание кредиторът „Т.С.“ ЕАД поддържа подаденото възражение.

 

Съдът, като взе предвид изготвения от синдика списък, направеното възражение, доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Подаденото възражение от „Т.С.“ ЕАД е допустимо, тъй като списъкът на неприети предявени вземания в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ е обявен в търговския регистър на 22.04.2021 г., а възражението е подадено на 28.04.2021 г., което е в законоустановения седмодневен срок и подлежи на разглеждане по същество.

С възражението „Т.С.“ ЕАД възразява срещу включване на вземанията на дружеството в списъка с неприети вземания. Посочва, че вземанията касаят договорна сметка № *******, инсталация № *******за адрес: гр. София, бул. „**************, сутерен, магазин и галерия и се отнасят за периода от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г., както и изравнителни сметки за месец 07.2020 г. на стойност в общ размер на 775,59 лева, от  които 726,74 лева – главница и 48,85 лева – лихва, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа.

 

Установява се, че молбата за предявяване на горепосочените вземания е подадена от „Т.С.“ ЕАД на 29.03.2021 г. Като основание за дължимост на вземанията кредиторът сочи подписан договор № 220/354541 между М.“ ЕООД и „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „**************Позовава се на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката, съгласно  който потребител на топлоенергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Посочва, че в този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е регламентирано, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основа на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлоенергия за стопански нужди. Кредиторът твърди, че дори и да се приеме, че сключеният договор между М.“ ЕООД и „Т.С.“ ЕАД не поражда правни действия, то по силата на нормативните актове, длъжникът в качеството си на собственик на процесния имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, е клиент на топлинна енергия и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Към молбата „Т.С.“ ЕАД представя издадени месечни фактури за периода от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г., заявление с вх. № 75/08.01.2010 г. от М.“ ЕООД, договор № 220/3545341, нотариален акт за собственост от 2008 г. и удостоверение за идентичност.

 

В настоящото производство е прието като доказателство представеното от синдика постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2016 г., от което е видно, че имотът, собственост на М.“ ЕООД, находящ се в гр. София, бул. **************възложен по изпълнително дело № 20167810400018 по описа на ЧСИ Г.Д. на „Б.П.Б.“ АД. Върху постановлението има отбелязване, че същото е влязло в законна сила на 07.09.2016 г.

От приложеното към молбата на „Т.С.“ ЕАД удостоверение за идентичност, издадено от Дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“, се установява, че сутерен, магазин в партера с галерия, находящи се на адрес бул. **************/по нотариален акт/ са идентични с офис, регистриран в базата данни на адрес бул. „**************, абонатен № *****

Видно е, че описанието на недвижимия имот по нотариален акт за собственост № 67, том IV, рег. № 4462, дело № 643 от 17.06.2088 г. на нотариус М.Н., с която е признато дружеството „М.“ ООД за собственик и това в постановлението от 24.08.2016 г. за възлагане на недвижимия имот в полза на „Б.П.Б.“ АД са напълно идентични.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, регулиращ обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажбата на топлинна, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, се извършва на основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От ангажираните по делото доказателства, включително представеното постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2016 г., влязло в сила на 07.09.2016 г., съдът приема за установено, че процесният недвижим имот, във връзка с който „Т.С.“ ЕАД претендира вземания за топлинна енергия, е възложен на трето лице, различно от М.“ ЕООД. В резултат на публичната продан като специфичен деривателен придобивен способ, купувачът „Б.П.Б.“ АД е станал собственик на имота и е придобил всички права, които длъжникът е имал върху него.

Несъстоятелният търговец М.“ ЕООД в периода от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г. не е собственик или титуляр на вещно право по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на процесния имот, за който се твърди от „Т.С.“ ЕДА, че е потребена топлинната енергия, поради което и не дължи суми за топлинна енергия така, както са претендирани с молбата за предявяване, подадена от кредитора на 29.03.2021 г.

Предвид изложените съображения, подаденото от кредитора „Т.С.“ ЕАД възражение срещу допълнителен списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на М.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, следва да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 312470/28.04.2021 г., подадено от кредитора „Т.С.“ ЕАД срещу включване в списъка на неприетите вземания, предявени от дружеството в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ за незаплатена топлинна енергия за стопански нужди от дружеството М.“ ЕООД, в общ размер на 775,59 лева, от  които 726,74 лева – главница и 48,85 лева – лихва за периода от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.

Определението подлежи на обявяване в търговския регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.

 

СЪДИЯ: