№ 634
гр. Бургас, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120103584 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от П. Н. К. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“
ЕАД, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лева – частичен иск
от 9500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, причинени вследствие на ПТП – на *** г., около 07,15 часа на главен път I – 9,
около км. 194 (в близост до осморката на пътя к. к. Сл. Бряг – гр. Варна), застрахованият
при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № *** пътувайки към гр. Обзор напуска
лентата за движение и блъска насрещно движещият се лек автомобил марка „Опел“ модел
„Корса“ с рег. № ***, управляван от ищеца, ведно със законна лихва от 18.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Твърди се, че процесното ПТП е осъществено в срока на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ сключен между водачът на лек автомобил марка „Киа“, модел
„Сийд“ с рег. № *** и ответника, като за същото, след посещение на орган на реда е
съставен Констативен протокол за пострадали лица № 304 р-********* г. на РУ – Несебър.
Твърди се, че ищецът е уведомил дружеството ответник за застрахователното събитие и
претенциите си на 18.11.2021 г., но последното с две писма, извън срока по чл. 106 ал. 3 от
КЗ е уведомило ищеца, че следва да представи допълнителни медицински книжа. Поддържа
се, че ответникът не е заплатил претендираното застрахователно обезщетение.Твърди се, че
вследствие катастрофата ищецът е получил мозъчно сътресение, както и контузии по тялото
– травма на длан, пръсти на лявата ръка, болки в гръбначния стълб, болезненост в областта
около леви 5 - то и 6 – то ребра. Сочи се, че ищецът заема длъжност свързана с
осъществяване на парашутни скокове и водолазна дейност, като от *** г. здравословното
състояние се е влошило и той не е могъл да осъществява дейността си до 18.04.2022 г.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
1
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и представения
констативен протокол на контролните органи. Оспорва се и механизма на ПТП, твърдяните
в исковата молба вреди и техните размери. Твърди се наличие на предхождащи заболявания
на ищеца, които са повлияли на лечението и възстановяването му. Направено е възражение
за съпричиняване, като се твърди, че ищецът е допринесъл за ПТП като е управлявал МПС с
несъобразена скорост. Оспорва се претенцията за законна лихва. Поддържа се, че случилото
се представлява трудова злополука и ако ищецът получи две обезщетения ще се стигне до
неоснователно обогатяване.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа иска.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът подържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото на хартиен справка от Гаранционен фонд се установява,
че лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № *** е застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ с период на застрахователно покритие, включващ
настъпилото на *** г. застрахователно събитие /л. 27/.
От представения по делото Констативен протокол за ПТП № 2021-1019-1171/*** г.,
съставен на място и подписан от полицейски орган на МВР се установява, че на същата дата
в гр. Бургас, участник 1, управляващ лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № ***
с несъобразена скорост е загубил управление върху автомобила си и е блъснал участник 2,
управляващ лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег. № ***. От схемата в
протокола е видно, че водачите са се движили в срещуположни посоки /л. 7/.
Представена по делото е служебна бележка от Военно формирование *** е видно, че
ищецът е негов служител и вследствие на ПТП от *** г. лекарска комисия е наложила
забрана на същия за изпълнение на специфичните дейности произтичащи от длъжностната
му характеристика, поради което губи допълнителните възнаграждения, които получава при
нормално изпълнение на задълженията си за срок от шест месеца /л. 12/.
От представеното на л. 13 от делото удостоверение от Военно формирование *** се
установява, че в периода от м.11.2021 г. до м.04.2022 г. ищецът не е получавал обезщетения
за неработоспособност.
От представеното на л. 145 от делото удостоверение от Военно формирование *** се
установява, че на ищеца не е изплащано обезщетение за претърпяната трудова злополука от
*** г.
Представено по делото е заявление от ищеца, с което пред ответника е заявена
застрахователната претенция процесното застрахователно събитие, редовно връчено на
ответника на 18.11.2021 г. /л. 19 и л. 20/, в отговор на което последният е изискал от ищеца
медицинска документация с писмо от 13.01.2022 г., след което е закрил преписката, поради
непредставянето ѝ от ищеца с писмо от 04.02.2022 г.
От депозираното и неоспорено от страните заключение по възложена съдебно-
медицинска експертиза, на което съдът дава вяра като пълно, обосновано и кореспондиращо
2
с останалите събрани по делото доказателствени материали се установява, че
констатираните телесни повреди върху ищеца са мозъчно сътресение, което се квалифицира
като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, травма на лява длан, травма на
пръсти на лява ръка, болезненост в шиен отдел на гръбначния стълб и болезненост в лява
гръдна половина и същите са в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП от *** г., като за
лечението им в болнични условия са приложени венозни инфузии с ВСР и мускулни
инжекции с аналгетици и НСПВС за овладяване на болката и възпалението в рамките на три
дни, а в неболнични условия са изписани обезболяващи медикаменти и мазила. Не се очаква
в бъдеще ищецът да търпи болки или друг дискомфорт във връзка с работата му.
От депозираното и неоспорено от страните заключение по възложена съдебно-
автотехническа експертиза, на което съдът дава вяра като пълно, обосновано и
кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателствени материали се установява
следния механизъм на ПТП: на *** г., около 07,15 часа на главен път I – 9, около км. 194 (в
близост до осморката на пътя к. к. Сл. Бряг – гр. Варна), водач на лек автомобил марка
„Киа“, модел „Сийд“ с рег. № *** пътувайки към гр. Обзор напуска лентата за движение и
блъска насрещно движещият с 50 км./ч. се лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег.
№ ***, управляван от ищеца. Водачът на лек автомобил марка „Опел“ не е имал техническа
възможност да предотврати удара чрез спиране. Причината за ПТП е загубата на управление
от страна на водача на лек автомобил „Киа“, като същото е могло да бъде предотратено при
условие, че той беше предприел намаляване на скоростта си на движение от 77,6 км./ч. на 20
км./ч., когато е бил на разстояние 61 м. преди пътния знак В26 въвеждащ забрана за
движение над 20 км./ч., тъй като в тази хипотеза не би имало загуба на управление.
По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят Т. К.а /съпруга на ищеца/, от чийто
показания се установява, че на *** г. около 11,00 часа е отишла да види ищеца в
неврохирургията, където го заварила с включени системи, трудно му е било да говори, имал
е болки, главоболие, повръщане, световъртеж, говорел е несвързано. Установява се, че след
изписването от болничното заведение на ищеца е предписан едномесечен болничен, през
който същият прекарал на легло, приемал обезболяващи, мазила, изтръпвали му пръстите,
боляла го лявата ръка, било му трудно да яде. След като изтекъл първият болничен, ищецът
отишъл на контролен преглед, на който му предписали втори едномесечен болничен, след
който се върнал на работа. През времето на болничните ищецът почти нямал физическа
дейност, като за обслужването му са се грижили свидетелката и други близки. Установява
се, че преди ПТП ищецът е бил много активен, спортувал е, бил е в много добра физическа
форма.
По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят Г. Х. /бивш колега на ищеца/, от
чийто показания се установява, че е отишъл да види ищеца след изписването му от
лечебното заведение, като го заварил на легло, не е могъл да пази равновесие, виело му се е
свят, не е бил в обичайната кондиция, имал силно главоболие от удара, както и болки в
ръката, които продължили и по-късно. Установява се, че свидетелят е посещавал ищеца
всеки уикенд, като му е помагал в обслужването, както и извършвал някой по-тежки
домашни дейности като косене на двора. След като се върнал от болничните медицинска
комисия, констатирайки здравословното състояние на ищеца и предвид спецификата на
служебните му задължения, на същия е наложена шестмесечна забрана да осъществява
задълженията си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към
момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на
3
чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /причинено ПТП/ при
твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, от което като непосредствена последица са
настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери.
В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения, вкл. възражението за съпричиняване.
От представените по делото писмени доказателства – протокол от ПТП, хартиен
справка от Гаранционен фонд и неоспорените от страните заключения на вещите лица по
възложените съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза, на
които съдът дава вяра като пълни, обосновано и компетентни се установи, че *** г., около
07,15 часа на главен път I – 9, около км. 194 (в близост до осморката на пътя к. к. Сл. Бряг –
гр. Варна), в срока на застрахователно покритеие, застрахованият при ответното дружество
по валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка
„Киа“, модел „Сийд“ с рег. № *** пътувайки към гр. Обзор с несъобразена скорост напуска
лентата за движение и блъска насрещно движещият с 50 км./ч. се лек автомобил марка
„Опел“ модел „Корса“ с рег. № ***, управляван от ищеца, вследствие, което на последния са
причинени мозъчно сътресение, което се квалифицира като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, травма на лява длан, травма на пръсти на лява ръка,
болезненост в шиен отдел на гръбначния стълб и болезненост в лява гръдна половина, за
което след посещение на орган на реда е съставен протокол за ПТП № 2021-1019-1171/*** г.
Сам по себе си протоколът от ПТП не е в състояние да установи механизмът на ПТП, но
същият се установява по несъмнен начин при съвкупната оценка на протокола и изготвеното
по делото заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Причинната
връзка между ПТП и уврежданията на ищеца се установява от заключението на вещото лице
по съдебно-медицинската експертиза, от което е видно, че тези увреждания са констатирани
веднага след ПТП в лечебното заведение, в което е постъпил ищецът.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният пряк иск за изплащане на застрахователно обезщетение се явява доказан по
основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД се
определя от съда по справедливост. Относно понятието справедливост разяснение са дадени
в т. 2 от Постановление № 4 ОТ 23.12.1968 Г., Пленум НА ВС, според които същото не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Тези разяснения са доразвити в
практиката на Върховният касационен съд, според която при определянето на справедливо
обезщетение следва да се взимат предвид и продължителността на претърпените
емоционални страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента
на увреждането – в този смисъл е Решение № 100/12.10.2020 г. по дело № 2871/2018 г. на II
т.о. на ВКС.
В случая, по делото е установено, че вследствие на ПТП ищецът е претърпял
множество увреждания, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. По своите медико-биологични характеристики, тези
увреждания съответстват на лека телесна повреда. Установи се, че вследствие уврежданията,
ищецът е бил настанен в болнично заведение за три дни, в което е включен на системи и е
приемал обезболяващи. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че
на ищеца е предписан двумесечен болничен престой у дома, като в първия месец същият е
бил предимно на легло, като до края на втория месец е бил подпомаган в ежедневното си
обслужване от съпругата си и бившия си колега Г. Х.. По време на двумесечния болничен,
поради уврежданията, ищецът говорел трудно и несвързано, имал е главоболие,
4
световъртеж, не е могъл да пази равновесие, изтръпвали му пръстите, боляла го лявата ръка,
било му трудно да яде, нямал е физическа активност. Установи се, че за овладяване на
болките, ищецът е приемал обезболяващи. От показанията на свидетелите се установява, че
преди ПТП ищецът е бил активен физически и е спортувал, като вследствие на инцидента и
поради преустановяване на физическата активност е повишил телесната си маса, поради
което е станал непригоден да изпълнява част от специфичните си служебни задължения, за
които е получавал допълнителни доходи. Установи се и че след изтичане на двумесечния
болничен, ищецът се върнал на работа, но при явяване на контролен преглед пред
медицинска комисия му е забранено да осъществява специфичните си служебни задължения
за срок от шест месеца – видно от служебна бележка от Военно формирование *** /л. 12/ и
от показанията на свидетеля Г. Х..
От изложеното е видно, че през първият месец след ПТП ищецът е търпял най-
интензивни болки и страдания вследствие уврежданията. Несъмнено, в този период същият
е търпял и емоционални страдания и неудобства, поради обстоятелството, че не е в
състояние да се обслужва сам, поради което е било необходимо да ползва чужда помощ, при
все повече, че преди това е бил физически активна и спортуваща личност. През вторият
месец, болките на ищеца логично са намалели, но същият е продължавал да има нужда от
чужда помощ, поради което независимо от по-ниския им интензитет и в този период е
търпял описаните емоционални страдания. След двумесечния болничен престой у дома,
ищецът се е върнал на работа, но същият не е могъл пълноценно да изпълнява служебните
си задължения в срок от още шест месеца, какъвто период му е бил необходим за пълно
възстановяване на телесната цялост и понижаване на телесната маса до тази от преди
инцидента, което обстоятелство също следва да бъде взето предвид при определяне размера
на обезщетението.
С оглед горното и предвид актуалната икономическа обстановка в страната, която е в
процес на растяща инфлация, съдът приема, че справедливия размер на обезщетение е
сумата от 6000 лева, в рамките на който размер е и предявената от ищеца претенция. В тази
връзка, независимо от указаната тежест на доказване ответникът не ангажира по делото
доказателства за установяване на направените с отговора на исковата молба възражение за
наличие на предхождащи заболявания на ищеца, оказали влияние на процеса на неговото
възстановяване и възражение за съпричнияване, поради управление на лекия автомобил от
ищеца с превишена скорост, което се намира в причинна връзка с уврежданията.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният частичен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Изводът за основателност на иска за главното вземане обуславя извод за
основателност на иска за акцесорната претенция за законна лихва. В контекста на
направеното от ответника възражение за недължимост на същата, съдът приема следното:
От датата следваща тази на застрахователното събитие /деликта/ в полза на ищеца срещу
прекия причинител на вредата е породено право на обезщетение за забава, а
застрахователят-ответник е задължен за това обезщетение от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна – чл. 429 ал. 3 от КЗ. По делото не се спори, че
ответникът е уведомен за процесното застрахователно събитие на 18.11.2021 г. и от този
момент същият дължи законна лихва в полза на ищеца, съгласно чл. 429 ал. 3 от КЗ.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
съдебно - деловодни разноски. Представен по делото е договор за правна помощ,
осъществена в полза на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата – чл. 3 от
договора. Изчислено по реда на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна правна
5
помощ, което ответникът следа да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца е в размер от 700 лева.
В съдебното заседание от 28.02.2023 г. ответникът е задължен да внесе сума в общ
размер от 204,67 лева, от които 80 лева за възнаграждение за вещо лице по съдебно-
автотехническата експертиза и 124,67 лева за възнаграждение за вещо лице по съдебно-
медицинската експертиза, съобразно представените от вещите лица справки-декларации.
Ответникът е предупреден, че при неизпълнение на указанията в предоставения му срок ще
бъде осъден за сумите по реда на чл. 77 от ГПК. В предоставения едноседмичен срок
ответникът не е представил по делото доказателства за внасяне на сумите, за които е
задължен, поради което следва да бъде осъден за тях по реда на чл. 77 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. С., *** да заплати на П. Н. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б. ***
сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/ – частичен иск от 9500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени
вследствие на ПТП – на *** г., около 07,15 часа на главен път I – 9, около км. 194 (в близост
до осморката на пътя к. к. Сл. Бряг – гр. Варна), застрахованият при ответното дружество по
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка „Киа“, модел
„Сийд“ с рег. № *** пътувайки към гр. Обзор напуска лентата за движение и блъска
насрещно движещият се лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег. № ***,
управляван от ищеца, ведно със законна лихва от 18.11.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. С., *** да заплати адв. П. Й. В. л. н. *** АК – Бургас, сумата от
700 лева /седемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.
38, вр. чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. С., *** да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 204,67 лева
/двеста и четири лева и шестдесет и седем лева/, от които 80 лева за възнаграждение за вещо
лице по съдебно-автотехническата експертиза и 124,67 лева за възнаграждение за вещо лице
по съдебно-медицинската експертиза, съобразно представените от вещите лица справки-
декларации, на основание чл. 77 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6