№ 43052
гр. София, 23.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110140039 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване възз. гр. д. № 9423/2018 г. на СГС, IV-В въззивен
състав или заверен препис от него.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. № 80308/2017 г. на СРС, 25 състав.
ДОПУСКА на ищеца събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата
молба.
Повече свидетели могат да бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ищеца да води свидетеля за съдебното заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.12.2024 г. от 09:50 часа, за когато да се
призоват страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от
писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Б. Г. Л. е предявил срещу С........ осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ за заплащане на сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
1
неимуществени вреди, породени вследствие от нарушаване правото на ищеца за разглеждане
и решаване в разумен срок на висящо гражданско дело – възз. гр. д. № 9423/2018 г. на СГС,
IV-В въззивен състав, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че по предявен от него иск за връщане на недължимо платена сума
срещу „......“ ЕАД е постановено решение от 08.05.2018 г. по гр. д. № 80308/2017 г. на СРС,
25 състав, с което искът е отхвърлен. Обжалвал първоинстанционното решение пред
ответника, при когото било образувано възз. гр. д. № 9423/2018 г. на СГС, IV-В въззивен
състав, обявено за решаване на 27.06.2019 г. Към настоящия момент са изминали повече от 5
години и по делото все още не било постановено съдебно решение. Предвид изложеното
ищецът счита, че е налице нарушение на правото му на разглеждане и решаването на делото
в разумен срок на основание чл. 6, §1 ЕКЗПЧОС. Излага, че на 03.09.2020 г. и на 29.06.2021
г. е подавал молби до ответника с искане по делото да бъде постановен окончателен съдебен
акт. Посочва, че се е явявал навреме за съдебните заседания и не е отлагал неоснователно
делото. Твърди, че нито в първата, нито във втората инстанция страните са спорили по
фактите, а единствено по правото. Сочи, че вследствие на забавяне на решаването на делото
е претърпял неимуществени вреди, изразили се в усещане за обезкураженост,
несправедливост и произвол на съдебната институция. Засегнато било собственото му
разбиране за стабилността на съдебната система и житейския смисъл на действията му. По
тази причина счита, че ответникът му дължи обезщетение в размер на 1 500 лв., което
намира за справедливо и съобразено със съдебната практика по идентични казуси.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че
процесното въззивно дело е обявено за решаване на 27.06.2019 г. и към настоящия момент
по него все още не е постановено съдебно решение. Счита, че при осъществяване
преценката дали производството е забавено извън разумния срок следва да се вземе предвид,
че част от периода, включен в продължителността на делото, е обхванат от обявената през
2020 г. световна пандемия и последиците от нея, изразяващи се в ограничен достъп до
сградите на съдилищата, невъзможност за работа на работното място, отлагане на
множество открити съдебни заседания, невъзможност за насрочване на нови и струпване на
голямо количество дела за решаване. Като извинително счита, че следва да се вземе предвид
и обстоятелството, че СГС е един от най-големите и натоварени съдебни органи в страната
и на един съдия докладчик се пада изключително голямо количество дела, като в същото
време не може да бъде даден приоритет на нито едно дело поради принципа за еднакъв
достъп на всички страни до правосъдие. Твърди, че процесното въззивно дело не е със
значим интерес за страните, а поради ниския материален интерес – 1,20 лв., забавянето му не
би следвало да нарушава разпоредбата на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Оспорва размера на
обезщетението като прекомерен с доводи, че за ищеца са налице обичайни вреди,
изразяващи се единствено в неговото очакване да бъде постановено решение по делото,
което очакване само по себе си не може да нанесе трайни последици върху психиката му.
2
Следва да се вземе предвид и че страна по процесното въззивно дело е адвокат с голям
професионален опит, чиято ежедневна работна рутина включва следене и очакване
постановяването на множество съдебни решения. Моли съда да съобрази посочените
намаляващи отговорността обстоятелства и да освободи ответника от отговорността по чл.
2б, ал. 1 ЗОДОВ, респ. да присъди на ищеца минимално обезщетение за твърдените
неимуществени вреди.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: от датата на подаване на исковата молба
пред ответника да е минал период с продължителност, надхвърляща рамките на обичайно
необходимото време за разглеждане и решаване на делото, като причинените
неимуществени вреди следва да произтичат пряко и непосредствено от прекомерната
продължителност на съдебния процес и да представляват закономерна последица от
забавянето, т. е. да е налице пряка причинно-следствена връзка между продължителността
на действията на ответника и вредоносния резултат, обективиран в правната сфера на
ищеца, претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и техния размер.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
възраженията си за изключване или намаляване на отговорността му.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че възз. гр. д. № 9423/2018 г. на СГС, IV-В въззивен състав, е обявено за
решаване на 27.06.2019 г. и към настоящия момент по него все още не е постановено
съдебно решение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4