Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.С., 30.12.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на четвърти декември, през две хиляди и четиринадесета година,  в състав :

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН   КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Б.Ш.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 16809 по описа на състава за 2012г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът С.И.А., поддържа твърдение, че на 24.09.2007г. сключил с ответника договор за заем, по силата на който предоставил на последния общо сумата от 135 700 евро, безвъзмездно, срещу изрично поетото от заемателя задължение да върне получената в заем сума, най- късно до 08.12.2009г. За обезпечаване на вземането на ищеца, ответникът и съпругата му учреедили договорна ипотека върху своя собствен имот, представляваща двуетажна жилищна сграда на адрес- гр. С., ул. „О.Г.“ № 4. Договорът бил обективиран в Нотариален акт за договорна ипотека с №  99, том V, рег. № 19906, дело № 837 от 2007г. на нотариус Ц.С.. С допълнително споразумение /анекс/ № 18534/2009г., заверен от нотариус Р.Д., страните уговорили нов краен срок за връщане на дадената в заем парична сума - до 30.11.2010г. Поради неизпълнение на задължението на заемателя, заемодателя (ищеца) подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и в хода на ч.гр.д. № 47448/2011г. съгласно описа на 71 състав при СРС - в негова полза и срещу ответника била издадена Заповед за незабавно изпълнение от 17.11.2011г.  за сумата от 135 700 евро, за законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на заявлението 04.11.2011г. до окончателното плащане, както и за сумата на направените разноски в заповедното производство, в размер от 5309, 20 лева. Подаденото от ответника възражение породило за ищеца правен интерес да предяви иск за установяване на своето вземане. При изложените фактически твърдения и като се позовава на процесния договор за заем, обезпечен с договорна ипотека, ищецът претендира да бъде установено съществуването на вземането за сумата от 135 700 евро, заедно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 04.11.2011г. до окончателното плащане, за което била издадена Заповед за незабавно изпълнение от 17.11.2011г. по ч.гр.д. № 47448/2011г. съгласно описа на 71 състав при СРС. При уважаване на иска, ищецът претендира да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

Ответникът Б.М.Б. оспорва иска, като навежда доводи за неговата неоснователност. Поддържа твърдение, че предявяването на процесната искова претенция срещу него било недопустимо и неморално поведение от страна на ищеца. Признава, че получил в заем от ищеца сумата от 40 000 евро и суумата от 47 200 евро, но твърди, че задълженията били уговорени като лихвоносни, с „висока лихва“. Без самият ответник да конкретизира размера на лихвата, която твърди да е била уговорена – той поддържа, че исковата претенция била формирана като общ размер на задълженията по главниците уговорената лихва върху тях. Дължимите суми били само „по документи“, поради което искът следвало да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и от събраните по делото доказателства  се установява, че в хода на ч.гр.д. № 47448/2011г. съгласно описа на 71 състав при СРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 17.11.2011г. Съдържанието на самата заповед за незабавно изпълнение сочи, че е издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК – Нотариален акт за договорна ипотека с №  99, том V, рег. № 19906, дело № 837 от 2007г. на нотариус Ц.С..

С тази заповед съдът е разпоредил на ответника, в качеството му на длъжник, да заплати на ищеца сумата от 135 700 евро главница, законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на заявлението – 04.11.2011г. до окончателното плащане и направените разноски в заповедното производство.

Срещу издадената на 15.11.2011г. заповед за незабавно изпълнение е постъпило възражение с вх. № 3113157/28.03.2012г., а във връзка с това, съдът е дал указания на заявителя, да предяви иск за установяване на заявеното вземане.

Съдържанието на приетия като доказателство (на л.3-4 от ч. гр.д. № 47448/2011г. по описа на 71 състав СРС) Нотариален акт за договорна ипотека с №  99, том V, рег. № 19906, дело № 837 от 2007г. на нотариус Ц.С. обективира постигнатото на 24.09.2007г. между ищеца А. и ответника Б. съгласие за това: Б. и съпругата да учредят върху свой собствен (в режим на СИО) недвижим имот договорна ипотека, за да обезпечат задължението на Б. – да върне на А. сума от 135 700 евро, която ще бъде предоставена след вписване на ипотеката. Условията, при които ще бъде предоставена в заем споменатата парична сума са посочени изрично в т.1 от съдържанието на същия нотариален акт – налице е изрична уговорка предоставения безлихвен заем, който следва да бъде предоставен в тридневен срок от вписване на ипотеката – да бъде върнат на заемодателя най- късно до 08.12.2008г. 

Сдържанието на приетата като доказателство (на л.5 от ч. гр.д. № 47448/2011г. по описа на 71 състав СРС) Декларация сочи, че посочения в документа негов издател е получил на 28.09.2007г. сумата от 135 700 евро от С.И.А..

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Претенцията е основана на твърдението, че между ищеца и ответника бил сключен договор за паричен заем. Правната теория и съдебната практика единодушно възприемат, че по своята правна същност, договорът за паричен заем е едностранен и реален договор.

Договорът за заем е реален, понеже се счита сключен с факта на предоставянето на дадената в заем парична сума: от страна на заемодателя – на заемателя. Той е едностранен, именно поради това, че се сключва със самото предоставяне на дадената в заем парична сума от заемодателя и поражда едностранното задължение за връщане на тази сума, на уговорения падеж или до изтичането на уговорения краен срок. Следователно, уговорките относно условията при които ще бъде даден заема, имат характера на предварителен договор – в периода: преди фактическото предоставяне на паричната сума, която е предмет на самия договор.

При изложените по- горе изводи за правната същност на договора за заем, и след анализ на събраните писмени доказателства – чието авторство и съдържание не бе надлежно и изрично оспорено от ответника – съдът намира предявения иск за основателен.

Събраните в хода на делото писмени доказателства обосновават извод, че в действителност е бил сключен договор за паричен заем. Условията на договора за заем, са обективирани в Нотариален акт за договорна ипотека с №  99, том V, рег. № 19906, дело № 837 от 2007г. на нотариус Ц.С.. Касае се за официален удостоверителен документ, чието съдържание обвързва съда, доколкото не беше нито оспорено от ответника, нито оборено от някакви доказателства по делото.

Писмената форма при договора за заем не е предпоставка за действителност на самото правоотношение, но улеснява доказването, особено като се има предвид установеното от чл. 164, ал.1, т.3 на ГПК ограничение за установяване на договори на стойност над 5 000 лева, посредством свидетелски показания. С оглед на установената в закона забрана  в посочения по- горе смисъл, като се има предвид и изричното несъгласие на ищеца – съдът не би могъл да допусне изслушване на свидетел за съдържанието на процесния договор.

Самият ответник по принцип не отрича факта, че е получил в заем от ищеца определена парична сума, но твърди, че сумата била значително по- малка по размер - 87 200 евро (47 200 евро плюс 40 000 евро). В тази връзка, ответникът твърди, че сключения между него ищеца договор имал уговорка за лихва, а претендираната сума била формирана като сбор от главниците и лихвата. Тези твърдения не бяха подкрепени с никакви доказателства в хода на съдебното дирене в настоящото производство. Уместно е в тази връзка да се отбележи, че отказът на органите на прокуратурата, да образуват досъдебно наказателно производство по принцип не би могло да съставлява доказателство за фактите, които ответникът твърди.

Ангажираната като доказателство от ищеца Декларация от 28.09.2007г., с която ответника заявява изрично факта на получаване на процесната сума от 135 700 евро също не бе оспорена от ответника – нито като авторство, нито като съдържание. Този документ обаче, има правната характеристика на разписка и доказва твърдението на ищеца за сключването на договора за заем, при предварително уговорените условия в Нотариален акт за договорна ипотека с №  99, том V, рег. № 19906, дело № 837 от 2007г. на нотариус Симеонова.

Ангажираната като доказателство от ищеца Декларация от 28.09.2007г. всъщност опровергава твърдението на ответника, че той е получил в заем именно процесната сума от 135 700 евро, а не само сумата от 87 200 евро, чиито размер ответникът е признал с отговора на исковата молба.

При липсата на доказателства – да е било изпълнено установеното от договора и закона задължение на ответника - да върне получената в заем сума от 135 700 евро, след изтичане на уговорения краен срок за изпълнение на това задължение  - съдът ще трябва да приеме, че задължението на ответника все съществува като такова, посочено в издадената заповед за изпълнение от 15.11.2011г.

Ищецът е легитимиран да претендира и законната лихва върху неизпълненото парично задължение, той като паричното задължение е лихвоносно и макар с акцесорен характер спрямо задължението по главницата, може да бъде претендирано отделно.

При изложените изводи, съдът приема че искът за установяване на вземането  е основателен и трябва да бъде уважен.

По претенцията за разноски;

С оглед изхода на спора и при наличието на представен от ищеца списък на разноските (вкл. за процесуално представителство), ответника ще трябва да бъде осъден да заплати направените в настоящото производство съдебни разноски за държавна такса. Според представения списък на разноските и документите за направените разходи, сумата възлиза на 9 079 лева, от които 5839 лева държавна такса и 3240 лева разноски за процесуално представителство.

 Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на парично вземане за което е издадена Заповед за незабавно по ч.гр. д. № 47448/2011г. по описа на 71 с-в при СРС в полза на кредитора С.И.А. с ЕГН ********** ***, срещу длъжника Б.М.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, за сумата от 135 700 евро (сто тридесет и пет хиляди и седемстотин евро), произтичащо от Договор за заем от 28.09.2007г. с условия, които са обективирани в Нотариален акт за договорна ипотека с №  99, том V, рег. № 19906, дело № 837 от 2007г. на нотариус Ц.С., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.11.2011г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Б.М.Б., да заплати на С.И.А. - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 9 079 (девет хиляди и седемдесет и девет) лева за съдебни разноски в настоящото производство.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване,  пред Софийски Апелативен  съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.

                                                                                                          

 СЪДИЯ: