Определение по дело №2028/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260258
Дата: 28 юли 2020 г.
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20193101002028
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………..……/………07.2020г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

въззивно частно търговско дело №2028 по описа за 2019г.,

за да се произнесе съобрази, следното:

 

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от адв.В.В.Т. и адв.К.И.Б., действащи чрез адв.М.Л., със съдебен адрес:***, против Определение №11860/11.09.2019г. по гр.д.№13944/2018г. по описа на РС Варна, с което допълнено постановеното по делото решение, в частта за разноските, чрез присъждане на възнаграждение в полза на адвокат К.И.Б. за осъществена безплатна защита на длъжника, в заповедно производство по ч.гр.д.№7245/2018г. на ВРС в размер на 50лв.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Оспорват изводите на съда относно приложимият ред за определяне на размера на дължимото адвокатското възнаграждение за защита на длъжник в заповедно производство, като са развити подробни съображения и е посочена относима съдебна практика. Моли се въззивният съд да отмени, атакуваното определение и да осъди ищеца да заплати да заплати пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение, дължимо за защита в заповедното производство на основание чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, а именно 200лв. в полза адв.В.Т. и още 150лв. в полза на адв.К.Б., като общо възнаграждение в размер на 400лв. за един адвокат по смисъла на чл.78, ал.3 вр. ал.1 от ГПК.

Ответника по частната жалба “А1 България“ ЕАД /с предишно наименование “Мобилтел“ ЕАД/, с ЕИК *********, е подал отговор с който се поддържа становище за неоснователност на същата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, като с оглед постановеното Определение №389/16.07.2020г. по ч.гр.д.№225/2020г. на Ап.С Варна, е допустима, тъй като изхожда от надлежна страна.

Разгледана по същество жалба е неоснователна, като съображенията за това, са следните

Производството по гр.д.№13944/2018г. на РС Варна има за предмет иск по чл.422 от ГПК за установяване на съществуване на задължение по издадена заповед за изпълнение, след подадено възражение от длъжника в заповедно производство, чрез пълномощниците му адв.В.Т. и адв.К.Б., които са предоставили безплатна защита по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Исковият процес е приключил с частично уважаване, респективно отхвърляне на иска, като ищеца е осъден да заплати на адв.С. К., в качеството ѝ на пълномощник на ответника, деловодни разноски за исковият процес, съразмерно с отхвърлената част от претенцията, изразяващи се в адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА в размер на 346.65лв.

След подадена молба с правно основание чл.248 от ГПК от адв.В.Т., в лично качество и от адв.К.Б., като пълномощник на ответника, първоинстанционния съд е постановил атакуваното определение, като е присъдил част от претендираните разноски за заповедното производство от по 144.15лв. за всеки от адвокатите, а именно адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА в размер на 50лв. в полза на адв.К.Б..

При тези данни въззивният съд намира, че обжалваното определение е валидно, правилно и законосъобразно.

Предвид едностранния и ограничен характер на заповедното производство, с което не се разрешава правен спор, защита на длъжника в границите на същото се изразява в оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК или чл.423 от ГПК и атакуване на актовете на съда по допускане на незабавно изпълнение, евентуално в защита на длъжника при обжалвания от страна на заявителя. В случая действията по защита на длъжника в заповедното производство, се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК, чрез подаване на бланкетно възражение. Така подадено възражение е довело до разглеждане на спора за дължимостта на претендираните от заявителят суми по исков ред, като изхода от него е частично уважаване, респективно отхвърляне на иска. Предвид частичното отхвърляне на претенциите, ищеца е осъден да заплати на адв.С. К., в качеството ѝ на пълномощник на ответника, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА в размер на 346.65лв., т.е. адвоката предоставил безплатна защита е репариран за положеният труд. След инициирано производство по реда на чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил атакуваното в настоящото производство определение, с което е присъдил част от претендираното адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита на длъжника, в заповедно производство, а именно 50лв. в полза на адв.К.Б..

Понастоящем спора, се свежда до това какъв е реда за определяне на дължимото възнаграждение за защита на длъжник в заповедното производство. В тази връзка на първо място следва да се има предвид, че според правилото на чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 от ГПК подлежащите на репариране разноски включват възнаграждение за един адвокат. Ето защо искането за едновременно присъждане на хонорари на двама адвокати изначално е лишено от основание.

На следващо място следва да се има в предвид, че извършването на процесуални действия в заповедното производство не е самоцелно и изолирано от последващото развитие на делото. В този смисъл определянето на разноските за заповедното производство следва да се съобрази с факта, че в границите на същото не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, поради което размера на иска няма пряко отражение върху размера на разноските дължими в полза на длъжника при постигане на положителен резултат от действията му в отделните етапи на производство, като е важен вида на предприетата защита.  Наред с това Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е предвиден ред за определяне на размер на минималните хонорари платими от длъжник в заповедно производство, за разлика от тези платими от заявителя и това не е случайно. Подаването на заявление за проверка на спорността на определено задължение, е необходим етап от инициирането, съответно развитието на заповедното производство, за което е необходима предварителна подготовка-посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, и т.н., докато подаването на възражение по чл.414 от ГПК, освен че не е задължително и не изисква подготовка или обосновка. При евентуално подаване на възражение, обичайната последица е преливане /развитие/ на заповедното производството в исков процес, в границите, на който ответникът-длъжник развива защитата си, респективно ползва пълноценно адвокатска помощ. В случая, както вече се посочи, след предприетите действия от длъжника в заповедното производство, спора е разгледан по исков ред, където е присъдено възнаграждение за осъществената защита на ответника.

Предвид горното и при липса на изрична норма в Наредба №1/2004г., възнаграждението за ангажирането на адвокатска помощ в заповедното производство, следва да се определи по аналогия измежду дейностите, които са най-близки като обем и съдържание. Според настоящият състав на съдът защитата при подаване на възражение по чл.414 от ГПК е най-сходна по смисъл обем с действията описаните в чл.6, т.5, пр.последно от НМРАВ-съставяне на други молби, за което се дължи възнаграждение в размер на 50лв.

С оглед горното не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите, че въпросното възнаграждение подлежи на определяне по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ, тъй като същото касае исков процес с материален интерес, а не подаване на възражение в производството по издаване на заповед за изпълнение, защото както вече се посочи, е налице съществена разлика между дейността на процесуалният представител в двете хипотези.

Воден от изложеното въззивният състав на съдът намира, че в случая не са налице обстоятелства налагащи присъждането на допълнителни разноски извън вече присъдените на длъжника, респективно че атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №11860/11.09.2019г. постановено по гр.д.№13944/2018г. по описа на РС Варна, с което допълнено постановеното по същото дело решение, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 2.