Решение по дело №15/2019 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 13 септември 2021 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20192320100015
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 22

 

 

          гр. Тополовград, 17.05.2019 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          Тополовградският районен съд в публично заседание на осемнадесети април  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: А.А.

 

Като разгледа докладваното от съдия Ив.Христов гр.д. № 15  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от Р.Х.Г. *** с ЕГН ********** чрез адв.Л. *** против Д.Г. *** с ЕГН **********, с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

          Обстоятелствата, на които ищцата основава претендираните права и предявения иск са следните:

          Ищцата твърди, че е собственик на 2/3 идеални части от дворно място находящо се в с.*******, общ.Тополовград с площ 2050 кв.м., представляващо ПИ-343 кв.78 по ПУП на с.********, ведно с построените в него масивна жилищна сграда с приземен етаж, със застроена площ от 72 кв.м., второстепенна полумасивна сграда със застроена площ от 33 кв.м. и второстепенна масивна сграда със застроена площ 65 кв.м. при граници на имота: ПИ-342 – Т.Г.Д.; път и улица, с административен адрес на имота: село ******* общ.Тополовград, ул.”*******” № 15. Ищцата твърди, че този имот е бил собственост на баща й Х.Г.Д.починал на 13.12.1996 г. б.ж. на с.*******, общ.Тополовград. Твърди, че след смъртта на баща й имотът е бил придобит по наследство от нея и брат й К.Х.Г. с ЕГН ********** при равни квоти по ½ за всеки един от тях.

          На 25.07.2017 г. братът на ищцата К.Г. е починал и като негови законни наследници ищцата твърди, че се легитимират тя и ответницата Д.Г.Х. – негова съпруга.  Съгласно чл.9 ал.2  изр.1-во от Закона за наследството имуществото на починалия й брат се наследява от ответницата и ищцата при следните квоти: 2/3 идеални части за ответницата и 1/3 идеална част за ищцата. Ищцата твърди, че след смъртта на баща си многократно е посещавала родния си дом, като лично със свои средства, както и с труда на сина си непрекъснато е участвала в поддръжката на имота  и са извършвали ремонтни дейности. Твърди, че до смъртта на брат й до 2017 г. не е била препятствана да посещава имота и да упражнява правата и задълженията на собственик.  Твърди че през цитирания период е заплащала дължимите данъци и такси за него, декларирала е собствеността си в общината, а брат й и ответницата никога не са възпрепятствали или оспорвали по какъвто и да е начин правото й на собственост. Твърди, че брат й  не е извършвал каквито и да е действия или волеизявления, които да са достигнали до нея, от които да е видно, че е налице преобръщане на владението и че същият е променил намерението си и е започнал да владее притежаваните от нея идеални части с намерение да ги свои само за себе си.

          Ищцата твърди, че след смъртта на брат й ответницата Д.Г. й е забранила да влиза в родния си дом, като е заявила, че е негов едноличен собственик. При извършена справка в Службата по вписванията в Тополовград ищцата е установила, че за процесния имот има съставен констативен нотариален акт № 178, том ІІ, рег.№ 548, дело № 260/2018 г. по описа на съдията по вписванията при Районен съд – Тополовград, по силата на който ответницата е призната за собственик по наследство и давностно владение на описания по-горе имот. Ищцата счита, че ответницата притежава 1/3 идеална част от процесния имот, придобита от съпруга си след неговата смърт на 25.07.2017 г.

          На 29.10.2018 г. чрез съдията по вписванията на ответницата е била връчена нотариална покана, с която същата е била поканена да се яви пред съдията по вписванията за да уредят доброволно извънсъдебно отношенията си по повод съставения и цитиран по-горе нотариален акт по обстоятелствена проверка.

          Поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик по наследство върху 2/3 идеални части и да бъде осъдена ответницата да й предаде собствеността и владението върху процесния недвижим имот.

          Моли съда на основание чл.537 ал.2 ГПК да отмени нотариалния акт за собственост върху процесния недвижим имот в частта над 1/3 идеална част от удостовереното право на собственост върху имота. Претендира да й бъдат заплатени разноските по делото.

          Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответницата на 08.02.2019 г. В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез процесуалния си представител адв.М.К. от АК – Ямбол е представила отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен.

          Ищцата редовно призована, явява се в съдебно заседание, заедно с адв.Л.Н. ***, поддържа иска.

          Ответницата, редовно призована, явява се лично в съдебно заседание, заедно с адв.К. от АК – Ямбол, чрез който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          Не се спори между страните по делото, че лицето Х.Г.Д. е починал на 13.12.1996 г. в с.******* и след смъртта си е оставил следните наследници по закон – ищцата по делото Р.Х.Г. и лицето К.Х.Г. починал на 25.07.2017 г. – съпруг на ответницата по делото. Не се спори между страните по делото, че процесният недвижим имот е бил собственост на бащата на ищцата Х.Г.Д., починал на 13.12.1996 г. Този факт се установява от приетия като доказателство по делото разписен лист към действащия план на село ****** от който е видно, че процесния имот : дворно място находящо се в село ********, общ.Тополовград, с площ от 2050 кв.м., представляващо ПИ – 343 кв.78 по ПУП на село **********, ведно с построените в него масивна жилищна сграда с приземен етаж, със застроена площ от 72 кв.м., второстепенна полумасивна сграда със застроена площ от 33 кв.м., и второстепенна масивна сграда със застроена площ от 65 кв.м., при граници на имота: ПИ-342 – Т.Г.Д., път и улица, с административен адрес на имота: село *******, общ.Тополовград, ул.”********” № 15 е собственост на Х.Г.Д. След смъртта на Х.Г.Д. – баща на ищцата, по силата на наследствено правоприемство процесния имот е наследен от децата на наследодателя при равни квоти – по ½ идеална част за всяко едно от тях, а именно: ищцата Р.Х.Г. и съпруга на ответницата – брат на ищцата К.Х.Г. с ЕГН **********.

          На 25.07.2017 г. е починал брата на ищцата К.Х.Г. Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници № 261 от 11.10.2018 г. на село ********негови наследници по закон са ищцата Р.Х.Г. – негова сестра и ответницата Д.Г.Г. – негова съпруга. Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2 от Закона за наследството притежаваното от К.Х.Г. имущество след неговата смърт се наследява и разпределя между наследниците му по закон – ищцата Р.Х.Г.  и ответницата Д.Г.Г. при следните квоти: 1/3 идеална част за ищцата и 2/3 идеални част за ответницата.  В резултат на настъпилите наследствени правоприемства на наследствено имущество на лицето Х.Г.Д., починал на 13.12.1996 г. и наследствено имущество на лицето Красен Христов Георгиев починал на 25.07.2017 г. ищцата е придобила право на собственост върху 2/3 идеални части от процесния недвижим имот. Видно от доказателствата по делото, а именно гласните такива след смъртта на баща си ищцата многократно е посещавала родния си дом, като е участвала непрекъснато в поддръжката на имота и са извършвали ремонтни дейности на имота. До смъртта на брат си до 2017 г. ищцата по никакъв начин не е била препяствана да посещава имота и да упражнява правата и задълженията си. Видно от приложените по делото вносни бележки  ищцата е заплащала дължимите данъци и такси за него, като е декларирала собствеността си в общината, а брат й и ответницата никога не са възпрепятствали или оспорвали по какъвто и да е начин правото й на собственост.

След смъртта на К.Х.Г. – брат на ищцата и съпруг на ответницата, ответницата Д.Г. е забранила на ищцата да влиза в родния си дом, като е заявила, че е негов едноличен собственик. При извършена справка в Агенция по вписванията в Тополовград ищцата установила, че за процесния имот има съставен констативен нотариален акт № 178, том ІІ, рег.№ 548, д.№ 260 от 2018 г. по описа на Съдия по вписванията при Районен съд – Тополовград, по силата на който ответницата е призната за собственик по наследство и давностно владение на описания по-горе имот.

На 29.10.2018 г. чрез Съдията по вписванията при Районен съд – Тополовград на ответницата е била връчена нотариална покана, с която същата е била поканена да се яви на 05.11.2018 г. пред Съдията по вписванията за да бъде уреден доброволно и извънсъдебно спора по повод съставения и цитиран по-горе нотариален акт по обстоятелствена проверка. Видно от приложения констативен протокол № 84 том І рег.№ 2524 от 05.11.2018 г. по описа на Съдията по вписванията при РС – Тополовград, ответницата не се е явила.

Видно от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че в процесния имот е живяла ответницата по делото, заедно със съпруга си К.Х.Г. и след смъртта на съпруга си ответницата е останала да живее само в къщата. Ответницата и съпруга й са правили ремонти по къщата, сменили са дограмата, ремонтирали са покрива, като в тези ремонти и най-вече при ремонта на покрива е помагало семейството на ищцата по делото. Докато е бил жив съпруга на ответницата не е правил изявление относно собствеността на къщата. Също така общия наследодател на страните Х.Г.Д. докато е бил жив също не е казвал чия собственост е къщата. Никой не е пречел на ищцата да ходи в бащината си къща и същата е ходила в къщата през определени периоди от време. Св.Мирослав Гаджев – син на ищцата е продължил да ходи в къщата и след смъртта на вуйчо си, като лично направил пътните врати, крановете на чешмите, рязал е дърва и по никакъв начин ответницата по делото не е заявявала, че къщата е нейна. След 2018 г. ответницата по делото не е допускала ищцата до родния си дом.

          След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът достигна до следните правни изводи:

          С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.308 от Закона за собствеността, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по наследство върху 2/3 идеални части   и да бъде осъдена ответницата да предаде собствеността и владението върху процесния недвижим имот - ревандикационен иск според който собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее и държи без да има основание за това. Този иск е допустим, тъй като е предявен от лице имащо правен интерес от това и разгледан по същество  се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен като такъв. Безспорно по делото се установява, че се касае за съсобствен имот между ищцата и ответницата. В резултат на настъпили наследствени правоприемства на наследственото имущество на лицето Х.Г.Д. – починал на 13.12.1996 г. и на наследственото имущество на лицето К.Х.Г. починал на 25.10.2017 г. ищцата е придобила право на собственост върху 2/3 идеални части от процесния имот, а ответницата – 1/3 идеална част. Недоказани в хода на производството останаха твърденията на ответницата за промяна в анимуса и твърдение относно владение на процесния имот от ответницата  и от нейния съпруг само за себе си. Недоказани останаха и твърденията че същите са демонстрирали властнически намерения пред ищцата. От показанията на всички разпитани по делото свидетели това се установява по категоричен начин. Св.В.Я. твърди, че не е чувала от родителите на К. тази къща на кого е и че К. не е казвал, че къщата е само негова. Същата свидетелка твърди, че когато К.е бил жив не е пречел на Р. да идва в къщата. В същия смисъл са показанията на св.Слави Славов- „ Бащата на Красен не е казвал на кого е къщата, докато Красен беше жив не е казвал чия е къщата. К. не е пречел на Р. да идва в къщата.” С оглед на показанията на всички изслушани свидетели твърденията за своене на процесния имот от ответницата и от нейния съпруг останаха недоказани. Нещо повече, всички свидетели потвърдиха пред съда, че ищцата е ходила в процесния имот заедно със семейството си, необезпокоявано, извършвала е действия по поддържане на този имот, като това положение е продължило до 2018 г., когато ответницата след смъртта на съпруга си е ограничила достъпа й до имота. Видно от представените по делото писмени доказателства ищцата е декларирала процесния имот и е заплащала за него дължимите данъци и такси в полза на Община Тополовград. Предвид на това, съдът счита, че по делото не са представени доказателства, които да установяват, че лицето К.Х.Г. или съпругата му – ответницата Д.Г. да са възпрепятствали или оспорили по какъвто й да е начин правата като собственик на ищцата в процесния имот.  Не бяха ангажирани доказателства които да сочат че наследодателят К.Х.Г. е предприемал действия и волеизявления, които да са достигнали до ищцата, от които да е налице преобръщане на владението и същият е променил намерението си  и е започнал да владее притежаваните от ищцата идеални части, с намерение да ги свои само за себе си. Съгласно трайната практика на ВКС промяната в намерението с което се упражнява фактическата власт трябва да е открито, демонстрирано спрямо съсобственика на когото се противопоставя давността т.е. дейстивята с които се демонстрира промяната на държането във владение, респективно промяната намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот следва да бъдат конкретни  по отричане правата на останалите съсобственици или сънаследници. В хода на настоящото производство не бяха ангажирани доказателства които да установят промяната в държането във владение, нито такива да отричат правата на останалите съсобственици или сънаследници.

Предвид на гореизложеното, съдът счита,  че ответницата не е придобила право на собственост върху процесния недвижим имот така както е констатирано в констативния нотариален акт. От представените поделото доказателства се установява, че ответницата е собственик на 1/3 идеална част от процесния имот придобита по наследство от съпруга си, след неговата смърт. За да бъде призната ответницата Д.Г. за собственик по давностно владение е необходимо то да е упражнявано от нея непрекъснато, явно и необезпокоявано в продължение на законоустановения 10-годишен срок, като такива доказателства не бяха представени в настоящото производство. Предвид на това, съдът счита, че от събраните по делото доказателства се доказа по безспорен начин основателността на предявения от ищцата ревандикационен иск по чл.108 от Закона за собствеността и същата следва да бъде призната за собственик на 2/3 идеални части от процесния недвижим имот и ответницата следва да бъде осъдена да й предаде собствеността и владението на тези 2/3 идеални части.

Относно втория иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативния нотариален акт в частта му над 1/3 идеална част, съдът счита, че същият също е основателен и доказан, предвид основателността на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.  Що се отнася до този иск, той не може да се предявява самостоятелно, а винаги с иска за установяване на собственост. Предявеният иск за отмяна на нотариалния акт е несамостоятелен по отношение на този , свързан със спора за материалното право. Като последица от уважаване на съответния иск по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен и иска за отмяна на нотариалния акт, с оглед на това, че с неговото издаване е накърнено правото за собственост. Само при успешно проведен иск за собственост подлежи на отмяна и самия нотариален акт като последица от иска разрешил спора за гражданското право. За да се иска отпадане на удостоверяващата сила на официалния документ нотариалния акт, преди това трябва да се установи носителя на вещното право върху имота. В случая безспорно по делото се установи, че това е ищцата и поради това претенцията по чл.537 ал.2 от ГПК следва да бъде уважена.

          С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от  ищцата разноски по делото, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК  в общ размер на 615,97 лв., от които 540 лв.  за възнаграждение на адвокат, 65,97 лв. за държавна такса и 15,00 лв. такса за издаване на данъчна оценка.

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И :

 

          ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.Г.Г. с ЕГН ********** ***, че Р.Х.Г. с ЕГН ********** ***  е собственик по наследство на 2/3 идеални части  и я ОСЪЖДА да предаде собствеността и владението върху  следния недвижим имот: дворно място находящо се в село ******, общ.Тополовград, с площ от 2050 кв.м., представляващо поземлен имот 343 кв.78 по подробния устройствен план на село *******, общ.Тополовград, обл.Хасково, с построените в него масивна жилищна сграда с приземен етаж със застроена площ 72 кв.м., второстепенна полумасивна площ със застроена площ от 33 кв.м и второстепенна масивна сграда със застроена площ от 65 кв.м., при граници на имота: ПИ-342 – Т.Г.Д., път и улица, с административен адрес на имота: село Хлябово, общ.Тополовград, обл.Хасковска, ул.”**********” № 15, ведно с всички законни последици от това.

          На основание чл.537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давностно владение  № 178, том ІІ, рег.№ 548, д.№ 260/2018 г., с който Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** е призната за собственик по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: дворно място находящо се в село ******** общ.Тополовград, с площ от 2050 кв.м., представляващо поземлен имот 343 кв.78 по подробния устройствен план на село ********, общ.Тополовград, обл.Хасково, с построените в него масивна жилищна сграда с приземен етаж със застроена площ 72 кв.м., второстепенна полумасивна площ със застроена площ от 33 кв.м и второстепенна масивна сграда със застроена площ от 65 кв.м., при граници на имота: ПИ-342 – Т.Г. Д., път и улица, с административен адрес на имота: село *********, общ.Тополовград, обл.Хасковска, ул.”************” № 15.

 

          ОСЪЖДА Д.Г.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.Г.  направените от нея  разноски по делото  в общ размер на 615,97 лв./шестстотин и петнадесет лв. и 97 ст./, от които 540,00 лв./петстотин и четиридесет лв./  за възнаграждение на адвокат, 65,97 лв./шестдесет и пет лева и 97 ст/ за държавна такса и 15,00 лв./петнадесет лв./ такса за издаване на данъчна оценка

           

 

          Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: