РЕШЕНИЕ
Номер 1356 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 14.04
Година 2020
В публично заседание на 17.02.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
17588 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Х.К.К.
*** моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията на чл.238 и
следващите от ГПК, с което да признае за установено по отношение на ответното
дружество, че последното му дължи сумата 1 120 лева, представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за месеците юли и август 2019
г. по Трудов договор №******************ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на Заявлението в съда – 18.09.2019 г. до
окончателното погасяване, която сума е било разпоредено ответното дружество да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8111/ 19.09.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 14820/2019 г. по описа на ПРС
– ХІV гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира заплащане
на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. –
включително и за заповедното производство.
Ответникът
“Пи Ер Ди 63” ЕООД – гр. Пловдив не е представил отговор на исковата
молба, не взема становище по иска, не е ангажирал доказателства, не е изпратил
процесуален представител по делото и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 8111/ 19.09.2019 г., издадена по ч. гр.
дело № 14820/2019 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав, е било разпоредено ответното
дружество да заплати на ищеца сумата 1 120 лева, представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за месеците юли и август
2019 г. по Трудов договор от 17.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението в съда – 18.09.2019 г.
до окончателното погасяване, както и на пълномощника на ищеца - 300 лева –
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв., а в полза на
Бюджета на съдебната по сметка на съда - държавна такса в размер на 25 лева. В
Срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта, поради
което до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока
по чл.415 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземанията си по
Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело – поради което
съдът намира, че искът се явява допустим.
Не се спори също така, а и от
представените в тази насока писмени доказателства се установява, че
действително ищецът работи по трудово правоотношение при ответника като „*******“
от ********** г. по силата на сключен между страните Трудов договор №******************с
уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 560 лева.
Както вече бе
посочено, ответното дружество не е представило отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК, не е взело становище по иска, не е ангажирало
доказателства, не е изпратило процесуален представител по делото за съдебното
заседание по делото на 17.02.2020 г. и не е направило искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие – като видно от разписката за връчване на преписите
от исковата молба и приложенията към нея, ведно с придружаващото ги съобщение,
ответникът е бил предупреден за последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание.
Както се
установява от събраните по делото писмени доказателства, искът е вероятно
основателен – като до приключване на устните състезания по делото ответникът не
е ангажирал доказателства, от които да се установява да е изплатил на ищеца дължимата
сума.
При така
установената фактическа обстановка, и предвид направеното от пълномощника на
ищеца в съдебното заседание на 17.02.2020 г. искане, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение и
следва да се постанови такова, като искът се уважи изцяло.
С оглед изхода от
спора ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца - адвокат Е.И. на
основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
за производството по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 600
лева, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на съда - 50 лева ДТ за производството по настоящето и по частното
гражданско дело.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Пи Ер Ди 63“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести
септември” № 202, ет.4, ап.8, представлявано от П. А. Я., ЧЕ ТО ДЪЛЖИ НА Х.К.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. Е.И., сумата
1 120 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение на
ищеца за месеците юли и август 2019 г. по Трудов договор №******************ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
Заявлението в съда – 18.09.2019 г. до окончателното погасяване, която сума е
било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8111/ 19.09.2019 г.,
издадена по ч. гр. дело № 14820/2019 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав.
ОСЪЖДА „Пи Ер Ди 63“ ЕООД, с посочените
ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА
адвокат Е.Г.И.,***, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2
във връзка с ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето и по частното гр.
дело В РАЗМЕР ОБЩО НА 600
лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд -
Пловдив – 50 лева ДТ за производството по настоящето и по частното гр. дело.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ
решението на страните, КАТО заедно с преписът за връчване ДО ОТВЕТНИКА ДА СЕ
ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240 от ГПК.
ДА СЕ
ВЪРНЕ НА СЪСТАВА ч. гр. дело № 14820/2019 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав,
ЗАЕДНО СЪС заверен препис от настоящето съдебно решение – В СИЛА ОТ 14.04.2020
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ