РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Карлово, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320101057 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен
от Т. Н. А., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ул. „З.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, в
качеството на баща и законен представител на Т. Т. А., ЕГН:**********, чрез
адв. Г. Г. против М. Г. Г., ЕГН:**********, адрес: гр. Б., ул. „**-та“ №*.
В исковата молба се твърди, че Т. Н. А. и ответницата М. Г. Г.
живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство се родили
децата Т. А. А. – роден на ********* г. и пълнолетната вече Н. Т. А.,
ЕГН:**********.
Твърди се, че родителите понастоящем били разделени, като
отношенията им свързани с упражняване на родителски права, издръжка,
местоживеене на децата и режим на лични отношения били уредени със
споразумение по гр. д. №1246/2016 г. по описа на РС К.. Родителските права
по отношение на децата били предоставени на бащата, а майката се
задължила да изплаща издръжка в размер на 115 лева за всяко от тях.
През учебната 2021-2022 г. малолетният Т. Т. А. бил редовен ученик
в *-ти клас в СУ „Х. П.“ – гр. К., а разходите свързани с облекло, учебни
1
помагала и извънучебни занимания нараснали в годините. Самото дете вече
навлязло в пубертета, което било свързано с допълнителни грижи и разходи.
През годините ответницата често забавяла плащанията по така
присъдените издръжки, което от своя страна довело до жалби от страна на
бащата до прокуратурата, като ответницата била съдена, за това, че не
изплаща издръжка на децата си.
На 30.05.2017 г. бащата Т. А. подал жалба до ДСИ, при PC К., като
било образувано ИД № 47/2017 г., по описа на PC К., поради неизпълнение на
задълженията й да заплаща присъдената издръжка. По същото изпълнително
дело била извършена публична продан на имот на ответницата, с която сума
били изплатени част от задълженията й.
Поради забава и неплащане на остатъка от издръжката по жалба на
бащата Т. А. било образувано НОХД № 618/2018 г. по описа на PC К., по
което ответницата била призната за виновна за извършено престъпление по
чл.183, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Въпреки това тя продължавала да забавя с
месеци плащането на дължимата издръжка.
През годините ответницата не предоставяла никакви средства за
децата си и не полагала никакви грижи за тях, въпреки нуждите им. Това не се
променило и след отпадане на задължението за издръжката спрямо
пълнолетното вече дете Н. А.. Когато се е налагало да се закупуват по-скъпи
неща необходими за малолетния Т. като учебници, помагала, дрехи, обувки,
телефони, лаптопи и др., единствено бащата покривал всички разходи. За
него били необходими повече ежедневни средства за храна, за тетрадки,
учебници и учебни помагала, дрехи и обувки, но също така и средства за
уроци, интернет, телефони, лаптоп, както и средства за транспорт до
училище. Увеличени били разходите за отопление, осветление и за храна,
особено в последните няколко месеца, което създавало финансови трудности
на бащата.
Твърди се, че ответницата нямала особени финансови затруднения и
можела да заплаща издръжка на сина си в размер на 280.00 лева.
С оглед изложеното за ищеца бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да
измени размера на определената със съдебна спогодба, отразена в протокол
№ 151/21.02.2017 г. по гр. дело №1241/2016 г. по описа на PC К. издръжка,
2
която ответницата следва да заплаща на детето си Т. Т. А., като я УВЕЛИЧИ
от 115.00 лева на 280.00 лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.08.2022 г., до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за
всяка просрочена вноска. Претендират се направените по делото разноски.
Ответницата, чрез адв. И. Д., оспорва иска по размер.
Не оспорва, че от съвместното съжителство с ищеца имат родени
две деца – пълнолетната Н. Т. А. и малолетният Т. Т. А., роден на *********
г.
Признава факта, че по гр. д. №1241/2016 г. на РС К. родителите
постигнали споразумение, по силата на което тя заплаща месечна издръжка в
размер на 115 лв. на сина си Т., като преустановила изплащането на издръжка
на пълнолетното дете.
Не възразява и срещу твърдението от страна на ищеца за честите си
забавяния за изплащане на издръжката на двете деца. Не отрича, че през 2017
г. срещу нея било образувано изпълнително дело, по което била наложена
възбрана на единствената нейна собственост, която някога била имала – къща
с дворно място в с. К., останала й в наследство от нейния я баща. Къщата
наистина била продадена при насрочена втора продан по изпълнителното
дело, значително под пазарната й стойност, като сумата по нея била директно
преведена на ищеца. Три дни преди извършването на публичната продан на
имота, ответницата била осъдена на пробация за неплащане на издръжка. А
няколко месеца след проданта била осъдена втори път, също на пробация, за
остатъка от неплатената издръжка, за която продажната цена на имота не
достигнала. Тоест не веднъж, а два пъти била осъдена по дела от общ
характер.
Категорично възразява срещу твърдението, че не полагала никакви
грижи за децата си, въпреки нуждите им. Както било много добре известно на
ищеца, след раздялата им през 2015 г., след повече от петнадесетгодишно
съжителство и изгонването й от негова страна от апартамент, който той
закупил по време на това съжителството, но на свое име, тя останала сама с
децата им, буквално на улицата, като взела само личните си дрехи. Освен да
напусне жилището, ищецът я накарал да остави леката кола, която имали,
отново записана на негово име. Наела квартира, чийто наем бил 100 лева, а тя
3
работела за 400 лева и без никаква финансова подкрепа от ищеца няколко
месеца сама отглеждала децата. Виждала, че й е невъзможно да им осигури
удобствата, които имали в така нареченото им семейно жилище, както и
финансите, с които баща им разполагал, като международен шофьор. Тогава
провела разговор с децата и сама им предложила да се върнат да живеят
заедно с него. Те се съгласили, а при разговора с баща им той заявил, че ако
децата отидат при него, майка им не трябвало да стъпвам в дома им и да не
контактува с тях. Вследствие на това решение децата отишли да живеят при
баща си, като последвало дело със споменатото вече споразумение. Така по
време на продължителните си месечни курсове извън страната той
предпочитал да наема жена, която да се грижи за тях, вместо ответницата
като тяхна майка да го прави.
Ищецът не знаел как тя причаквала децата си по улицата, за да ги
види и как те се притеснявали той да не разбере, че контактуват с нея. Знаел,
обаче, че на телефоните им нейният номер бил блокиран и тя нямала никаква
връзка с тях. Не можела да участва в личните им празници и виждала как
децата се притесняват при срещите си с нея, за да не ги види някой, че
разговарят. Имало случай, при който пресрещнала дъщеря си в ден, в който
малкият й син имал рожден ден и поискала да купи торта, която тя да занесе
вкъщи. Дъщеря й се притеснила и отказала, защото не знаела как да я внесе
там и да не се разбере, че е от майка й. Ответницата се почувствала ужасно,
когато родната й дъщеря я помолила да не ходи на бала й при завършване на
образованието й. Така, че въведените в исковата молба твърдения за тотална
незаинтересованост от ответницата към децата й, не отговаряли на истината.
Ответницата не оспорва, че съгласно чл. 143 СК, че всеки родител е
длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази връзка излага
следните аргументи:
От 2016 г. живеела на семейни начала с И. И., в дома на неговите
родители, а от това съжителство на ****** г. се родил синът им И. И. И.,
който в момента бил в п. група. Работела в „Б. р. – *****“ ЕООД, като от
01.07.2022 г. била преназначена на четиричасов работен ден с основно
месечно възнаграждение 370 лв. Партньорът й работел на същото място, но на
осемчасов работен ден. Всеки месец той заплащал на каса на „У. Б.“ по 450
4
лв., с която погасявал кредит, изтеглен, за да направят годни за живеене
помещенията, в които се нанесли, когато заживели заедно. Кредитът щял да
бъде изплатен през 2028 г.
Ответницата твърди, че от м. юли 2022г. месечните й доходи били
290.56 лв., а на съпруга й – 654.31 лв., т. е. разполагали на месец с общо
944.87 лв., от които погасявали кредит с месечна вноска от 450 лв. От средата
на лятото получила болка в областта на мишницата на лявата си ръка и след
преглед от специалист се установило, че има фибром в описаната област.
Било й препоръчано, като единствено възможно, оперативно лечение,
предвидено за 29.09.2022 г. Колко време след това щяла да остане в болничен
и съответно – щяла да получава по-ниско възнаграждение, самата тя не
знаела.
Това били нейните финансови възможности и материално състояние,
за които ищецът твърдял в молбата, че нямала особени финансови
затруднения. В същия момент не споменавал нито факта, че закупил на свое
име жилище по време на съвместното близо 15-годишно съжителство и я
накарал да го напусне, без да вземе нито една вещ, закупена от тях през този
период. Не посочвал и никакви данни за своето възнаграждение като
международен шофьор, което също било от значение при оценяване на
възможностите на всеки родител поотделно.
В този смисъл, на първо място, не била налице така описаната
незаинтересованост от нейна страна по отношение на детето й, а тя самата
била лишена от непосредственото си участие си като майка. На второ място,
финансовите й възможности били минимални, противно на твърденията на
ищеца.
С оглед изложеното ответницата моли, искът за увеличение на
издръжката на малолетното дете да се уважи до размер от 180 лева, като
претенцията над тази сума да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представените удостоверения за
раждане, че Т. Н. А. и М. Г. Г. са родители на малолетния Т. А. А. и
5
пълнолетната Н. Т. А..
Безспорно е също така и се установява от приложения в препис
Протокол № 151/21.02.2017 г. по гр. дело №1241/2016 г. по описа на PC К., че
родителите са постигнали споразумение, съгласно което упражняването на
родителските права по отношение на двете деца е предоставено на бащата,
като местоживеенето им е определено при него. На майката е определен
режим на лични контакти с децата и е задължена да им заплаща месечна
издръжка в размер на 115.00 лева за всяко от тях, считано от 15.11.2016 г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска.
Представено е копие от удостоверение за раждане на детето И. И. И.,
роден на ******** г., от което е видно, че негови родители са ответницата М.
Г. и И. И. И., ЕГН: **********.
От представената служебна бележка от СУ „Х. П.“ – гр. К. се
установява, че през учебната 2021/2022 г. детето Т. А. А. е записан като
ученик в дневна форма на обучение и редовно посещава учебни занятия.
От представеното удостоверение изх. №274/27.10.2022 г. е видно, че
за периода м. октомври 2021 г. – м. април 2022 г., включително, Т. Н. А. е
получил от „А. т.“ ЕООД общо 4301,74 лева брутно трудово възнаграждение,
или средно по 614,53 лева месечно.
Представени са служебни бележки изх. №97/28.10.2022 г. и изх.
№98/28.10.2022 г. от „К.М.Д . Л. ООД“ – гр. П., от които се установява, че за
периода от м. април до м. септември 2022 г., включително, ищецът е
получавал месечно трудово възнаграждение от в размер на 637,87 лева, нето
(822,00 лева, бруто).
Ответницата представя Допълнително споразумение от 01.07.2022 г.
към трудов договор №227/30.01.2020 г., от което е видно, че от тази дата
работи на четиричасов работен ден в „Б. р. – В.“ ООД, гр. П., на длъжност
„работник, рибно стопанство“. От представеното удостоверение изх. №СБ-
2022-44/07.09.2022 г. се установява, че за периода м. септември 2021 г. – м.
август 2022 г., включително, тя е получила общо 5870,64 лева нетно трудово
възнаграждение (7493,07 лева, бруто) или средно 489,22 лева на месец (624,42
лева, бруто). Видно е, че след сключване на допълнителното споразумение и
6
преминаването й на непълен работен ден, месечните й трудови доходи са в
размер на 290,56 лева.
Представено е удостоверение изх. №СБ-2022-45/12.09.2022 г., от
което се установява, че мъжът, с когото ответницата живее на семейни начала
– И. И. И., също работи в „Б. р. – В.“ ООД, гр. П. и месечното му трудово
възнаграждение е около 650 лева.
От представената вносна бележка от 08.11.2022 г. се установява, че
И. И. И. е внесъл по банкова сметка сумата от 450 лева, с посочено основание
на плащането „По кредит“.
Ответницата представя амбулаторен лист и епикриза, издадени от
хирургичното отделение МБАЛ „С. К.“, от които се установява, че е
постъпила за операция на 29.09.2022 г. с диагноза
„***********************************************************************“.
Изписана е на 04.10.2022 г., с подобрение, в добро общо състояние, без риск
за дехоспитализация. Издаден й е болничен лист за отпуск от 29.09.2022 г. до
03.11.2022 г.
В заверен препис е представени нотариален акт №75, том V, рег.
№8684, дело № 874/2015 год. на Н. Ф., помощник-нотариус по заместване на
Т. Р. – нотариус с рег. №517 на НК, от който е видно, че на 02.09.2015 г. Т. Н.
А. е закупил жилището, в което са живели с ответницата преди раздялата –
апартамент №**, находящ се в гр. Б., ул. „З.“ №*, вх.*, ет.*, ведно с
прилежащите избено помещение и гараж.
От свидетелските показания на Н. Т. А. се установява, че е дъщеря
на Т. А. и М. Г.. След раздялата на родителите й преди около 8 години,
свидетелката и по-малкият й брат Т. останали при баща си в семейното
жилище в гр. Б., което било закупено с ипотечен кредит. Той полагал всички
грижи за тях и поемал финансовата издръжка по отглеждането им. Работел
като международен шофьор и отсъствал за по около 3 месеца в годината.
Получавал доходи, но средствата не били достатъчни да заплащат разходите в
домакинството. За брат й били необходими средства за храна, дрехи,
училище и т. н., които осигурявал единствено баща им, който бил диабетик.
Освен това два пъти в седмицата плащал по 7 лева за тренировки по плуване
на сина си. Макар и пълнолетна, свидетелката също имала значителни
разходи, тъй като била студентка. Майка им единствено плащала – и то
7
нередовно, определената от съда издръжка за малолетното дете от 115 лева,
като по никакъв друг начин не помагала на децата си. Не им изпращала
подаръци, не се интересувала от тях, не спазвала и определения режим на
лични контакти със сина си. Наскоро, за пръв път от много време, тя го
извела на разходка. През останалото време се виждали, само ако случайно се
срещнат из града. Ответницата живеела с друг мъж в гр. Б., от когото имала
дете. Доколкото свидетелката знаела, майка й работела в „Б. р.“ на пълен
работен ден, а не на 4-часов.
От свидетелските показания на Н. Т. А. се установява, че познава
ответницата от 7 години, когато тя заживяла в същата кооперация в гр. Б., в
която живеела и свидетелката. Ответницата била във фактическо съжителство
с И. И. и двамата имали дете на около 5 години. Тя имала деца и от друг мъж,
когото свидетелката не познавала. Преди време момченцето й идвало да я
търси в блока и от разговор с него свидетелката разбрала, че ответницата е
негова майка. Не я намерило, защото била на работа. Тя му плащала
издръжка, но изпитвала финансови затруднения. Свидетелката понякога й
давала пари назаем – по около 100 лева. Ответницата работела в рибарника на
4-часов работен ден. Свидетелката я виждала сутрин да излиза, а по обед вече
се прибирала от работа. Тя и мъжа й И. живеели скромно. Ответницата имала
здравословни проблеми и наскоро претърпяла операция.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя
– чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК
се иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е
единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е
определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в
обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от
8
СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на
съда са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са майката М. Г. Г. и малолетният й син Т. Т. А.,
действащ чрез своя баща и законен представител Т. Н. А.. По делото е
безспорно, че родителските права са предоставени на бащата и, че към
момента на завеждане на делото бащата е бил осъден да му заплаща издръжка
от 115 лева.
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към
настоящия момент е в размер на 172.50 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК
вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 37/24.03.2022 г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната.
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на
чл.142 ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което дължи издръжка.
В периода от определяне на предходния размер на издръжката до
настоящия момент са изминали повече от шест години, през който период
бащата твърди, че са настъпили значителни промени, детето е пораснало и са
нараснали разходите за неговото отглеждане и възпитание. Съдът счита, че
несъмнено оттогава действително са се увеличили потребностите на детето от
храна, облекло, културни и образователни потребности и здравни услуги,
които не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размер на 115.00 лева
месечно и който размер противоречи на нормативно установения минимум.
Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката
е бил формиран и тези изменения имат траен и продължителен характер.
Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед
изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка,
така и с оглед възрастта му – понастоящем на 13 години, при която бързо
нарастват духовните и материални потребностите на детето, респ. и
разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези
потребности. Представени са писмени доказателства, че детето е ученик в
шести клас, което означава, че са му закупени необходимите за учебния
процес учебници и учебни пособия.
Родителите са ангажирали доказателства за доходите си, като се
9
установи, че до м. юни 2022 г. тези на бащата са около 650 лева на месец, а на
майката – около 550 лева. От месец юли обаче, същата е преминала на 4-часов
работен ден, което се доказва както с писмените, така и със събраните гласни
доказателства. Това значително е намалило заплатата й, която през
следващите два месеца е била около 290.00 лева. Доходите на
съжителстващото с нея лице също са ниски – около 650 лева на месец.
Както вече се посочи, родителят не може да бъде освободен от
задължение да заплаща издръжка на детето си, тъй като такова му е вменено
по закон. При положение, че бащата се грижи за детето, съдът счита, че
ответницата може да осигурява ежемесечна издръжка в размер на 190 лв.,
който е близък до законовия минимум. Безспорно, нейното материално
състояние е лошо, здравето й също е влошено, а освен това полага грижи и
дава издръжка и на друго лице. Тя има нужда от средства и за собствената си
издръжка и разходи, като настоящият съдебен състав счита, че осъждането й
да дава издръжка в по-голям размер няма да постигне социалните цели, които
този институт преследва, а дори напротив – ще я постави в положението сама
да бъде нуждаеща се от издръжка. Показателен в тази връзка е фактът, че
същата вече два пъти е осъждана за неплащане на издръжка.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна
наличието на облигационни задължения на родителя към трети лица –
погасителни вноски по договор за кредит – не го освобождава и не е
основание за намаляване на задължението му за заплащане на месечна
издръжка. Разходите, които някой от родителите прави за своята лична
издръжка и за подобряване на битовите си условия, вкл. чрез заем и кредит от
банкова институция не следва да се приспадат от общия му доход /в този
смисъл ТР №34/1973г. на ОСГК на ВС и Решение № 559/1970г. на II ГО на
ВКС/.
Имайки предвид всичко изложено, съдът намира иска по чл.150 СК
за частично основателен и определената със съдебна спогодба, отразена в
протокол № 151/21.02.2017 г. по гр. дело №1241/2016 г. по описа на PC К.
издръжка за детето, следва да се увеличи от 115.00 лв. на 190.00 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.08.2022 г., до
настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
10
Ищцовата страна е претендирала разноски по делото и съдът следва
да присъди такива, съразмерно с уважената част от иска, а именно – в размер
на 222,22 лева за възнаграждение на един адвокат.
Ответната страна също претендира разноски по делото и такива
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска, т. е. 177,78 лева.
При така установеното, ищцата следва да заплати на ответника
разноски по компенсация, равняващи се на сумата от 44.44 лева.
Ищецът по иск за издръжка е освободен на осн. чл.83, ал.1, т.2 ГПК
от държавна такса, поради което държавната такса по делото следва да остане
за сметка на бюджета на съда, а ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС Карлово държавна такса върху увеличения иск за издръжка в
размер на 108.00 лева, съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1,
т. 7 от ГПК.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК, определената със съдебна
спогодба, отразена в протокол № 151/21.02.2017 г. по гр. дело №1241/2016 г.
издръжка, която М. Г. Г., ЕГН:**********, адрес: гр. Б., ул. „**-та“ №* е
осъдена да заплаща на малолетното си дете Т. Т. А., ЕГН:**********, чрез
неговия баща и законен представител Т. Н. А., ЕГН: **********, адрес: гр.
Б., ул. „З.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, като я УВЕЛИЧАВА от 115.00 лв. (сто и
петнадесет лева) на 190.00 лв. (сто и деветдесет лева) месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба – 22.08.2022 г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска
за издръжка над тази сума до пълния претендиран размер от 250.00 лева
месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
11
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН:**********, адрес: гр. Б., ул. „**-та“ №* да
заплати на Т. Н. А., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ул. „З.“ №**, вх.*, ет.*,
ап.**, в качеството на баща и законен представител на Т. Т. А.,
ЕГН:**********, сумата от 44.44 лв. (четиридесет и четири лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото по
компенсация.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН:**********, адрес: гр. Б., ул. „**-та“ №*, да
заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт, сумата от 108.00 лв. (сто и осем лева), представляваща държавна такса
върху увеличения размер на присъдената издръжка.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок от днес – 15.12.2022 г.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
12