Решение по дело №1256/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

 

 

РЕШЕНИЕ

№493                                         04.07.2019 г.               гр.Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                II ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На четвърти юли                                две хиляди и деветнадесета година, в

закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар .............................................

Прокурор ...........................................

като разгледа докладваното от съдията - докладчик МИШОВА въззивно гр. дело N 1256 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на Община Казанлък против постановление на ЧСИ Гергана Илчева за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от взискателя в изпълнителното дело, до сумата 200 лв.

Жалбоподателят твърди, че е заплатил в качеството на длъжник сумите, посочени в поканата за доброволно изпълнение, в срока за доброволно изпълнение, след което подал молба до съдебния изпълнител за намаляване на признатите разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство на основание чл.78, ал.5 ГПК до размера, определен в чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Счита, че постановлението, с което разноските са намалени до размера на сумата от 360,95 лв., е неправилно. Моли, съдът да постанови решение, с което да го отмени до размера на сумата от 200 лв.

Ответникът по жалбата - „Мира -  05“ ООД, чрез

пълномощника си адв. Николай Стойчев, възразява срещу жалбата. Твърди, че до него като пълномощник на дружеството-взискател не е постъпвала никаква сума и по отношение на него делото ще приключи, когато по сметката му бъде изплатена дължимата сума. Алтернативно сочи, че производството по делото следва да бъде прекратено. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар не било постъпвало при тях.. Същото се отнасяло и до процесното постановление. Делото не било администрирано правилно. Възразяла да бъдат присъждани разноски, след като нямали никаква вина за завеждането на това дело.

 

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Гергана Илиева, рег.№ 765, с район на действие ОС - Стара Загора, в които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по изпълнително дело № 1313/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, рег.№ 765, с район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 1313/2019 г. е образувано по молба от

10.05.2019 г. на „Мира-05“ ООД, подадена чрез адвокат Николай Стойчев, срещу Община Казанлък, въз основа на изпълнителен лист от 15.04.2019 г., издаден по гр.д.№ 10969/2017 г. на Пловдивския районен съд. С подадената молба взискателят е поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника. Към молбата е приложено адвокатско пълномощно за образуване и водене на изпълнително дело и за платена сума в размер на 751,10 лв., както и разпечатка на номера на сметката на процесуалния представител. След получаване на поканата за доброволно изпълнение на

15.05.2019 г., длъжникът на 21.05.2019 г. е превел на съдебния изпълнител дължимата сума, посочена в поканата - 2 829,72 лв., в т.ч. 751,10 лв. за адвокатско възнаграждение. С молба от 23.05.2019 г. длъжникът е поискал определените разноски да бъдат намалени до размера на сумата от 200 лв. С постановление от 28.05.2019 г. съдебният изпълнител е намалил размера на приетия по делото адвокатски хонорар до размера на сумата от 360,50 лв., като преценил фактическата и правна сложност на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал. 5 ГПК. Няма съмнение, че тази разпоредба следва да се отнася и за съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител има право по искане на длъжника да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за адвокат, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване.

В настоящия случай жалбоподателят Община Казанлък в качеството си на длъжник в изпълнителното производство е процесуално легитимиран да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските по изпълнението. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу обжалваем акт на органа по принудително изпълнение и в законоустановения срок и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Взискателят „Мира 05“ ООД е упражнил надлежно правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане. От представения договор за правна защита

и съдействие се установи такива разноски да са направени от взискателя действително, доколкото, с оглед съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в брой, тази част от пълномощното има характер на разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения хонорар (ТР от 06.11.2013 г., т.1). В съответствие с посочената норма съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника заявените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, като правилно е констатирал въз основа на представеното адвокатско пълномощно наличието на валидно учредена представителна власт на процесуалния представител на взискателя за образуване и водене на изпълнителното дело.

Длъжникът Община Казанлък е възразил за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение. Както се посочи разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която намира приложение и в изпълнителния процес, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При основателност на релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до размер не по-нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 ЗАдв минимум, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 10 от наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото - така и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване на парично вземане на взискателя, като с оглед обема и естеството на предприетите по него изпълнителни действия не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е договорено както за образуване на изпълнителното производство, така и за водене на изпълнителното дело. Осъщественото от адвоката представителство на взискателя, с оглед последвалото плащане от длъжника в погашение на целия дълг, обаче се е ограничило само до сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително изпълнение, изпратена по пощата. В приложеното копие от изпълнителното дело не се съдържат, каквито и да било данни за други действия, извършени от страна на процесуалния представител на взискателя по защита и съдействие. Ето защо в полза на взискателя се дължи възнаграждение единствено по чл. 10,
т. 1 от Наредбата в размер на 200 лв. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 в случая е неприложима, тъй като изисква активно поведение от страна на процесуалния представител, каквото в случая не е налице. Затова претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива само за образуване на изпълнителното производство. Неотносимо за това производство е възражението на взискателя, че не е получил платената сума. Както бе посочено по-горе, сумата е постъпила по сметката на съдебния изпълнител, с което се счита, че дългът е погасен в срока за доброволно изпълнение. Ако съдебният изпълнител не е превел тази сума на взискателя своевременно, то това би било основание за отговорност за вреди, но не и основание за определяне на по-високо адвокатско възнаграждение.

С оглед на тези съображения обжалваното постановление, с което е намалено адвокатското възнаграждение, да се отмени в частта над сумата от 360,95 лв. до размера на сумата от 200 лв. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 73 лв. за платените такси.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Община Казанлък - длъжник по изп.д. № 20197650401313 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, постановление от

28.05.2019  г. на ЧСИ Гергана Илчева, с което намалено адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на взискателя „Мира -05“ ООД, в частта над сумата от 200 лв.

ОСЪЖДА „Мира - 05“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Лясковец, № 5, ет.4, ап.Ю, ЕИК *********, представлявано от управителя ангел Любомиров Георгиев, ДА ЗАПЛАТИ на Община Казанлък, представлявана от кмета Галина Георгиева Стоянова, ЕИК *********, сумата от 73 лв., представляваща направените по делото разноски за платени такси.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ЧЛЕНОВЕ: