Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
Гр. София, 26.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в провелото се съдебно заседание при закрити врати на първи февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС
МАДЖЕВ
при секретаря М. Кюркчиева, като
разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2623 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625
и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба с вх. номер 163114/12.12.2018 г. депозирана от
молителя – „В.К.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
р-н „Средец“, ул. „*******, вх. Учебен център на Комплекс С.С.П., ет. 2, с
която се иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговско
дружество - „М.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Дружеството-молител навежда фактически твърдения, че по силата на сключен
договор за услуги е предоставяло такива в полза на „М.Б.” ЕООД за периода от
месец - февруари до месец – октомври 2017 г. Договорените услуги били
счетоводни, по обработка на заплати и от корпоративен порядък. Придържайки се
към уговорките възприети от страните по договора, дружеството-изпълнител на
услугите ежемесечно начислявало и фактурирало следващото се възнаграждение,
което е било дължимо за работата по договора. В тази връзка за визирания
по-горе период се генерирал общ паричен дълг в размер на сумата от 7 777,61
лв., по които ответника не предприел плащане в пределите на уговорените
съгласно договора срокове. Добавя се, че това договорно неизпълнение продължавало
и към момента на упражняване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност. Наред с тези си парични задължения, ответникът бил неизправен
и по отношение възникващите в негова тежест публични задължения – данъци и
осигурителни вноски, а така също и в погашението на задължения в полза на други
негови търговски партньори, с които е оперирал в рамките на развиваната от
негова страна дейност. Отбелязва се, че към момента „М.Б.” ЕООД е във фактическо състояние, при
което не развива търговска дейност и не погасява своите изискуеми задължения.
Мотивиран от изтъкнатите съображения молителя поддържа, че ответното дружество
е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, което обективно не му позволява
да изпълнява срочно задълженията си породени, било по търговски сделки с други
правни субекти, било под формата на публични задължения към фиска. Предвид това
се подържа да са налице предпоставки спрямо този търговец да бъде открито
производство по несъстоятелност.
Ответникът по молбата - „М.Б.” ЕООД макар да е надлежно уведомен за
подадената против него молба за откриване на производство по несъстоятелност не
се възползва от правото си на участие в процеса.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Въз
основа на приобщенения към доказателствата по делото по инициатива на молителя договор
за услуги датиращ от 19.01.2018 г. в процеса се разкрива фактът на пораждане на облигационно
правоотношение, въз основа на което „В.К.С.“ ЕООД се е съгласило да извършва в
полза на „М.Б.” ЕООД и още три търговски дружества, услуги характерзитиращи се
със следното : 1./ стандартни счетоводни услуги към които се отнасят - водене
на текуща счетоводна дейност; изчисляване, изготвяне и подаване на месечни ДДС
декларации в съответствие с местните изисквания; регистрация и комуниикация с
комептентните органи относно текущи счетоводни или данъчни въпроси; изготвяне
на фактури за продажби на клиенти, когато има подобно искане от възложителя на
услугата; изготвяне на платежни нареждания в системата за онлайн банкиране
съгласно политиката за плащания на клиента; изготвяне и подаване на ГДД; изготвяне
на ГФО в съотвествие с изискванията на българското законодателство и
международните стандарти за счетоводно отчитане; изтготвяне на пакет от
месечни/тримесечни и годишни отчети за мениджмънта на английски език, 2./
нестандартни счетоводни услуги, в което перо влизат – съдействие по финансови
одити; съдействие в процедури по възстановяване на ДДС; ограничена по обхват
проверка на счетоводни документи или записи; съдействие при инвентаризация на
активи; коригиране на финансови отчети за предишни години; изготвяне на
специални пакети от финансови и други отчети. В полето на услугите, които
изпълнителя се е ангажирал да извършва са и такива свързани със стандартна и
нестандартна обработка на заплати, както и корпоративни услуги. Обвързвайки се
с коментираното съглашение - „М.Б.” ЕООД е изразило съгласие за това, като
основно насрещно свое задължение да заплаща в полза на изпълнителя съответното
възнаграждение, чиито размер е ясно диференциран според вида на предоставяната
му услуга в Приложение 1, съставляващо неразделна част от договора. В договора
е предвидено, че изпълнителя на услугите трябва да издава ежемесечно фактура, в
която да отразява тяхната стойност, а заплащането на възптроизведеното във
фактурата възнаграждение е предвидено да се прави в 14-днвен срок, считано от
датата на издаването на този първичен счетоводен документ. Коментираният
договор е сключен при условията на чл. 14 от ЗЗД, доколкото възлижителя на
услугата е приел предложения от изпълнителя проект на клаузи на съглашението,
като го е подписал, респективно е върнал обратно екземпляр от него на изпълнителя.
Именно считано от момента на получаване от изпълнителя на подписания вариант на
договора трябва да се приеме, че между страните валидно се е учредило
материално правоотношение с описания по-горе предмет, като за всяка от тях са
се породили правата и задълженията разписани в договора.
В
изпълнение на задълженията си за предосавяне на различни по съдържание
счетоводни услуги, както и такива свързани с администриране на заплати на
персонал, а така също и корпоративни услуги, дружеството -
„В.К.С.“ ЕООД е издало девет броя фактури, а именно : № 7647/28.02.2017 г. на
обща стойност от 1 431,66 лв.; № 7755/31.03.2017 г. на обща стойност от
504,61 лв.; № 7861/28.04.2017 г. на обща стойност от 610,22 лв.; № 7973/31.05.2017
г. на обща стойност от 821,44 лв.; № 8083/30.06.2017 г. на обща стойност от
631,02 лв.; №
8194/31.07.2017 г. на обща стойност от 1 032,68 лв.; № 8301/31.08.2017 г.
на обща стойност от 1 243,90 лв.; № 8421/29.09.2017 г. на обща стойност от
751,04 лв.; и № 8544/31.10.2017 г. на обща стойност от 751,04 лв. Издаването на
всяка от изчерпателно назованите фактури
има за свое основание предоставянето на конкретни по вид услуги, попадащи в
предметния обхват на обсъдения по-горе договор, като периодът на извършено
фактуриране на тези услуги засяга времето от м.01.2017 г. до м.10.2017 г. Във
всяка фактура присъства ясно обособяване на съответната услуга, за която се
начислява възнаграждение, а именно : счетоводна, услуга по обработка на
заплати, корпоративна услуга. Калкулацията на общата стойност се базира на сбор
от извършени отделни услуги, тяхната единична цена, стойността им в евро,
превалутирането им в лева, както и начсиляване на съотвената ставка ДДС.
Обобщшеният анализ на всички издадени фактури показва, че сборът на начисленото
за заплащане възнаграждение възлиза на сумата от 7 777,61 лв. Макар
ангажираните фактури да не са подписани от представителите на доставчика,
съответно на получателя на услугите по тях, настоящата съдебна инстанция, намира,
че възпроизведените в същите услуги са били предоставени реално от „В.К.С.“
ЕООД на „М.Б.” ЕООД. Изводът в тази насока съдът гради съобразявайки
обстоятлеството, че посочените фактури присъстват в дневниците за продажбите на
„В.К.С.“ ЕООД и са осчетоводени надлежно в неговото счетоводство, а с
процесуалното си поведение по делото ответникът не е оказал никакво съдействие
по изследване на осъществените при него счетоводни записи, за което е бил
изрично задължен по смисъла на чл. 190 ГПК, вкл. е бил предупреден за
възможното приложение на чл. 161 ГПК при създадени пречки. Липсата на
предоставяне на изисканите му документи, вкл. осигуряване на достъп до воденото
от него счетоводство създава основание спрямо „М.Б.” ЕООД да се приложи очертаната в текста на чл. 161 ГПК процесуална санкция, част от последиците по-която са, че съдът приема за
установено в рамките на настоящия процес, че фактурите са осчетоводени и при
ответника, което пък говори за това, че същия се е ползвал от предоставеното му
счетоводно и прочее по договора от м. 01.2017 г. фирмено обслужване. Индиция за
осъществяване на такова обслужване е и обстоятлеството, че изискваните и постъпили
от НАП годишни финансови отчети, както и годишни данъчни декларации подадени за
финансовата 2017 г. от името на „М.Б.” ЕООД са представени пред приходната
агенция, именно от счетоводно предприеятие обозначено, като „В.К.С.“ ЕООД. Визираното
доказване не е разколебано от обратно доказвне с иницииатор ответника по
молбата, поради което следва да се приеме, че молителят е престирал в полза на
ответника по молбата услуги от категорията на договорираните със съглашенито от
м.01.2017 г., като размера на левова
равностойност на уговореното възнаграждение за извършването им относно периода м.
01.2017 г. до м.10.2017 г. , вкл. възлиза на сумата от 7 777,61 лв. Изискуемостта
на очертаното парично вземане също се доказва да е настъпила към момента на
депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ, доколкото в договора от м.01.2017 г. е
разписан недвусмислен срок, в пределите на който получателя на услугата за
която е издадена съответната фактура трябва да осъществи плащане на посоченото
в същата възнаграждение. Този срок е 14- дневен, считано от издаването на
първичния счетоводен документ, което означава, че за всяка една от 9-те
коментирани фактури, за които се поддържа да отстъства погашение, вземането за
възнаграждение по фактурирана услуга е падежирало, като по последната фактура,
моментът на падежиране е датата-14.11.2017 г. Следователно от 15.11.2017 г.
насетне „В.К.С.“ ЕООД се намира в състояние на забава по отношение изпълнение
на задължението си за разплащане на възнаграждението за предоставените му в
периода от м.01.2017 г. до м.10.2017 г. счетоводни и др. услуги, произтичащо от
сключения договор за предоставяне на такива от м.01.2017 г., както и от тяхното
реално извършване.
След като в производството се доказа, че в тежест на ответника е
възникнало парично задължение към молителя за заплащане на сума в размер на 7 777, 61 лв., което е възникнало от търговска сделка – договор за услуга,
съставляващ подвид на договора за изработка, изискуемо е към момента и не
се установява да е погасено, то следва да се приеме, че „В.К.С.“ ЕООД е субект легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че е налице първата от необходимите
предпоставки, за да се заключи, че ответникът - „М.Б.” ЕООД е неплатежоспособен търговец по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе върху това дали
търговецът „М.Б.” ЕООД е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което основание е заявено от молителя като единствено такова за откриване на производство по несъстоятелност.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се
изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че
е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността
на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е
обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и
е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни
конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност
представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност
по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се
прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието -
длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно
текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които
разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на
средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на
търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат
на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства.
Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на
извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения
или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на
изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на
неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща
ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за
това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които
да заплати както така възникналите в негова тежест парични задължения по
търговската сделка за предоставена услуга, сключена с молителя, а така също и всички други
свои краткосрочни, съответно текущи задължения – към други
доставчици, банки, персонал и фиска. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат съобразени, от една
страна, презумпциите, предвидени в чл. 608, ал. 2,
ал. 3 и, ал. 4 ТЗ и от друга страна - събраните в производството доказателства,
установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са
представените по делото счетоводни документи, сред които годишния финансов
отчет на ответника за 2016 г и 2017 г., както и заключението на изготвената съдебно-финансово-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и
съдържащо пълен анализ на проверената счетоводна документация. Освен това съдът
трябва да приложи и правилата за разпределение на доказателствената тежест за
установяване в процеса на фактите, определящи това състояние на ответника и
съответно за възлагане на неблагоприятните последици от непредставяне на
достатъчно доказателства за това на страната, която не е доказала
обстоятелствата, от които черпи изгодни правни последици.
В тази връзка съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция,
на приложението на която се позовава молителя. В посочената норма е предвидено,
че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При
тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във
връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща
легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи,
че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от
длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови
задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Отчитайки това, че в пределите на делото се доказа, че длъжникът - „М.Б.” ЕООД не е изпълнил на падежа паричното задължение, което е възникнало в
негова тежест към молителя по силата на сключена между тези дружества търговска
сделка – договор за услуга, т.е. има характер на тези, посочени в чл. 608, ал. 1,
т. 1 ТЗ, то трябва
да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този
субект, като това състояние съществува от момента, в който това задължение е станало
изискуемо, което е от 14.11.2017 г., като продължава и понастоящем.
Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз
основа на нея се налага изводът, че „М.Б.” ЕООД е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция
за неплатежоспособност, която е приложима в настоящия случай, е поставено в
доказателствена тежест на ответника, който следва да установи, че неговото
финансово-икономическо състояние, определено на база икономически и финансови
показатели, сред които основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова,
което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни задължения
към кредиторите с наличните в предприятието му краткотрайни активи.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника „М.Б.”
ЕООД и за определяне на база на него на това, дали той е в състояние да посреща своите
краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е
допусната СФИЕ, по която вещото лице е работило единствено върху годишния финансов
отчет на дружеството към 31.12.2016 г., респективно към 31.12.2017 г. От изводите на вещото лице, изготвило приетата по
делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2017 г., към която година при прилагане на презумпцията
на чл. 608, ал. 3 ТЗ се
установява, че това дружество е неплатежоспособен търговец, балансовата
стойност на всички притежавани от ответника краткотрайни активи е 6 хил. лв.
Същевременно вещото лице е констатирало, че към тази дата ответникът има обем от краткосрочни
задължения, които са в размер от 35 000 лв. При съпоставяне на посочените две стойности,
се налага еднозначен изводът, че още към 31.12.2017 г. длъжникът
не е притежавал достатъчно краткотрайни активи, за да може да погаси всички
свои изискуеми парични задължения, което е намерило отражение и в стойностите
на показателите за ликвидност и особено на основния такъв за извършване на преценка
за неплатежоспособност, а именно този на обща ликвидност, който е на стойност
от 0,0531, която е
много под минималната референтна такава от 1, което явно демонстира влошеното
финансово - икономическо състояние на ответното дружество към този момент.
Следователно към 31.12.2017 г. „М.Б.” ЕООД е бил в състояние на
неплатежоспособност.
За да се заключи дали това състояние на неспособност на ответника
да погасява своите краткосрочни съответно текущи задължения е трайно и не е
преодоляно, съдът трябва да изследва какви са неговите възможности да посреща
възникналите в негова тежест и изискуеми задължения към всички кредитори в периода след 31.12.2017 г. до момента на даване ход на устните
състезания – 01.02.2019 г. В тази насока от „М.Б.” ЕООД отсъства ангажирането на каквито и да е било доказателства, от които да е се разбира, че анализираното дружество притежава релевантни
/краткотрайни/ активи, които да му позволяват да погасява своевременно в рамките на текущата
календарна година своите краткосрочни задължения
към кредиторите /такива с падеж на плащане в рамките
на съответната година/. Ето защо сезираният съд приема, че
установената в закона презумпция за наличие на състояние на неплатежоспосбност
през всяка една година в периода след 31.12.2017 г.
и до етапа на даване ход на устните състезания, не е оборена от страната, която носи тежестта да
направи това в настоящия процес, а именно ответникът. Следователно същото трябва да бъде разглеждано, като неплатежоспособен търговец. Именнно обстоятелството, че ответния търговец не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които
да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в нито един
момент след датата – 31.12.2017 г. е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и
изискуемите такива, които има към молителя „В.К.С.“ ЕООД, тъй като е очевидно,
че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства да
стори това. Ето защо и така установената невъзможност на „М.Б.” ЕООД да
изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън
неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието
на този субект да направи това.
Предвид това, че състоянието на неспособност на ответника да
изпълни своите краткосрочни задължения продължава повече от една
година, като липсва
каквато и да е промяна в него, както и данни, от които да се направи извод, че
същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно.
Предвид направения извод за наличие на състояние на
неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и
началната й дата.
При определяне
началната дата на неплатежоспособност трябва да се преценят всички данни по
делото. В задължителната практика на Върховния касационен съд, постановена по
реда на чл. 290 ГПК и застъпена в решения: решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. №
915/2009 г. на ВКС, ІІ Т. О., решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г.
на ВКС, ІІ Т. О., решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І
Т. О., решение № 44/04.07.2012 г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т. О.,
решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. № 1453/2013 г. и др., се приема, че
началната дата на неплатежоспособност трябва да се разглежда като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си
краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото цялостно икономическо
състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията
към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От значение за
началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се
изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спираното на плащанията към
отделен кредитор. При съблюдаване на тези правила за начална дата на
неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме датата 31.12.2017 г., към
която са налице изискуеми и непогасени от ответника задължения и след тази дата
финансовите затруднения на търговеца са с траен характер.
По делото липсват
доказателства, че ответникът разполага с парични средства или бързоликвидни
материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството по
несъстоятелност. Разноски не са предплатени и в указания от съда срок с
протоколно определение от 01.02.2019 г., вписано в книгата по чл. 634в ТЗ. С
оглед на това съдът намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632,
ал. 1 ТЗ.
Предвид изхода на
спора, право на разноски се поражда за молителят. Същият се е взползвал от тази
си процесуална възможност, като свовевременно чрез процесуалния му представител
в съдебно заседание на 01.02.2019 г. е формулирал изрично искане по чл. 621 ТЗ,
във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в развилия се исков
процес разноски. Те се състоят в заплатената държавна такса /250 лв./ и
заплатеното възнаграждение за вещо лице /700 лв./, или общия им доказан размер
е равен на сумата от 950,00 лв., като именно този обем от разноски подлежи на
репариране.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на М.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, като ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на М.Б.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА обща
възбрана и запор върху имуществото на търговско дружество – М.Б.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на М.Б.” ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ М.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***.
СПИРА производството
по несъстоятелност на търговско дружество – М.Б.” ЕООД, ЕИК *******,
което е открито в рамките на т.д. № 2623/2018 г. водено по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав.
ОСЪЖДА М.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на „В.К.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Средец“, ул. „*******, вх. Учебен център на Комплекс С.С.П.,
ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 621 ТЗ, сумата в размер
на 950,00 лв., представляваща направени разноски от молителя по делото, които
ще се съберат от масата на несъстоятелността.
УКАЗВА на кредиторите на М.Б.” ЕООД, ЕИК ******* и на
длъжника, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено
по тяхно искане в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се удостовери,
че е налице достатъчно имущество или бъде внесена определената от съда по реда
на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за
провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на М.Б.” ЕООД, ЕИК ******* и на
длъжника, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър при Агенция по вписванията не поискат възобновяване на
производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще
бъде прекратено, а длъжникът - заличен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за
извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: