РЕШЕНИЕ
№ 1678
гр. Варна , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на десети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502029 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение № 1659 от 30.03.2020г. по гр.д. № 6258/2019г.
по описа на ВРС, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че Ю. А. Ч., А. А. Ч. и М.Ю.Ч., не дължат на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, сумата от 3812.186лв., представляваща стойност на
допълнително начислена електроенергия за периода от 10.01.2017г.-09.01.2018г. след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с аб.№ **********, за
която сума е издадена фактура от 15.04.2019г., като въззивното дружество е осъдено да
заплати на ищците, сумата от 117,48 лв, представляваща сторени в производството
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за частична недопустимост, неправилност и
необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Излага, че първоначално предявеният от Ю.Ч. иск е частично
недопустим поради липса на правен интерес за сумата за разликата над 1270,73лв.,
представляваща 1/3 от общата сума по фактурата, поради това, че за дължимостта на сумата
е от значение наличието на правно основание за ползване на имота, а не фактическото
пребиваване в него. Делът на ищцата от наследството на съпруга й е 1/3, поради което, за
нея не е съществувал правен интерес за предявяване на установителен иск за разликата над
1/3 част от процесната сума. В условие на евентуалност се излага, че искът е недопустим за
1
разликата над сумата от 1906,09лв., представляваща ½ част от общата сума по фактурата.
Твърди, че е налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството
доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия,
дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. Абонатът дължи заплащане на потребеното
количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното
правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за
реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено
от СТИ, като процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени показатели по
реален отчет. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на
грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в
параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на
исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се обезсили
частично решението на районния съд, в условие на евентуалност да се отмени обжалваното
решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В отговор на жалбата въззиваемите, оспорват доводите в нея и поддържат други, с
които обосновават допустимост, правилност и законосъобразност на решението, което
молят да се потвърди.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Ю. М. Ч. срещу „Енерго-Про продажби“АД,
относно недължимостта на сумата от 3812,18лв., представляваща стойност на допълнително
начислена електроенергия в резултат на преизчисляване на електроенергия за минал
период.
В исковата молба се излага, че ищцата живее в еднофамилна къща в гр.Долни
чифлик, ул.“Минзухар“ № 12, като през 1981г. имотът бил присъединен към електрическата
мрежа и е разкрита партида с аб.№ ********** на името на нейния съпруг А.Ч., с когото
обитавали заедно къщата до смъртта му през 2006г. След смъртта на съпруга си Ю.Ч. е
останала сама да живее в къщата и не е подавала заявление за промяна на титуляра на
партидата. Децата й Ю. и А. Ч. живеят в отделни собствени жилища. С писмо от
15.04.2019г. ответното дружество я уведомило, че е извършена корекция на сметката й за
ел.енергия, като е издадена и фактура от 15.04.2019г. за сумата от 312,18лв. Твърди, че не
дължи сумата. Оспорва констатациите от проверката и законосъобразността на
процедурата. Поддържа, че няма достъп до електромера, не знае кога е бил монтиран и
какви са били показателите към датата на монтажа. Искането, отправено до съда е за
уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-
Про Продажби” АД, с който се оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен.
2
Твърди, че ищцата няма правин интерес от предявяване на иска, тъй като обектът, за който е
начислена процесната сума е с адм. Адрес гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №51, вх.В, ар.8,
който се отличава от отразения в титула му за собственост, както и защото титуляр на
партидата е лице, различно от ищцата или нейния праводател. Процесната сума в случая
представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания
на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл.200 ЗЗД. В резултат на извършена техническа проверка,
замервания, е установено, че в тарифа 1.8.3 и 1.8.4 има показания за отчетена
електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса тарифната
схема на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява
точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.3. и 1.8.4 – общо 29240
кВтч. Искането е за прекратяване на производството по делото, евентуално за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта –
в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо. Настоящият състав на съда намира, че въз основа на представените
по делото доказателства - договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя от
21.19.1981г. на А.Ч., удостоверение за наследници на А.Ч., извлечения от регистри и сметки
на ответното дружество, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
титуляр на партидата на процесния обект на потребление е Асен Чолаков, който приживе е
бил страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с „Енерго-Про
Продажби“АД по повод на доставка на електроенергия в процесния обект. А.Ч. е починал
на 24.06.2006г. и е оставил за наследници Ю.Ч. – преживяла съпруга, Ю. и А.Ч.– синове.
Ищцата Ю.Ч. е починала на 22.08.2019г., като е оставила за свои наследници Ю. А. Ч., А. А.
Ч. и М. Ю. М., които са конституирани като страни по делото. Корекцията на сметката за
електроенергия е извършена за процесния обект за период, следващ смъртта на титуляра на
партидата и предхождащ смъртта на преживялата съпруга – Ю.Ч., която е ищец и е
починала в хода на производството по делото. Конституираните като ищци по делото лица
са наследници на лицата, притежаващи вещни права върху обекта на потребление и са
заявили, че поддържат претенцията, поради което предявеният отрицателен иск по
отношение на цялото вземане е допустим.
3
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са
предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира
сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след
корекция) електроенергия в случая и дали отчетената в тарифа 1.8.3 и тарифа 1.8.4
електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.
От представения по делото констативен протокол от 19.01.2018г. се установява, че
служители на „Енерго – Про мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромера,
отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и
изпратено в БИМ за проверка.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза, извършена от БИМ от
04.04.2019г., при софтуерно четене на процесното СТИ е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия през тарифа Т3 която не се
визуализира на дисплея. От протокола се установява, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
Въз основа на установеното от метрологичната експертиза на 09.04.2019г.
„Електроразпределение Север“АД е съставило становище за начисление на електрическа
енергия в размер на 22580 кВтч за периода 10.01.2017г. – 09.01.2018г..
За стойността на това количество е издадена фактура от 15.04.2019г., възлизаща в
размер на 3812,18лв.
По делото са представени справка за потребление за последните 12/24/36 месеца,
извлечение за фактури и плащания по партидата на А.Ч.; протокол за монтаж №
1074139/04.06.2016г.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза,
към датата на проверката и демонтажа, електромерът е в метрологична годност; показанията
записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието
на данни в този регистър води до извод за нарушаване на нормалната работа на
измервателния уред, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му за
параметризация и по-точно в тарифната схема, а не е в резултат от хардуерно вмешателство
или промяна на схемата за свързване.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от
4
ГПК.
За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега
въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената
проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е
начислена сумата, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в
процесния период.
Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката
(ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
обнародвани в ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., издадени от председателя на ДКЕВР и приети с
решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6, вр.
ал.2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г.
Съгласно чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за
търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от
председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са
регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление
(корекция) на количеството електрическа енергия.
С решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.
98 от 12.11.2013г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към
настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала
неточното измерване на електромера, е извършена на 19.01.2018 г. – след тяхната отмяна.
С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената
законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ,
уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ,
въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към
датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме,
че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен
свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват
5
наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са
налице основания за извършеното преизчисление.
В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите по чл.48-49 от ПИКЕЕ, а и
не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези две разпоредби
методологии. Към тях препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от
независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в настоящия
случай не е налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от проверка
от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В случая
допълнителното количество електроенергия е начислено след софтуерно прочитане на
паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото заключение на СТЕ тази тарифа е скрита.
При липса на предпоставките по чл.48 от ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не
може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по
ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е
отчетена електроенергия в регистър 1.8.3, и конкретно това да се дължи на виновно
поведение от абоната.
Съдът намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за
минал период, регламентирано в чл. 50 от ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното дружество
и на това основание, доколкото не са осъществени нормативно предвидените предпоставки
за това. Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ при установено несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Не се установи от събраните доказателства точният момент, от който електромерът, е
започнал да отчита потребената енергия в регистър 1.8.3. Допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при установяване виновно поведение на конкретно лице
и периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия, което в настоящия
случай не се доказа. Този извод не се разколебава и от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, съобразно която натрупването на ел.енергия в скритите регистри
означава неправомерно въздействие върху СТИ. При тези данни не може да се изведе
категоричен извод за виновно поведение от страна на абоната през точно определен период
от време. Поради липса на данни в протокола за първоначалния монтаж на електромера
относно показанията в регистър 1.8.3, не може да се установи и обстоятелството, дали
показанията в невизуализирания регистър са натрупани след като СТИ е монтирано в
процесния обект.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното
6
дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално
процесната електроенергия в процесния период, следователно предявеният отрицателен
установителен иск се преценява като основателен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
на въззиваемите следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на по 320 лв., за всеки от въззиваемите,
доказателства за които са представени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1659 от 30.03.2020г. по гр.д. № 6258/2019г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати
на основание чл.78, ал.1 ГПК на Ю. А. Ч. ЕГН **********5208, сумата от 320 лева; на А. А.
Ч., ЕГН **********, сумата от 320лв., на М.Ю.Ч., ЕГН ********** сумата от 320лв. –
разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. на чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7