Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1909
гр. Бургас, 01.12.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря Илияна Георгиева,
като разгледа докладваното от
съдия Русева адм.д. № 1304 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.9б от ЗМДТ и чл.4 ал.1 от ЗМДТ. Образувано
е по жалба, уточнена с молба вх.№ 9622/20.09.2021 г. и молба вх.№ 7469/06.07.2021 г., подадена от
„Маресме“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, против Акт за
установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 6829-1/25.01.2021 г. на
ст.инспектор в Дирекция „ФСД“ при Община Созопол, потвърден с Решение №
019/28.04.2021 год. на началник отдел „МДТ“ при Община Созопол, В ЧАСТТА, с която са установени
задължения на жалбоподателя за такса битови отпадъци /сметосъбиране,
сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци или други съоръжения и
поддържане на чистота в териториите за обществено ползване/ за 2020 г. в общ
размер на 2 002,20 лв., от която сума 1 923,90 лв. главница и 78,30 лв.
лихви.
В жалбата се обосновава незаконосъобразност на
акта в тази част, като се твърди, че начислените суми не се дължат, тъй като от
една страна са прекомерно завишени /касае се за незастроен имот, който не се
ползва/, а от друга страна – защото дружеството е декларирало, че няма да
ползва имота през 2020 г., поради което счита, че не следва да дължи ТБО, а в
условията на евентуалност – че следва да дължи единствено такса за поддържане
на чистотата в териториите за обществено ползване. Обосновава се определяне на
таксите в нарушение на принципа, залегнал в чл.67, ал.1 ЗМДТ. Иска се отмяна на
акта в тази му част.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – ст.инспектор Е.
Михова в Дирекция „ФСД“ при Община Созопол, се явява лично в с.з. и оспорва
жалбата, като моли за отхвърлянето й и за потвърждаване на оспорения акт.
Ангажира доказателства, не претендира присъждане на разноски.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната
страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото доказателства –
скица на ПИ с идентификатор 67800.6.172 по КККР на *** с площ от 1166 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за
вилна сграда, се установява и не е спорно между страните, че така описаният
недвижим имот е собственост на жалбоподателя „Маресме“ ООД по силата на нот.акт
№ 193, том 15, рег. № 6238, дело № 3878/03.05.2007 г., издаден от Служба по
вписванията при БРС /л.145/. Същият се намира в ***, в строителните граници на
населеното място и видно от скицата на АГКК се обслужва от улица.
С Решение № 3/12-13 10.2017 г. на комисията по
чл.17, ал.1, т.1 от Закона за опазване на земеделските земи е променено
предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и са утвърдени
площадки и трасета за проектиране, като собственият на жалбоподателя имот е с
променено предназначение от земеделска земя и е предвиден за изграждане на
обект „Вилно строителство“ при граници по приложена към решението скица и
влязъл в сила ПУП /л.100-л.106/. Така придобитият имот е деклариран от
„Маресме“ ООД чрез пълномощник К.Р.К. с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № ДК14002050/02.12.2017
г., подадена пред Община Созопол /л.11-л.15/. В същата е посочена отчетна
стойност на имота в размер на 192 390 лв.
Няма спор по делото, че процесният имот е незастроен
имот, собственост на юридическо лице, намиращ се в строителните граници
на ***, като видно от приложената на л. 110 от делото справка за данъчна оценка
на имота, последната за процесната 2020 г. е в размер на 27 194,60 лв., т.е. по-ниска е от отчетната стойност на имота,
посочена в декларацията по чл.14 от ЗМДТ с вх. № ДК14002050/02.12.2017 г.
С декларация вх.№ 19000955/05.12.2019 г. за
освобождаване от такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване,
Приложение № 4 по чл.18, ал.6 от Наредбата за определяне размера на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Созопол, наричана за краткост
„наредбата“ (л.38), жалбоподателят е заявил, че процесният имот няма да се
ползва през цялата 2020 г. Съгласно така цитираната разпоредба на чл.18, ал.6
от наредбата, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имотите,
които няма да се ползват през цялата година /л.118/. Декларацията по чл.18,
ал.6 от наредбата е регистрирана в системата за информационно обслужване на
Община Созопол на 17.12.2019 г. /л.39/.
На 25.01.2021 г. на основание чл.107, ал.3 от ДОПК и съгласно подадените декларации бил издаден процесният АУЗД № 6829-1/25.01.2021
г. (л.16-18), с който орган по приходите – ст.инспектор в Дирекция „ФСД“ при
Община Созопол, оправомощен със Заповед № 8-Z-
1367/31.12.2019 г. на кмета на Община Созопол, приложена на л.111-л.112 от
делото, е установил задължения на жалбоподателя „Маресме“ ООД, както следва:
- за 2020г. - данък върху недвижимите имоти
(ДНИ) в размер на 673.37 лв. и лихва върху главницата в размер на 27.41 лв., и такса
битови отпадъци (ТБО) в размер на 1 923.90 лв. и лихва върху главницата в
размер на 78.30 лв.
Актът е съобщен на адресата на 09.04.2021 г.
(л.22) и обжалван изцяло по административен ред в законоустановения срок (л.23-24).
С Решение № 019/28.04.2021 год. на началник отдел „МДТ“ при Община Созопол, АУЗД
е потвърден в обжалваната част, като понастоящем спорът е висящ единствено в
частта относно определените като дължими ТБО – главница и лихви, за 2020 г.
Според мотивите на решението, собственикът на
процесния имот е задължен съгласно чл.11 ЗМДТ за заплащане на данък върху
недвижимите имоти, а на осн.чл.64 ЗМДТ – за заплащането на такса битови
отпадъци; ТБО за нежилищни имоти на фирми се определя съгласно чл.18, ал.3, т.2
от Наредбата за местните такси и цени на услуги на територията на Община
Созопол, съгласно която разпоредба „За нежилищни имоти на фирми в строителните
граници на населени места на Община Созопол – в промил върху по-високата между
отчетната им стойност и данъчната оценка на имота, съгласно Приложение-таблица
1; в чл.21, ал.1 ЗМДТ е посочено, че данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка
съгласно Приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно
Приложение № 2. Посочено е, че със Заповед № 8-Z-1138/23.10.2019
г. на кмета на Община Созопол са определени за 2020 г. границите на
обслужваните райони в строителните граници на населените места на територията
на Община Созопол, където се извършват услугите сметосъбиране и сметоизвозване,
депо и чистота на района, като според Приложение 1, ТБО за нежилищни имоти на
юридически лица е 10 промила /0,5 промила за депо, 2,5 промила за чистота и 7
промила за сметосъбиране и сметоизвозване/ върху данъчната им основа, която е
отчетната стойност 192 390 лв. съгласно декларация с вх.№
ДК1400250/02.12.2017 г. Посочено е, че данъчната основа на юридически лица е
по-голямата между отчетната им стойност, която са посочили в декларацията по
чл.14 ЗМДТ, и данъчната оценка съгласно Приложение 2 на ЗМДТ, чл.21, ал.1.
Съгласно чл.18, ал.6, т.1 от наредбата, не се събира такса за сметосъбиране и
сметопочистване за имотите, които няма да се ползват през цялата година. Срокът
за подаване на декларации по чл.18, ал.6, т.1 от наредбата е регламентиран в
чл.18, ал.6, т.2 от наредбата – до края на предходната година, като съгласно
чл.18, ал.7 от наредбата, задължените лица, които имат неплатени задължения за
местни данъци и такси от предходни години, не могат да подават декларации по
чл.18, ал.5 и ал.6 от наредбата. Посочено е, че декларация по чл.18, ал.6 от
наредбата е подадена от фирмата с вх.№ **********/17.12.2019 г. за 2020 г., в
срок, но тъй като фирмата е имала задължения за предходни години, същата е
оставена без последствия. Посочено е още, че ДНИ се определя върху данъчната
основа на недвижимия имот по чл.10, ал.1 ЗМДТ към 01 януари за годината, за
която се дължи – чл.19, ал.1 ЗМДТ; данъчната основа на юридическите лица е
по-голяма между отчетната им стойност, която са посочили в декларацията по
чл.14 ЗМДТ и данъчната оценка съгласно Приложение 2 на ЗМДТ – чл.21, ал.1. Общински
съвет Созопол е приел Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Созопол, според която за 2018 г. размерът на данъка върху
недвижимите имоти е 3,5 промила върху данъчната им основа. Съгласно декларация
с вх.№ ДК14002050/02.12.2017 г. данъчната оценка на имот с идентификатор
67800.6.172 е 27 194,60 лв. и и посочената от фирмата отчетна стойност е
192 390 лв. Размерът на ДНИ за имота с идентификатор 67800.6.172,
собственост на „Маресме“ ООД, за 2018 г. е 3,5 промила върху данъчната основа –
192 390 лв. В издадените АУЗД се включват само изискуеми задължения.
Задълженията в АУЗД № 6177-1/10.09.2020 г. са изискуемите задължения за 2019
г., изчислени към 10.09.2020 г. – датата, на която е издаден самият АУЗД. АУЗД
№ 6829-1/25.01.2021 г. е издаден за изискуемите задължения за периода 2020 г.
Направени са плащания по АУЗД № 6829-1/25.01.2021 г. на 14.04.2-21 г. С
платежен документ № 10166 е внесена сумата от 271.31 лв. главница за ДНИ. С
платежен документ № 10198 е внесена сумата от 1 823,20 лв. главница и
76,20 лв. лихва. Към 28.04.2021 г. остатък за плащане по АУЗД №
6829-1/25.01.2021 г. е в размер на 100,70 лв. главница и 43,95 лв. лихва за ТБО
и в размер на 402,06 лв. главница и 43,74 лв. лихва за ДНИ.
С гореизложените
мотиви, АУЗД е потвърден изцяло в оспорената му част с решението на началник
отдел „МДТ“ при Община Созопол, в т.ч. и в процесната част, с която са
установени на „Маресме“ ООД задължения за ТБО – главница и лихви, за 2020 г.
По делото е представен Договор за обществена поръчка за услуга №
8-583/19.12.2018 г. с дружество изпълнител „РТК“ ООД, чийто срок обхваща
процесния период (л.40-52). Договорът е сключен за срок от 60 месеца, считано
от датата на влизането му в сила – 14.01.2019 г. /чл.4 и чл.5 от договора/, и е
с предмет, който включва задължение на изпълнителя да извършва услугите по „събиране и транспортиране на битови отпадъци,
био отпадъци, его и строителни отпадъци от населените места в Община Созопол;
механизирано миене, механизирано и ръчно метене на улиците и териториите за
обществено ползване във всички населени места, селищни образувания и
урегулирани територии извън населените места на Община Созопол“.
Представени са и приемо-предавателни
протоколи за извършената работа от дружеството изпълнител, подписани двустранно
от него и от възложителя, за всеки един от месеците на 2020 г. (л.53-л.76), от
които се установява, че и трите компонента на ТБО, а именно – услугите сметосъбиране
и сметоизвозване, депониране на отпадъците и почистването на териториите за
обществено ползване, са реално предоставяни през процесния период в цялото
землище на ***.
Със Заповед № 8-Z-1138/23.10.2019 г. на кмета на
Община Созопол /л.77-л.78/, на осн.чл.63, ал.2 ЗМДТ са определени границите на
обслужваните райони, в които е организирано събирането и транспортирането на
битови отпадъци, вида на предлаганите услуги и честотата на събирането и
транспортирането на отпадъците за 2020 г., като *** в землището на ***, където
попада и имотът на жалбоподателя, е сред обслужваните райони.
При така установената фактическа обстановка, съдът досгигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от активно легитимиран
субект – адресат на акта, който е неблагоприятен за него. Административният акт
е издаден на 25.01.2021 г. и оспорен в законовия срок по административен ред в
частта, с която били установени задължения за ТБО. С Решение № 019/28.04.2021
год. на началник отдел „МДТ“ при Община Созопол, АУЗД е потвърден в оспорената
част. Решението на горестоящия орган е съобщено на задълженото лице на 14.05.2021
г. (л.33), а настоящата жалба е депозирана чрез административния орган на 25.05.2021г.,
по пощата, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК. Предвид изложеното и поради
изчерпване на оспорването по административен ред, което е задължителна
процесуална предпоставка, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно
чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси
по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ. Обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения – на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по
ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
Оспореният акт е издаден от началник отдел
„МДТ“ при Община Созопол съобразно правомощията, предоставени му със Заповед №
8-Z-1367/31.12.2019 г. на кмета на Община Созопол
(л.111-л.112). С оглед на това, съдът счита, че обжалваният административен акт
е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен
административен орган.
Актът е мотивиран, като мотиви са изложени и в
решението на административния орган, с което същият е потвърден, както и в
допълнително представените по преписката писмени доказателства. В административната
преписка се съдържат доказателства, от които се установява размерът на
основата, върху която се начислява ставката за дължимата ТБО – това е отчетната
стойност на имота, която е в размер на 192 390 лв. съгласно декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх. № ДК14002050/02.12.2017 г. В решението на решаващия орган
са описани механизмът и размерът на ставките на компонента на ТБО, за който са
установени задълженията.
АУЗД е издаден въз основа на декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх. № ДК14002050/02.12.2017 г., на основание чл.107, ал.3 от ДОПК. В него дължимият размер на ТБО е посочен общо за недвижимия имот, без да
е посочено разпределението му по трите вида услуги /компоненти/, които се
включват в таксата. Съдът намира, че начинът на определяне на задълженията – общо,
а не по вид услуга, не съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като данни за начина, по който е
формирана дължимата сума, се съдържат в административната преписка и в мотивите
на потвърдителното решение на административния орган /в този смисъл е т.3 от
Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС на РБ/. Там е посочено,
че за данъчна основа е взета предвид по-високата стойност между отчетната
стойност на имота и данъчната му оценка, а именно – отчетната стойност в размер
на 192 390 лв. съгласно чл.21, ал.1 ЗМДТ, като е посочено, че върху тази
стойност са изчислени по компоненти и отделните показатели на услугата ТБО,
съответно в промилите, предвидени в Приложение № 1 към Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Созопол /за нежилищни имоти на юридически лица: 7 промила
за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване“, 0,5 промила за услугата
„депо“ и 2,5 промила за услугата „чистота“/. Ето защо, не е нарушено правото на
защита на лицето, на което се вменява задължението.
АУЗД е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава акт за установяване
на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице
предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по
делото, че жалбоподателят не е платил описаното задължение за такса битови
отпадъци за периода, посочен в АУЗД, за притежавания недвижим имот на
територията на Община Созопол. От доказателствата по преписката е видно, че
пълното плащане на задълженията по обжалвания АУЗД, в това число и на пълния
размер на ТБО, е станало след издаването на акта, в хода на производството по
неговото обжалване, но този факт съгласно константната съдебна практика
единствено води до погасяване на съществуващото задължение поради плащане и не
може да се отрази на законосъобразността на самия АУЗД, поради което и в
настоящото производство съдът следва да се произнесе по въпроса правилно ли са
били начислени съответните задължения за ТБО, т.е. имало ли е законово
основание за това, били ли са дължими и правилно ли е бил определен размерът им
от органа /в този смисъл е и Решение № 15044/05.12.2018 г. по адм.д. №
5423/2018 г. на VІІІ отд. на ВАС; Решение № 10585/05.08.2014 г. по адм.д. №
16340/2013 г. на VІІ отд. на ВАС/.
Съдът намира, че оспореният акт е издаден отчасти
в противоречие с материалноправните разпоредби.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ /редакция ДВ бр.98/2018 г./, ТБО се заплаща за извършваните от общината услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Редакцията на чл.62 ЗМДТ /ДВ, бр.98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ предвижда, че таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по реда на чл.67 (ДВ, бр.98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г.) за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. С оглед
посочените разпоредби, за да бъде дължима ТБО, за всяка една от услугите е
необходимо да бъде доказано от ответника наличието на две кумулативно изискуеми
предпоставки:
- принадлежност на процесния имот
към територията на съответното населено място или селищно образувание;
- реалното предоставяне на
услугите, компоненти на таксата.
Съгласно нормата на чл. 21, ал.1 ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата
между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за
жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. В случая,
данъчната основа, върху която следва да се изчисляват задълженията на
жалбоподателя за ТБО, е отчетната стойност на имота – 192 390 лв., тъ й
като същата е по-висока от данъчната оценка на имота за съответната календарна
година, както правилно е приел органът.
В Приложение № 1 към Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Созопол е посочено, че за нежилищни имоти в границите на ***,
собственост на юридически лица, какъвто е и процесният имот, ТБО е в размер,
както следва: 7 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 0,5 промила за депо
и 2,5 промила за чистота.
В настоящият случай е безспорно,
че имотът, който жалбоподателят притежава, се намира в местността „Буджака“, находяща се в землището на Община
Созопол. Според доказателствата, представени от Община Созопол, (л.276-277),
тази местност е включена в заповедта на кмета на Община Созопол, издадена на
основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА, т.е. попада в границите
на районите на територията на общината, включени в системата на организирано
поддържане на чистотата, в които през 2020 г. ще се предоставят услугите по
събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на
чистотата на територии за обществено ползване. Изложеното мотивира съда да
приеме, че е налице първата от изискуемите кумулативни предпоставки – принадлежност на имота към територията на Община Созопол,
като същият е включен в границите на районите на територията на
общината, в които за процесния период ще се предоставят услугите по събиране,
извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата
на територии за обществено ползване.
С процесния АУЗД на жалбоподателя е
определена ТБО по трите компонента – както са сметосъбиране и сметоизвозване,
така и за обезвреждане на отпадъците в депа и за почистване на териториите за
обществено ползване.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, т.2 ЗМДТ /редакция
ДВ бр.98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 /сметосъбиране и сметоизвозване/ и за дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и
ред, определени с наредбата по чл. 9, от
задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Разпоредбата на закона е императивна и в този смисъл,
като създаваща права и привилегии за съответните собственици, които няма да
ползват имотите си през следващата календарна година, или чиито имоти са
незастроени, съдът намира, че същата не може да бъде дерогирана, като се
изключва приложението й чрез приемането на изричен текст в наредба на общински
съвет в обратен смисъл. В този смисъл, съдът намира за неправилен изводът на
горестоящия орган в потвърждаващото АУЗД решение, че съгласно разпоредбата на чл.18,
ал.7 от местната наредба и тъй като жалбоподателят е имал неплатени задължения
за стари периоди, същият не е могъл да се възползва от правото да подаде
декларация по чл.18, ал.6 от наредбата, с която да се освободи от задължението
си за заплащане на такса за сметосъбиране и сметопочистване на имота, който
няма да се ползва през цялата 2020 г. Този извод противоречи на императивната
разпоредба на чл. 71, т.2 ЗМДТ, която е от по-висш ранг и при противоречие с
разпоредбата на чл. 18, ал.7 от наредбата следва именно тя да намери приложение
според чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, съгласно който ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. Като е постановил своя акт в обратен смисъл и е отказал да приеме
подадената от жалбоподателя в срок надлежна декларация по чл. 71, т.2 ЗМДТ
вр.чл.18, ал.6 от наредбата, в която същият предварително е заявил, че имотът
през 2020 г. няма да се ползва, органът е постановил своя акт в противоречие с
материалния закон.
С оглед на гореизложените мотиви и предвид
надлежно подадената от жалбоподателя декларация по чл. 71, т.2 ЗМДТ в срок,
съдът намира, че същият не следва да дължи ТБО за първите два компонента от
предоставяните услуги от страна на общината, а именно – ТБО за сметосъбиране и
сметоизвозване и ТБО за дейността по третиране на битовите отпадъци
/т.нар.депо/. Същите са в размер на общо 7,5 промила върху данъчната основа
/отчетната стойност на имота в размер на 192 390 лв./ за 2020 г. и възлизат
на сумата от 1 442,93 лв. Ето защо, в тази част АУЗД е незаконосъобразен и
следва да се отмени. При недължимост на
главниците, не се дължат и начислените върху тях лихви, които са акцесорни
вземания. В този смисъл, не следва да се обсъждат и възраженията на
жалбоподателя за нарушаване на разпоредбите на чл. 67 ЗМДТ.
От представения договор с дружеството-изпълнител
и от представените протоколи за извършената работа от същото през 2020 г. може
да се направи извод, че в целия ***, вкл. в ***, е била предоставяна услугата по
поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване, доколкото същите
установяват, че дейностите по почистване са били извършвани в тази територия. Процесният
имот се намира в строителните граници на населеното място и е обслужван от
улица, поради което съдът приема, че услугата „поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване“ е била реално предоставяна от ответника на
жалбоподателя през 2020 година за процесния имот, поради което и за този период
по тази компонента ТБО се дължи. Същата е в размер на 2,5 промила върху
отчетната стойност на имота, или се равнява на сумата от 480,97 лв., в която
част процесният АУЗД е законосъобразен, тъй като в тази част органът е извел
правилния извод, че тази компонента се дължи, като правилно е определил
данъчната основа и дължимият размер на задължението. Ето защо, в частта, в
която се оспорва АУЗД, с който е установено задължение на жалбоподателя за такса
битови отпадъци за услугата поддържане на чистотата в териториите за обществено
ползване за 2020 г. в размер на 480,97
лв. главница, ведно с дължимите
върху тази сума лихви, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК вр. чл.9б ЗМДТ, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски за заплатена държавна такса по жалбата съразмерно на уважената част от
нея, а именно – сумата от 38 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас, двадесет и трети състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 6829-1/25.01.2021 г. на
ст.инспектор в Дирекция „ФСД“ при Община Созопол, потвърден с Решение №
019/28.04.2021 год. на началник отдел „МДТ“ при Община Созопол, В ЧАСТТА, с която са установени
задължения на „Маресме“ ООД с ЕИК *** за такса битови отпадъци за услугите
сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци или други
съоръжения за 2020 г. в общ размер на 1 442,93
лв. главница и дължимите върху тази сума лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Маресме“
ООД, със седалище и адрес на управление ***, против Акт за установяване на
задължение по декларация (АУЗД) № 6829-1/25.01.2021 г. на ст.инспектор в
Дирекция „ФСД“ при Община Созопол, потвърден с Решение № 019/28.04.2021 год. на
началник отдел „МДТ“ при Община Созопол, В
ЧАСТТА, с която са установени задължения на „Маресме“ ООД с ЕИК *** за
такса битови отпадъци за услугата поддържане на чистотата в териториите за обществено
ползване за 2020 г. в размер на 480,97
лв. главница и дължимите върху тази
сума лихви.
ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на „Маресме“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** –
1421, ул. „Богатица“ № 23А, ап.4, представлявано от управителя А. Пресас, разноски
по делото в размер на 38 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно чл.160, ал.7 от ДОПК.
СЪДИЯ: