Р Е
Ш Е Н
И Е
№135
гр. Добрич, 18.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и седми май година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар П.а Пенева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 135 по
описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на П. Й. С., Г.С.М. и Н.С.
***, чрез
упълномощения адвокат, срещу решение №1361/11.12.2019г. по гр.д.№462/2019г. на
Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивниците
срещу Ж.И.С. ***, К.М.С., И.П.С. и Д.П.И.,***, искове да бъде признато за
установено, че по силата на давностно
владение ищците са собственици /всеки от тях/ на по
1/3 идеална част от нива с идентификатор
***с площ от 13 505 кв.м., както и нива с идентификатор ***с площ от 15 006 кв.м. по кадастралната карта на с.П.Г., общ. Добричка и въззивниците са осъдени за разноските по
делото на другата страна.
Според въззивната жалба първоинстанционното решение е неправилно.
Необосновано било приетото от районния съд, че въззивниците
– ищци по делото не са доказали те или техният пряк наследодател да са
променили намеренията си по отношение на сънаследствените с насрещната страна
недвижими имоти и да са завладяли идеалните части на
другите сънаследници. Обратното следвало от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, детайлно анализирани във въззивната жалба. Осъществяваното от прекия наследодател на
въззивниците и от самите тях владение следвало от
презумпцията по чл.69 от ЗС и при съобразяване на задължителните тълкувания по
прилагането на разпоредбата. Същото следвало и от факта, че нито въззиваемите, нито техният пряк наследодател никога не били
заявявали претенции по отношение на спорните имоти. Предявеният от въззиваемия Ж.И.С. иск за съдебна делба на спорните имоти
не налагал друг извод, а постановеното по този повод решение за допускане на
съдебната делба не било с преюдициално значение, тъй
като делбата била нищожна и не формирала сила на присъдено нещо.
По тези съображения
се настоява за удовлетворяване на предявените от въззивниците
искове след отмяна на обжалваното неправилно решение на първоинстанционния съд.
Претендират се и разноските за двете инстанции.
Жалбата е редовна,
подадена е в срок и е допустима.
В писмени отговори
и в съдебно заседание, чрез пълномощниците си, въззиваемите
Ж.И.С. и И.П.С. оспорват жалбата като неоснователна и настояват за
потвърждаване на решението.
Въззиваемите К.М.С. и Д.П.И. не са изразили становище по жалбата.
Съдът
обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено по
предявените от П. Й. С., Г.С.М. и Н.С.И. срещу Ж.И.С., К.М.С., И.П.С. и Д.П.И.
искове да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че на осн.чл.79
ал.1 от ЗС по давностно владение ищците са придобили
и притежават /всеки от тях/ по 1/3 идеална част от два недвижими имота в
землището на с.П.Г., общ.Добричка, а именно – имот с идентификатор ***,
съставляващ нива с площ с площ от 13 505 кв.м. /преди имот №***1 по плана за
земеразделяне/ и имот с идентификатор ***, съставляващ нива с площ от 15 006
кв.м. /преди имот №*** по плана за земеразделяне/. В първоначалната искова молба и
допълнителната за отстраняване на нередовности ищците
са посочили, че с решение на поземлената комисия правото на собственост върху
двата имота било възстановено на общия им с ответниците
наследодател И.С. Р.. Той никога не бил владял имотите, които още след
възстановяването предал във владение на своя син и пряк наследодател на ищците С.
И.С.. От 1994г. до 2009г. само синът ползвал имотите, като ги отдавал под наем
и получавал плодовете от тях, а след неговата смърт това продължили да правят
ищците. За това, че само прекият им наследодател, а след смъртта му - само ищците
ползвали и стопанисвали имотите, никой нямал претенции, ответниците
не показвали с поведението си да са собственици и не се противопоставяли
осъществяваната от ищците фактическа власт. Дори и след предявения от ответника
Ж.И.С. иск за съдебна делба /гр.д.№1542/2015г. на ДРС/, ищците продължавали да
упражняват фактическа власт върху двата имота. При тези обстоятелства ищците
считат, че въз основа на упражнявано от прекия им наследодател, а после от
самите тях давностно владение, всеки от тях е
придобил по 1/3 идеална част от правото на собственост върху имотите, което
искат да бъде установено по отношение на ответниците.
Ответниците Ж.И.С. и И.П.С.
оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни.
Ответниците К.М.С. и Д.П.И.
не са изразили становище по исковете.
Установено
е по делото, че с решение №15:27/24.11.1994г. по преписка №15564/93г. на
ПК-Добричка на И.С. Р. са възстановени правата върху нива от 13.504дка и нива
от 15.002дка, съставляващи съответно имот №17021 и имот №41004 по плана за
земеразделяне на землището на с.Гешаново, общ.Добрич. Същите съставляват
поземлен имот с идентификатор ***и поземлен имот с идентификатор 1***по сега
действащата кадастрална карта на с.П.Г., общ.Добричка.
Видно
от представените по делото удостоверения /л.7, 8, 142/, възстановеният
собственик И.С. Р. е починал на ***г. Оставил е съпруга Г.И.Р.а и синове – С. И.С.,
ответникът Ж.И.С. и П. И.С.. Последният е син и на съпругата Г.И.Р.а; тя е починала
на ***. и е освен този син е оставила още и една дъщеря /от друг брак/ - В.Д.П..
Синът П. И.С. е починал на ***., като ответниците К.М.С.,
И.П.С. и Д.П.И. са неговите преживяла съпруга и две деца. Синът С. И.С. е
починал на ***., като ищците П. Й. С., Г.С.М. и Н.С.И. са неговите преживяла
съпруга и две деца.
С
влязло в сила решение №445/07.04.2016г. по гр. дело №1542/2015г. на ДРС е
допусната съдебна делба на четири ниви, между които и процесните
две. Делбеното производство е проведено между лицата,
участващи като насрещни страни и по настоящото дело, без като съделител да е конституирана В.Д.П. /дъщерята на починалата
след наследодателя негова съпруга Г.И.Р.а/.
Свидетелят
К.Б.К.бил председател на земеделската кооперация в с.ПГв
периода 1993г. – 1996г. От показанията му се установява, че И.С. Р. предоставял
възстановените си имоти за обработване на кооперацията, като за двата имота в
м.”**” и м.”**”, на обща площ 29дка, се разпоредил кооперацията да дава рентата
на сина му С.. В годините 1999г. – 2009г. синът С. И.С. сключвал договори, с
които за по една стопанска година предоставял двата имота под наем на „**”ООД и
получавал плащанията на рента от наемателя. В годините 2010г. – 2013г. за
обработването на двата имота отново за по една стопанска година са сключвани
договори между наемодатели – ищците по делото и наемател - А.Д.М.; рентните плащания са получавани от ищцата П.Й.С.. На 27.12.2013г.
другият син П. И.С. на общия наследодател, като арендодател,
сключил с А.Д.М., като арендатор, договор за аренда за десет стопански години
за двата имота /справка от службата по вписванията/.
Разпитан
като свидетел, А.Д.М. е посочил, че земята, която С., а после неговите
наследници му давали да обработва, била на С.; той я имал от майка си, а общият
наследодател И.си имал друга земя. Свидетелят знаел това от С.; знаели го и братята
на С. и нямали никакви претенции, което свидетелят знаел също от С.. От показанията
на този свидетел не могат да се правят изводи за отношенията между братята и
между наследниците им по повод процесните имоти след
възстановяването им и след смъртта на общия наследодател. Това е така, защото
свидетелят няма лични впечатления от отношенията между братята /наследниците
им/, а сведенията, които дава, са въз основа на казаното му от С. - с П. не е
говорил по тези въпроси, а дни преди разпита му по делото дори не е познавал Ж..
Освен това свидетелят дава показания за три имота в три местности на обща площ
от 29дка, които обработвал от 1999г., но в действителност спорните имоти са два
и свидетелят ги обработва от 2010г., както и, противно на посоченото от
свидетеля, през 2013г. братът П. е
сключил договора за аренда не като пълномощник на наследниците на брат си С.
/ищците/, а лично, като арендодател.
Сведения
за отношенията между братята и наследниците им по повод процесните
имоти не дава и свидетелят Д.Р.Г., който е братовчед на ищците /по майчина линия
на прекия им наследодател С./ и чиито показания се свеждат до чутото в
семейството за принадлежността на земеделските земи на майката на С. от преди
колективизацията.
При
така изложената фактическа обстановка, подадената срещу първоинстанционното решение
въззивна жалба е неоснователна.
Дъщерята
В.Д.П. на преживялата съпруга /поч.2009г./ на общия
наследодател И.С. Р. /поч.2007г./ има качеството на
съсобственик по наследяване във възстановените на наследодателя земеделски имоти,
в т.ч. процесните два. В съответствие с чл.75 ал.2 от ЗН съдебната делба по гр.д.№1542/2015г., извършена без участие на тази
съсобственичка, е нищожна. Решението за допускане на нищожната делба няма сила
на присъдено нещо /т.7 от ППВС №7/1973г./ и позоваването на обстоятелства,
осъществили се преди неговото постановяване и съставляващи основание за
придобиване правото на собственост, не е преклудирано
и е допустимо да се осъществи от всеки от съсобствениците в друго производство.
В
случая позоваването на ищците на осъществявано от прекия им наследодател С. И.С.
владение на двата имота на баща му И.С. Р. от 1994г. е неоснователно. Фактът,
че синът е получавал рентата от обработващия имотите, не означава, че е
упражнявал фактическа власт за себе си, при положение, че обработването на
имотите е договаряно от собственика – бащата И.и по негови указания рентата е
плащана на сина. Предоставянето от собственика на гражданските плодове на
другиго не е отстъпване на владението върху имотите. Верно
е, че от 1999г. синът С. сам договарял обработването на имотите, но при липсата
на данни за промяна в отношенията им, това съответства и съставлява начин на
осъществяване на заявеното от преди желание на собственика синът му да ползва
плодовете от имотите. Мотивите за това желание са без значение; същественото е,
че приживе на собственика синът не е владял двата имота, макар да е получавал
рентата за тях.
Така,
когато И.С. Р. е починал 2007г., имотите са станали съсобствени
по наследяване на тримата му синове. Синът С., а след смъртта му през 2009г.
неговите наследници – до 2013г., са предоставяли двата имота за обработване на
трети лица и са получавали от ползвателите рентните
плащания, но няма данни С. и/или наследниците му – ищците по делото да са отблъснали
останалите сънаследници. С оглед изложеното по-горе и
противно на поддържаното от ищците, владението на имотите не е било предадено
приживе от общия наследодател И.на сина му С.. Следователно сънаследникът С. е
държал идеалните части на останалите сънаследници,
респ. след неговата смърт до 2013г. същото са продължили неговите наследници –
ищците по делото. Няма данни да са променили намеренията си, да са завладяли идеалните части на останалите сънаследници
и да са им демонстрирали промяната. Фактът, че останалите сънаследници
не са заявявали претенции пред ползвателя на имотите за това, че дава рентните плащания на един от съсобствениците, не е
достатъчна база да се съди за отношенията между съсобствениците и да се правят
изводи за наличие или липса на демонстрация на получаващите рентата да владеят,
а не само да държат, идеалните части на останалите. Още повече, от 27.12.2013г.
съсобствените имоти са предоставени под аренда с
договор, сключен от друг сънаследник, а не от ищците.
От
изложеното следва, че по наследство ищците притежават съответни, определени от
закона, идеални части от правото на собственост върху процесните
имоти, но това е нещо различно от претендираното от
тях по делото. Претенциите им, всеки от тях да е придобил на осн.чл.79 ал.1 от ЗС по 1/3 идеална част от правото на
собственост по давностно владение, са неоснователни и
правилно са отхвърлени от районния съд, чието решение следва да се потвърди.
В
съответствие с този резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК въззиваемите имат право да получат от въззивниците разноските си за настоящата инстанция. Такива
са сторили само въззиваемите И.П.С. и Ж.И.С., като
разноските им се изразяват в платените адвокатски възнаграждения съответно в
размер на 600 лева и в размер на 1000 лева. С оглед фактическата и правна
сложност на спора и при отчитане на действащата редакция на чл.7 ал.2 т.1 от
НМРВАВ, възражението на въззивниците по чл.78 ал.6 от ГПК е основателно, поради което и на посочените двама въззиваеми
следва да се присъдят адвокатски възнаграждения от по 300 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1361/11.12.2019г. по гр.д.№462/2019г. на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА
П. Й. С. с ЕГН ********** ***, Г.С.М. с ЕГН ********** *** и Н.С.И. с ЕГН **********
***, да заплатят на Ж.И.С. с ЕГН ********** ***, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА
П. Й. С. с ЕГН ********** ***, Г.С.М. с ЕГН ********** *** и Н.С.И. с ЕГН **********
***, да заплатят на И.П.С. с ЕГН ********** ***, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в месечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.