Р Е Ш Е Н
И Е
№3548/29.7.2020г.
Гр.Варна,29.07.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание, проведено на двадесет и осми юли , през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ДАРИНА ДИМИТРОВА сложи за
разглеждане гр. дело № 19 499 по описа за 2019 година,
докладвано от съдията М. ЖЕКОВА, за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба от ищеца Л.М.В., ЕГН *********, с адрес: ***, чрез Адвокатско
дружество „К.Т., Г., Г. и партньори“, чрез
адв. Кр. Т., със
съдебен адрес:*** партер /вътрешен двор/ срещу ответното дружество „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***.Предявеният иск е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК като оправеното искане до съда е: Да бъде постановено
Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество - по фактура № **********/18.11.2019 г. СУМАТА от 11 348,74 лева
/единадесет хиляди триста четиридесет и осем лева и седемдесет и четири
стотинки/ - начислена за периода от 30.1.2018 г. – 29.1.2019 г. общо за 365
дни, представляваща корекция на сметка а не реално доставена и потребена ел.енергия
за клиентски номер *и абонатен номер *, с адрес на потребление *, на която
титуляр е Л.М.В.,ЕГН *********.
Обективирано е искане и за присъждане на сторените
от ищеца съдебно деловодни разноски.
Ищецът
основава искова си молба на следните твърдени правно релевантни факти и
обстоятелства: В
исковата си молба от общо 9 страници изложение
ищецът сочи че при проверка на текущите си задължения за ел.енергия
установил, че ответникът претендира от него за плащане исковата сума.
Изявлението на ищеца в самото начало на исковата молба е че той не е
манипулирал СТИ, не е ползвал ел.енергията, която му била начислена от
ответното дружество, не бил уведомяван затова, че ще бъде извършвана проверка
на СТИ и не участвал при проверката. Второто
основно твърдение на ищеца е, че с ответното дружество се намират договорна
връзка с предмет доставка на ел.енергия на обекта на потребление в *, като за този обект ел.енергията се
отчитала по партида водена при ответника на името на ищеца, с клиентски номер *и
абонатен номер *, с адрес на потребление.На следващо място ищецът е навел
твърдения за наличие на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск.
С предявения иск ищецът оспорва изцяло
дължимостта на исковата сума,за която сума е издадена
от ответника фактурата № **********/18.11.2019 г. издадена за сумата от
11 348,74 лева /единадесет хиляди триста четиридесет и осем лева и
седемдесет и четири стотинки/-начислена за периода от 30.1.2018 г. – 29.1.2019
г. общо за 365 дни.
Оспорени са констатациите и в КП от
проверката на СТИ,както и протокола от метрологична експертиза на БИМ. Твърди
се ясно ,че в конкретния случай ищецът не само че не бил уведомен за проверката
на електромера, но бил присъствал на самата проверка. Нещо повече – на стр.
2-ра /гръб последен абзац/ ищецът сочи, че процесния електромер бил от типа
СМАРТ и точно поради това, след като само от „Е. С.„ АД могат дистанционно да
следят за показанията на електромера, то те можели и да манипулират
електромера.Оспорено е правното основание на което ответникът претендира за
плащане исковата сума, като е направено възражение по чл.17 ал. 2 ГПК за
незаконосъобразност на ПИКЕЕ обн.в ДВ, бр. 98 от
12.11.2013.
Въпреки възражението ищецът е обърнал
внимание на съда, че Правилата за измерване на ел.енергия ПИКЕЕ /същите за
които се желае косвен съдебен контрол от гражданския съд/ са били отменени в
отделни норми, релевантни към казуса а именно Решение № 1500/6.2.2017г. по адм.д.№ 2385/2016 г.В условията на евентуалност дори и да
се приеме, че ПИКЕЕ са законосъобразни, ищецът е навел твърденията че
протоколът от проверка не отговаря на изискванията на чл.47 и 48 ПИКЕЕ.Отделно
от горното се твърди, че корекцията на сметка на ищеца била направена не на
основание ПИКЕЕ а на основание чл. 19, т. 7 от ОУ на „Е. П. М.“ АД. В контекста
на това твърдение ищецът прави правен анализ на действащото законодателство и
постановена съдебна практика както от ВАС, така и ВКС като акцентира на факта,
че с Решение 798/20.1.2017 г. по адм.д. №3068/2016 на
ВАС са отменени Общите условия на Е. П. П.АД
а с Решение № 595/17.1.2017 по адм.д.№
2719/2016 на ВАС и ОУ на Е. П. М.АД, съответно първите приети с Решение ОУ 06
21-7-2014 а вторите ОУ -05- 2197-2014 г. на ДКЕВР и преписките са били върнати
обратно на ДЕКЕВР. Т.е. за ищеца няма действително правно основание на база на
което да се търси заплащане на исковата сума и исковата сума не се дължала и
поради това, че ищецът нито бил манипулирал СТИ нито бил потребил
количеството ел.енергия за което се търси заплащане на исковата сума.По
изложените съображения ищецът желае ВРС да уважи предявения иск и да му присъди
сторените по делото разноски, като е обективирал доказателствени искания.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника „Е.П.” АД, ***, чрез процесуалния му
представител – адв. Л. М.от ВТАК. Ответникът намира
предявения иск за допустим, но неоснователен. Становището на ответника в
отговора на искова молба, подробно развито и по същество е следното: Ответникът
не оспорва че между страните по делото съществува валидно договорно
правоотношение по силата на което ищецът е потребител на доставяната от
ответното дружество ел.енергия. Потвърдено е обстоятелството,че е била
извършена проверка на изправността на СТИ на адрес, находящ
се в село Т.,както и че резултатът от проверката е обективиран
в Констативен протокол. Наведени са
следните възражения против иска и обстоятелствата на които се основават:
Твърди, че страните се намират в продажбено правоотношение относно продажбата
на ел. енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за
енергетиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е.С.“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.” АД.
Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното
дружество за потребена ел. енергия. Посочва се от ответника, че на 29.1.2019
г., на адреса на потребление на ел.енергия е била извършена техническа проверка
на процесното СТИ, за което е съставен констативен протокол, като проверката
била извършена в присъствието лично на
абоната.За проверката бил съставен КП № 1301543.При самата проверка при опит да
бъде разчетена паметта на електромера, твърди ответникът, че била констатирана
невъзможност за прочит на СТИ. Поради съмнения за софтуерна манипулация, процесният електромер бил
демонтиран , пломбиран с пломба 287035 и представено за изследване в
БИМ. Твърди се, че от страна на БИМ ГД „МИУ“-РО ВАРНА била извършена
метрологична експертиза, за резултатите от която бил съставен Констативен
протокол № 2596/4.11.2019 г. Именно от БИМ била установена външна намеса в тарифната
схема на електромера и наличието на преминала ел.енергия по невизуализираната
тарифа на електромера – Т4. При прочита на данните в регистър 1.8.4 от страна
на БИМ било установено точното количество неотчетена от СТИ с фабр.№ 1114 1714 6359 1506
ел.енергия а именно 58854,9 кВТч. След проведената проверка на СТИ и Метрологична
експертиза, твърди ответникът, че от „Е. С.“ АД било съставено становище за
начисление на ел. енергия от 14.11.2019 г., въз основа на което ответникът
издал фактура № **********/18.11.2019 г.за сумата 11 348,74 лева. По повод
тази сума релевира ответникът, че чрез писма на двете
енергийни дружество ищецът бил уведомен както за проверката така и за дължимостта на сумата. На последно място, в обобщение
според ответника при че установеното след разчитане на регистър 1.8.4
количество ел. енергия е реално доставено и консумирано от абоната и процесното
вземане се дължи от ищеца на основание
чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД като цена на ел.енергия по реален отчет.По
изложените съображения ответникът, позовавайки се и на съдебна практика и след
правен анализ на действащото законодателство за периода в който се претендира
за плащане исковата сума, желае ВРС да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан присъждайки в полза на ответника сторените по делото съдебно
деловодни разноски.В отговора на искова молба ответникът е направил искания за
събиране на доказателства.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание от 03.07.2020 г. ищецът представляван от адв.Г. желае съдът да уважи предявения иск,като
счита че процесното количество ел.енергия
не се е доказало да е доставено и потребено от абоната .Обективирано е искане и за присъждане на сторените разноски
по делото. Адв.Г. е направил възражение за
прекомерност на прететндирания от ответното дружество
адвокатски хонорар съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК .В рамките на
предоставения от съда срок адв. Кр.Т.
е представил подробна писмена защита.
В същото открито заседание ответното дружество, представлявано от адв.М.намира предявения иск да
неоснователен и недоказан,поради което и желае искът да бъде отхвърлен ведно с
присъждане на разноските по делото в полза на ответника.
Съобразявайки становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,съдът приема за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщените по делото писмени
доказателства (представените
с отговора на исковата молба заверени копия на следните
писмени доказателства: Констативен протокол №
1301543/29.01.2019
г.; Констативен протокол № 2596/04.11.2019
г. – АУ – Е – 000029-8771/07.02.2019 г. от метрологична експертиза на
електромер; становище от 14.11.2019 г.
за начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол №
2596/04.11.2019 г., абонатен № *, клиентски № *и извършена техническа проверка;
фактура № **********/18.11.2019 г.; справка
за потреблението през последните 12/24/36 м към дата 06.12.2019 г. за
клиент с клиентски № *; извлечение
фактури и плащания за период към дата 05.12.2019 г. за клиент с клиентски №
*; писмо изх.№ 56125_
КП1301543_1/15.11.2019 г. от „Е.С.” АД; писмо изх.№ 56125_КП1301543_2/18.11.2019 г. от „Е. П. П.” АД;
известие за доставяне от 27.11.2019 г. и известие за доставянесе установяват и доказват твърденията и на двете страни затова,
че ищецът има качеството потребител на ел.енергия, която енергия е потребявана от ищеца на административен адрес * и отчитана по партида с кл. № *, аб. №*, водена
на името на ищеца Л.М.В. .
Съвкупния анализ на
цитираните писмени доказателства води до извод, че ответникът е издал към
ищеца-потребител на ел.енергия данъчна фактура
№********** от дата 18.11.2019 г. / л. 29-ти от делото/ с която претендира
за плащане исковата сума – сума
начислена от ответника за ел.енергия за
периода от 30.1.2018 г. до 29.1.2019 г.
– 11 348,74 лева по посочените по –горе абонатен и клиентски номера.
Този факт обосновава и извода за наличието на правен интерес у ищеца за водене
на отрицателния установителен иск. Фактът, че ищецът и ответното дружество се намират в
договорна връзка с предмет доставка на ел.енергия не е и спорен.С проекта за доклад по делото, обявен и за окончателен,
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване,съгласно разпоредбата
на чл.146, ал.1, т.4 ГПК, че: ищецът е имал качество потребител на
ел.енергия за битови нужди за обекта на потребление на ел.енергия, находящ се село Т..Отделените за
безспорни факти и обстоятелства и събраните писмени доказателства обосновават
извода от фактическа страна, че страните по спора се намират във валидна
облигационна връзка с предмет доставка на ел.енергия от ответника към ищеца.Спорът
между страните се свежда до въпроса дължима ли е исковата сума от ищеца към
ответника и ако „ да“ на какво основание.
За
пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допуснато
провеждането на съдебно - електротехническа
експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице инж.Н.В..От
приобщеното по делото на л.74- 77 заключение на в.л. инж.Н.В. по допусната СЕТЕ
се установяват и изясняват
следните правно релевантни факти и обстоятелства: От констативно -
съобразителната част на съдебната електротехническа експертиза е видно, че
в.л.инж.Н.В. е изготвило заключението си на база действащите към момента Общи условия на договорите за пренос и
разпределение на електрическата енергия през електроразпределителните мрежи на
„Е. С.“ АД и „Е.П.“ АД, както и с Правила за измерване на количеството
електрическа енергия - ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и в сила от 14.10.2013 г. –
отменени.Констатациите на в.л. В. са направени и на база приобщените по делото
писмени доказателства/ цитирани по-горе /.
Въз основа на приобщения по делото в заверено за вярност с
оригнала копие на Констативен протокол
на „Е. С.“ АД № 1301 543 от 29.01.2019г., в.л. е установило, че провереният
електромер е с фабр. № 1114 1714 6359 1506.Уредът е
тип „ISKRA“ - МТ 174, с ток 5/120 А - произведен 2014 г., монофазен, статичен. Служителите, съставили протокола, били
снели показания по отделните тарифи на СТИ, както следва: 1.8.1 – 007 080 Kwh; 1.8.2 –010 327 Kwh; 1.8.3- 009 801 Kwh.СТИ е било демонтирано и представено за експертиза в БИМ. В БИМ- в
ГД „МИУ“ - гр. Варна СТИ е било обект на метрологична експертиза, като резултатите
от същата са обективирани в Констативен протокол на
Института № 2596 от 04.11.2019 г. (КП от
проверка е приобщен на л.24,25 от делото )=
В.л.инж.В., на база данните по делото извежда извода, че на
процесния СТИ е била извършена само една проверка и тя е била на дата
29.1.2019г. от служители на „Е. С.„ АД , втората такава вече е била проведена
от БИМ Варна на 4.11.2019 г. и в протокола на БИМ е било записано,че в скрит
регистър 1.8.4. са налични 58 854 Kwh ел.енергия На база протокола от проверка, протокола от
метрологична експертиза, в.л. В. извежда
извода,че е съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на
процесния електромер, доказано от независимото изследване на БИМ ,натрупаното
количество ел.енергия в скрития регистър 1.8.4 можело да бъде отразено там само
в следствие на човешка намеса. (Протоколът от метрологична
експертиза на БИМ е приобщен на л.26,27 )
От страница
трета на СЕТЕ / л.76 –ти от делото/ се установява и изяснява още, че СТИ е било
монтирано на адреса на потребление на ел.енергия към 27.11.2017 г., че срокът
на метрологична годност на същото е 4 години и изтича в края на 2018 г., т.е.
според вещото лице СТИ не е било годно от
метрологична гледна точка да измерва ел.енергия към датата на проверката –
29.1.2019 г.От останалата част на СЕТЕ се вижда,че исковата сума е правилно
пресметната по действалите за периода цени на ел.енергияз
за посоченото количество ел.енергия установено в тарифа 4 .
Допълнително от разпита на вещото лице праведен в о.с.з. на
03.07.2020 г. / л.86, 86 /се установява, че
количеството ел.енергия от 58 854 Kwh може да бъде натрупано в регистър
1.8.4 за период много по-голям от една година,че не може да бъде установено и
кога е започнало отклоняването на ел.енергията потребявана
в обекта ,обект представляващ къща.Това количество ел.енергия в.л. обяснява с
факта на наличие на софтуерно претарифиране и че в
къща живеят обикновено родителите с децата си и те имат семейства .
В същото
съдебно заседание са разпитани в качество на свидетели лицата Д. В. и П.Д. .
Св.Д. В., съпруга на ищеца,предупредена за възможността да не дава
показания, обяснява пред съда, че живеят сами със съпруга си от тридесет години в къщата в
с.Т., къща която не можело да се каже, че е и на два етажа.За първи път от
толкова години твърди св.В.имали такава сметка а електромерът за къщата се
намирал извън къщата, на стълб. По повод проверката на СТИ свидетелката
обяснява, че проверката била проведена без да са видели свидетелката и съпруга
й какво точно се прави,тя случайно се прибрала у тях, подписала протокола,т.к.
й обяснили, че се сменя електромера и след това понеже я накарали, тя извикала
мъжа си от вкъщи и той да подпише протокола.
Св.Пл.Д. – служител на „Е. С.“ АД твърди, че заедно с негов колега
Св.Г. на 29.1.2019 г. съвместно направили проверка на електромера, обслужващ
имота на ищеца в с.Т.. Същият свидетел дава показания че електромера се е
намирал на железобетонен стълб пред имота на примерно два метра въздушно и около
двайсет реално разстояние от къщата .Твърденията на свидетеля са, че проверката
на електромера е минала през няколко етапа и т.к.не можело да се осъществи последния ,третия етап, от проверка - четене
на софтуера ,се съставил протокол. Всъщност,завява св.Д. протокола бил за
подмяна защото, в КП констатация служителите на Е. С.АД нямали точно описана и
СТИ било предадено в БИМ, където вече „си изкарвали становището „ за
състоянието на електромера.От останалата част на показанията на същия свидетел
не може да бъде разграничено ясно кога точно и в какъв ред са положили
подписите си ищецът и съпругата му, като се твърди обаче, че потребителят се
вика след като служителите на „Е. С.„ АД не могат да направят връзката/ връзка
между СТИ и софтуера ползван от служителите за разчитане на показанията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца Л.В. отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него
ищецът цели да установи със СПН несъществуването в полза на ответното дружество
– „ Е. П. П.„ АД на претендираното от последното
вземане в размер на 11 348,74 лв.При предявеният отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, в
тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и главно доказване
основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест
на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника. Ответната страна следваше да установи при условията на пълно и
главно доказване, че в качеството си доставчик на електроенергия е доставила
определеното количество електроенергия, така както е посочено в процесната фактура, че това количество не е платено от абоната
- потребител на ел.енергия и ищец по делото, поради което и в съответствие със
одобрените и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата е дължима от ищеца.Факт е
по делото, че страните се намират в договорна връзка както и че ищецът е
потребител на ел.енергия за битови нужди а ответното дружество му доставя
ел.енергия на адреса на потребление представляващ недвижим имот –къща находяща се в село Т.. Изяснено е по делото въз основа на
писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която съдът
кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 29.1.2019 г.(л. 24,25 ).
Не е спорно по делото, че на посочената дата 29.1.2019 г. служители
на трето неучастващо в спора лице – „Е.
С.“ АД / дружество с предходно наименование „Е. П. М.” АД / са извършили проверката
на обекта на потребление на ел.енергия, като са подменили процесното СТИ.От
разпита и на служителя на „Е. С.“ АД е видно,че при проверката в съставения
протокол не са налични констатации относно подмяната на електромера.Именно от
показанията на служителя провел проверката се установява,че реално не е могло
да бъде извършено измерване на ел.енергията и поради това е бил демонтиран
електромера.
От показанията на съпругата на ищеца и от показанията на служителя
на „Е. С.“ АД а и от СЕТЕ се изяснява,че процесният
електромер е бил монтиран извън къщата на ищеца, на железобетонен стълб с
въздушно отстояние от обекта на потребелние
от два метра. Наличието на ел.енергия в така наречения скрит регистър се
установява от прочита на протокола от метрологична експертиза на процесния
електромера,протича на протокола от проверката на СТИ и СЕТЕ. Установено е по
делото, че в КП на БИМ е вписано количеството ел.енергия по четвърта тарифа и
че след провеждане на метрологичната експертиза е било изготвено становище също
на Е. С.АД за начисляване на допълнително количество ел.енергия на абоната и
ищец за минал период от време.След съставяне на становището от страна на „Е. С.“
АД / л.28/ ответното дружество е издало
към ищеца данъчната фактура от дата 18.11.2019 г. с която претендира за плащане
сумата от 11 348,74 лева ел.енергия за периода от 30.1.2018 г. до
29.1.2019 г.
Спорът между страните е дали е налице правно основание на което
ответникът претендира плащане на
исковата сума , спазена ли е цялата
процедура по ПИКЕЕ/ ЗЕ от „Е. П. П.” АД за да се приеме,че именно количеството
посочено в издадената от ответника фактура и то за периода от точно
максималния – една година назад във
времето е било реално доставено от ответника на потребителя на
ел.енергия и каква е доказателствената сила на констативния протокол.
От съвкупния анализ на събраните в хода на настоящото производство
доказателства съдът прави извод, че ответникът по делото не установи и доказа,
че точно количеството ел.енергия,
предмет на исковата претенция е било доставено на ищеца за релевирания
период.Установяването на това обстоятелство бе необходимо, защото ел.
енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска
продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната
цена винаги за реално предоставена стока.
Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по делото
представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от ответното дружество
наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост
на исковата сума.На първо място Констативния
протокол носи подписа на потребителя и на съпругата му, но доказателствената
сила на този протокол е опровергана. Независимо от това дали съдът ще цени
показанията на съпругата на ищеца съгласно нормата на чл.172 ГПК, дори и от
показанията на самия служител на „Е. С.“ АД провел заедно с негов колега
проверката, се налага извод, че едва при пристъпване на демонтажа на
електромера ищецът и съпругата му са положили подписи върху протокола.Анализа
на гласните доказателства събрани по делото /независимо от пристрастието и на
двамата свидетели / мотивира съда в настоящия му състав да приеме, че при
провеждане на проверката на СТИ абонатът и съпругата му не са присъствали през
цялото време на проверката, не е и вписана причината за демонтаж на СТИ а
подписите на абонат и свидетел са положени след провеждане на първите два от
общо три етапа на проверката. На следващо място, видно и от материалите
по делото, включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло и намира и за обективно и
компетентно дадено, се извежда извод, че исковата сума е била определена след провеждане на метрологична
експертиза на СТИ и издаване на становище от страна на Е. С.АД .Според в.л. В.
в случая исковата сума е определена за максималния едногодишен период , без да
може да бъде установено кога точно е започвало т.нар.софтуерно претарифиране и при възможност определеното количество
ел.енергия да се потреби за много по-голям период от време.Отделно от всичко
изложено по делото е установено на база СЕТЕ,че СТИ към датата на проверката не
е било и в метрологична годност. Макар и по делото ответникът в отговора си на
искова молба да сочи,че количеството ел.енергия от 58 854 кВТч било реално доставено и потребено от абоната , да твърди,
че се прилага нормата на чл.183 ЗЗД и чл.200 ЗЗД за да изведе извод за дължимост на исковата сума,ответникът в срока по чл.131 ГПК
навежда твърдения за определяне на исковата сума след установено софтуерно претарифиране на СТИ, цитирайки част от мотивите на Решение
№ 150/26.6.2019г. постановено от ВКС по
гр.д.№4160/2018 г. на Трето г.о.,ГК относими към
нормите на чл. 47 -51 ПИКЕЕ , след отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. Т.е. прочита на
отговора на искова молба налага извод,че ответникът се е позовал както на
ПИКЕЕ така и на нормите на ЗЗД за да
обоснове наличието на твърдяно потестативно право да
получи стойността на реално доставена но неотчетена от СТИ ел.енергия поради
наличието на софтуерно претарифиране на СТИ и
насочване на ел.енергия към скрития регистър 1.8.4.В тази връзка съдът не може
да не съобрази факта, че приетите ПИКЕЕ
са били атакувани пред ВАС за което са образувани и приключили отделни административни
дела, като са постановени Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
9462/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова , Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС,
петчленен състав с Председател Галина Христова и членове Таня
Куцарова, Светлана Борисова, П. Петрунов и Румяна Лилова,постановено по административно
дело № 2385/2016 г. и Решение № 1500/06.02.2017 г. петчленният
състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 г. С Решение №
1500/06.02.2017 ВАС е отменил Решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено
по адм. д. № 9462 по описа за
Ето
защо следва да бъде даден отговор на въпроса съществува ли право доставчикът на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане
в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането
на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.), както и при сега
действащите ПИКЕЕ
(обн.,
ДВ, бр. 35 от 30 април 2019 г.), при условие че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не
е предвиден изричен ред за уведомяване при
извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ?
Според
ВРС отговора на този въпрос е отрицателен .Както бе посочено към датата на проверката
на процесния електромер ПИКЕЕ от 2013 г. са били отменени а новите Правила са
създадени и обнародвани три месеца след проверката, респ.неприложими. Внимателния прочит на
материалите по делото налага извода, че ответното дружество е използвало нормата
на чл.50 ПИКЕЕ, която обаче е била отменена за да определи именно за 1 година
назад количество ел.енергия за заплащане от абоната при твърденията за наличие
на софтуерно претирифиране на СТИ . Съдът в
настоящия му състав отчита факта, че периодът,
за който
е извършена едностранната корекция на сметката на ищеца е след измененията на чл. 98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) , след
приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети
с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ,
бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) но и след цялостната отмяна на
ПИКЕЕ от 2013 г.
Съгласно
решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., ВКС,
I отделение, с
изменението на Закона за енергетиката /ДВ,
бр. 54/2012 г./ съществува законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената ел. енергия, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1,т. 6 ЗЕ
за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл.
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия.С изменението на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012
г./ изрично е предвидена възможността за провеждане корекционна
процедура. “Корекцията” има отношение към измерването на ел. енергията и е
специфичен способ за допълнително установяване и измерване на доставено
количество ел. енергия. Спецификата на допълнителното измерване и коригиране на
доставената ел. енергия се налага от спецификата на “вещта” , която се продава
- ел. енергия.Извършената едностранна
корекция от страна на ответника в конкретния случай се оказва основава на
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ във връзка с
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и при прилагане на чл. 50 Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от
14.10.2013 г. (в сила от 16.11.2013 г.) – последния текст отменен към датата на
проверката.
Настоящият
съдебен състав счита, че по делото на база на гласните доказателство бе
установено че КП от проверката не отразява обективно фактите и обстоятелствата относими към спора. Свидетелските показания на служителя на
Е. С.АД, че в протокола не е вписана причина за подмяна на СТИ опровергават доказателствентата сила на този протокол. Ето защо,след
като по делото е установено,че в самия КП липсва причина за подмяна на СТИ
,подмяна за която следва да бъде посочено защо се прави, то този КП не може да
служи за годно писмено доказателство, на база на което да бъде проведена
корекция на сметката на абоната.Отделно
от горното от СЕТЕ се установи, че самия електромер е извън метрологична
годност ,факт, който сам по себе си налага извод, че ответникът черпи
права от неизпълнение на задълженията на „Е. С.“ АД да следи за изправността на
СТИ .При липсата на доказателства за началния период на софтуерно претарифиране на СТИ а още по-малко за участието пряко или
индиректно на ищеца при софтуерната манипулация, неуведомяването на ищеца за
проверката – независимо от формалното полагане на подпис - налагат извод, че
ответникът не е установил и доказал при условията на пълно и главно доказване
изпълнение на фактическия състав на отменения чл.50 ПИКЕЕ,поради което и искът
на ищеца се явява доказан и по основание и по размер. Отделно от горното само
на базата на ОУ на двете енергийни дружества (в
различните им по време редакции ) и на чл.183 и чл.200 ЗЗД съдът счита, че за ответника дори и да съществува възможност да търси
заплащане на цена на потребена ел.енергия, то тази цена трябва да бъде доказано,
че е за реално доставена и потребена ел.енергия.Доказателства по делото съдът
счита че не са налице затова, че точно за 1 година назад, считано от датата на
проверката ищецът е потребил количеството ел.енергия остонойстено като 11 348,74 лева ,поради което и на това основание
искът на ищеца отново се явява основателен и доказан .
При
тези правни доводи ВРС достига до извода, че цялата корекционна
процедура е проведена от ответното дружество на база
нормата на чл.50 ПИКЕЕ, норма която е била отменена, което прави процедурата
незаконосъобразна. И на последно място ВРС счита, че в случая са и неотносими и
неприложими ОУ на двете енергийни дружества действали преди приемането на ПИКЕЕ,
като и дори да се приеме че все още действат, то тяхната недействителност в
частта касаеща едностранна корекция на количество
потребена ел.енергия е анализирана в редица съдебни актове на касационната
инстанция още от периода в който енергийните дружества имаха наименованията „Е.
Б. М.“ АД и „Е. Б. П.“ АД.
В обобщение, към датата на
проверката, ВРС намира, че искът на ищеца е и основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Приемайки предявения отрицателен установителен
иск за допустим, основателен и доказан, съдът на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на
ищеца реално сторените разноски по делото, за които са ангажирани доказателства.Видно
от приобщения по делото на лист 11–ти /
неоспорен от ответника/ списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски от 458,95 лева - за заплатена такса и 900,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение- общо 1 358,95 лева
(хиляда триста петдесет и осем
лева и деветдесет и пет стотинки) Приложените
по делото писмени доказателства като преводно нареждане към бюджета на РС Варна
и договор за правна защита и съдействие имащ характера на разписка удостоверяват
и доказват плащането на съдебните разноски ,поради което и съдът приема,че
разходите са доказани и по основание и по размер и ги присъжда в пълнота,
отчитайки и факта, че ответникът не е направил възражение на чл. 78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните – ищеца Л.М.В., ЕГН *********, с адрес: *и ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление *, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., Я.
М. Д. и Г. К., че ищецът Л.М.В., ЕГН ********* НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК * - по фактура № **********/18.11.2019 г. СУМАТА от 11 348,74 лева (единадесет
хиляди триста четиридесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) -
начислена за периода от 30.1.2018 г. – 29.1.2019 г. общо за 365 дни,
представляваща корекция на сметка а не реално доставена и потребена ел.енергия
за клиентски номер *и абонатен номер *, с адрес на потребление *, на която
титуляр е Л.М.В.,ЕГН *********, на
основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. П. П.“
АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление *, представлявано от Б.
Д. П., П. С. С., Я. М. Д. и Г. К. ДА
ЗАПЛАТИ на Л.М.В., ЕГН *********, с адрес: *СУМАТА от
общо 1 358,95 лева (хиляда триста петдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки) - сторените от ищеца страна съдебно - деловодни разноски, пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :