Р Е Ш Е Н И Е
№ 260133 / 5.2.2021г.
гр. Перник, 05.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 2411 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК: ********* – в
качеството му на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018
г., сключен между него и „4финанс“ ЕООД с търговска марка „***“, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. И.т., срещу А.Н.Н., с ЕГН: **********, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лева
– главница по договор за кредит № ***г., сключен между ответника и цедента
„4финанс“ ЕООД с търговска марка „***“, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата. Претендират се разноски.
При
условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 200 лева – главница, представляваща сума, получена без правно
основание, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на сключен между „4финанс“ ЕООД с търговска марка „***“ и
ответника договор за кредит с № ***г. Твърди се, че въз основа на така сключения
договор заемодателят е отпуснал на ответника кредит в размер на 200 лева.
Поддържа се, че договорът за кредит е сключен при стриктно спазване на
приложимото законодателство, като ответникът е бил наясно със съдържанието му и
задълженията, които поема. Посочва се, че падежът на договора бил на датата
21.06.2015 г., но въпреки това ответникът не възстановил отпуснатата му в заем
сума. В тази връзка се уточнява, че заемодателят започнал да начислява
наказателна лихва и такси, които обаче не се претендират по делото.
На следващо
място в исковата молба се посочва, че на 01.02.2018 г. заемодателят като цедент
е сключил с ищеца като цесионер договор за прехвърляне на вземания, по силата
на който му е прехвърлил вземанията си по договора за кредит с № ***. Поддържа
се, че уведомление за цесията е било изпратено до ответника, но същото се е
върнало с отбелязване „непотърсено“. В тази връзка се прави искане за
уведомяване на ответницата за цесията с връчване на препис от исковата молба с
приложени към нея съответни документи за прехвърляне на вземането. Уточнява се,
че и към момента на предявяване на иска ответникът продължава да не е изпълнила
задълженията си.
С исковата
молба са представени: договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към
него, потвърждение за прехвърляне на вземания, договор за кредит № ***г. с общи
условия, разписка за извършено плащане, пълномощно, известие за доставяне и
уведомление за прехвърляне на вземания.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е
постъпил писмен отговор.
В първото по
делото съдебно заседание, проведено на 18.01.2021 г., ищцовото дружество не
изпраща представител. От същото обаче е постъпило писмено становище, в което се
съдържа искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът,
редовно призован – по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се явява в първото по
делото съдебно заседание. От същия до датата на заседанието не е постъпило
искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за
това са следните:
На ответника
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. Независимо от това ответната страна не е
подала отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
за което е редовно призована, както и не взема становище по спора. Не е
депозирано и искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. В първото
съдебно заседание ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника.
От
представените писмени доказателства (договор за кредит № ***г. с общи условия,
разписка за извършено плащане, договор за прехвърляне на вземания и приложение
№ 1 към него, потвърждение за прехвърляне на вземания, пълномощно, известие за
доставяне и уведомление за прехвърляне на вземания) може да се направи извод за
вероятната основателност на предявените искови претенции. Налице е редовно
обявена на ответника с връчване на препис от исковата молба цесия, предвид
направеното и изрично искане в този смисъл. Освен това по делото не се съдържат
данни ответникът да е правил вноски по кредита нито преди датата на цесията,
нито след това. По настоящото дело не се претендират суми, които да се
основават на неравноправни или нищожни клаузи в договор с потребител. Годишният
процент на разходите отговаря на ограничителния размер, регламентиран в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
В този
смисъл настоящият състав намира за основателна исковата претенция на „Кредитреформ
България“ ЕООД срещу А.Н. Н., за осъждане на ответника да заплати на ищеца следното
вземане: сумата от 200 лева – главница по договор за кредит № ***г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Горното налага
предявеният главен иск да бъде уважен, като на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК,
съдът не следва да излага мотиви за това.
Предвид
уважаването на главния иск не са налице процесуалните предпоставки за
произнасяне на съда по евентуалната претенция.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 200 лева,
от които 50 лева държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение,
видно от представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на
ищеца следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в минималния размер от
100 лева. В тази връзка и сумата от 150 лева следва да бъде присъдена изцяло.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Н.Н., с
ЕГН: ********** и адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, ул. „Шандорф Петьофи“ № 10 – в
качеството му на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018
г., сключен между него и „4финанс“ ЕООД с търговска марка „***“, сумата от 200 лева – главница по договор за
кредит № ***г., сключен между ответника А.Н.Н. и цедента „4финанс“ ЕООД с
търговска марка „***“, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА А.Н.Н., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 150 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
Решението е
постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание
чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала: И.Д.