Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … … ..
град
Кърджали, 06.01.2022 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен съд, ..................... в
публично заседание ..............
на четиринадесети декември ..........................................................................................................
през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
........................................................... Павлина Петрова, ………………....………...….
като
разгледа докладваното от .............................. съдията Виктор Атанасов ...........................
административно
дело №238 ........ по описа за ....................... 2021 година
…........................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета/
- чл.145 и следв. от АПК, във вр.
с чл.215, ал.2 и във вр. с чл.210, ал.3 от Закона за устройство
на територията/ЗУТ/.
Образувано е по жалба от Х.А.М.,
с постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощник – адв.С.Ф.М.
от АК-***, против Решение на Комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при община
Кърджали, обективирано в съобщение с Изх.№94-00-2079
от 21.07.2021 год. на кмета на община Кърджали, с което решение е определена
пазарна оценка на еднократното обезщетение, възлизаща в размер на 1578.00 лева,
за засегната част от възникнал сервитут - за
преминаване на далекопровод – ВЛ 400 Кv п/ст „Марица изток” – п/ст „Неа
Санта”, кабели и технологични площадки, в размер на 2348.00 кв.метра/2.348
дка/, от поземлен имот с кадастрален №*** по КВС на землището на ***, целият с
площ от 4096 кв.м./4.096 дка/, съсобственост на наследниците на А. А. И.
Жалбоподателката сочи най-напред в жалбата
си, че е съсобственик
на поземлен имот с №*** по КККР на землището на ***, с площ 2.348 дка и че с
Решение №584/18.07.2016 год. на Министерски съвет на Република България, обект „ВЛ
400 kV п/ст „Марица изток” -
п/ст „Неа Санта” е обявен за национален обект и за
обект от национално значение по смисъла на ЗДС и ЗУТ, както и че окончателният
подробен устройствен план е одобрен със Заповед
№РД-02-15-20/09.03.2018 год. на МРРБ и е влязъл в законна сила на 04.04.2018 год.
Твърди в тази връзка, че върху поземлен имот с №*** по КККР на землището на ***,
с площ 2.348 дка, която попада в териториалния обхват на одобрения ПУП, бил
учреден сервитут по чл.64 от Закон за енергетиката. Сочи,
че съгласно чл.64, ал.2, т.2 и 3 от Закона за енергетиката, сервитутът
е свързан с право на прокарване за целите на далекопровода и в ограничаване
ползването на засегнатите поземлени имоти и че с оспореното решение, комисията
по чл.210 ЗУТ, назначена от кмета на община Кърджали, е определила обезщетение, в размер
на 1578.00 лева, за процесния поземлен имот с №*** по
КККР на землището на ***, с площ 2.348 дка. Жалбоподателката
заявява, че не е доволна от постановеното решение на комисията по чл.210 от ЗУТ, в частта за определения размер на обезщетението, като счита, че така
определеното обезщетение не отговаря на изискванията на чл.210, ал.1 ЗУТ, тъй
като не е съобразено с характеристиките, вида и местонахождението на имота. Счита
също, че в резултат на това, определената оценка не съответства на
действителната пазарна цена на имоти от този тип, както и че обезщетението
трябва да е в размер, който съсобственикът би получил при продажба на имота си
при свободно договаряне на страните. Твърди, че реалната пазарна стойност на процесния поземлен имот е в пъти повече, предвид текущите
пазарни цени на подобни имоти в същото землище и местоположението на процесния имот. Поради това, с жалбата моли да бъде призована на съд и
след като докаже основателността на твърденията си, да бъде постановено
решение, с което да бъде изменено Решение на комисия по чл.210 от ЗУТ, обективирано в съобщение с Изх.№94-00-2079/21.07.2021 год.
на кмета на община Кърджали, с което е определено обезщетение, в размер на 1578.00
лева, за поземлен имот с кад.№*** по КВС на землището
на ***, с площ 2.348 дка, като бъде увеличен размерът на обезщетението за
засегнатата част от процесния имот, съобразно
неговата действителна пазарна стойност. Моли, също така, да й бъдат присъдени
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателката Х.А.М., с постоянен адрес:***, не
се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.С.Ф.М. от АК-***, който моли, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът да постанови решение, с което да измени
решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ при община Кърджали, обективирано в Съобщение с Изх.№94-00-2079 от 21.07.2021
год. на кмета на община Кърджали, с което е определено обезщетение на жалбоподателката, в размер на 1578 лева, за ПИ №*** в
землището на ***, с площ 2.348 дка., като увеличи размера на обезщетението,
съобразно неговата действителна пазарна стойност, която се установила от
приетото заключение на вещото лице в съдебно заседание, а именно - в размер на
3049.00 лева. Счита, че определеното обезщетение от Комисията не е справедливо,
поради което моли съда да уважи жалбата,
както и да бъдат присъдени в полза на жалбоподателката
направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – община Кърджали, редовно призоваван за съдебните заседания, в първото съдебно заседание
по делото се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – ст.юрк.Б. Б., който оспорва подадената жалба и счита същата за неоснователна.
В хода по същество, чрез друг редовно упълномощен процесуален представител –
мл.юрк.О. А., заявява, че не възразява да бъде
постановено решение, с което обезщетението на жалбоподателката
за учредения сервитут върху процесния
имот да бъде определено съобразно оценката на вещото лице, съгласно приетото
заключение в съдебно заседание.
Заинтересованата
страна - „Електроенергиен
системен оператор”/„ЕСО”/ ЕАД град София, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, редовно призована за съдебните заседания, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.3 от ЗУТ, решенията на комисията по чл.210, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, се
съобщават на страните по реда на Административнопроцесуалния
кодекс и те могат да го обжалват по реда на чл.215, ал.1, а съгласно чл.215,
ал.2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал.1 на чл.215, могат да се обжалват и
решенията на комисията по чл.210, ал.3, като по делото се призовават общината и
заинтересуваните страни. Разпоредбата на чл.215, ал.4, предл.І/първо/ от ЗУТ регламентира, че жалбите или
протестите се
подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от
съобщаването му, а когато актът се съобщава чрез обнародване в „Държавен
вестник” - в 30-дневен срок от обнародването му. В същия смисъл е и
общата разпоредба на чл.149, ал.1 от АПК, съгласно която, административните
актове могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им. Видно
от изисканото и приложеното по делото известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.18/,
Съобщението с Изх.№94-00-2079
от 21.07.2021 год. на кмета на община Кърджали е получена на адреса на жалбоподателката Х.М., лично от нея и срещу подпис, на
датата 30.08.2021 год. Жалбата е подадена на датата 10.09.2021 год.,
направо в Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодната система на
съда с Вх.№1860/10.09.2021 год./л.2/. От
горното следва, че жалбата е подадена на 11-ия/единадесетия/ ден след
получаването на Съобщението с Изх.№94-00-2079 от 21.07.2021 год. на кмета на община Кърджали, т.е.
спазен е законоустановения 14-дневен срок за
оспорване на решението на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при община Кърджали,
предвиден в нормата на чл.215, ал.4 от ЗУТ, респ. в
срока по чл.149, ал.1 от АПК. Съдът намира също, че жалбата е подадена от
надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка, съдът
намира за нужно да посочи, че предвид обстоятелството, че жалбоподателката
Х.А.Х. е адресат на Съобщението с Изх.№94-00-2079 от 21.07.2021 год. на кмета
на община Кърджали, за приетата от Комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ оценка на
обезщетението за възникналото ограничено вещно право върху наследствения й поземлен
имот с кад.№***, с начин на трайно ползване/НТП/ - нива,
цялата с площ 4.096 дка, в землището на ***/л.7-л.9/, в което съобщение изрично е упоменато качеството й на наследник на А.
А. И./собственик на процесния имот с №***/ и което
съобщение е изготвено и изпратено от община Кърджали и подписано от кмета на
общината, поради което се явява официален документ, както и с оглед това, че по
силата на чл.22, ал.4 от Закона за гражданската регистрация, община Кърджали
поддържа локална база данни „Население”, която е част от регистъра на
населението и се състои от електронните лични регистрационни картони на
физическите лица с постоянен и/или настоящ адрес в общината, в това число и на
лицата с адрес ***, то съдът не подлага на съмнение и приема за доказано по
делото, че жалбоподателката Х.А.Х. има качеството на
наследник на А. А. И., а оттам и на заинтересована страна в това производство.
По изложените съображения, съдът
намира, че в настоящия случай жалбоподателката Х.А.Х.
се явява надлежен носител на активната процесуална легитимация, респ. процесната жалба е подадена от надлежна страна и се явява процесуално
допустима, като депозирана при наличието на правен интерес, в законоустановения срок, макар и не по предвидения в закона
ред, в изискуемата се писмена форма и с необходимото съдържание, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Административният
съд, след като взе предвид представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства
и след техния анализ и преценка и след като съобрази становищата на страните,
прие за установено от фактическа страна следното:
С Решение №584 от 18 юли 2016 год.
на Министерски съвет на РБ/л.29/, на основание §1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост й §5, т.62 от
Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, във връзка с
член 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) №347/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 април 2013 год. относно указания за трансевропейската
енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение №1364/2006/ЕО, както и за
изменение на Регламенти (ЕО) №713/2009, (ЕО) №714/2009 и (ЕО) №715/2009, линейният
енергиен обект „Нова въздушна електропроводна (ВЛ) 400 kV
между п/ст „Марица изток” (Република България) и п/ст „Неа Санта” (Република Гърция)”, в отсечката, която ще
бъде изградена на територията на Република България, е обявена за национален
обект и за обект с национално значение.
Със Заповед №РД-02-15-20 от 09.03.2018
год. на заместник-министъра на регионалното развитите и благоустройството/л.26-л.28/ (Обн.,
ДВ, бр.25 от 20.03.2018 год., стр.69-стр.70) е бил одобрен подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП) за обект „Нова въздушна
електропроводна линия (ВЛ) 400kV п/ст „Марица-изток” (Република
България) - п/ст „Неа Санта” (Република Гърция) на
територията на Република България, област Хасково - община Симеоновград, землищата на с. Пясъчево,
с. Калугерово, град Симеоновград и с. Константиново; община Хасково, землищата
на с. Александрово, с. Стойково, с. Узунджово, град Хасково, с. Стамболийски,
с. Войводово, с. Конуш, с. Мандра, с. Козлец, ***, с. Родопи и с. Подкрепа,
община Харманли, землището на с. Поляново и област Кърджали - община
Кърджали, землищата на село Бели
пласт, с. Ястреб, с. Стремци, с. Стремово, с. Рани лист, с. Иванци, град
Кърджали, с. Чилик, с. Невестино, с. Калинка, с. Царевец, с. Срединка, с.
Енчец, с. Крайно село, с. Брош, с. Прилепци, с. Резбарци, с. Петлино, с.
Опълченско, с. Македонци и с. Дъждино, община Момчилград, землищата на с.
Балабаново, с. Върхари, с. Седлари, с. Садовица, с. Загорско, с. Птичар и с.
Горско Дюлево, община Кирково, землищата на с. Старейшино, с. Светлен, с.
Самокитка, с. Секирка, с. Вълчанка, с. Средско, с. Кукуряк, с. Тихомир и с.
Чорбаджийско, съгласно приетите и одобрени графична и текстова части на
документацията, представляващи неразделна част от настоящата заповед.
По делото, от ответника по
жалбата – община Кърджали, е изискана от съда и е представена и е приета като
доказателство извадка от графичната част на одобрения със Заповед №РД-02-15-20
от 09 март 2018 год. на заместник-министъра на регионалното развитите ПУП – парцеларен план за трасето на далекопровода - „Нова
въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400kV п/ст „Марица-изток”
(Република България) - п/ст „Неа Санта” (Република
Гърция), на територията на Република България, област Кърджали”, за част от
землището на ***, в която попада и процесният
поземлен имот с кад.№***/л.25/, като от тази извадка е видно,
че трасето на въздушната електропроводна линия, действително преминава през
този поземлен имот.
По административната преписката
е изискана и представена Заповед №1164 от 15.10.2018 год. на кмета на община Кърджали/л.23-л.24/, с която, на основание чл.210, ал.1 от ЗУТ, е назначена комисия от
шест поименно посочени членове/в т.ч. и председател на комисията/, със задача:
изготвянето на пазарни оценки и определяне на размера на обезщетенията във
връзка с прокарване на временни пътища, право на преминаване през чужди имоти,
осигуряване на достъп до чужди имоти, осигуряване на достъп до чужди имоти, право
на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура
през чужди имоти и други, предвидени в ЗУТ, случаи.
По административната преписката
е представено и прието като доказателство и писмо, с характер на заявление, с Изх.№ЦУ-ЕСО-2092
от 01.03.2019 год. на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД ***, адресирано
до кмета на община Кърджали, с Вх.№53-А-112 от 06.03.2019 год. на община
Кърджали/л.21-л.22/, в което дружеството е посочило, че с Решение
№584/18.07.2016 год. на Министерски съвет на РБългария,
обект „ВЛ 400 kV п/ст „Марица изток” – п/ст „Неа Санта”, е обявен за
„национален обект” и за „обект от национално значение” по смисъла на ЗУТ и ЗДС
и в допълнение, че с Делегиран регламент №2016/89 на ЕК от 18 ноември 2015
год., същият е определен и като проект от общ европейски интерес по смисъла на
Регламент №347/2013. В писмото е посочено, че за цитирания електропровод има
изработен подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП-ПП), одобрен със Заповед
№РД-02-15-20/09.03.2018 год. на МРРБ, влязъл в законна сила на 04.04.2018 год.
Дружеството е посочило също така, че на основание чл.64 от Закона за
енергетиката, върху имотите, частна собственост, засегнати от предвижданията на
ПУП - ПП за изброените землища на територията на община Кърджали възникват сервитути, за които то следва да заплати еднократно
обезщетение и че правото на енергийното предприятие да разполага елементи на
линейните енергийни обекти в частни имоти възниква въз основа на влязъл в сила
подробен устройствен план /ПУП – ПП/, установяващ
вида, местоположението и сервитутните ивици на
линейния енергиен обект, след внасяне на дължимото еднократно обезщетение по
сметка на правоимащите в съответствие с разпоредбите
на чл.210 и чл.211 от ЗУТ. Посочено е, че предмет на оценка от Комисиите по
чл.210 от ЗУТ ще бъде както ограниченото вещно право/сервитут/,
така и трайно заетата площ, представляваща стъпка на стълб на линеен енергиен
обект, поради което, във връзка с изложеното, както и в изпълнение на чл.64,
ал.4, т.2 от Закона за енергетиката, „ECO” ЕАД следва да „изплати или внесе еднократно
обезщетение по реда на ал.6 на разположение на собственика и на носителите на
други вещни права върху засегнатите имоти, находящи
се в землищата на село Бели пласт, с. Ястреб, с. Стремци, с. Стремово, с. Рани
лист, с. Иванци, с. Невестино, с. Калинка, с. Царевец, с. Срединка, с. Енчец,
с. Крайно село, с. Брош, с. Прилепни, с. Резбарци, с. Петлино, с. Опълченско,
с. Македонци и с. Дъждино, община Кърджали. Дружеството е посочило, че размерът
на обезщетенията за сервитутите, които ще възникнат в
имотите, засегнати от трасето на обекта, съгласно влезлия в сила ПУП –ПП, са
определени от независими лицензирани оценители, притежаващи оценителска
правоспособност за земеделски земи, горски територии и трайни насаждения, при
спазване на принципите на Кодекса за професионална етика и разпоредбите на
Закона за независимите оценители. Във връзка с това, с писмото е поискано от
кмета на община Кърджали, да назначи комисия по чл.210 от ЗУТ, която да
разгледа и одобри приложените към писмото оценки, с които е определен размера
на обезщетенията за възникналите сервитути в
засегнатите от електропровода имоти и да съобщи решението на комисията на
страните по реда на АПК. В писмото е описано, че като приложения, на община
Кърджали се предават оригиналите на експертните оценки, изготвени от независим
оценител, с които е определен размера на обезщетенията за възникналите сервитути в засегнатите от електропровода имоти.
Видно от представения по
преписката и приет като доказателство Протокол от 21.01.2018 год./л.19-л.20/, назначената със посочената
по-горе Заповед №1164 от 15.10.2018 год. на кмета на община Кърджали, комисия
по чл.210, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, е провела заседание в пълен състав, на което е
разгледала представените доклади за пазарната стойност/оценка/ на еднократното
обезщетение за учредения безсрочен сервитут върху
части от поземлени имоти в земеделски територии, засегнати от
изграждането на обект: „ВЛ 400 kV п/ст „Марица изток” (РБългария) - п/ст „Неа Санта” (РГърция)”, в землището на община Кърджали, през имоти в
землищата на селата Бели пласт, Калинка, Македонци, Рани лист, Резбарци,
Срединка, Стремово, Стремци, Ястреб, Брош, Дъждино, Енчец, Крайно село,
Невестино, Петлино Прилепци и Царевец, които попадат в трасето на обекта. В
протокола е отразено, че комисията, след като е съобразила, че оценките са
извършени в съответствие с Българските стандарти за оценяване (БСО), утвърдени от
Камарата на независимите оценители в България/КНОБ/ и не противоречи на
Международните стандарти
за оценяване, е взела решение, отразено в протокола, че приема пазарните оценки
за учредяване на безсрочно сервитутно право върху части
от поземлени имоти в земеделски територии, съгласно изискванията на чл.210 и чл.211
от ЗУТ и чл.64 от ЗЕ, които попадат в трасето на обект: „ВЛ 400 kV п/ст „Марица-изток” (РБългария) - п/ст „Неа
Санта” (РГърция)”, изготвени от „***” ЕООД, чрез
оценител – инж.Ц. С., със сертификат №***/*** год. на Камарата на независимите
оценители в РБългария, за оценка на
недвижими имоти и сертификат №***/*** год. на Камарата на независимите оценители в РБългария, за оценка на земеделски земи и
трайни насаждения, подробно
описани в Приложение №1 „Оценка на пазарната стойност на засегнатите имоти”,
неразделна част от същия Протокол от 21.01.2018 год. на комисията по чл.210,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ, назначена със Заповед №1164 от 15.10.2018 год. на кмета на
община Кърджали.
По делото изискан от съда и е
представен и Оценителски доклад за определяне на
пазарната стойност на безсрочен сервитут върху части
от поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от изграждането на обект:
„ВЛ 400 kV п/ст „Марица изток” (Р.България) –
п/ст „Неа Санта”
(Р.Гърция), в землището на ***, на „***” ЕООД ***, с дата на изготвяне м.юли
2018 год., от инж.Ц. Н. С. – независим оценител, с приложени към доклада
сертификати за оценителска правоспособност на
недвижими имоти, земеделски земи и трайни насаждения, посочени в решението на
комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при община Кърджали/л.41-л.59/.
В този оценителски
доклад, в табличен вид са описани общо 47 поземлени имота в землището на ***,
засегнати от влезлия в сила ПУП – парцеларен план за
обекта, съответни, в които е възникнал сервитут за
този обект, в т.ч., на позиция *** в таблицата, е описан и процесния
поземлен имот с кад.№*** в землището на същото село.
От даденото описание на същия е видно, че този поземлен имот се намира в
местността „***” и че целият е с обща площ от 4.096 дка, а засегнатата от сервитута площ от същия възлиза на 2.348 дка, т.е.
засегната от сервитута е повече от половината от
площта на имота. В оценителския доклад са посочени
използваните методи на оценка на имотите и информационните източници, които са
използвани. При определяне стойността на оценявания обект по метода на
посредственото сравнение е приета среднопретеглена
пазарна стойност на 1/един/ дка – 811 лева, като за засегнатата от сервитута площ от процесния имот
от 2.348 дка, по този метод е определена пазарна стойност на обезщетението в
размер на 1904 лева. В оценителския доклад стойността
на дължимото обезщетение е определена и по метода на капитализиране на бъдещите
рентни приходи, като е приета настояща стойност на
рентата за 1 дка в размер на 171 лева, съответно, за засегнатата от сервитута площ от процесния имот
от 2.348 дка, по този метод е приета настояща стойност на рентата, в размер на
402 лева. Следва да се отбележи, че и в двете таблици в оценителския
доклад, изготвени за оценките по двата посочени метода, процесният
поземлен имот е описан с начин на трайно ползване/НТП/ - нива/орна земя/, с
категория на земята – VII/седма/. В оценителския доклад е
дадено заключение за крайната оценка, като в доклада е посочено, че крайната
оценка на обектите представлява стойност, претеглена от резултатите, получени
по двата метода и че оценителският екип предлага теглови коефициенти на оценките на базата на метода на
посредственото сравнение и метода на капитализиране бъдещите рентни приходи, съответно: 0.9: 0.1. Така са определени пазарните
стойности на паричното обезщетение при учредяване на безсрочния сервитут върху описаните в оценителския
доклад 47 поземлени имота в землището на ***, включително за процесния
имот, като за същия, тази пазарна стойност на обезщетението е определена в
размер на 1578.00/хиляда петстотин седемдесет и осем/ лева. Определените с този
оценителски доклад стойности на дължимото парично
обезщетение за засегнатите части от имотите в землището на ***, са възприети от
комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при община Кърджали без промяна и са приети с Решението
на Комисията от 21.01.2019 година.
Предвид направеното в допълнително
подадена писмена молба доказателствено искане от
процесуалния представител на жалбоподателката, с
протоколно определение от 09.11.2021 год., по делото е назначена съдебно – оценителска експертиза, с вещо лице: инж.Ю.С.И. –
лицензиран оценител на земеделски земи и трайни насаждения, притежаващ
Сертификат за оценителска правоспособност №*** от ***
год., вписан в Публичния регистър на независимите оценители към Камарата на
независимите оценители в Република България, със задача: След като се запознае с материалите по делото, извърши оглед на място и
извърши необходимите справки в Община Кърджали и Агенция по вписванията -
Кърджали, да даде заключение, относно пазарната стойност на паричното
обезщетение на учредения сервитут, върху поземлен
имот - нива с № *** по КК и КР на землището на ***, цялата с площ 4.096 дка,
като съобрази площта на поземления имот и засегнатата от сервитута
площ от 2.348 дка, видовете ограничения за ползване и срока на ограничението.
Назначеното по делото вещо лице
е представило в срок заключение/л.69-л.78/, като е приложило и копия от
документи/извадки от публичния регистър на община Кърджали за разпоредителни
сделки с общински имоти през 2015 год./л.81-л.82/ и Удостоверение за характеристики на поземлен имот
в земеделска територия, издадено от Общинска служба по земеделие - Кърджали/л.79/,
за процесния имот с кад.№***
по КВС на землището на ***/, както и е приложило и снимков материал/л.82-л.83/ и скица на имота с разположението на трасето на далекопровода и
означение на сервитутните ивици и отстояния/л.84/.
В констативната част към
заключението вещото лице е описало факторите, влияещи върху пазарната стойност
на оценявания имот, като е видно, че процесният имот
е с НТП – нива, седма категория на земята, с площ на имота – 4.096 дка, площ на
сервитута – 2.348 дка, при отстояние
от основни пазари/град Кърджали/ – 20.50 км., отстояние
от най-близка урбанизирана територия/***/ - под километър – 209 метра, отстояние от общински център – 20.50 км. и отстояние до път с трайна настилка – под километър – 0
метра, като в констативната част е отразено също, че поземленият имот е с
идентификатор *** по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, ***, одобрени със Заповед №РД-18-267 от 31.01.2018
год. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър,
с номер по предходен план: *** и целият е с площ 4.096 дка.
В констативната част към заключението
е посочено, че са използвани два метода за определяне пазарната стойност на
имота – по реда на Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС №118 от 26.05.1998 год./в сила от 05.06.1998 год., Загл. Изм. - ДВ, бр.75 от 2006 год./ и по Метода на пазарните
аналози/сравнения/. В констативната част вещото лице е посочило и обосновало
използваните коефициенти при извършване на оценката на имота по реда на
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, а при използване
на метода на пазарните аналози е ползвало цените при пазарни сделки за
земеделски имоти – ниви, от същата VII категория, както и такива от VI и VIII
категория, на
територията на същото землище – ***, осъществени в периода 2015 година.
Така, съгласно Наредбата за реда
за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС №118 от 26.05.1998
год., вещото лице е определило коригирина цена на
декар за процесния имот, в размер на 303.75 лева,
като предвид това е определило цената на учредения в имота сервитут,
с площ от 2.348 дка, съгласно същата Наредба, в размер на 713.21 лева/2.348 х
303.75/. Съответно, по метода на пазарните аналози/сравнения/, предвид реализирани
аналогични сделки с имоти в същото землище на територията на община Кърджали,
вещото лице е стигнало до заключение, че пазарна стойност на земята възлиза в
размер на 1569.62 лева на декар, при която, цената учредения сервитут с посочената площ в този поземлен имот, определена
по този метод, възлиза в размер на 3685.47 лева. Въз основа на определените
цени по посочените методи, вещото лице е посочило справедлива пазарна стойност
на учредения сервитут, като за първия метод - оценка
по Наредбата, е приело тежест 10% на този метод и при стойност 713.21 лева, е
посочило пазарна стойност на сервитута в размер на 71.32
лева, а за втория метод - оценка по метода на пазарните аналози/сравнения/, е
приело тежест 90% на този метод и при стойност 3685.47 лева, е посочило пазарна
стойност на сервитута, в размер на 3316.92 лева. Така,
вещото лице е формирало и посочило пазарна стойност на учредения сервитут в имота, в размер на 3388.24 лева.
Въз основа на определената справедлива
пазарна стойност по тези методи вещото лице е посочило, че тази справедлива
пазарна цена на обезщетението за възникналия сервитут,
със засегната площ от имота в размер на 2.348 дка, следва да се коригира с
коефициенти, отчитащи площта на имота, видовете ограничения на ползването,
срока на ограничението и справедлива пазарна цена на имота или на частта от
него, която попада в границите на сервитута, съгласно
чл.65, ал.1, във връзка с прилагане на критериите по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ,
като е приело, че предвид налагането на ограничения за неопределен период,
следва да се приеме коригиращ коефициент не по-голям от 0.9 при определяне
размера на обезщетението, а за отчитане вида на ограничението, които сервитутът налага във връзка с ползването на имота, следва
да се възприеме коефициент 1. Така, след прилагането на тези два коефициенти за
ограничение, в крайното си заключение вещото лице е посочило, че пазарната
стойност на паричното обезщетение за учредения сервитут
върху поземлен имот - нива с №*** по Кадастралната карта и кадастрални регистри
на землището на ***, цялата с площ 4.096 дка, съобразена с площта на поземления
имот и засегнатата от сервитута площ от 2.348 дка, видовете
ограничения за ползване и срока на ограничението, възлиза на 3049.00 (три хиляди четиридесет и девет) лева.
В съдебно заседание вещото лице
инж.Ю.И. заявява, че поддържа заключението си, като пояснява, че при огледа
установил, че електропроводът е пуснат в експлоатация, по него тече ток и
жиците съскали. Отговаря и на няколко уточняващи въпроса, като пояснява, че в
приложената скица, представляваща Приложение №4 към заключението, има нанесена
удебелена линия, която минава през средата на процесния
имот и която е трасето на електропровода, а посочените цифри са в линейни
метри, но че не навсякъде цифрите са еднакви, тъй като този електропровод не е като
другите, а е от големия тип, като на едно място е с три жици по две и окомерно
между крайните две жици разстоянието е около 6 и 8 метра и за това е направил
извадка от приетия ПУП, за да може да се види от двата края. Пояснява също, че
посочените линейни метри от двете страни на електропровода, са сервитутното разстояние, като на поставен въпрос отговаря,
че в тази ивица на сервитута, която става широка
около 29 м., не могат да се засаждат високостеблени растения, както и нищо не
може да се строи, а единствено, с разрешение на този, в полза на когото е
учреден сервитута, може да се направи нещо, което е
за обслужване на самия него. На друг поставен му въпрос вещото лице отговаря,
че процесният имот се намира в близост до третокласен
път в посока *** - ***, в землището на ***, което е ***, а след него е ***,
което е към община ***.
Заключение на вещото лице, като безпристрастно,
коректно, правилно изготвено и неоспорено от страните, е прието от съда като
неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 14.12.2021
година.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и при извършената служебна
проверка за законосъобразност на оспореното решение, при която, по силата на разпоредбата на чл.168,
ал.2 от АПК, съдът е задължен да извърши проверка на оспорения административен
акт на всички основания, визирани в чл.146 от АПК, включително и относно
нищожност на същия, намира следното:
На първо място, решението на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед №1164 от 15.10.2018 год. на кмета
на община Кърджали, съобразно предоставените му със закона
правомощия, е обективирано
в надлежно изготвен Протокол от 21.01.2019 год., който до известна степен съдържа
изискуемите се по чл.59, ал.2 от АПК реквизити, т.е. може да се приеме, че е спазена
предвидената от закона форма, като същото е издадено и от компетентен
орган, съобразно нормата на същия чл.210, ал.1 от ЗУТ.
Съдът намира, че в хода на
осъщественото административно производство не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, а такива не се твърдят и в
жалбата, респ. не се твърдят и в съдебно заседание от процесуалния представител
на жалбоподателката.
Обжалваното решение е
постановено при наличие на нормативно регламентираните материалноправни
предпоставки, като в случая е безспорно, че е налице влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен
план/ПУП – ПП/, за трасето на далекопровода и елементите на обслужващата
техническа инфраструктура, за обект: „ВЛ 400 Кv п/ст „Марица изток” /РБългария/ –
п/ст „Неа Санта”/РГърция/”, на територията на Република България, за част от
общата дължина на далекопровода, разположен на територията на област Кърджали,
община Кърджали, с ПУП – ПП който са определени размерите и разположението на сервитутните зони, както и площите на служещите имоти,
включени в границите на тези зони. Безспорно е, че обектът въздушна
електропроводна линия – „ВЛ 400 кV п/ст „Марица изток”/Република България/ – п/ст „Неа Санта”/Република Гърция/” представлява енергиен
обект по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗЕ, както и не е спорно също, че трасето
на този обект преминава през поземлени имоти, находящи
се в землището на *** и в частност, през процессия
поземлен имот №*** по КВС на землището на същото село, както и страните не
спорят и относно сервитутната площ, определена за
частта от имота, попадаща в трасето на електропроводната линия. Така, предмет на
спора е размерът на дължимото обезщетение и начинът
на неговото определяне досежно посочения сервитут, възникнал в поземлен имот с №*** по КВС на землището на ***, с идентификатор *** по КК и КР на ***, ***. Решението, обаче,
е постановено при неправилно приложение на материалния закон при определянето
на пазарната оценка на сервитута и съответно, на
размера на пазарната стойност на дължимото еднократното обезщетение на
собствениците на имотите, върху които е възникнал сервитутът,
като съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.64, ал.1 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ при разширение на
съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на
надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа
енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи,
в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект,
възникват сервитути. По аргумент от нормата на чл.64,
ал.4, т.2 от ЗЕ, за възникването на законовите сервитути
по чл.64, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗЕ, титулярът на сервитута дължи заплащане
на еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху
засегнатия имот. В чл.65, ал.1 от ЗЕ нормативно са регламентирани приложимите
критерии за определяне размера на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ, като
в чл.64, ал.6 от ЗЕ е предвидено, че определянето на размера на обезщетенията
се извършва по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните,
с оценка от лицензиран оценител.
В случая, размерът
на обезщетението е определен по реда на чл.210 от ЗУТ. В посочената норма е
регламентирано, че изготвянето на оценки и определянето размера на
обезщетенията се извършва по пазарни цени, определени от комисия, назначена от
кмета на общината.
Определената от комисията
по чл.210, ал.1 от ЗУТ при община Кърджали с обжалваното решение пазарна оценка
за възникналото сервитутно право на прокарване на
трасето на електрическия далекопровод, с площ на сервитута
2.348 дка, през поземлен имот/ПИ/ с кадастрален №*** по КВС на землището на ***, с
идентификатор *** по КК и КР на ***, ***, целият с площ от 4.096 дка, собственост на наследниците на А. А. И., във връзка с
изграждането на обект: „ВЛ 400 Кv п/ст „Марица изток” – п/ст „Неа
Санта”, на територията на Република България”, в
размер на 1578.00 лева, се основава на предварително изготвен, по задание на
заинтересованата страна „ЕСО” ЕОД, оценителски доклад
за определянето пазарната стойност на обезщетение за учреден сервитут върху земеделска земя, на енергиен обект, през
имот - частна собственост, на територията на община Кърджали.
По аргумент от
нормата на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ, един от основните критерии за определяне
размера на дължимото се от титуляря на сервитута
обезщетение, е справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него,
която попада в границите на сервитута. Аналогично е и
изискването на чл.210, ал.1 от ЗУТ - обезщетението да се определя въз основа на
оценка по пазарни цени. В случая, в оценителския
доклад/пазарна оценка/, изготвен в хода на административното производство, е
посочено, че цел на същия е да се определи пазарната стойност за учредяването на безсрочно сервитутно право върху части от поземлените имоти, засегнати
от сервитутното право на прокарване на трасето на електрическия
далекопровод, но никъде в този оценителски
доклад/пазарна оценка/ не е упоменато, че оценката следва да се базира на
концепцията за определяне на „справедливата пазарна стойност”, която се дефинира
като предполагаема цена за право на прокарване през частна собственост в
условията на достатъчна информираност за предмета на сделката и съществуващите
пазарни условия за нейното осъществяване.
В доклада е посочено,
че за оценката са използвани два метода: Методът
на посредственото сравнение, при който се прилага т.е. има използване на
пазарни свидетелства за сходни обекти/активи - недвижими имоти и по Метода на
капитализиране на бъдещите рентни приходи, базиран
на възможността земеделските имоти да генерират доходи от
експлоатацията им, съобразени с начина на трайно ползване, местоположението им
и други фактори. При първия от тези два метода са използвани корекционни коефициенти, за които не е ясно как са приети,
а при втория метод е използвана посочената формула, за която не става ясно, как
са определени стойностите на различните показатели в нея. При използването на
първия метод, в оценителския доклад като сходни имоти
са описани само три имота, с посочени офертни цени за
същите, без да е ясно, сключени ли са сделки при тези цени, като освен това, и
трите имота се намират в землищата на други две села в община Кърджали, а не в
землището на ***, като освен това, не е ясно, дали същите са със сходни
характеристики, поради което не може да се извърши преценка, дали тези три
имота и посочените офертни цени за тях, се отнасят за
недвижими имоти, които в достатъчна степен съвпадат по отношение на влияещите
върху стойността им характеристики с тези на подлежащия на оценка поземлен имот.
Като резултат, в изготвения
оценителски доклад са дадени пазарни оценки на
безсрочния сервитут върху частите от всички поземлени
имоти в землището на ***, засегнати от изграждането на обекта: „ВЛ 400 Кv п/ст „Марица изток” – п/ст „Неа Санта”, на територията на Република България”, без
да са конкретизирани и отчетени характеристите и
особеностите на всеки един отделен поземлен имот в землище, засегнат от това
ограничение.
Правилото по чл.65,
ал.1, т.4 от ЗЕ, според което, размерът на обезщетението се определя въз основа
на справедливата пазарна оценка на имота или на частта от имота, която попада в
границите на сервитута, задължава административния
орган да определи пазарната цена на сервитутното
право, при прилагане основно на метода на пазарните сравнения, като се вземат
предвид продажните цени по разпоредителни сделки с вещни права върху имоти със
сходни характеристики - в случая от гледна точка на местонахождение, площ и
категория земя. Следователно справедливата пазарна оценка по см. на чл.65,
ал.1, т.4 от ЗЕ е основния критерий за възмездяване на собственика на служещия
имот, като за нуждите на определянето на размера на обезщетението за
собственика на имота, върху който възниква сервитута,
тя може да бъде коригирана единствено в две посоки - с оглед площта от имота,
включена в границите на сервитута спрямо общата площ
на имота и с оглед срока, вида и интензитета на ограниченията на ползването на
служещия имот при упражняването на сервитутното
право. Принудителното по своя характер учредяване на сервитута/възникващ
по силата на закона/, изисква удовлетворяващо собственика на служещия имот
обезщетение, максимално близко до цената, която би получил при доброволно
отчуждаване на имота респ. при учредяване на права върху имота. Ето защо, при
определянето на справедливата пазарна оценка на имота като основа, от която се
определя стойността на обезщетението за възникващи сервитутни
права по реда и на основание Закона за енергетиката, е допустимо прилагането основно
на метода на пазарните сравнения.
В случая, предвид
обстоятелството, че не е посочено оценителският
доклад/пазарната оценка да се основава на концепцията за определяне на „справедливата
пазарна стойност”, дефинирана като предполагаема цена за право на прокарване на
сервитут през частна собственост в условията на
достатъчна информираност за предмета на сделката и съществуващите пазарни
условия за нейното осъществяване” и независимо, че в същия е посочено, че е
използван и „Методът на посредственото
сравнение” и след като
не става ясно, как точно се формира размерът на дължимото еднократно
обезщетение за засегнатата от сервитута площ за всеки
един конкретен поземлен имот в землището на ***, приетата
от независимия оценител пазарна стойност на обезщетението за възникналия сервитут на енергийния обект, като такава в размер на 1578.00
лева, за поземлен имот/ПИ/ с №*** по КВС на землището на ***, с
идентификатор *** по КК и КР на ***, ***,
се явява необоснована.
По тези съображения
съдът намира, че изготвения в хода на административното производство оценителски доклад за определяне пазарната оценка на
дължимото обезщетение за възникналия сервитут на
енергиен обект във връзка с изграждането на обект: „Междусистемна
газова връзка Гърция - България на територията на Република България”, през поземлен
имот/ПИ/ с №*** по
КВС на землището на ***, с идентификатор *** по КК и КР на ***, ***, целият с
площ от 4.096 дка, не може да се приеме при
определянето на размера на дължимото еднократно обезщетение по чл.64, ал.4, т.2,
във връзка с чл.65 от ЗУТ.
Както беше посочено,
по своята правна същност сервитутните права, които
възникват в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект
по силата на Закона за енергетиката, върху имоти - частна собственост на
физически и юридически лица, представляват едно принудително ограничаване
правото на собственост на тези лица. Ето защо законът въвежда като условие за
възникване на сервитута изплащането на еднократно
обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите,
по които следва да се определи размерът на обезщетението. Съгласно специалната
норма на чл.65 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ се
определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот,
включена в границите на сервитута; 2. видовете
ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна
оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Аналогично е и изискването на чл.210, ал.1 от ЗУТ за определяне на обезщетението въз основа на оценка по пазарни цени.
Следователно, един от основните критерий и база за определяне размера на
дължимото се обезщетение, е справедливата пазарна оценка на имота, респ. на
частта от него, попадаща в границите на сервитута. В
приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на
понятието „справедлива пазарна оценка”. Изхождайки от правната и житейска
логика съдът приема, че определянето на „справедливата пазарна оценка” по
смисъла на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на
имота - т.е. цената, която би получил собственикът на имота, ако земята се
продава в условията на свободно договаряне.
Съдът приема, че
определянето на пазарната оценка за сервитут на
енергийния обект – далекопровод, с площ на сервитута 2.348
дка, през поземлен имот/ПИ/ с №*** по КВС на землището на ***, с идентификатор *** по КК и КР на
***, ***, целият с площ 4.096 дка, с начин на трайно ползване – нива, VІІ
категория, собственост на наследниците на А. А. И.,
във връзка с изграждането на обект: „ВЛ 400 Кv
п/ст „Марица изток” – п/ст
„Неа Санта”, на територията на Република България”,
следва да се извърши въз основа на неоспореното от страните и прието, като
неразделна част от протокола от съдебно заседание, заключение на назначената и изпълнена
по делото съдебно-оценителна експертиза. Това заключение се базира на събран,
обработен и обстойно преценен сравнителен материал. При определянето на
пазарната оценка на имота вещото лице е използвало метода на пазарните аналози/сравнения/,
изхождайки от покупно-продажните цени на недвижими имоти, които в достатъчна
степен съвпадат по отношение на влияещите върху стойността им характеристики с
тези на подлежащия на оценка имот/като предназначение на имота, категория на
земята и местонахождение, както и други показатели/. Вещото лице е определило
справедливата пазарна цена на земята за 1/един/ дка площ, а въз основа на нея,
е определило и пазарната оценка на възникналия сервитут,
която обосновано е коригирана с посочените два коефициента, съгласно
разпоредбата на чл.65, ал.1, във връзка с чл.64, ал.4, т.2 от Закона за
енергетиката. Съдът кредитира заключението на назначената по делото
съдебно – оценителска експертиза, изготвена от вещо
лице – независим оценител, вписан в Публичния регистър на независимите
оценители към Камарата на независимите оценители в България, с оценителска правоспособност за оценка на земеделски земи и
трайни насаждания, като компетентно, професионално и безпристрастно изготвено,
т.к. същото е съобразено с пазара на имоти и отразява обективно пазарната цена
на имотите за учредяване на конкретния сервитут,
както и всички характеристики на конкретния поземлен имот.
Така, по изложените съображения,
съдът в настоящия състав намира, че справедливата пазарна стойност на дължимото
парично обезщетение за възникналото сервитутно право в поземлен имот/ПИ/ с №*** по КВС на землището на ***,
с идентификатор *** по КК и КР на ***, целият с площ от 4.096 дка, със засегната от сервитута площ
от 2.348 дка, следва да се определи в размер на 3049.00/три хиляди
четиридесет и девет/ лева, като справедлива пазарна
оценка по смисъла на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ. Приетото по делото експертно заключение опровергава експертната
оценка, изготвена по отношение пазарната стойност на еднократното обезщетение
за учредения сервитут върху процесния
поземлен имота, от „***” ЕООД през м.юли 2018 год., възприета безкритично и
изцяло от Комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при община Кърджали с оспорения акт.
Съдът намира, че тази експертна оценка не следва да се кредитира, като намира
за нужно да се посочи и обстоятелството, че с оглед предварителното ѝ изготвяне по задание на възложителя – „ЕСО” ЕАД град
София - заинтересована страна по делото и представянето ѝ на Комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ от това лице, на
практика се създава предпоставка за нарушаване принципа по чл.10, ал.1 от АПК
за самостоятелност и безпристрастност при осъществяване на производството, от
страна на компетентния административен орган, макар че със заповедта на кмета
на община Кърджали за назначаване на тази комисия, формулираната задача е
изготвяне на пазарни оценки и определянето на размера на обезщетенията в посочените
случай, в т.ч. и за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура през чужди имоти, а не приемането на предварително
изготвени по задание от възложителите на такива обекти оценки, представени от същите
тези възложители, както всъщност е сторено в случая.
Ето защо, предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира, че оспореното
Решение от 21.01.2019 год. на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при община
Кърджали, обективирано в Съобщение с Изх.№94-00-2079 от 21.07.2021 год. на кмета на
община Кърджали, с което решение е определена пазарната цена, в размер на 1578.00/хиляда
петстотин седемдесет и осем/ лева, на еднократното обезщетение за възникналия сервитут за прокарване на
трасето на елекрическия далекопровод и елементите
на обслужващата техническа инфраструктура, за обект: „ВЛ 400 Кv п/ст „Марица
изток” – п/ст „Неа Санта”, на
територията на Република България”, през поземления имот с кад.№*** по КВС на землището
на ***, с идентификатор ***
по КК и КР на ***, ***, целият с площ от
4.096 дка/4096 кв.м./, с начин
на трайно ползване/НТП/ – нива, с категория на земята
– VІІ/седма/, собственост на
наследниците на А. А. И., със засегната
сервитутна площ от имота в размер
на 2.348 дка/2348 кв.м./, е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на изискванията
на чл.65 от Закона за енергетиката,
по причина, че определената с него пазарна стойност на обезщетението не съответства на действителната пазарна цена, поради което следва същото да бъде изменено, като с решението по настоящото дело
следва да се увеличи размерът
на пазарната оценка на дължимото
еднократно обезщетение за възниклания сервитут, от 1578.00/хиляда петстотин седемдесет и осем/ лева, на 3049.00/три хиляди четиридесет
и девет/ лева.
С
оглед изхода на спора по настоящото производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията на жалбоподателката
Х.А.М., изразена в подадената жалба и поддържана в съдебно заседание от
процесуалния й представител, за присъждане на направените от нея деловодни
разноски. Така, на същата следва да бъде присъдена, най-напред, заплатената от нея
държавна такса по сметка на АдмС - Кърджали, в размер
на 10.00/десет/ лева, съгласно представената и приложена по делото вносна
бележка за плащане към бюджета с УРН *** от 10.09.2021 год. на Банка „ЦКБ” АД ***/л.4/.
На следващо място, в полза на жалбоподателката следва
да бъде присъденото заплатеното от нея възнаграждение на назначеното по делото
вещо лице, възлизащо общо в размер на 400.00/четиристотин/ лева, съгласно
представените и приложени по делото два броя вносни бележки за плащане към
бюджета, съответно с УРН *** от 16.11.2021 год. на Банка „ЦКБ” АД ***, за
сумата от 350.00/триста и петдесет/ лева/л.64/ и с УРН
80562С4-АЗ-0093 от 23.12.2021 год. на Банка „ЦКБ” АД ***, за сумата от 50.00/петдесет/
лева/л.91/.
Най-сетне, в полза на жалбоподателката Х.М. следва да
се присъди и заплатеното от нея, в брой, адвокатско възнаграждение, за един
адвокат, осъществил процесуалното представителство и защита по настоящото дело,
възлизащо в размер на 600.00/шестстотин/ лева с ДДС, съгласно представения и
приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №*** от 04.09.2021
год. и пълномощно към него от същата дата/л.5/, като при
липса на направено възражение за прекомерност, това адвокатско възнаграждение
следва да се присъди в пълния му заплатен и претендиран
размер. Така, в полза на жалбоподателката Х.А.М. следва
да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи в размер общо на 1010.00/хиляда и десет/ лева, като за същите следва да бъде
осъдено юридическото лице – община Кърджали, към което принадлежи
административния орган, издал изменения административен акт.
Мотивиран от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІІ/трето/,
във връзка с чл.172, ал.1
от АПК,
Административният
съд
Р
Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Решение от 21.01.2019
год. на Комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ към община Кърджали, обективирано в Съобщение с
Изх.№94-00-2079 от 21.07.2021 год.
на кмета на община Кърджали, с което решение е определена
пазарна цена, в размер на 1578.00 лева, на еднократното обезщетение за възникналия
безсрочен сервитут за прокарване трасето на далекопровод – „ВЛ 400 Кv п/ст „Марица
изток” – п/ст „Неа Санта”, на територията на Република България”, обявен
за национален обект и за обект с национално значение, през поземлен имот
с кадастрален №***
по КВС на землището на ***, ***, целият с площ от 4.096 дка/4096 кв.м./, с начин на трайно
ползване – нива, седма категория на земята,
собственост на наследниците на А.А.И. от ***, със
засегната сервитутна площ от
имота от 2.348 дка/2348 кв.м./, като УВЕЛИЧАВА размера на пазарната оценка
на дължимото еднократно обезщетение, от 1578.00/хиляда петстотин седемдесет и
осем/ лева, на 3049.00/три хиляди и четиридесет и девет/ лева.
ОСЪЖДА община
Кърджали, с ЕИК ***, с административен адрес
– ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.М., с постоянен адрес: ***,
направените от нея деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 1010.00/хиляда
и десет/ лева.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във връзка
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14/четиринадесет/ -
дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я :